Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10.12.2020
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На дванадесети ноември 2020 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Жоржета Х.а
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 45 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано по предявен от М.П.К. ***, иск за сумата 26 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на
19.09.2019 г. около 08:45 ч., в посока от гр. Шумен към гр. Варна, на път 1-4
км, 257+700 м, МПС марка „Фиат“, модел „Крома“, с peг. № СВ 5408 НМ, управлявано от Д.Г.навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска МПС марка „Деу“, модел „Калос”, с peг. № Н 5141 ВК,
управлявано от Н.Е.И. и МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 220”, с peг. № Т 4505 ВТ, управлявано от М.П.К., вследствие на
което ищецът е претърпял телесни увреждания – счупване на VII и VIII ребра
вляво. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2019-1038-651/19.09.2019г., по описа на СПП при ОД на МВР -
Шумен. По случая е взето административно отношение спрямо виновния водач с
АУАН, сер. „АА“ №173948/20.09.2019 г. Ищецът твърди
още, че непосредствено след пътния инцидент е транспортиран в Спешното
отделение на „МБАЛ — Шумен“ АД, с оплаквания от болка в гръдния кош,
увеличаваща се при кашлица и физическо усилие. По лицето и ръцете имал
порязвания от счупени стъкла. При проведеното изследване му била поставена
основна диагноза: множествени счупвания на ребра. Вследствие от извършените
изследвания и консултации, са му предписани 55 дни домашно лечение.
Пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар в „МБАЛ - Търговище“ АД,
където след проведения преглед, са констатирани следните травматични
увреждания: счупване на VII и VIII ребра вляво, без разместване на костните
фрагменти. Ищецът твърди, че все още страда от смущения в областта на гръдния
кош, на моменти изпитва остри болки при по-резки движения в горната част на
тялото, поради което му се налага да приема постоянно обезболяващи медикаменти;
и сега често се оплаква, че не е същият пълноценен човек, какъвто е бил преди
инцидента, тъй като изпитва дискомфорт и се страхува,
че все още не се е възстановил напълно. Преживяното ПТП рефлектирало както
върху физическото, така и върху психическото му здраве, вследствие на изживения
шок има понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, поради което
приема седативни лекарствени препарати.
Съгласно съставения по повод пътния инцидент Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2019-1038-651/19.09.2019 г. по описа на СПП при ОД на МВР - Шумен,
виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „Фиат“, модел „Крома“, с peг. № СВ 5408 НМ,
който към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка „ГО“, сключена с
ответника - полица № BG/02/119000493510, валидна от 12.02.2019 г. до 11.02.2020
г.
Ищецът твърди, че е подал молба вх. № ОК-58329/29.01.2020 г.по описа на „ЗД
Б...“ АД, претендирайки обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на процесното ПТП, по която е образувана
щета № **********, но с писмо изх. № НЩ-1154/19.02.2020 г. ответникът го
уведомил, че определя обезщетение в размер на 2 000 лв.
Считайки, че предвид характера на претърпените болки и страдания, така
определената сума е крайно недостатъчна да репарира получените от него
травматични увреждания, и тъй като до момента не е постъпило плащане от
застрахователя, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът
счита , че за него е налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане пряко от застрахователя на виновния водач, застрахователно
обезщетение за претърпените вследствие на процесното
ПТП от 19.09.2019 г., описани в исковата молба, неимуществени вреди, в размер
на 26 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, по посочена в
молбата банкова сметка; ***.
В представения в срок по чл. 367 ГПК
отговор ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер по следните съображения:
1.Заявявайки, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за процесният автомобил „Фиат Крома“,
с peг. № СВ5408НМ, възразява, че не е налице деликт, оспорвайки механизма на ПТП, с доводи, че
представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за
механизма, което ангажира ищецът е съставеният по случая двустранен Констативен
протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена
сила за настъпване на ПТП. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача
на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК,
твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане,
подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за
допуснати от водача на МПС нарушения на правила от ЗДвП.
2.Възражение за съпричиняване на вредите - чл.
51, ал.2 ЗЗД. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и произтеклите от него
вреди са съпричинени от самия пострадал, който с
поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента,
управлявайки л. а. Мерцедес Ц200, с peг. № Т4505ВТ
без поставен предпазен колан, като приносът на пострадалия е значителен.
3.Оспорва твърденията в ИМ, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е претърпял цитираните телесни повреди, по вид и степен, посочени в
исковата молба, оспорвайки всички твърдения на пострадалия в тази насока.
Оспорва и твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания
са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че същите се дължат
единствено на предходни заболявания.
4.Оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен, а ако
се установи, че е налице, възразява, че това е вследствие поведението и
неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани
с процесното събитие предходни заболявания, които
нямат връзка с ПТП.
5.Оспорва предявеният иск и по размер, с възражение, че претендираната
сума от 26 000 лв. е силно завишена и не отговаря на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Моли при определяне на обезщетението
да бъдат взети предвид: бързото възстановяване на ищеца, в обичаен порядък;
липсата на настъпили усложнения и на трайни или пожизнени последици за здравето
му.
В заключение моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност - да бъде намален
размера на претендираното обезщетение, с оглед
възраженията. Претендира разноски в производството.
В
срока по чл. 373 от ГПК е постъпила допълнителна искова, в която ищецът
взема становище по всички възражения на ответника.
В срока за допълнителен отговор, ответникът е представил само молба, обективираща списък на разноските по чл. 80 ГПК и
пълномощно.
Тъй като страните, видно от разменените книжа, не спорят относно валидността
на застрахователното правоотношение по застраховка „ГО“ за процесния
л.а. „Фиат“, модел „Крома“ , с рег. № СВ 5408 НМ, с
определението по чл. 374 ГПК съдът е постановил, че това обстоятелство не
подлежи на доказване, като безспорно.
В проведеното о.с.з. ищецът не се явява, искът се поддържа от процесуалния
му представител. Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
становището и възраженията си в отговора.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2019 г., около 08:45 ч., в посока от гр. Шумен към гр. Варна, на
път 1-4 км, 257+700 м, МПС марка „Фиат“, модел „Крома“,
с peг. № СВ 5408 НМ, управлявано от Д.Г., навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска лек автомобил „Деу“, модел „Калос”, с peг. № Н 5141 ВК,
управлявано от Н.Е.И. и лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220”, с peг. № Т 4505 ВТ, управлявано от ищеца М.П.К.. По повод произшествието
е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2019-1038-651/19.09.2019г., по описа на СПП при ОД на МВР – Шумен (л.7-8, л. 84),
в който са описани констатираните повреди по трите участвали в инцидента
МПС-та; като пострадало лице е посочен единствено ищеца, с диагноза „счупени 7
и 8 ребро от лявата страна“; в графа:„Обстоятелства и причини за ПТП“ е
записано: „УЧ.1 (процесният л.а. „Фиат“, „Крома“,
управляван от Д.Г.), движейки се в посока от гр. Шумен към гр. Търговище,
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска последователно движещите се
УЧ.2 (ППС с рег. № Н5141ВК, марка „Деу“, модел „Калос“, управляван от св. Н.И.) и УЧ.2 (л.а.,
управляван от ищеца). Съгласно Констативния протокол виновен за настъпване на произшествието
е водачът на МПС марка „Фиат“, модел „Крома“, с peг. № СВ 5408 НМ, управлявано от Д.Г., който към датата на
ПТП е разполагал с валидна застраховка „ГО“, сключена с ответника - полица №
BG/02/119000493510, валидна от 12.02.2019 г. до 11.02.2020 г. В протокола е
отразено, че на водачите на УЧ.2 и УЧ.3 (ищецът) взетите проби за алкохол с
„АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ са отрицателни; както и че е съставен АУАН, сер. „АА“ №173948/20.09.2019 г. на Д.Г., род. ..1973 г. в Турция, живущ в Холандия (управлявал л.а.
Фиат, Крома), по чл. 20 ал. 2, чл.
150,чл. 123 ал. 1, т.2, б. „а“,“б“ и „в“ от ЗДвП.
Установява се от представените мед.документи (л. 9,10,11) и събраните
гласни доказателства (св. Н.И., св. Х. П.), че непосредствено след инцидента,
на 19.09.2019 г., ищецът е транспортиран в Спешното отделение на „МБАЛ — Шумен“
АД, с оплаквания от болка в гръдния кош, увеличаваща се при кашлица и физическо
усилие; както и че по лицето и ръцете
имал порязвания от счупени стъкла. От представения лист за преглед (л.9) се
установява, че в Шуменската болница ищецът е бил прегледан (9.30-10.50 ч.),
назначени са му изследвания, направена е рентгенова снимка, установила счупване
на VІІ и VІІІ ребра вляво; а от амбулаторен лист от същата дата, 16.30ч. (л.10)
- че са му предписани аналгетици и му е издаден
болничен лист за 14 дни, с предписан „домашен амбулаторен режим“ за периода
19.09.-02.10.2019 г.; извършен е контролен преглед на 03.10.2019 г., издаден е
болничен лист за временна нетрудоспособност за нови 20 дни, за периода
03.10.-22.10.2019 г., последван от ново продължение за 20 дни, за периода
23.10.-11.11.2019г. (л.12,13,14). Констатациите в
представеното съдебно-медицинско удостоверение от 04.12.2019г. (л. 15), след
извършен медицински преглед, са че причинената травма на гръдния кош - счупване на VІІ и VІІІ
ребра, без разместване на костните фрагменти, е причинило на ищеца временно разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Чрез пълномощник адв.Г. Х., ищецът е отправил
искане до ответното застрахователно дружество, получено вх. № ОК-58329/29.01.2020
г. (л.16-17), с искане за обезщетение на причинените неимуществени вреди,
вследствие претърпяното ПТП, с подробно описание на случилото се, удостоверено
и с посочените в молбата приложения, на което застрахователят, с писмо изх.№
НЩ-1154/19.02.2020 г., е отговорил, че
във връзка с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02/119000493510 и заведена щета № **********-ПТП от дата
19.09.2019г. е определил застрахователно обезщетение от 2000 лв. , което ще изплати
по посочена от ищеца сметка. С писмо вх. № К-193337/08.04.2020 г. ответникът е
уведомен от пълномощника на ищеца адв. Г. Х., че не е съгласен с определения размер, като
недостатъчен да репарира търпените от него вреди (л. 18-19), посочвайки същата банкова
сметка (***.01.2020 г.) за заплащане на обезщетението, с титуляр Адв.дружество „Д. и Х.“, в съответствие със съдържанието на
приложеното към писмото изрично пълномощно (л. 20-21). Представено е
удостоверение за посочената банкова сметка (***.23).
Във връзка с механизма на ПТП, предвид установяване и доказване на причинно-следствената връзка между
ПТП и уврежданията на ищеца, поставените на разглеждане в процеса възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
е назначена, изслушана и приета от страните и съда съдебна автотехническа експертиза (САТЕ),
от която се установява че: 1. Анализирайки от
инженерно-техническа гледна точка данните, съдържащи се в приложените по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1038-651, План-схема на
пътнотранспортно произшествие към протокол № 2019-1038-651, очертава следния
механизъм на ПТП: На 19.09.2019 г., около 08:45 ч., на път 1-4 км 257+700, до
разклона за летище Градище, общ. Шумен л.а. „Фиат Крома”
с peг. № СВ 5408 НМ, управляван от Д.Г., се движи по
същия път, с посока от гр. Шумен към гр. Търговище, в дясна пътна лента. В
същото време, по същия път, в обратна посока, се движат л.а. „Деу Калос”, с peг.
№ Н 5141 ВК, управляван от св. Н.И. и л.а. „Мерцедес Ц 220”, с peг. № Т 4505 ВТ, управляван от ищеца М.П.К.. В даден
момент неправоспособният водач Гидик губи контрол над
управлението на л.а. „Фиат Крома” и навлиза неправомерно
в лентата за насрещно движение (лентата за движение на л.а. „Деу” и л.а. „Мерцедес”). Последват последователни удари в
зоната на предна броня лява част и преден ляв калник на л.а. „Фиат”, в зоната
на предна и задна леви врати на л.а. „Деу” и в зоната
на предна и задна леви врати, заден ляв калник на л.а. „Мерцедес”. След
инициалния удар, л.а. „Мерцедес” напуска платното отдясно по посоката на
движение. Вследствие на ПТП, водачът М.П.К. получава травматични увреждания.
Произшествието е станало в светлата част от денонощието, при добра видимост и
сухо пътно платно; 2. При управлението на л.а.л „Фиат Крома”
в дясната част на платното за движение в неговата посока, водачът Гидик е имал техническа възможност да предотврати
произшествието; 3. Автомобилите „Мерцедес Ц 220“, какъвто е процесният,
произв.1993 г., когато всички автомобили, които са
произвеждани, са били оборудвани в завода производител с предпазни колани за
всички места на пътниците, включително и на задните седалки; 4. Процесният „„Мерцедес”, рег.№ Т 4505 ВТ, е оборудван с
предпазни колани за всички места на пътниците, включително и на задните
седалки. Правилната употреба на предпазен колан намалява риска от травми.
Съгласно приета по делото съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), изготвена на база писмените доказателства по делото и
след медицински преглед на ищеца на 21.10.2020 г., вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил: порезни рани по лявата лицева половина и по лявата
ръка на предраменницата, счупване на VІІ и VІІІ
ребра, вляво, без дислокация на костните фрагменти; към момента на прегледа все
още има оплаквания от болки в лявата гръдна половина при студено и влажно време
и при тежък физически труд, което според в.лице, предвид естеството на травмата,
е нормално, обичайно, възстановяването на пострадалия е продължило около 2
месеца, като уточнява, че счупването на кости/ребра е много болезнено и ищецът
е търпял силни болки и страдания за продължителен период от време около 1,5-2
месеца, тези болки могат да продължат, макар и по-слаби - до около една година,
но ще се проявяват и занапред - при студено и влажно време, и тежък физически
труд; ищецът е имал затруднено дишане за около 1-2 месеца при физически усилия
и тежък физ.труд, но след този период от време тези
последици отзвучават, няма да има деформации в областта на счупените ребра.
Според заключението на СМЕ ищецът е бил с поставен предпазен колан, като този
извод е обоснован със сравнително леките увреждания, които е получил
пострадалият, предвид силата и естеството на удара – счупването е получено от насрещния
страничен удар в лявата половина на автомобила на ищеца, в областта на предната
лява врата, при което ищецът е политнал настрани и наляво, с блъскане в предна лява врата.
Правилно поставеният колан предпазва тялото от политане напред и удари в
предмети в предната част на автомобила (таблото, волана), при каквито удари
несъмнено биха се получили травми по главата, предна гръдна стена и долните
крайници, а такива не са констатирани в настоящия случай, даващи основание за
направения категоричен извод от в.лице, че пострадалият е бил с предпазен
колан.
По искане на ищеца са допуснати
гласни доказателства: за обстоятелствата относно ПТП –св. Н.И. (управлявал л.а.
„ДЕУ“, модел „Калос“); за обстоятелствата във връзка
с претърпените от ищеца неимуществени вреди – св. Х. П. (син на ищеца).
Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата свидетели, въпреки близките
родствени връзки на втория свидетел с ищеца, тъй като показанията и на двамата
свидетели са последователни, ясни, безпротиворечиви,
отразяват техни непосредствени впечатления от случилото се ПТП, съответно-
относно неимуществените вреди, търпени от ищеца. Освен това се подкрепят
напълно от останалите писмени доказателства и от приетите заключения на САТЕ и
СМЕ. От показанията на св. И. се установява, че в нарушение на правилата за
движение, движещият се в насрещната лента (по отношение на неговия автомобил, и
следващият на около 30-40 м л.а., управляван от ищеца), лек автомобил със
софийска регистрация, предприел изпреварване, не се прибрал в своето платно, продължил
да се движи насреща му, при което въпреки, че свидетелят „избягал“ вдясно в
канавката и ищецът отбил след него, „софийската кола“ го ударила в неговото
платно за движение, с предната си част, странично, като скоростта на насрещния
л.а. била такава скорост („Аз се движех с нормална скорост около 80 км/ч, той
се движеше с голяма скорост, не мога да кажа каква“), че водачът успял да спре
чак на 200м напред: „колелото му падна, той иначе щеше да избяга“; след което
ударила и движещият се зад свидетеля „Мерцедес“. Според свидетеля ударът бил
такъв, че от “Мерцедеса“ нищо не ставало, „беше попилян“. Пояснява, че
разстоянието до „Фиата“ било около 100 м.
В показанията си св. П. установява, че когато отишъл на
местопроизшествието, линейката вече била там, баща му с окървавено лице и лява
ръка; зарадвал се, виждайки баща си жив, предвид състоянието на автомобила
му:“доста намачкан, с начупени прозорци“, „най-ударен“ в „лявата страна,
шофьорската и задната част, където е
колоната“. След рентгеновата снимка, установила счупване на ребра, баща му се
прибрал у дома, в с.Давидово, за домашно лечение. В продължение на 2 месеца
ищецът имал нужда от помощ, особено първия месец бил „по-фрапиращ“, при вдишване
баща му получавал остри болки, дори и когато се опитвал да се завърти в
леглото; за ставане- му помагали свидетелят или майка му; вторият месец болките
поотслабнали, но при промяна във времето и физическо натоварване още получава
болки в областта на счупеното. Два месеца ищецът си бил у дома, след което се
върнал на работа- портиер в мандрата. Според свидетеля залежаването у дома се
отразило на баща му „доста тежко психически, започнал да нервничи, не можел да
спи нощем, за което три месеца пил медикаменти, за да може да спи; все още е
стресиран от катастрофата, даже избягва да шофира автомобила си, освен ако е
неотложно.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (“Пряк иск на увреденото лице“):
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство.
За да се приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите (чл. 498 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 496
и чл. 380 от КЗ). Ищецът е отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, получил е предложение от застрахователя, което е намерил
за недостатъчно като размер.
Налице са кумулативно дадените предпоставки: наличие на деликт
при съответното авторство, противоправност, вина,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, настъпването на застрахователно събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя, отправено писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ, изтичане на
тримесечния рекламационен срок от депозиране на
претенцията по чл. 380 от КЗ до предявяване на исковете.
Неоснователно в тази насока е възражението на ответника за неизтекъл
3-месечен срок, тъй като молбата за обезщетение не отговаряла на изискванията
на чл. 380 КЗ (несъдържаща пълни и точни данни), както и възражението, че поради отказа на
ищеца да получи определеното от застрахователя обезщетение 2000лв., без да
посочи конкретни доводи и основания, е налице ненадлежното му сезиране, водещо
до това, че не е поставен началния момент, от който текат сроковете по чл. 496,
съответно чл. 498 ал. 3 от КЗ, т.е. неизтекъл 3-месечен срок; обосноваващи възражение
за недопустимост на предявения иск. Отправената от ищеца молба, получена от
ответника на 29.01.2020 г. съдържа „пълни и точни данни за банковата сметка“,
съгласно чл. 380 ал. 1 КЗ, към молбата са приложени изискуемите налични
доказателства във връзка с ПТП и претендираните
вреди, както и адв.пълномощно. Искът е предявен на 07.05.2020
г., поради което и следва да се приеме, че предвидения в сочените разпоредби
3-месечен срок е изтекъл, искът е допустим. В молбата, получена на 08.04.20г.,
ищецът е представил оригиналът на нот.завереното адв.пълномощно (представено в заверен препис с
първоначалната молба), като отново е посочена същата банкова сметка ***.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на
произшествието, отговорността на водача
на л.а. „Фиат“, модел“Крома“, с рег. № СВ 5408 НМ, е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/02/119000493510, сключена с ответника ЗД „Б...“ АД,
валидна от 12.02.2019 г. до 11.02.2020 г., по силата на която ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица.
Налице са и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД /деяние, противоправност, вина, причинна
връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Съдът намира, че тези предпоставки се установяват по безспорен начин в
процеса – видно от заключението на САТЕ, от показанията на св. И., от
констатациите в Протокола от 19.09.2019 г., водачът на застрахования при
ответника л.а., е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 и чл. 150 ЗДвП-
при ясно време, в светлата част на деня, при непрекъсната линия, забраняваща
изпреварване, непреценявайки скоростта на движение съобразно пътната обстановка
и движещите се в насрещната лента автомобили водачът на л.а.“ФИАТ“, модел“ Крома“, непритежаващ свидетелство за правоуправление, е
навлязъл неправомерно в лентата за насрещно
движение и е блъснал последователно насрещно движещите се два
автомобила, втория от които, управляван от ищеца. Безспорно е установено, че
именно в резултат на това негово поведение са причинените на ищеца
неимуществени вреди – счупване на VІІ и VІІІ ребра вляво, чиято обезвреда се търси с предявените искове.
Неоснователно в тази насока е възражението на ответника, че вина за ПТП има
не само на застрахования при него автомобил, тъй като предвид пътния участък-
равен, сухо пътно платно, в светлата част, доколкото било установено, че близо
200-300 преди мястото на настъпване на ПТП-то „Фиат Крома“
бил навлязъл в насрещното пътно платно, то всеки водач е могъл и е бил длъжен
да предприеме маневра да избегне удара. Както се установява от показанията на
св. И., и приетата САТЕ, на мястото на изпреварване е имало лек наклон надолу
по посоката на движение на „Фиата“, разстоянието от него
до л.а., управляван от св. И. е било не около 200-300 м, а около 100 м, и
съгласно поясненията на в.л., дадени в о.с.з., след изслушване гласните
доказателства, вината е на водача на „Фиата“,
предприел неправомерно изпреварване, при наличието на непрекъсната линия;
според св. И. „Фиатът“ се е движел с „голяма
скорост“, която макар и неустановена, красноречиво е пояснението, че след удара
„Фиатът“ е спрял на около 200 м надолу; въпреки
предприетата маневра вдясно в канавката, ударът бил неизбежен, поради липсата
на реакция от водача на Фиата, каращ насреща срещу
двата автомобила в тяхната лента. Поради това съдът намира, че допуснатите
нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от
водача на л. а.“Фиат Крома“, са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Възражението
на ответника за случайно деянието (чл. 15 НК) е схематично, необосновано, а и
не се подкрепя от нито едно доказателства по делото. Възражението за съпричиняване също се явява неоснователно. Освен това едва
в писмените си бележки процесуалният представител на ответника излага твърдения
за поведение на ищеца при управление на МПС, довело до съпричиняване
на вредата.
Претърпените от ищеца болки и страдания се установяват от заключението на
СМЕ, от писмените доказателства и показанията на св. П., отчасти от САТЕ и
показанията на с. И., всички обсъдени по-горе в мотивите.
Безспорно установена се явява и причинно-следствената връзка между деянието
и вредоносния резултат – според САТЕ единствено поведението на водача на „Фиат Крома“ е довело до ПТП и до травмата на ищеца, СМЕ е
категорична, че посочените в заключението наранявания (порезните рани и
счупването на ребра) имат травматичен характер и са обективен резултат от
настъпилото ПТП.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС),
вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените
от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана,
като предявеният иск се явява доказан по основание.
По отношение размерът на дължимото
според съда обезщетение, което следва да бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че
на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него,
но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на
ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Вследствие на ПТП ищецът е получила травматологични увреждания, представляващи
лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, предвид и поясненията на в.л.,
изготвило СМЕ, дадени в о.с. , с оглед и задължителните указания в ППВС №
3/1979 г.- т. 10, именно поради което и не е образувано досъдебно производство.
Уврежданията се свеждат до счупване на две ребра (VІІ и VІІІ), без разместване
на костни фрагменти и порезните рани. От заключението на СМЕ се установява, че при
такова счупване няма трайно затруднение в движението на снагата, като на ищеца
е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В същото
време счупването на ребра е много болезнено
и пострадалият е търпял силни болки и страдания, затруднено дишане, за
продължителен период от време около 1.5 - 2 месеца; тези болки са продължили,
макар и с по-малък интензитет до около година след ПТП, което е констатирано от
в. лице и от извършения личен преглед на ищеца на 21.10.2020г. – т.е. след
малко повече от една година от ПТП. Въпреки, че ищецът е възстановен, с посочен
възстановителен период от около 2 месеца, според в.лице, болки в гърдите, около
счупването, ищецът ще чувства и занапред при студено и влажно време и при тежък
физически труд. Показанията на св. П., преценени в съответствие с разпоредбата
на чл. 172 ГПК, се кредитират от съда, тъй като същите отговарят и са в унисон както
със събраните писмени доказателства, така и със заключението на СМЕ - относно
периода на възстановяване, предписаните 54 дни отпуск за временна неробатоспособност, след изтичането на който период ищецът
се е завърнал на работа- като пазач на предприятие, където не се установява да
извършва тежък физически труд. В първия месец ищецът е имал нужда от помощ,
особено при ставане, предвид по–интензивната болка на мястото на счупване. Освен
травмата в ребрата, от показанията на св.П. се установява и преживените от
ищеца психически дискомфорт, по думите на свидетеля
от залежаването в къщи, проблеми със съня, поради които, около 3 месеца, ищецът
пил медикаменти; следва да се отчетат и последствията от преживения от
катастрофата стрес -като ищецът избягвал да шофира, ако не е неотложно. Така
причинените болки и страдания от счупването на ребрата се преценяват като
средни по интензитет, според вещото лице възстановителния период е в рамките на
нормалния 2 месечен срок за подобни травми, поради което и преживяните
от ищеца болки и страдания, ведно с порезните наранявания, психическия дискомфорт и стрес, се преценяват от съда на сумата от общо
13 000 лв., в какъвто размер е и основателен предявеният иск и следва да
бъде уважен.
При преценката на вредите и техния размер съдът отчита и съобразява, че при
ищеца не са се получили медицински усложнения, същият не е провеждал каквато и
да било рехабилитация; няма деформация в областта на счупените ребра, няма
остатъчни козметични белези; непосредствено след изтичането на 54 дни болнични,
се е върнал на работа; очевидно психическият му дискомфорт
и стрес също са с невисок интензитет, след като не се е наложило и ищецът не е
търсил помощ от съответен специалист, за каквито обстоятелства не е и ангажирал
доказателства. От друга страна не бе установено болките и страданията, търпени
от ищеца, да са в резултат на други негови заболявания, или вследствие
неспазване на лекарските предписания, в каквато насока са част от възраженията
на ответника.
Направеното, макар и едва в писмените бележки на процесуалния представител
на ответника, възражение с позоваване на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР към
ЗИД на КЗ, ДВ бр. 101/2018 г., е неотносимо към
настоящия случай, тъй като въпросната разпоредба касае претенция за обезщетение
за претърпените неимуществени вреди на разширения кръг лица по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, каквото лице ищецът не е.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, вследствие непоставен
предпазен колан, по следните съображения
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. За да е
налице основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поведението на увредения
следва да е в причинна връзка с настъпване на самото ПТП или с поведението си
пострадалият да е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за
увеличаване размера на вредите. Подобно поведение на пострадалия не бе
установено.
В тази насока съдът се позовава на категоричните изводи и на двете приети
по делото експертизи: ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, предпазващ
тялото от политане напред и удари в предмети в предната част на автомобила
(таблото, волана), при каквито удари несъмнено биха се получили травми по главата,
предна гръдна стена и долните крайници, а такива не са констатирани в настоящия
случай, като подробните доводи в заключенията съдът е посочил по-горе в
мотивите. Ответникът, в чиято тежест е доказването на това възражение, не
ангажира доказателства, оборващи категоричните заключения на експертизите по
този въпрос. Поради това настоящият състав счита, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат и не следва така
определеното обезщетение да бъде намалявано.
По искането за присъждане на лихви:
Видно от петитума на исковата молба, претенцията
на ищеца за лихви е с начален срок датата на предяване
на иска, така че в тази насока всички възражения, изложени от ответника – във
връзка със срока, са неотносими към спора и съдът не
следва да ги обсъжда.
Следва за пълнота на изложението, да се посочи, че не са налице
основанията, на които се позовава ответника, по аргументи от чл. 409 КЗ, тъй
като още в първоначалната молба до застрахователя ищецът е посочил банкова
сметка *** (чл. 380 ал. 1 КЗ), по която да му бъде преведено съответното
обезщетение – това е същата сметка, която е посочил, както в последващата молба до застрахователя, така и в исковата
молба. Видно от приложеното нотариално заверено пълномощно, представено пред
застрахователя, ищецът изрично е изявил волята си обезщетението да се преведе
по посочената сметка, с титуляр упълномощеното от него адв.дружество.
Макар и да е предложил обезщетение от 2000 лв., ответникът не е предприел
действия по превеждане на сумата, а предложението не е плащане. Освен това с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло исковата претенция.
По разноските:
Страните са претендирали разноски, като следва да им присъдени заплатените
от тях разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част на иска- чл. 78 ал. 1
и ал. 3 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в производството в общ размер на 2950 лв.( 1040
лв.-д.т., 300лв.- депозити експертизи, 40лв.- депозит за свидетел; 1570 лв., с
ДДС -адв.хонорар). Ответникът – е заплатил в
производството разноски в размер на 1680лв.,с ДДС-адв.възнаграждение
и 100лв.-депозит САТЕ, общо 1780 лв. Съобразно изхода на делото, основателно
сторените от ищеца разноски са в размер на
1475 лв., а от ответника – 890 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, при съобразяване разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от
наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК,
направено в отговора на исковата молба, още повече че в с.з. ответникът, чрез
процесуалния си представител изрично заявява, че няма възражение срещу
представения от ищеца списък за разноски. По компенсация ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 585 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б...“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, представлявано заедно
от изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., с ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощник му адв. Г.Х. - САК, с посочен съдебен
адрес ***, сумата от 13 000 лева
(тринадесет хиляди лева)- представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания от травматологични увреждания, представляващи:
счупване на VІІ и VІІІ ребра, вляво, без дислокация на костните фрагменти (лека
телесна повреда), порезни рани по лявата
лицева половина и по лявата ръка на предраменницата;
както и психически дискомфорт
и стрес, в резултат на ПТП на 19.09.2019 г., причинено от водача Д.Г.,
управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Крома“,
с peг. № СВ 5408 НМ, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
BG/02/119000493510, сключена със ЗД „Б...“ АД, валидна от 12.02.2019 г. до
11.02.2020 г. - на осн.
чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба
07.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 13 000 лв. до предявения размер от 26 000
лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Б...“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори С.С.П.и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., с ЕГН **********,***, сумата 585.00 лв. - представляваща
разноски по делото, по съразмерност съобразно уважената /отхвърлената част от
иска и по компенсация – на осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :