Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Христова
а.х.д. № 364/2019г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
връзка с чл.1,
ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Административното дело е образувано по искова молба от
„Евелина 68” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Лесидрен,
общ. Угърчин, обл. Ловеч, ул. „Юрий Гагарин” №12, представлявано от управителя М.И.Л.,
против Регионална дирекция по горите (РДГ) Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска” №56. С исковата молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатски възнаграждения за две
инстанции от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, в
размер на 800 (осемстотин) лева, както и законната лихва от деня на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа исковата молба на заявените в нея основания и претендира
възстановяване на направените по настоящото дело разноски, за които представя
списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се
представлява. В представено писмено становище намира иска за допустим, но
неоснователен. Счита иска в размер на 800 лева за прекомерен и неотговарящ на
критерия за справедливост, в която връзка цитира Тълкувателно решение №1/15.03.2017г.
на ВАС по т.д.№2/2016г., І и ІІ колегии, съгласно което съдът следва да присъди
само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив”, т.е.
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството. Моли разноските по
настоящото дело да бъдат определени в предвидения минимум от Наредба
№1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Участващият по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за
основателност на иска по основание и размер. Излага, че поисканите за
настоящото производство разноски са прекомерни, тъй като делото не се отличава
с фактическа или правна сложност.
По делото са приложени приключилите н.а.х.д. № 85/2019г.
по описа на РС Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на процесното НП, и к.а.н.д. № 149/2019г. по описа на АС Ловеч, с предмет правилността на
решението на районния съд.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № 555/17.12.2018г. на Директора на РДГ Ловеч, на „Евелина
– 68” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Лесидрен, общ.
Угърчин, обл. Ловеч, ул. „Ю. А. Гагарин” №12, на основание чл.270 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона
за горите (ЗГ) е било наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 100 лева, за нарушение по чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ, във връзка с
чл.14а, ал.1, т.3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии. Горното НП е било обжалвано от наказаното лице пред РС Ловеч,
който с Решение № 128/08.05.2019г. по н.а.х.д. № 85/2019г. го е отменил.
Решението на РС Ловеч е било обжалвано от Директора
на РДГ Ловеч пред
Административен съд Ловеч, който с Решение № 175/02.08.2019г. по к.а.н.д. № 149/2019г.
е оставил в сила обжалваното решение на РС Ловеч. На същата дата – 02.08.2019г.,
е влязла в сила и отмяната на НП № 555/17.12.2018г.
на Директора на РДГ Ловеч.
По повод обжалването на горното
НП ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство пред районния съд. От договора за правна защита и съдействие (ДПЗС),
сключен на 07.01.2019г., съдържащ се в н.а.х.д. № 85/2019г. на РС Ловеч се
установява, че дружеството е договорило с упълномощения адвокат възнаграждение за
правна защита и съдействие по обжалването на процесното НП в размер на 500 лева,
което е заплатено изцяло и в брой. След обжалването на първоинстанционното
решение от РДГ Ловеч, ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат
за процесуално представителство в касационното производство. От ДПЗС, сключен
на 05.06.2019г., съдържащ се в к.а.н.д. № 149/2019г. на АС Ловеч се установява,
че дружеството е договорило с упълномощения адвокат възнаграждение за правна
защита и съдействие пред АС Ловеч срещу касационната жалба на РДГ Ловеч против
първоинстанционното решение в размер на 300 лева. Адвокатският хонорар и за
касационната инстанция е заплатен изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил
ефективна защита по двете дела пред РС Ловеч и АС Ловеч, като е изготвил
жалбата до районния съд, осъществил е процесуално представителство в двете
инстанции, разпитвал е допуснатите до разпит в съдебно заседание свидетели,
правил е доказателствени искания, представял е доказателства, ангажирал е становище
по спора пред двете инстанции, изготвил е и отговор на касационната жалба.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е със седалище и адрес на управление с. Лесидрен,
общ. Угърчин, обл. Ловеч, като в исковата си молба изрично е избрал местната
подсъдност по настоящия си адрес (седалище) съобразно предоставеното му право
на избор в чл.7 от ЗОДОВ, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с
оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г.
по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е
подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (юридическо лице на
бюджетна издръжка – чл.158, ал.2 от ЗГ), и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ,
който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е
само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите,
на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата
на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника
относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 08.10.2019г.
по настоящото дело.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника, и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност –
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
(изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това
основният вид на дейността по налагане на административно наказание не дава
основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт
с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов
издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение
факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Следователно и при безспорната отмяна на НП № 555/17.12.2018г.
на Директора на РДГ Ловеч като незаконосъобразно, е налице първата
материалноправна предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки по
отношение направените разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. № 85/2019г.
на РС Ловеч и к.а.н.д. № 149/2019г. на АС Ловеч – вреди от отменения акт и
пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.
След издаването на процесното НП, ищецът е ангажирал адвокат, който да го защитава по н.а.х.д. № 85/2019г. на Районен съд Ловеч и к.а.н.д. № 149/2019г. на Административен съд Ловеч. В кориците на н.а.х.д. № 85/2019г. на Районен съд Ловеч е приложен ДПЗС от 07.01.2019г. с предмет „обжалване по съдебен ред НП № 555/17.12.2018г. на Директора на РДГ Ловеч пред съд, процесуално представителство и защита“, в който е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е изплатено изцяло и в брой. В кориците на к.а.н.д. № 149/2019г. на Административен съд Ловеч е приложен ДПЗС от 05.06.2019г. с предмет „процесуално представителство и защита пред ЛАС по касац. жалба от РДГ Ловеч срещу решение №128/08.05.2019 по а.н.д. № 85/2019г. ЛРС“, в който е отбелязано, че договореното в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло и в брой. Както бе изложено по-горе, в двете съдебни производства упълномощеният адвокат е осъществил реално процесуално представителство, разпитвал е допуснатите до разпит в съдебно заседание свидетели, правил е доказателствени искания, представял е доказателства, ангажирал е становище по спора пред двете инстанции, изготвил е и първоначалната жалба до съда и отговор по касационната жалба, т.е. осъществил е ефективна защита по двете дела в съответствие с договореното с клиента си.
Това от своя страна обосновава настъпилите за ищеца
вреди от отменения акт и пряката причинна връзка между вредите и настъпилия
вредоносен резултат. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС.
Настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт
– процесното НП, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по първоинстанционно обжалване пред РС
Ловеч на НП, съответно по касационно обжалване пред АС Ловеч на решението на РС
Ловеч, с което е било отменено НП. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на
това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено
процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на наказателното постановление, с което е наложена имуществена
санкция, която административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложена.
Обстоятелството, че адвокатската защита по
делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Общото събрание на
колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване
по ЗОДОВ.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното обезщетение от 800 лева. В случая
обезщетението е формирано от заплатени две адвокатски възнаграждения – 500 лева
пред първа инстанция и 300 лева пред касационната инстанция. Както бе изложено,
в мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието,
че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив”, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението
е 300 лв. (чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.). Минималният размер на
адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите
не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият
размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален
размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на „обоснован и
справедлив” размер по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗА.
По отношение на понятията действителна правна и
фактическа сложност на делото, законодателството в РБългария не дава легални
дефиниции, като от значение в този случай биха били фактическите обстоятелства,
подлежащи на установяване, които обстоятелства са сбор от отделни факти, и във
фазата на съдебното дирене следва да бъдат установени с надлежни по закон
доказателствени средства. В тази връзка, колкото повече са фактите, които
следва да бъдат установени, толкова повече се усложнява и фактическата
обстановка на делото. Всеки факт следва да бъде подведен под съответна правна
норма или правната сложност е обвързана, но и не само, от фактическата сложност
на делото. За правната сложност значение имат естеството на правния казус като
възможност за правно тълкуване, съдебна практика, относимите и значими за
правилното решаване на спора нормативни актове, брой предявени искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на
правния казус и др.
При тази законодателна регламентация, настоящият
състав намира, че не всеки размер на изплатеното адвокатско възнаграждение
подлежи на намаляване, въпреки определянето му в по-висок от законово
предвидения минимален размер, а само този, чийто размер е прекомерен, голям,
прекален и по тази причина несъответен на правната и фактическа сложност на
делото.
В случая фактическата и правна сложност на първоинстанционното
дело може да бъде определена като средна, имайки предвид предмета на спора; по
него са проведени две съдебни заседания, в които са разпитвани свидетели и е
ангажирано становище; приобщени са повече от 100 листа доказателствен материал;
към казуса са приложими разпоредбите на закон и на подзаконов нормативен акт.
Същевременно спецификата на конкретния случай е
изисквала допълнителното установяване пред съда на относими факти, с цел
оборване констатациите и изводите на наказващия орган. Това е наложило и
ангажирането от наказаното лице, чрез пълномощника му, на писмени доказателства
извън тези, съдържащи се в административната преписка, както и гласни такива.
Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от
ищеца размер на адвокатско възнаграждение от 500 лв. за първоинстанционното
съдебно производство по обжалване на НП, е в размер малко над минималния по
наредбата, и следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите
на чл.36, ал.2 от ЗА – „справедлив и обоснован”, с оглед обема на осъществената
процесуална защита, който е по-голям от обичайното за този род дела. С оглед изложеното съдът не установява наличие на
прекомерност в размера на изплатеното адвокатско възнаграждение в
производството пред районния съд. Още
повече, че оказаната от адвоката правна помощ е имала своето основно и
съществено значение по делото, проведено пред районния съд, пред който е
постигнат и благоприятен за ищеца резултат – отмяна на наказателното
постановление. В същата насока е и константната практика на ВАС по аналогични
случаи – така Решение № 10709 от 09.07.2019г.
по адм. д. № 6379/2018г., III о. и др.
По отношение на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение по к.а.н.д.
№ 149/2019г. на АС Ловеч се установява, че същото е 300 лева, т.е. в минималния размер, определен в чл.18, ал.3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно
същото е адекватно и покриващо критериите за обоснованост и справедливост, и
исканото обезщетение за вреди от заплатеното адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция не се явява прекомерно.
Следва също така да се има предвид, че заплатените
възнаграждения за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на
НП представляват разноски за ищеца, но в настоящото производство са загубили
този си характер и представляват имуществена вреда. Претенцията за
обезщетяването й е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен
размер от 800 лв. Намаляването й, поради направеното от ответника възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, би довело до частично игнориране на
доказателствената сила на двата договора за правна защита и съдействие, без да
са налице основания за това.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 800
лева, причинени от отмененото НП № 555/17.12.2018г. на Директора на РДГ Ловеч, е
доказан по основание и размер и Регионална Дирекция по горите Ловеч следва да
бъде осъдена да заплати на „Евелина – 68” ЕООД, с. Лесидрен, общ. Угърчин, обл.
Ловеч тази сума ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане.
В ИМ и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане
на направените по настоящото дело разноски, а именно 500 лева адвокатско възнаграждение
и 25 лева платена държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция, което е инкорпорирано в
отговора на исковата молба, като се иска разноските по настоящото дело да бъдат
определени в предвидения минимум от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По съществото си това искане
представлява възражение за прекомерност и съдът дължи произнасяне по него, като
го намира за основателно.
В съответствие с чл.36 от Закона за адвокатурата и на
основание Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако
делото е с материален интерес, се определя по чл.8, ал.1 от Наредбата. В
конкретния случай, делото е с материален интерес до 1000 лева, поради което
съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева. Предвид своевременно направеното от ответника
възражение за прекомерност, което се споделя и от прокурора, следва да се
редуцира размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 500
лева на 300 лева, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание, като не са разпитвани свидетели или
извършвани други процесуални действия.
§2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно който в случаите по чл.64 от ГПК,
както и в случаите на чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК присъденото
възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на
възнагражденията, посочени в тази наредба е обявен за нищожен с Решение №14820
на ВАС на РБ, бр.10 от 2016г., в сила от 5.02.2016г.
Изхождайки от горните съображения и от разпоредбата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и съобразно изцяло уважения иск, съдът намира, че следва
да осъди ответника да заплати в полза на ищеца разноски за внесена държавна
такса от 25 лв. (л.7 и л.13), както и за възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лв., или общо направени по делото и доказани разноски в размер на
325,00 лева.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска”
№56 да заплати на „Евелин – 68” ЕООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Лесидрен, общ. Угърчин, обл.
Ловеч, ул. „Ю. А. Гагарин” №12, представлявано от управителя М.И.Л., сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва върху
тази сума от 09.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул.
„Търговска” №56 да заплати на „Евелин –
68” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Лесидрен, общ.
Угърчин, обл. Ловеч, ул. „Ю. А. Гагарин” №12, представлявано от управителя М.И.Л.,
разноски по настоящото дело в размер на 325,00 (триста двадесет и пет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: