№ 2169
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110115395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. С. П., чрез адв. ., срещу „..“ ЕООД, с
която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и отрицателен установителен и иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК. При
условията на евентуалност са предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
С молба от 10.10.2024г. ищецът е оттеглил предявения отрицателен
установителен иск за сумата от 50 лева, частичен от 1340 лева, в която част
производството следва да бъде прекратено.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 28.08.2023 г. ищцата е
сключила с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на
който й била предоставена в заем сума в размер 1000 лв., при уговорени ГПР
от 58,21% и ГЛП в размер на 47%, която следвало да бъде възстановена в срок
до 28.06.2024 г., чрез изплащането на десет на брой погасителни вноски. В чл.
6, ал. 1 от договора било уговорено, че кредитополучателят е длъжен да
предоставени обезпечение на задълженията по кредита, като при
1
неизпълнение на посоченото следвало да заплати в полза на кредитодателя
неустойка в размер на 1059,79 лв., съгласно чл. 18. Твърди, че общата стойност
на дължимото по договора възлизала на 2340 лв., както и че е извършвала
плащания на задълженията по кредита. Излага доводи относно
недействителността на процесния договор за потребителски кредит,
доколкото не били спазени изискванията на ЗПК по отношение на
законоустановената форма на договора. Счита, че клаузите по договора не са
ясни и разбираеми. Отбелязва факта, че уговорената неустойка за
неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от договора надвишавала
стойността на заемната сума. Твърди, че уговорената неустойка противоречи
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че същата не е съобразена при формиране на
ГПР по кредита, което има за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4
ГПК. Сочи, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави и
представлява неравноправна клауза по договора. Моли съда да прогласи
нищожността на процесния договор за потребителски кредит № .. г.,
евентуално на клаузите по чл. 6, ал. 1, чл. 18 и чл. 3, ал. 2 от договора, поради
противоречието им със ЗПК. Моли съда да признае за установено, че не
дължи на ответното дружество сума в размер на 50,00 лв. – частичен иск от
1340 лв., с оглед нищожността на процесния договор за кредит. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на
исковата молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Излага доводи относно действителността на процесния
договор за кредит, като твърди, че клаузите му са индивидуално договорени с
ищцата. Счита, че формата на договора е съобразена със законовите
изисквания относно размера на шрифта. Твърди, че уговорената неустойка не
следва да бъде включена при формиране на ГПР по кредита, както и че
дължимостта й е обусловена от поведението на кредитополучателя. Излага
подробни съображения относно действителността на оспорваните клаузи.
Твърди, че в съдържанието на договора не са налице неравноправни клаузи.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски..
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
2
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото
наличието на сключен между Ц. С. П. и „..“ ЕООД договор за потребителски
кредит № .. г., със съдържанието, посочено в исковата молба, по силата на
който на ищцата е била предоставена в заем сума в размер на 1000 лв.
Съгласно чл.18, вр. чл.6 от договора за потребителски кредит в
двудневен срок от сключването му, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитодателя следните обезпечения: банкова гаранция или
поръчителство на поне две физически лица. Съгласно чл.6 от договора в
случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е
длъжен в двудневен срок от сключването му да осигури поне едно или две
физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията на
кредитополучателя. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически
лица, като при един поръчител същият трябва да има осигурителен доход в
размер не по-малък от три пъти размера на минималната работна заплата в
страната, а при двама – всеки от тях да има осигурителен доход в размер не
по-малък от да пъти минималната работна заплата за страната, да не са
кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и
такъв с кредитодателя, да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР
към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В
чл.6, ал.1, т.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят може да
обезпечи кредита, като предостави банкова гаранция. Банковата гаранция
трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е
длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на
валидност не по-кратък от 6 месеца след падежа на последната редовна вноска
по погасяване на кредита. В чл.18 от договора е уговорена неустойка в случай,
че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по
кредита, съгласно горепосочените условия, като размерът на неустойката е в
размер на 1059,79 лева, който е посочен и в погасителния план, като
неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска.
Видно от представения погасителен план към договор за потребителски
3
кредит №.. неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение в размер
на 1059,79 лева, съгласно чл.18, ал.1 от договора, разсрочени съобразно
погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му –
двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за
длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена
съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
4
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. По делото е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, в което вещото лице е изчислило, че
при включване на неустойката в ГПР същият би бил в размер на 742,92 %.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на
задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно договор за потребителски кредит № .. от 28.08.2023 г. се явява
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК
заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на
предоставената заемна сума.
При тези изводи на съда предявеният при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 18 от договора, не следва да
бъде разглеждан.
По разноските:
5
С оглед обстоятелството, че ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса по делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК предвид изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 80 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400
лева сторени разноски в производството за заплатен депозит за вещо лице.
Пълномощникът на ищцата адв. В. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставил на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Доколкото
ищцата е била представлявана по реда на чл.38 ЗАДв. следва да се присъди
адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния й представител адв.
В. М.. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска
помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи
съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния
адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално
възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В
конкретния случай по делото са предявени два обективно съединени иска –
съединени при условията на евентуалност, като делото е с ниска фактическа и
правна сложност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение
при обективно съединени обуславящи и обусловени искове(доколкото по
главния иск се твърди нищожност на договора с оглед нищожност на
посочената клауза, което от своя страна е предмет на евентуалния иск) при
дела с предмет ниска фактическа и правна сложност на делото при определяне
размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което следва да се
присъди адв. възнаграждение в размер на 200 лева. Следва да се съобрази и
актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
6
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Ц. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..,
срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
.., на договор за потребителски кредит № .. от 28.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „..“ ЕООД, ЕИК .., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В. В. М., гр.София, ул. .., разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80
лева.
ОСЪДЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .. ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. С. П., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7