РЕШЕНИЕ
гр.С., 26.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13049
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.Б.Н. от гр.Бухово твърди,
че на 01.08.2018 г. в гр. Бухово, докато е пресичала по ул.“Младежка“ била
ударена от лек автомобил „БМВ 525“, рег. № *******, управляван от А.И.К., който
се движел на заден ход. Ищцата твърди, че вследствие на реализираното ПТП е
получила травматични увреждания, описани в исковата молба. От получените
увреждания пострадалата е търпяла болки и страдания, лекувала се е дълго,
възстановяването е било продължително и не е приключило до момента на подаване
на исковата молба. Изпитва затруднение при движението на устните и на ръката,
която не може да се движи пълноценно. Ищцата сочи, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на л.а. „БМВ“ и предявява пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на увреждащия автомобил, като
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. ведно със
законната лихва от 1.08.2018г. до окончателното изплащане. Претендира
разноските по делото.
Ответникът З. „Л.и. “ АД, оспорва предявените
искове по основание и размер. Поддържа, че водачът на „БМВ“ не е имал противоправно и виновно
поведението. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП както и
твърдението за причинно-следствена връзка между инцидента и твърдените неимуществени
вреди. Счита, че допир между пострадалата ищца и автомобила не е имало. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, за която твърди, че произшествието е било предотвратимо от
страна на пострадалата, която в тъмното е виждала светлините на автомобила , че
е излязла внезапно на пътното платно без да се огледа, нарушила е разпоредбата
на чл.108 и чл.113 от ЗДвП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като
прекомерна, като счита, че същата не отговаря на действително претърпените
вреди. Оспорва претенцията за лихва. Твърди, че не е отказал да плати
обезщетение, че ищцата не е представила банкова сметка, ***.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С определение от 6.02.2019г. по НОХД
№ 2020/2019г. на СРС, НО, 18 с-в е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, като А.И.К. се е признала за виновна в това, че на
1.08.2018г. около 20,30ч. в гр.Бухово, на ул.Младежка“ , в района на блок 1А, с
посока на движение от ул. „Стефан и Велко” към ул. „Лазар Пешев”, управлявала
моторно превозно средство — лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 ТДС”, с per. № *******, без да има необходимата правоспособност и
при извършване на маневра „движение назад”, нарушил правилата за движението по
пътищата визирани в ЗДвП а именно: чл.
40, ал. 1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности ”, като в резултат на това реализирала
пътно- транспортно произшествие с намиращата се зад автомобила пешеходка - М.Б.Н.
с ЕГН **********, като по непредпазливост й причинила
средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: Счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на
типично място, причинило на Н. трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за срок по - дълъг от тридесет дни- престъпление по чл.343 ал.3
пр.предпоследно, б.а, пр.2 вр ал., б.б пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП
съдът разпита като свидетел водачът А.К..
Същата установява, че била помолена от нейна съседка да премести колата си
малко назад, за да може съседката й да излезе с нейната кола, която била
паркирана пред тази на свидетелката. Св.К.
се съгласила, качила в колата детето си, тогава бебе, след това тя се качила.
Запалила двигателя, оправила всички огледала и потеглила леко назад. Твърди, че
преместила колата на по-малко от метър разстояние и като слязла от колата
видяла ищцата. Счита, че ищцата е била в мъртвата й точка на десния стоп на
автомобила и затова не я е видяла. Сочи, че ищцата не е била на тротоара , а на
средата на пътното платно. Видяла я седнала на земята точно зад десния стоп. Не
усетила да е ударила ищцата. Твърди, че има пешеходна пътека , на 50м. надолу
по улицата и ищцата е могла да мине оттам.
Назначената по делото автотехническа експертиза, въз основа на материалите от
наказателното производство и показанията на св.К., дава следното заключение във
връзка с поставените от ответната страна въпроси: Мястото на удара между л.а. БМВ и пострадалата
пешеходка по широчина на платното за движение на ул. „Младежка”, е на около 5,5 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на
автомобила и по дължина на платното за движение, е в района на вх. А на бл. 1
А. Ударът настъпил върху платното за движение. Пешеходката не е пресичала на
пешеходна пътека. Скоростта на движение
на л.а. БМВ в момента на настъпилия удар с пешеходката е била около 10 км/ч.,
като преди това автомобилът е бил спрял.
Преди настъпването на ПТП, пострадалата пешеходка се е движила отзад процесния автомобил, който е бил спрял. Когато тя се е
намирала отзад автомобила и на разстояние не повече от 1м., водачът на
автомобила е потеглил на заден ход. Автомобилът е изминал разстоянието до
пешеходката за по - малко от 1 секунда. За посоченото време пострадалата
пешеходка, намираща се отзад автомобила не е имала време да излезе от
динамичния му коридор и да предотврати настъпването на удара. В
с.з. вещото лице уточнява, че ищцата е изминала разстоянието от средата на
платното за движение до мястото на удара за 2,5 секунди при бавен ход. Вещото
лице е категоричен, че непосредствено преди настъпването на ПТП, водачът на
л.а. БМВ е имал възможност да вижда пострадалата пешеходка, намираща се отзад
автомобила, като автомобилът е бил неподвижен. Водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като не потегля на заден ход в момент, в който
пешеходката се е намирала отзад автомобила. По време на настъпилото
ПТП, е имало съприкосновение между процесния л.а. БМВ
и пострадалата пешеходка. Съприкосновението е настъпило със задната част на
автомобила.
С оглед установяване на причинените
на ищцата вреди и тяхната причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, съдът назначи и изслуша СМЕ. Експертното заключение установява, че след
ПТП ищцата е транспортирана в МБАЛ „Царица Йоана” - ИСУЛ гр. С., където е
установено счупване на долния край на лява лъчева кост; повърхностна травма на
устните и устната кухина; открита рана на китката и дланта. Извършена е
първична хирургическа обработка на обширна рана с дефект на кожа и подкожие в първо меадупръстно
пространство на лявата ръка. След това е извършена репозиция
на фрактура на лява лъчева кост и фиксация с три Киршнерови игли и е поставена гипсова имобилизация.
Обработена е раната в лява темпорална област и раните на устните и устната
кухина. Проведена е антибиотична профилактика и
обезболяващо лечение, превръзки, след което ищцата е изписана с препоръки да
продължи антибиотичната терапия, обезболяващата
терапия и превръзки през три дни.
Поради
големия мекотъканен дефект на лявата ръка и бавното
възстановяване, на 16.09.2018 г. ищцата е приета в УМБАЛСМ „Пирогов”, където е
извършена свободна кожна трансплантация с донорен
участък от проксималната мишнична област. След
проведеното лечение кожата преживява на новото място и запълва дефекта.
При подготовката на заключението, на 13.03.2020
г. вещото лице е извършило преглед на
ищцата и след направена контролна рьография е установило,
че лявата гривнена става е силно деформирана, в
състояние след многофрагментна вътреставна
фрактура на дистална радиална кост със скъсяване по
дължина /около 2 см/ и пълна дислокация по височина, което ограничава изцяло екстензията в лявата гривнена
става. Лявата лакътна кост е в състояние на релативно
удължаване с около 2 см и това довежда до характерна деформация тип „Маделунг” на гривнената става и
до невъзможност за улнарна девиация
на ставата и хипер радиална девиация. Вещото лице е установило стар раневи цикатрикс в първото междупръстно пространство на лявата длан, който продължава
проксимално в цикатризирала кожа от свободна кожна
пластика. Ограничена е абдукцията на I - II пръсти
поради цикатриксите. Тежка ризартроза
на I -ва карпометакарпална
става. Установило е също, че лявата раменна става е в състояние на тежка
посттравматична контрактура със силни палпаторни болки в предно медиалната част на ставата и по
хода на сухожилието на дългата глава на мускулус бицепс брахии. Ограничена до 60
градуса е флексията и абдукцията в раменната става.
Нарушена е външната и вътрешната ротация на ставата с около 40 градуса. Според
вещото лице тези увреждания са сериозно инвалидизиращи.
Досежно тежката фрактура, която е вътреставна
и раздробена, болките при ищцата са били интензивни за срок от 4 месеца, докато
е траело лечението /операции и превръзки/ и рехабилитацията. Част от
последствията са инвалидизиращи - контрактурата
в раменната, гривнената и І-та карпометакарпална
стави, които са съпроводени с болки и намалена работоспособност за цял живот.
След проведеното лечение и след срок от
8 месеца, травмата на устните и устната кухина са отзвучали напълно и без
оперативно лечение. Единствен проблем остава състоянието на зъбния статус,
който също е претърпял травма.
Досежно
извършената пластична операция вещото лице посочва, че болките са били
интензивни за срок от около 3 месеца поради обширният травматичен дефект на
кожа и подкожие, последвалите операции, превръзки и
рехабилитация. В момента има последствия като ограничена подвижност на първите
два пръста от формираните цикатрикси /ръбци/ и хроничния посттравматичен артрозоартрит
на първата карпометакарпална става.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че ищцата много трудно може да си служи с лявата ръка, която е със
силно ограничена подвижност.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
двете вещи лица. Същите не са оспорени от страните, обективно и компетентно
дават отговори на поставените въпроси.
За установяване на претърпените във
връзка с процесното ПТП от ищцата болки и страдания,
периода на лечение и възстановяване съдът събра гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел, Б.Ж., племенник на ищцата. От показанията на свидетеля
се установява, че той, съпругата му и майка му се е грижели за ищцата както в
болницата, така и след това вкъщи. В ИСУЛ ищцата не можела да се храни, можела
да поема само супи и сок, пасирани продукти. В първите дни в болницата ищцата
била на памперси, като се прибрала у дома си сама ходела до тоалетна. Съпругата
на свидетеля къпела ищцата, готвела, а той пазарувал. Хранели ищцата , защото
заради зъбите, тя месец-два не можела да се храни. Отслабнала. Сега се
възстановила, обслужвала се сама, но на лявата ръка имало голямо изкривяване,
била във формата S.
Ищцата нямала сила с тази ръка, можела най-много чаша да вдигне. Пръстите на
ръката не можела да свива. Ръката я боляла постоянно. Лекарите им обяснили, че
за да се оправи ръката трябва отново да се счупи, но на възрастта на ищцата не
било подходящо. Ищцата ходела да пазарува, но можела да носи само с едната
ръка, затова ходела по няколко пъти до магазина, за да не носи тежко.
На 23.05.2019г. ищцата е предявила пред
застрахователното дружество претенцията си за изплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. Застрахователното дружество-ответник по делото,
не е отговорило на претенцията.
В производството не се
спори между страните, че за управлявания от А.К. лек автомобил „БМВ“
, с ДК№ ******* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното
поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликтвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата
на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият
може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените
предпоставки са налице – писмена претенция от дата 23.05.2019г. с посочена
банкова сметка, ***телства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие,
определение за одобряване на споразумение по НОХД №2020/2019г. на Софийски
районен съд, автотехническата и медицинската
експертизи, съдът приема, че на 1.08.2018г. около 20,30ч. в гр.Бухово, на
ул.Младежка“ , в района на блок 1А, с посока на движение от ул. „Стефан и Велко”
към ул. „Лазар Пешев”, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ”, модел
„525 ТДС”, с per. № ******* , управляван от А.И.К., и
пешеходката М.Б.Н., в резултат на което на ищцата Н. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
следните травматични увреждания: счупване
на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място, причинило на Н. трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни .
На основание чл.300 от ГПК съдът приема, че водачката на лек автомобил марка
„БМВ”, А.И.К., е имала виновно и противоправно
поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. При извършване
на маневра движение на заден ход водачката К. е нарушила разпоредбата на чл. 40
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е ударила
намиращата се зад автомобила пешеходка Н.. Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗДвП: “Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението“, чл.
40 ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно,
той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности ”.
От разпита на св.К. се установи, че тя е
погледнала назад чрез огледалото за обратно виждане и през огледалата за
странично виждане и не забелязала никого, поради което решил да придвижи
автомобила си назад. Законът в цитираните текстове изисква непрекъснато
наблюдение на пътя зад превозното средства, вкл. и да се осигури друго лице,
което да сигнализира за опасности. Както се установи от САТЕ въпреки и при
бавен ход, придвижването на ищцата по пътя е отнело кратко време- 2,5 секунди
от разделителната линия на пътя до мястото на удара. Това означава, че ищцата е
пресякла пътя от тротоара до мястото на удара за 5 секунди. Св.К. е предприел
маневра движение на заден ход без да се увери, че тази маневра е безопасна. Самата
тя установява, че е била помолена от съседка да премести автомобила си назад. В
този случай тя е могла да осигури лице извън автомобила, което да наблюдава за
опасност при маневрата и да я сигнализира при пресичане на пешеходци. Отделно
от това се установи, че районът е жилищен, съответно с пътникопоток,
и водачката е могла да ангажира ако не своята съседка, то всеки друг пълнолетен
с тази задача.
Св.К. е нарушила и общото правило на
чл.5 ал.2 от ЗДвП да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Мястото на удара е пред жилищен блок,
където обичайно преминават много хора, вкл. възрастни и деца.
Не се установи противоправно
поведение от страна на пострадалата. Безспорно е, че пострадалата е пресичала
пътното платно на нерегламентирано и несигнализирано място, т.е. не е пресичала
на пешеходна пътека. От огледния протокол е видно, че
пешеходна пътека в района /въпреки наличието на жилищни постройки/, не е имало.
ЗДвП не забранява да се пресича на нерегламентирани места, в случай че наблизо
няма пешеходни пътеки, но пешеходците следва да спазват правилата на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. Чл.113 ал.2 от ЗДвП постановява, че „Извън населените места и
по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“. Разпоредбите на посочените в ал.1 т.1, т.2 и
т.3 задължават пешеходците да спазват следните правила: т.1 „преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“; т.2 „да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение“; т.4 - „да не преминават през ограждения от парапети или вериги“. Текстът на чл.114 от ЗДвП гласи: „На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за
движение;
2. да пресичат платното за движение при
ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на
платното за движение.“
Съгласно ТР №2/16г. на ОСНК, ВКС т.6г
правото на пешеходеца „не е абсолютно при пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата
на чл. 113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП.
Налице
е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или
телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е
съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.т.1, 2
и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в
близост има такава“.
Съдът не установи пострадалата да е
нарушила някоя от посочените разпоредби. Пресичала е двупосочен път при добра
видимост /не е било тъмно, каквото твърдение прави ответника/, няма данни да е
имало преминаващи коли или ограничена видимост на пътя, не се е бавила излишно
по пътя, нито е спирала при пресичането си. Пред жилищния блок, където ищцата е
пресичала, е имало множество спрени автомобили и не се е очаквало процесния лек автомобил да се движи на заден ход. Не може
да се прецени дали пострадалата е чула запалването на двигателя и е видяла
светлините на задните фарове, но при събраните доказателства съдът приема, че
тя , дори и да ги е възприела, не е могла поради възрастта, да премине бързо зад
автомобила и да стъпи безопасно на тротоара / този см. и САТЕ/. Отделно от това, ЗДвП предоставя специална
закрила на престарелите хора – чл.116 от ЗДвП, която е всеобхватна и не касае
само пешеходци, които се намират на пешеходни пътеки. И то е именно поради
характерните за възрастта намалени слух, зрение, подвижност и забавени реакции.
Дори и водачката да не е имала видимост към пресичащата пострадала, тъй като тя
е попаднала в т.нар.”мъртва зона”, то това не обуславя вина на пострадалата или
нейно противоправно поведение, което да е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат. Водачът, познавайки спецификите на
автомобила и наличието на т.н. „мъртви зони“, е била длъжна да обезопаси маневрата
си, като осигури човек, който да наблюдава пътя зад автомобила, където видимост
за шофьора няма. Неправоспособността на водачката също не е извиняващо
обстоятелство. Напротив, знаела е, че няма знания и умения за управление на
автомобил, и въпреки всичко е привела автомобила в движение и е поставила в
риск както себе си и собственото си
дете, така и останалите участници в движението, вкл. и пешеходката ищца. На
следващо място, възражението на ответника, че ищцата е нарушила разпоредбата на
чл.108 от ЗЗДвП е нерелевантно в случая, тъй като
такава хипотеза не е реализирана – ищцата не се е движила по тротоара или
банкета на пътя, а е пресичала пътното платно.
Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните гласни
доказателства. От представената по делото медицинска документация и от заключението
вещото лице по СМЕ безспорно се установяват причинените на ищцата телесни
увреждания – счупване на долния край на лява лъчева кост; повърхностна травма
на устните и устната кухина; открита рана на китката и дланта. Първото
увреждане съставлява средна телесна повреда, то е установено и от наказателния
съд тъй като е съставомерно по чл.343 от НК.
Останалите две увреждания представляват лека телесна повреда, не са съставомерни, поради което не са включени и в споразумението,
одобрено от наказателния съд. Тези увреждания се установяват от СМЕ и съдът
приема, че са получени от ищцата в резултат на ПТП. Получените увреждания
кореспондират с механизма на настъпване на ПТП – от съприкоснованието
с автомобила ищцата е паднала странично, като ударът в земята е поет от лявото
й рамо, като наранявания получава и по лява китка, пръсти и по главата – в
областта на устните и устната кухина.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В
настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания – счупване
на лъчевата кост на лявата предмишница, което
увреждане е причинило на ищцата трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни, като според вещото лице движението
на ръката не е възстановено и няма да бъде възстановено и в бъдеще. За това
увреждане ищцата е търпяла болки, които са били интензивни за срок от 4 месеца,
но болките ще продължат и в бъдеще, тъй като възстановяването на лявата ръка не
е възможно. Травмата на устните и устната кухина е отшумяла към настоящия
момент, като лечението е продължило 8 месеца. Досежно
травмата на междупръстовото пространство на лявата
ръка болките са били интензивни около 3
месеца. Не е налице пълно възстановяване- налице е ограничена подвижност на
първите два пръста. Съдът също съобразява възрастта на пострадалата, която е в
края на жизнения си път, на 83г. , неудобствата, които е търпяла във връзка с
невъзможността да се обслужва сама при хранене, къпане и други обичайни
дейности в първите два месеца. Съдът има предвид и продължителността на
възстановителния период, както и факта, че ищцата все още не се е възстановила
напълно, и не се очаква пълно възстановяване на левия горен крайник, очаква се
болките там да продължат. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че ищцата е била хоспитализирана, търпяла е
оперативна интервенция и свързаните с нея допълнителни болки и страдания.
Претърпяла е негативните емоционални и психически преживявания като пострадал
от ПТП. Съдът,
освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция
за икономическата конюнктура. При така изброените релевантни обстоятелства,
включително и обезщетенията присъждани за сходни случай, съдът намира, че
обезщетение в размер на 30 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди.
За разликата до пълния претендиран размер от 60 000
лева искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли .
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна
лихва за забава върху присъдената главница,
която, предвид нормата на чл. 497 ал. 1
от КЗ, следва да се присъди
считано от 24.08.2019 г. – датата, на която е изтекъл тримесечния срок за
произнасяне по претенцията на ищеца от 23.05.2019 г., до окончателното
изплащане. Искът за заплащане на лихва за забава върху претендираните
суми от датата на деликта следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на държавни
такси. Претендира разноски по списък –
400лв. депозит за СМЕ и 1580лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски по списък
– 50лв. за свидетел, 300лв. депозит на САТЕ и 1680лв. за адвокатско
възнаграждение.
Страните не оспорват списъците с
разноските.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата
се следват разноски в размер на 990лв., съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска 1015лв.
След компенсация на двете насрещни
вземания за разноски до размера на по-малкото, ищцата остава да дължи на
ответника сумата 25лв. разноски.
Въпреки изискването на чл.127 ал.4 от ГПК ищцата не е посочила банкова сметка ***е. Ответникът е посочил банкова
сметка.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1200 лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.„Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление *** А да
заплати на М.Б.Н., ЕГН ********** сумата от 30 000лв., ведно с лихвата за
забава от 24.08.2019г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за причинени от пътнотранспортно произшествие на 01.08.2018г. неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от
застрахован при З.„Л.и.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач А.И.К., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 60 000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за
лихвата за забава върху присъдената сума за периода от 01.08.2018г. до 23.08.2019г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.Б.Н., ЕГН ********** да заплати на З.„Л.и.“ АД, ЕИК ******* разноски по
делото в размер на 25лв.
ОСЪЖДА
З.„Л.и.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 1200 лв.
След влизане на решението в сила
дължимите на З.„Л.и.“ АД разноски следва да се приведат на следната банкова
сметка *** З.„Л.и.“ АД в „Ю.Б.“ АД:
IBAN:
***: BPBIBGSF
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: