Р Е Ш Е Н И Е
№ 599
Град Пловдив, 18 март 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3192 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.Д.С., К.К.А.,
С.А.А., М.Х.Д., С.И.Ц., М.И.Н., Юри А.Н., Р.К.К. и И.Х.Д.,***, против заповед № ДК-10-ЮЦР-47 от
21.08.2017 г. на директора на РДНСК ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на
етажните собственици от административни адреси: град Пловдив, ****, и е
оставено в сила разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г. на главния архитект
на район „Централен“ при община Пловдив.
Според жалбоподателите оспорената заповед е
незаконосъобразна поради необоснованост, нарушение на процесуалните правила и
на материално-правните разпоредби. Иска се отмяна на заповедта и на
разрешението за строеж, както и присъждане на съдебните разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 01.03.2019 г.
писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли да
се остави в сила заповедта. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съображения по съществото на спора излага в депозираната на
02.03.2019 г. писмена защита.
Заинтересованите страни лично и чрез процесуалните си
представители изразяват становище за основателност на жалбата и молят да се
отмени оспорената заповед.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лица, адресати
на оспорената заповед в качеството на етажни собственици в етажните собствености с административни адреси: град Пловдив, ****,
инициирали административното производство пред административния орган, и в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено на 19.10.2017 г. чрез
управителя на етажната собственост на бул. „Свобода“ № 5 (л.11, гръб), и срещу
заповед, която съгласно нормата на чл.215, ал.1, във връзка с чл.216, ал.6 ЗУТ
подлежи на съдебен контрол, поради което жалба е допустима, а разгледана по
същество е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че процесното разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г. на главния
архитект на район „Централен“, община Пловдив, е издадено на собствениците в
етажна собственост на адрес: град Пловдив, бул. „Свобода“ № 3, и „Булсатком“ ЕАД за обект: „DCS/LTE/WI-FI Базова станция PDV040 (Даев), монтирана върху покрива на сграда с идентификатор
56784.517.335.1 по кадастралната карта на град Пловдив, в УПИ І-компл. застр. и зеленина,
кв.21“, по плана на кв. „Младежки хълм“. Отбелязано е, че строежът е трета
категория. Разрешението за строеж е съобщено на възложителите и на
собствениците в етажните собствености на бул.
„Свобода“ №№ 5, 7 и 9 (чрез залепване на съобщение на 06.06.2017
г.), както и на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ Пловдив.
Административното производство пред началника на РДНСК
ЮЦР е започнало по жалби на собствениците в етажните собствености
на бул. „Свобода“ №№ 5, 7 и 9. Началникът на РДНСК ЮЦР е преценил, че жалбите са
подадени от заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ – собственици на
обекти в сграда в режим на етажна собственост и носители на ограничени вещни
права в поземления имот, в който е разрешено строителството по оспореното
разрешение за строеж, и са допустими като подадени от лица с правен интерес.
Преценено е също, че жалбата на етажните собственици от етажната собственост с
адрес: бул. „Свобода“ № 9, е подадена след 14-дневния срок за обжалване, поради
което на това основание е приета за недопустима и производството в тази част е
прекратено.
Останалите две жалби са подадени в срок и са
разгледани по същество, като според административния орган те са неоснователни,
защото бъдещата базова станция представлява техническо съоръжение и съгласно
чл.17, ал.2, т.6 ЗУЕС „за поставяне на рекламни или технически съоръжения върху
сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната,
водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната
мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и
газоснабдяването в етажната собственост – с мнозинство повече от 50 на сто
идеални части от общите части. В случая между етажните собственици от етажната
собственост на **** и „Булсатком“ ЕАД има сключен
договор за наем на площ от 20 кв.м, част от покривното пространство и фасадата
и площ над асансьорното помещение за монтиране и
ползване на телекомуникационни съоръжения въз основа на решение на общото
събрание на етажните собственици от 09.12.2012 г. При извършената проверка на
място от служители на РДНСК ЮЦР е установено, че между административните адреси
на бул. „Свобода“ №№ 3, 5, 7 и 9 има изпълнена дилатационна
фуга и сградата, върху която е разрешено строителството на базовата станция, е
изпълнена с две покривни плочи, т.нар. студен, вентилируем
покрив. Съответно покривът на административни адреси бул. ****** не се явява
обща част на отделните етажните собствености поради
наличието на дилатационна фуга между тях и нормата на
чл.18 ЗУЕС е неприложима за настоящия случай. Подпокривните
пространства на вентилируемите покриви са нежилищни
помещения – общи части, разположени непосредствено под съоръжението на приемо-предавателната станция. Жилищата, разположени на
последния етаж, са под вентилируемия покрив на
жилищния блок, поради което не се явяват непосредствени съседи на покривната
плоча, върху която е предвидено да се изгради базовата станция, поради което не
е необходимо изрично писмено съгласие на техните собственици. Направен е извод,
че обжалваното разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г. е издадено от
компетентен орган, при спазване на материално-правните и процесуалните
изисквания на закона.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателите е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства.
Според вещото лице на процесната базова станция се
предвидени да се монтират шест секторни насочени антени, една ненасочена антена
и една радиорелейна антена, като е спазено изискването да не се превишава
пределно допустимото ниво на напрегнатост и плътност на мощност от 10 микровата на кв. см, защото и при двата случая – ако
апаратурата работи на пълна мощност или на една трета от мощността си – не се
превишава нивото от 0,03 вата но кв.м от всяка антена поотделно. Въз основа на
приложената по делото проекта документация вещото лице е направило извод, че
околните сгради са под диаграмите на насоченост на антените и че нито една от
антените не излъчва в прозорците на жилищен дом, следователно няма опасност за
здравето на живущите в околните сгради. Процесният предавател спада към
категорията предаватели над 10 вата, защото максималната мощност на базовата
станция е 80 вата по техническата документация. Според вещото лице станцията
никога няма да работи на тази максимална мощност, защото винаги трябва да има
някакъв запас. Не е посочена минимална мощност. Станцията работи на един
диапазон – 1,8 гигахерца.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти от значение за делото, защото, на първо място, вещото
лице няма установителни функции. На второ място, заключението на вещото лице
потвърждава съответствието на инвестиционните проекти на процесната базова
станция с нормативно установените изисквания в Наредба № 9 от 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни
полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около
излъчващи обекти към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж.
Противно на застъпеното от
жалбоподателите становище, съдът намира, че нито главният архитект, нито
началникът на РДНСК ЮЦР обективно не могат и не трябва да съобразяват сбъдването
на бъдещи несигурни събития, като например построяването на нова сграда, при
издаването на разрешението за строеж и при преценката на неговата
законосъобразност.
От представените в хода на съдебното производство с
писмо от 21.02.2019 г. на район „Централен“ допълнителни писмени доказателства
(л.447-662) за поставянето на други излъчвателни
станции върху сградата на бул. „Свобода“ №№ 1, 3, 5, 7 и 9 се установява, че са
издадени разрешение за строеж № 177 от 26.11.2013 г. на главния архитект на
район „Централен“ за обект: „Преустройство на съществуваща базова станция в GSM/UMTS базова станция № 3012, монтирана
върху покрива на жилищна сграда с идентификатор 56784.517.334 в УПИ І-комп. застр. и зеленина, кв.21
по плана на кв. „Младежки хълм“, на адрес: бул. „Свобода“ № 1, и разрешение за
строеж № 190 от 05.11.2015 г. на главния архитект на район „Централен“ за
обект: „Базова станция № 2128 „Младежки“, монтирана върху покрива на жилищна
сграда с идентификатор 56784.517.334.1 в УПИ І-комп. застр. и зеленина, кв.21 по плана на кв. „Младежки хълм“,
на адрес: ****. Т.е., съществуването на тези базови станции и тяхната мощност
би следвало да са взети предвид от главния архитект на района при издаване на
процесното разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г., доколкото
функционирането на всички базови станции заедно не трябва да превишава
максимално допустимите нива на
електромагнитни полета по Наредба
№ 9 от 14.03.1991 г., цитирана по-горе, макар по делото да липсват такива
данни.
При тези доказателства съдът намира, че оспорената
заповед е незаконо-съобразна и следва да се отмени.
Съгласно чл.38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение
служи за общо ползване.
Съгласно приложената по делото скица (л.30 и 82) е
видно, че сградата с административен адрес: ****, има един идентификатор
56784.517.335, следователно това е една единна сграда и всички общи части по
определението на чл.38, ал.1 ЗС са общи части за всички отделни входове,
организирани като отделни етажни собствености,
включително общи части са както покривът, така и плочите. Следователно,
неправилен е изводът на началника на РДНСК ЮЦР, че наличието на дилатационна фуга между двете покривни плочи, от които е
изпълнен покривът на сградата, означава, че покривът не се явява обща част на
отделните етажни собствености на адреси: ****. Този
извод противоречи на императивната норма на чл.38, ал.1 ЗС, на правната и на
житейската логика, тъй като покривът е обща част за сградата както по
естеството си, така и по своето предназначение.
От друга страна, ЗУЕС не съдържа друго легално
определение на понятието общи части, поради което приложение следва да намери
общата норма на чл.38, ал.1 ЗС. След като покривът е обща част за цялата сграда
с административен адрес: бул. „Свобода“ № 3-9, то управлението на тази обща
част е следвало да се извърши по решение на съвестно общо събрание на всички
етажни собствености в съответствие с изискванията на
чл.18 ЗУЕС – при необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи
части на две или повече етажни собствености, може да
се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители; съвместното общо събрание се свиква
по инициатива на управителния съвет (управителя) на една от етажните собствености и се провежда по общите правила за провеждане
на общо събрание по този закон, а решенията се приемат с мнозинство две трети
от присъстващите.
В настоящия случай такова съвместно общо събрание не е
проведено и това е безспорен факт. След като не е взето решение от съвместно
общо събрание на всички етажни собствености, то не е
налице едно от основанията за издаване на оспореното решение за строеж – искане
от собствениците и притежателите на вещни права в процесната сграда, формирано
по решение на 2/3 от присъстващите на съвместното общо събрание на всички
етажни собствености. Наличието само на решение на
общото събрание на етажната собственост с адрес: ****, не е било достатъчно за
издаване на разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г. и административният
орган е бил длъжен да съобрази това обстоятелство, като откаже издаване на
разрешение за строеж.
Направените от жалбоподателите възражения във връзка
със законосъобразността на решението от 09.12.2012 г. на общото събрание на
етажната собственост с адрес: бул. „Свобода“ № 3, не са предмет на проверка от
страна на главния архитект и началника на РДНСК ЮЦР, доколкото обжалването на
решенията на общите събрания на етажните собствености
се извършва по самостоятелен ред – по реда на ГПК пред районните съдилища. За
главния архитект и за началника на РДНСК обаче е било задължително да прецени,
че доколкото покривът на сградата винаги представлява обща част, е било
необходимо и задължително решението за предоставяне на право на ползване на
трето лице да бъде дадено по решение на съвместно общо събрание на всички
етажни собствености, съответно и разрешението за
строеж да бъде издадено по съгласие, формирано с мнозинство от поне 2/3 от
присъстващите етажни собственици на такова съвместно общо събрание.
Неправилен е изводът на началника на РДНСК ЮЦР, че
оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган. Съдът споделя
напълно възраженията на жалбоподателите, направени в тази насока. Действително
съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ разрешение за строеж се издава от главния архитект на
общината, а съгласно § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината може да
предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската
администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат
необходимия стаж за придобиването й. В настоящия случай, обаче, не се
представиха посочените в разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г. заповеди на
главния архитект на общината, поради което не може да направи извод, че
оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган. Отделно от
делегирането на функции следва да бъде установено също, че лицето, на което са
делегирани тези функции отговаря на изискването на закона – да притежава пълна
проектна правоспособност или да има необходимия стаж за нейното придобиване. В
настоящия случай не се доказаха по безспорен начин нито делегирането, нито
правоспособността на лицето, на което са делегирани част от функциите на
главния архитект на община Пловдив.
Основателни са също възраженията на жалбоподателите за
неправилна категоризация на строежа от страна на главния архитект на района и
на началника на РДНСК ЮЦР. Предвиденият по закон административен ред за
обжалване на издадените разрешения за строеж, както и тяхната служебна проверка
дори при липса на жалба от заинтересовано лице, цели именно да отстрани
допуснати нарушения на закона при издаване на разрешенията за строеж. В
конкретния случай началникът на РДНСК ЮЦР не е направил самостоятелна и задълбочена
проверка на оспореното разрешение за строеж, а се е задоволил с повторение на
неговите констатации.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че
допуснатите нарушения при издаване на оспорената заповед са довели до
неправилно приложение на закона и издаване на един незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и
оставеното в сила със заповедта разрешение за строеж № 61 от 02.06.2017 г. на
главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив. Предвид изхода на
делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите за
присъждане на разноските по делото същото като основателно и доказано следва да
бъде уважено и на основание чл.143, ал.1 АПК да бъде осъдена ответната дирекция
да заплати на жалбоподателите сумата 890 лева (90 лева за държавна такса, 200
лева за възнаграждение за вещо лице и 600 лева за адвокатско възнаграждение).
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.С., ЕГН **********,***,
К.К.А., ЕГН **********, и С.А.А.,
ЕГН **********,***, М.Х.Д., ЕГН **********,***, С.И.Ц., ЕГН **********,***,М.И.Н.,
ЕГН **********, и Ю. А.Н., ЕГН **********,***, Р.К.К.,
ЕГН **********,***, И.Х.Д., ЕГН **********,***, заповед № ДК-10-ЮЦР-47 от 21.08.2017 г. на директора на РДНСК ЮЦР,
и разрешение за строеж № 61 от
02.06.2017 г. на главния архитект на район „Централен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА РДНСК ЮЦР да заплати солидарно на М.Д.С.,
ЕГН **********,***, К.К.А., ЕГН **********, и С.А.А., ЕГН **********,***, М.Х.Д., ЕГН **********,***, С.И.Ц.,
ЕГН **********,***,М.И.Н., ЕГН **********, и Ю. А.Н., ЕГН **********,***, Р.К.К., ЕГН **********,***, И.Х.Д., ЕГН **********,***, сумата
890 (осемстотин и деветдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: