МОТИВИ
към НОХД 2309/19.
Производството е
образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението
е против Е.М.Й. за това, че в периода от 19.12.2018г. до 22.12.2018г. в
гр.Ихтиман и в гр.Пазарджик, в условията на продължавано престъпление, при
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага общо в размер
на 850лв. е възбудил и подържал заблуждение у В.И.Д. *** и у Г.П. ***, че ще им
продаде нов телевизор и DVD, и с това им е причинил имотна вреда в общ размер
на 850лв. по деяния, както следва:
На
19.12.2018г. в гр.Ихтиман и в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна
облага в размер на 500 лева е възбудил и подържал заблуждение у В.И.Д. ***, че
ще му продаде нов телевизор на половин цена и с това му е причинил имотна вреда
в размер на 500лв.
На
22.12.2018г. в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага в размер
на 350 лева е възбудил и подържал заблуждение у Г.П. ***, че ще му продаде нов
телевизор марка „Самсунг" и ново DVD и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 350лв. - престъпление по чл.211 предложение 2-ро, във вр. с чл.209
ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, б."а" от НК.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик,
който пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание, което да се изтърпи ефективно.
Защитник оспорва доказаността
на обвинението и досежно двете деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление. Настоява за оправдателна присъда.
Подсъдимият не се
признава за виновен и иска да бъде оправдан.
Районният
съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Подсъдимият
Е.М.Й. е осъждан 17 пъти за тежки умишлени престъпления, от които по два пъти
на глоба и пробация, всички останали - на лишаване от свобода, с ефективно
изтърпяване. Престъпната му деятелност е разнообектна - засягаща основно
обществените отношения, свързани със защита правото на собственост, но и с
инциденти прояви срещу обществените отношения, гарантиращи правата на личността
и безаварийната транспортна дейност. Осъден е бил по НОХД 23244/12 на РС София
на една година лишаване от свобода при строг режим, след което му е определено
общо най-тежко наказание измежду това и наложеното със съдебен акт в сила от
08,04,13г. наказание по НОХД 5553/11 на СРС - 7 години лишаване от свобода за
престъпление, което общо наказание е увеличено и в общ размер на 7г. и 6м.
лишаване от свобода, изтърпени към 29,08,18г.Три пъти е осъждан за измами- по
НОХД 1692/03 на РС Пазарджик ( л. 61, ДСП - на 10 месеца лишаване от свобода);
по НОХД 1614/08 на РС Пазарджик ( л. 65, ДСР - 100 лева глоба ) и по НОХД
208/19 на РС Пловдив - със съдебно одобрено на 14,01,19г. споразумение за
престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 29, ал.1,б.“А“ НК на
една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Последното наказание започнал на
търпи на 10,01,2019( л. 40) , като дни преди това успял да измами още две лица свидетелят
В.И.Д. *** и св.Г.П.П. от с.Семчиново.
І. На
19.12.2018г. св.Д. срещнал подсъдимия, когото познавал, на Центъра на гр.Ихтиман. Започнали разговор,
в който Й. казал, че има чисто нов телевизор, който предложил да продаде на свидетеля на
половин цена. Свидетелят Д. му повярвал и решил да го купи.Затова двамата тръгнали
с неговия автомобил към Пазарджик, където, според Й., в дома на негов братовчед
се намирал телевизорът.
Когато пристигнали
в Пазарджик, подсъдимият насочвал свидетеля за пътя и стигнали пред гараж,
разположен до жилищен блок. Тогава Й. заявил, че цената на телевизора е 500 лв.,
която сума св.Д. му дал. Подсъдимият го уверил, че трябва да вземе телевизора
от братовчед си, след което слязъл от автомобила и тръгнал в неизвестна посока.
Свидетелят Д. останал в автомобила да чака, но подсъдимият не се върнал , нито
пък някой донесъл телевизор. Като минало известно време Д. се усъмнил, че
подсъдимият може да не донесе телевизора и му позвънил по телефона, но последният, чувайки гласа му, прекъснал
разговора, а след това изключил телефона си. Пострадалият не получил парите си
обратно, нито пък получил вещта, за която ги заплатил. Още същия ден подал жалба до Началника на РУ-Ихтиман (л. 22), по
повод на която започнало процесното разследване.
ІІ. На 22.12.2018г. св. П. пристигнал в
гр.Пазарджик и отишъл до магазин „Тарита“ ( в близост до МБАЛ Пазарджик и на ул.“Болнична“ ). На входа бил спрян от
подс.Й., който започнал разговор с него и му предложил изгодно бензин, но
свидетелят отказал. След това подсъдимият бързо „сменил темата и подхванал тази
за черна техника“, която забелязал, че интересувала свидетеля. В хода на
разговора подсъдимият убедил свидетеля, че познава дори неговата „шефка“ ( св. Р.)
и поискал телефонния й номер, който свидетелят предоставил. Подсъдимият набрал
номера от своя телефон и когато Р. отговорила,
започнал да й задава въпроси относно предлагана нафта, след което
попитал за номера на съпруга й, на когото трябвало да се обади. Пострадалият
чувал изреченото от подсъдимия, но не и от Р.. По този начин Й. създал убеждение у свидетеля,
че се познава доста добре с Р. като демонстративно фамилиарничил с нея,
обръщайки се със „скъпа“. Тъй като тя настоятелно започнала да пита кой се
обажда, че да й говори по такъв начин и да пита за телефона на съпруга й, подсъдимият
прекъснал връзката. Тя обаче се обадила отново и отново настояла да получи
отговор кой е на отсрещната страна на връзката, при което подсъдимят й пожелал
да е жива и здрава и отново прекъснал връзката. Тези разговори обаче създали у
св.П. впечатление за добро познанство между водещите ги, заради което
свидетелят изградил доверие към подсъдимия. Последният и на П. предложил да му
продаде телевизор и ДВД. Свидетелят изтеглил сумата от 400 лв. от намиращия се
наблизо банкомат, дал от тях 350 лева на подсъдимия за двете вещи, които той обещал
да му донесе, като му казал да го изчака в колата си. След като чакал известно
време, П. разбрал, че е жертва на измама и няколко дни по-късно св.П.
сигнализирал с жалба органите на РУ-Септември.
Двете
разследвания били обединени в едно производство, приключило с предаване на
подсъдимия на съд за рецидивна измама спрямо Д. и П., които ощетил с общо 850лв.,
възбуждайки у всеки от тях и поддържайки заблуждение, че ще им продаде
телевизор/ и DVD (последното - само за П.) .
Тази
фактология се изясни в резултат на внимателен и обстоен анализ на събраните по
делото доказателства. От тях , за да формира фактическите си изводи, Съдът прецени
като съдържащи факти от обективната действителност - показанията на свидетелите
Д., С., Р., протокол за разпознаване на л.117-118, заявление от св. Д. на л.
22, ДСП; жалба от св. П. л.77, ДСП; справки
от мобилен оператор на л. 100,103,104 и показанията на св. В., както и частично
- тези на св. П. ( само относно определени факти, но не и досежно отреченото
авторството на подсъдимия). Тези доказателствени средства визират
достатъчно еднопосочно обстоятелствата в предмета на доказване досежно двете
деяния, включени в съвкупността на инкриминираното продължавано престъпление. Ситуациите,
в които са извършени двете, са идентични, доколкото в тях подсъдимият въвежда в
заблуждение жертвата на своята измама относно едни и същи обстоятелства -
възможността да й продаде изгодно телевизор/ и ДВД ( последното само за П.) ,
за което получава договорената цена; като и в двата случая не предава вещта.
Ситуациите обаче са различни от гледна точна на време, място на извършване и
пострадал, както и конкретно предадената от него на подсъдимя сума.
І.
Първата (по време) разкрива елементи, които покриват състава на възприетото от
прокурора престъпление - рецидивна измама, извършена спрямо св. Д.. Неговите показания
са достатъчно убедителни и детайлни, за да бъдат годна основа за фактически
изводи. Неоснователно свидетелят се критикува (от защитата и самия подсъдим) в
заинтересованост, доколкото нито се сочат, нито се доказват основания за
такава. В разказа си той ясно представя ситуация на случайна среща на
инкриминираната дата и място с подсъдимия, когото признава, че познава по
външност. Всъщност, това бил и поводът да влезе в разговор с него. Разговорът
продължил известно време, в което подсъдимят го убедил, че има нов телевизор,
който може да продаде изгодно.
Свидетелят приел това за истина и формирал представа, че действително
може да получи телевизор от подсъдимия срещу договорената сума от 500 лева.
Доказателство, че повярвал на подсъдимия е самото му последващо поведение - той
взел автомобила си и двамата тръгнали веднага за Пазарджик, където подсъдимят
го уверил, че в дома на негов братовчед бил телевизора. Подсъдимият убедително
посочвал пътя и го накарал да спре на конкретно място в Пазарджик, взел сумата
от 500 лева, подадени му от Д. и повече не се върнал.
Резонно
и основателно защитната теза критикува проведеното в ДСП действие по
разпознаване на подсъдимия. За да бъде годен доказателствен способ, то следва
да е извършено по строго формалните правила на чл. 169 и сл. от НПК. В случая
не е изпълнено изискването на чл. 171, ал.1 от НПК - разпознаването да бъде
извършено в присъствието на поемни лица. Редакцията на текста и употребеното
множествено число, без да е посочен конкретен брой, навежда, че поемните лица
следва да са поне две. От протокола на л. 47, ДСП става ясно, че като такива са
присъствали Г.У. и А.Ч.. Последната ( разпитана в с.з. 15,06,20) потвърди
участието си, като добросъвестно призна, че не може да си спомни случая, тъй
като често е приканвана да участва в различни действия като поемно лице и
липсата на конкретен спомен е напълно и логично оправдан поради това. Свидетелката У. обаче само потвърди (
формално) подписа си върху протокола, но
не си спомни да е участвала в такова действие. А за нея липсата на такъв спомен
не е оправдан, тъй като не се установи да участвала в аналогично качество в много
процесуални действия. При депозиране на показанията, предвид непосредствените
впечатления, тя бе силно смутена и объркана. Заяви неясно, че „присъствала на такова действие, но може да
каже само толкова„ . Стана ясно от нейните и тези на Ч. показания, че към
датата на провеждане на разпознаването, е била изминала само около седмица от
постъпването й на работа на тази служба, но пък не стана ясно защо да е била „стресирана“
от тази служба и то толкова, че да не помни присъствието си на коментираното
действие. Всъщност, именно това, че все още е била нов служител и евентуално за първи път ( или един от
първите) участва в такова действие - би следвало това да я е впечатлило и да го
е запомнила. Не се установи и службата й да предполага някаква натовареност,
която обективно да възпрепятства спомен за такъв ангажимент. Силното смущение
на свидетелката при поставяне на въпроса дали е участвала в такова действие и
липсата на убедително оправдание защо, ако е участвала в това действие, няма
спомен, обосноваха решението на Съда да приеме, че не е доказано участието й
като поемно лице в действието, за което е съставен протокола на л. 47, ДСП. Още
повече, че в началото на своя разказ като свидетел тя категорично отрече участие в някакво действие, при което са били
подреждани снимки, по които да се извършва разпознава конкретно лице, докато
след предявяване на протокола - твърди, че участвала в такова действие, но „само толкова може да отговори“.
Установената
процесуална неизправност на коментираното действие по разследването доведе до
невъзможността да се ползват резултатите от него и така да се установи факта
относно разпознатото лице.
Това
обаче не води до претендираните от защитата последици. Защото - самият
пострадал посочи ясно подсъдимия в съдебната зала и напълно добросъвестно
обясни как го познава от години ( л.106)
и как са се срещали и много пъти в Ихтиман. Свидетелят е бил добросъвестен и при
депозиране на жалбата си ( л. 22, ДСП) е
посочил конкретни обстоятелства относно измамата, вкл.и конкретна дата (
инкриминираната ), но не е посочил име на извършителя. Това става ясно и от разказа на св. С. ( л. 108) -
полицейският служител, който е извършил предварителната проверка по
случая. Показанията му изясняват, че пострадалият
първоначално не бил заявил име, но при снемане на сведения от него (налични на л.
23,ДСП) посочил малкото име Е.. Данните,
които съдържат тези предпроцесни твърдения относно конкретните обстоятелства по
извършване на измамата и причинените му вреди са напълно идентични с тези в
свидетелските показания и в този смисъл ги потвърждават.
Упреците
от страна на защитата, че полицаят С. имал лична амбиция към подсъдимия, а
пострадалият Д. не е негова жертва, а негов вербален агресор/чрез закани, се
обезпечиха доказателствено единствено с обясненията на подсъдимия, които Съдът
оцени само като средство на защита, поради липсата на установяващи верността им
доказателствени средства. От друга
страна те са и опровергани от лансираните доказателствени източници.
Предвид
горното, Съдът прие за доказано, че подсъдимят на 19,12,18г. е възбудил
заблуждение у Д., че може да му продаде телевизор за 500 лева, с което му е
причинил вреда в такъв размер.
Към момента на това деяние подсъдимият е бил
многократно осъждан ( л. 59 и сл., ДСП) - 17 пъти за тежки умишлени
престъпления, от които по два пъти на глоба и пробация, всички останали - на
лишаване от свобода, с ефективно изтърпяване. Престъпната му деятелност е
разнообектна - засягаща основно обществените отношения, свързани със защита
правото на собственост, но и с инциденти прояви срещу обществените отношения,
регулиращи правото на личността и гарантиращи безаварийната транспортна
дейност. Осъден е бил по НОХД 23244/12 на РС София на една година лишаване от
свобода при строг режим, след което му е определено общо най-тежко наказание
измежду това и наложеното със съдебен акт в сила от 08,04,13г. наказание по
НОХД 5553/11 на СРС - 7 години лишаване от свобода за престъпление, което общо
наказание е увеличено и в общ размер на 7г. и 6м. лишаване от свобода,
изтърпени към 29,08,18г. ( л. 67, ДСП) .Три пъти е осъждан за измами- по НОХД
1692/03 на РС Пазарджик ( л. 61, ДСП - на 10 месеца лишаване от свобода); по
НОХД 1614/08 на РС Пазарджик ( л. 65, ДСР - 100 лева глоба ) и по НОХД 208/19
на РС Пловдив - със съдебно одобрено на 14,01,19г. споразумение за престъпление
по чл. 211, пр.2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 29, ал.1,б.“А“ НК на една година и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. При тези данни следва изводът, направен и от
държавния обвинител - деянието е извърешно при условията но опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1 б.“А“ от НК.
В субективен план подсъдимят е съзнавал
противоправния характер на деянието си. Предвид конкретно установените горе
обстоятелства по престъпната деятелност, предвиждал е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици. Съзнавал е, че върши деянието след като е осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, което е изтърпял ефективно.
Доказа
се и второто деяние, включено в състава на инкриминираното продължавано
престъпление. Показанията на пострадалия П. от това престъпление обаче бяха
приети като източник на обективни данни само за някои факти. В съдебно
заседание той убедително призна, че в близост до магазин „Тарита“ Пазарджик
срещнал лице, което започнало разговор с него и пред него провело по телефона
разговор с „неговата шефка“, а това създало
доверие на П. спрямо това лице и когато то му предложило телевизор и ДВД, той
му дал 350 лева за тях, но те не му били донесени от непознатия, който уж
отишъл да ги вземе. Основната част от тези факти са потвърдени и от св. Р. -
началник на пострадалия, с която бил проведен въпросният разговор от подсъдимия
и която по повод на него впоследствие узнала от пострадалия горните подробности
за измамата със 350 лева. Разговорът, проведен по телефона с Р. от подсъдимия, всъщност
има решаващо значение за разобличаването на последния като автор и на тази
измама. Това значение се предопредели от твърденията на пострадалия, че
подсъдимият не е лицето, което го е убедило да му даде 350 лева за телевизор и
ДВД. Тези твърдения на пострадалия са категорично заявени, но са и категорично
опровергани -досежно този факт. На първо място - категоричността, с която
пострадалият отрече подсъдимият да е измамникът във възпроизведената детайлно
от него ситуация е само формална. Още при заявяване на евентуални претенции към
подсъдимия ( виж на л. 41, НОХД) П. обоснова липсата си на претенции към
подсъдимия със следното признание „ аз този човек не съм го виждал, мен ме
измами друг човек…“ , последвано от пораждащото основателни съмнения в
добросъвестността му друго признание: „ бегло си го спомням другия човек…“
Формалната категоричност присъства и във свидетелските показания : „този човек
- подсъдимият - не го познавам…но не е бил той …“. По - нататък в своя разказ като свидетел
признава, че присъствал на разпознаване на подсъдимия по снимки, като дори
посочи конкретни обстоятелства, които гарантират процесуалната легитимност на
това действие - „ полицаите оставиха снимките, имаше две жени .. пишеха на
компютър …подписах се …“ . Действително в протокола за разпознаване на ( л. 117
, ДСП и л. 107, гърба, НОХД ) са отразени като поемни лица И. М.и М.Д. и е
посочено, че действието се извършва по снимки ( представени са били 4 такива на
лица, които имат сходна външност). Всичко това сочи, че пострадалият реално е
присъствал на това действие. Логично неоправдано е заявеното от свидетеля, че „
когато му показвали снимките, не бил сигурен,
но …не помни какво точно казал в полицията …“ - доколкото сам представя начина, по който е
възприел измамата : “ аз като се усетих каква е работата, седях си у дома и ме
беше срам да се покажа…“. Разпознаването е извършено по-малко от три месеца
след инцидента .
От
друга страна, предвид правилата на чл. 170 от НПК, на разпознаващия е била
предоставена възможност да заяви особености, белези, състояние на лицето, по
които евентуално може да го разпознае и в тези си признания той е бил съвсем
убедителен и непоколебим, посочвайки
снимката на подсъдимото лице, което недвусмислено посочил „разпознавайки го по
лицето, ушите“ и подчертавайки, че „тогава, когато го излъгал и му дал 350
лева, изглеждал по същия начин“
. При това са му били представени 4 снимки
на лица, които имат сходна външност ( съгласно чл. 171, ал.4 от НПК) като това
на сн. 3 много прилича на подсъдимия ( сн.2)
и разграничаването им е възможно само при ясен, конкретен и силен спомен
за лицето. Освен това - в твърденията си
в протокола на л. 117 от ДСП разпознаващият със същата степен на категоричност
е бил убеден, че именно това е лицето, което той посочва на снимката под №2,
която е била на подсъдимия ( „ категорично
съм сигурен, че това е мъжът“).
Начинът
на проведеното разпознаване - чрез снимки е също критикуван от защитата, но
дори и това да се приеме като някаква процесуална нередност (доколкото не е доказана невъзможността в
хипотезата на ал. 4 на чл. 171 от НП да се представи самото лице), тя не
опорочава действието в претендираната степен - игнориране на резултатите от
него от доказателствената опора на възприетите факти.
Освен
тези резултати, които недвусмислено определят именно подсъдимия като измамника,
разпознат от пострадалия, фактът, че П.
е измамен именно от подсъдимия е установен и чрез показанията на Р. и данните
във връзка с проведения между нея и Й. разговор в същото време и на място,
където П. му е предоставил процесната
сума без да получи обещаната черна техника. Р. ясно и убедително представи с
показанията си ( вкл. и интегрираните от ДСП на съответното процесуално
основание), че получила обаждане от непознато за нея лице и от непознат номер,
което лице имало фамилиарно поведение и освен, че демонстрирало в разговора си
познанство с нея, попитало дори за телефонния номер на съпруга й. Този подход
на подсъдимия е имал ясна цел- да създаде у пострадалия, който се намирал в
близост до него (и който всъщност му предоставил номера на телефона на Р.), че
има твърде близки отношения с последната, което несъмнено формира необходимото доверие. Р. не е водила никога друг подобен разговор.
Освен това, тя впоследствие попитала П. за този случай и в разговора им станало
ясно, че той присъствал в близост до лицето от другата страна на телефонната
връзка. Установено е, че за Р. този разговор е бил инцидентен и е бил с
възпроизведеното от нея съдържание. И го е водила с подсъдимия, което е
установено както предвид инцидентността на този разговор, така и предвид
данните, които обработил св. В..
По предоставения тел. номер от Р. ( л. 115, ДСП) на лицето, с
което тя провела коментирания разговор и след съответните данни от мобилните
оператори за № *****( виж на л. 97,100, 103 и 104 , ДСП), св. В. изготвил докладна записка на л. 101, ДСП,
която не може да бъде сама по себе си доказателствен източник. Нейното
съдържание обаче (като констатации от извършената проверка) се възпроизведе в
показанията на автора й, който установи, както и справките на посочените
страници от „Виваком“ АД, че телефонният номер се ползва от подсъдимия и че по
него е проведен разговор на 22,12,18г. в 11.19ч. и 11.25ч. с номер *****,
ползван от св. Р.. При това, за последният е установено, че е служебен, както
сочи и свидетелката. Освен това,
твърденията й, че тя, след като била изненадана от първото обаждане на
непознатото и фамилиарничещо с нея лице, позвънила отново след минути (
подробно обяснява, че била на шумно място и се изтеглила на по-тихо) са в
съответствие с данните от мобилния оператор за проведени на процесния ден два
разговора през 6 минути. Установена е била и локацията на мобилния апарат,
ползван от подсъдимия и тя е именно ул. „Болнична“ в гр. Пазарджик, където се намира хипермаркет
„Тарита“ ( справка интернет-сайт за
търговски обекти).
Установено е също така от показанията на Р. (
л. 115, ДСП), че дни по-късно съпругът й позвънял на същия телефон и попитал
лицето, отговорило на повикването кой е и как се казва, при което непознатият
не се представил, но казал, че бил от София. Бидейки близо до съпруга си, Р.
чула лицето от другата страна на връзката и разпознала същия глас като този, с
когото била говорила преди дни. Тоест - телефонът отново е бил ползван от
подсъдимия, а не както навежда защитата от трето неизвестно лице.
Горното
обсъждане води до следните фактически изводи - 1.Р. е водила един -единствен
път разговори с възпроизведеното от нея съдържание и те са били на процесната
дата именно с подсъдимия, който се е намирал тъкмо до магазина, в близост до
който същия ден и час пострадалият бил измамен и 2. пострадалият не само
предоставил телефона на Р. на лицето, което го измамило, но и присъствал в
началото на разговора помежду им и тъкмо това създало доверие у него към
непознатото му лице.
Компилацията
на констатираните горе факти, в тяхната взаимовръзка и насоченост, обосновава
единствено възможният извод за авторството и вината на подсъдимия. Възраженията
на защитата, по същество и на база на теоретичната формула за доказване с
косвени доказателства, са напълно голословни или недостатъчно обосновани и то
не толкова поради изолирането на определени доказателствени източници, колкото
поради неизменната и предопределяща горният единствен извод връзка помежду им и
с главния факт. Защото, наистина, фактът
- косвено доказателство, взет само по себе си не може да даде информация за
главния факт /предмета на доказване. Служи обаче, както и всеки от
процесните, за установяване на друг
факт, свързан с главния факт и е неизменна част от консолидираната
доказателствена съвкупност, изградена като система от неразривно свързани и
взаимнообусловими елементи, върху която се базира единствено възможният извод
за авторството и виновността.
Като
напълно опровергани останаха както твърденията на пострадалия, че подсъдимят не
е лицето, което го е измамило, така и аналогичните обяснения на подсъдимия все
в тази посока. Последните са съответни
на ангажирани други гласни доказателствени средства, които обаче не потвърдиха
с необходимата степен на убедителност, че към 22,12,18г. подсъдимият се е
намирал на другия край на страната - в село в Шуменско, в дома на свидетелката И..
Наистина, тя убедително представи присъствието на подсъдимия в дома им в с.
Никола Козлево, Шуменско около Коледните празници през 2018г., където го посрещнали с тогава все още
живият й съпруг. Но не успя да представи
кои са били точните дни на гостуването. Единствено конкретна и убедителна бе за
годината, тъй като сподели, че я свързва с избиването поради заразна болест на
отглежданите от дълги години от семейството й животни. Не се установиха обаче
конкретните дни на това гостуване. И. посочи, че подсъдимият дошъл началото на
седмицата: вторник -сряда, 21 или 22 декември, но през 2018г. тези дати са
петък и събота - тоест края на седмицата. Колкото, наистина, свидетелката и да
се опита да бъде полезна с конкретни данни, не успя. Стана ясно това, че
подсъдимият пристигнал късно вечерта - което я е впечатлило и за което имаше
ясен спомен. Така, че дори и хипотетично да се приеме, че подсъдимият е тръгнал
към 13ч. до 21-22ч. на процесната дата 22,12,2018г. тъй пак е имал достатъчно
време на пристигне до с. Никола Козлево
(Пазарджик - Шумен 350 км. и 3-4 ч. време за пътуване и до Николо Колзево 55км
; по-малко от 1 ч. време за пътуване ).
Горното
обсъждане обоснова изводът, че подсъдимият е извършил и второто, инкриминирано
деяние.
И към
момента на това деяние подсъдимият е бил многократно осъждан ( л. 59 и сл.,
ДСП) - 17 пъти за тежки умишлени престъпления, от които по два пъти на глоба и
пробация, всички останали - на лишаване от свобода, с ефективно изтърпяване.
Осъден, както се посочи е бил по НОХД 23244/12 на РС София на една година
лишаване от свобода при строг режим, след което му е определено общо най-тежко
наказание измежду това и наложеното със съдебен акт в сила от 08,04,13г.
наказание по НОХД 5553/11 на СРС - 7 години лишаване от свобода за
престъпление, което общо наказание е увеличено и в общ размер на 7г. и 6м.
лишаване от свобода, изтърпени към 29,08,18г. ( л. 67, ДСП) .Три пъти е осъждан
за измами- по НОХД 1692/03 на РС Пазарджик ( л. 61, ДСП - на 10 месеца лишаване
от свобода); по НОХД 1614/08 на РС Пазарджик ( л. 65, ДСР - 100 лева глоба ) и
по НОХД 208/19 на РС Пловдив - със съдебно одобрено на 14,01,19г. споразумение
за престъпление по чл. 211, пр.2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 29, ал.1,б.“А“ НК на
една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Тези данни сочат на възприетата
квалификация по по чл. 211, пр.2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 29, ал.1,б.“А“ НК
В субективен план подсъдимят и в този случай е
съзнавал противоправния характер на деянието си. Предвид конкретно установените
горе обстоятелства по тази си престъпната деятелност, предвиждал е и е целял
настъпването на обществено-опасните последици. Съзнавал е, че върши деянието
след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, което е изтърпял ефективно.
Двете
престъпни деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка, осъществяват един и същи състав на едно престъпление, налице е
еднородност на вината , като второто деяние се явява н обективен и субективен
план продължение на предхождащото го. Тези характеристики представят
престъплението „продължавано“ по смисъла на
чл. 26, ал.1 от НК , а квалификацията му е аналогична с тази на всяко от
съставящите го деяния и респ. - на възприетата от обвинителя.
При определяне на вида и размера на полагащото
се наказание Съдът прие, че е налице обстоятелство, което по своята
характеристика се явява „изключително“
по смисъла на чл. 55, ал.1, т.1 от НК - ниската стойност на предмета на
продължаваното престъпление. Тя е в общ размер,който не покрива и двукратния на
установената за страната към периода на престъплението минимална работна
заплата. Това обстоятелство се отчете като променящо характеристиката на
извършеното престъпление, тъй занижава значително степента на неговата
обществена опасност при съпоставка с типичните случаи на престъпления от този
вид. Наред с това и основно поради тази характеристика, предвиденото най-ниско наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко, предвид
тежестта на престъплението. А принципът за справедливост на наказанието, налага
то да бъде съответно на престъплението. Поради това наказанието се определи в
хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и за конкретното отмерване на
предопределения вид - лишаване от свобода- се съобрази сериозно обременения
съдебен статус на подсъдимия (представен горе с конкретни данни) и респ. факта,
че изтърпените множество наказания лишаване от свобода не са дали очаквания превъзпитателен
и предупредителен ефект в личен аспект. Отчете се и конкретната стойност на
причинените от престъплението против собствеността вреди. При тези данни Съдът
прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание от две години лишаване от свобода, доколкото така ще се постигнат
целените промени в съзнанието на подсъдимия и възпиращо въздействие в личен и
обществен аспект .
С оглед
подробно коментирания съдебен статус на наказания и предвид изискването на чл.
57, ал.1 т.2 б.“Б“ ЗИНЗС се определи и първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието.
По
изложените съображения Съдът постанови присъдата си, обяви я на страните като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: