Р Е Ш Е Н И Е
№ 1169
гр. Пловдив, 05.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІV-ти граждански състав, в публичното заседание на седми март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при секретаря Иванка Чорбаджиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 18813/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.
Делото
е образувано по жалба подадена от М.Б.А. срещу Решение № ***** от ******** на ОСЗ- Пловдив, по
чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с което е
определено на наследниците на П.С.Г. право на обезщетение на признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в размер на 267
лева. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решението, иска се
неговата отмяна и определяне на по-голямо обезщетение.
Жалбата
е подадена в предвидения 14-дневен срок, от страна имаща интерес да обжалва и
се явява допустима.
Производството
е по ППЗСПЗЗ и компетентен да се произнесе по жалбата е РС-Пловдив,
предвид разпоредбата на § 19, ал. 1
от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс (ДВ бр. 39/20.05.2011 г).
Административния орган в лицето на ОСЗ-Пловдив счита
жалбата за необоснована и неоснователна.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното:
Жалбата е подадена в
срока за обжалване, предвид посочената в самия акт дата на неговото връчване-
09.11.2017г., от надлежна страна, против административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът намира, че разгледана по същество жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е материално и процесуално
законосъобразно, постановено от компетентен орган в нужната формата и при
спазване целта на закона.
Съображенията за това
са следните:
От фактическа
страна:
От представената от ОСЗ-Пловдив в заверено копие
административна преписка се установява, че същата е била образувана по
заявление на М.А.,
в качеството й на единствен наследник на ******** преди своя баща П.С.Г. единствена
негова дъщеря. С решение от 06.11.2007г. по гр.д. № 1786/2007г. на ПРС, влязло
в сила на 05.03.2008г., е признато за установено правото на наследниците на П.
Г. на възстановяване на собствеността върху зеленчукова градина от 0.300 дка. С решение № ****** от ******* на ОСГ-Пловдив-
лист 19 по делото, на наследниците на последния, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е било признато право
на собственост върху имот, представляващ нива от 0.304 дка, находяща се в ********
граници на гр. П., съгласно удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Със същото решение
се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи
(възстановими) реални граници, тъй като имотът е застроен със сгради и елементи
на техническата инфраструктура. Решението е връчено на 01.09.2017г., не е
обжалвано и е влязло в сила.
Предвид това и на основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, ОСЗ е издала обжалваното
по настоящото делото решение, с което е определила стойността на обезщетението
за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи
съобразно посочения по- горе административен акт, а именно: за 0.304 дка, **
категория- 267 лева. В него административния орган е посочил на правоимащата,
че на основание чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ подлежи на обезщетяване с поименни
компесационни бонове.
От правна страна:
Когато с решение на ОСЗ
е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи
(възстановими)
на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване,
законът и правилникът регламентират ред, уреждащ специално обезщетително
производство. Същото преминава през няколко етапа, с постановяване на отделни
решения от компетентния орган- ОСЗ. Това производство започва с решение за
оценка на признатата за възстановяване земя по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Следващият етап е
решението по чл. 19, ал. 17 от Правилника,
с което се определя видът и начинът на обезщетението в съответствие с размера,
оценката, определена с решението по чл. 19, ал. 8
от Правилника.
В настоящия случай оспореното решение е такова по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. С него се определя единствено размерът на обезщетението и единствено той може да бъде предмет на проверка. В решението само е посочено, че предвид разпоредбата на чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ обезщетението е възможно с компенсационни бонове. Това записване обаче не означава, че административният акт определя и вида на обезщетението, тъй като, за да е налице такова, следва да се посочи и конкретният брой на компенсаторните бонове, а какъвто липсва. При преценката си съдът съобрази и разпоредбата на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, съгласно която на основание влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за стойността на обезщетението: т.1)
със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение- с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент от общината по ал. 16 и т.
2)
с поименни компенсационни бонове- в случаите, когато лицата са поискали
дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове,
както и в случаите по чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Предвид
горното едва след постановяване на решение, с което се определя стойността на
обезщетението и влизането ми в сила, ще може да бъде проверявано наличието на предпоставките
на чл. 19, ал. 9 от ЗСПЗЗ. (Решение № 2857 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 10156/2009 г., IV о.) Актът по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ
административен акт по реда на чл. 19, ал.
17 ППЗСПЗЗ. Поради тази причина, влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е в пряка връзка с
решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ.
Решението по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ, се постановява на основание влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал.
1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ. За процесната
земеделска земя е приложима нормата на чл. 10б, ал.
1 от ЗСПЗЗ, съгласно която, когато имотите попадат в границите на
урбанизираните територии, или са извън тях, но са застроени, или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците,
респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове. (Решение
№ 604 от 8.05.2009 г. на АдмС - Пловдив по а. х. д. № 1004/2008 г.)
Определянето
на стойността на дължимото обезщетение се извършва съгласно издадената на
основание чл. 36, ал. 2
от ЗСПЗЗ Наредба за
условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи,
приета с ПМС № 118 от
26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и
допълнения, включително и в заглавието й- Наредба за реда за определяне на цени
на земеделските земи- ДВ, бр. 75/2006 г. В тази наредба са нормативно
регламентирани критериите и условията, които са водещи при определяне размера
на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ, включително и за тези, включени в
урбанизираната територия, тъй като при определяне стойността на обезщетението
се взема предвид характера на земята към момента на внасянето й в ТКЗС, при
хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ и всяка
друга промяна в характера и предназначението й са неотносими. (Решение № 1666 от 11.12.2009 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 332/2009
г.) Затова при извършването на
съдебния контрол върху административния акт, какъвто по същността си е
решението на колективния орган по поземлената собственост, съдът следва да
прецени само дали ОСЗ е спазила законодателно регламентираните коефициенти и
другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение- чл. 19, ал.
8 ППЗСПЗЗ.
За да се отговори на този въпрос, за който безспорно са нужни специални
познания от областта на оценяването, по делото бе изслушана и приета експертиза.
Същата е
изготвена от в. л. след запознаване с материалите по делото, в това число и
приложената адм. преписка и при съобразяването на предвидените в Наредбата
изисквания за оценка, поставени в зависимост от началните цени на
земеделските имоти, диференцирани според техния статут, местоположение и други
икономически фактори. С оглед на това, настоящия съдебен състав
намира, че
заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде
кредитирано. Възраженията на жалбоподателката в тази насока не могат да бъдат
възприети, тъй като не се посочват конкретни пороци в изводите на в. л., а
такива не се констатираха и при извършената служебна проверка. Няма ангажирани
и доказателства за неправилното определяне от страна на ОСЗ на категорията на
земята, за която се дължи обезщетение, а същата отговарят на категорията
посочена в издаденото решение по чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Искането обезщетението да се определи по пазарни цени, няма как да бъде
уважено, тъй като определянето на стойността е изцяло нормативно регламентирана дейност,
която следва да се извършва, без да се допускат нарушения на правилата на наредбата. Предвид
това не следва да бъде коментирано заключението на в. л. Р. относно пазарната
стойност, тъй като в него не е направена оценка на земеделска земя и стойността е по пазарни цени, а тя е неотносима в
настоящото производство. (Решение № 7091 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. №
14941/2008 г., IV о.)
Приетата по делото експертиза установява с категоричност, че при
определянето на стойността на обезщетението административният орган е спазил законовите
изисквания, доколкото размерът на обезщетението, посочен в заключението е по-
малък този в самия админситративен акт. От страна на жалбоподатеката не са ангажирани, нито посочени други доказателства,
въз основа на които да се направи извод, че при постановяване на оспорвания
административен акт и определяне на размера на дължимото обезщетение за
признато, но
невъзстановено право на собственост върху процесната земя, органът по поземлена
собственост е допуснал нарушение на материалноправните и процесуални норми,
установени в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за реда за определяне на
цени на земеделските земи.
Поради изложените
причини съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
Предвид изхода на
делото на жалбоподателката не се дължат разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената
от М.Б.А., ЕГН **********, жалба от 23.11.2017
г. срещу Решение
№ ******
от ******
на ОСЗ- Пловдив по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ,
с което се определя стойността за обезщетението на наследниците на П. С. Г.,
като неоснователна.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Тоско Ангелов
Вярно с оригинала.
ДК