№ 2677
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 13511/08.07.2024 г. по гр. д. № 39572/2023 г. по описа на
СРС, 178 състав „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „Астра
– С“ ЕООД по иска с правно основание чл. 137, ал. 2 от Закона за
енергетиката, вр. чл. 59 ЗЗД сумата 1448,96 лева, представляваща цена за
ползване на присъединен топлопровод, съоръженията към него и абонатна
станция на адрес гр. София, УПИ VІ-163, кв. 58, местност „Красно село –
Плавателен канал“, ул. **** през периода от 16.03.2022 г. до 12.07.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.07.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 239632/23.07.2024
г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че не ставало ясно защо съдът веднъж приема, че се
касае за иск по чл. 59 от ЗЗД, после за специалния осъдителен иск по чл. 137,
ал. 2 от ЗЕ и в трета хипотеза – за иск по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ във връзка с чл. 59
от ЗЗД. В тази връзка не било ясно има ли въобще някакво правно основание
1
за съда вида на предявения иск или в крайния правораздавателен акт ще бъде
обективиран един и същ извод, независимо от вида на правното основание,
което стои в основата на спорното правоотношение, независимо от
неспазените ред и поредност на тяхното предявяване. На следващо място, не
била установена материалната легитимация, която да обуслови допустимостта
на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ материално
легитимираните лица, които могат да претендират дължимата цена за
ползване са единствено клиентите на топлинна енергия. Законодателят не
изследвал въпроса дали процесните енергийни обекти се изграждали
непосредствено от клиентите на топлинна енергия или изграждането им било
възложено на друг по силата на договор за строителство. Предвид факта, че
ищецът не се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на закона за
енергетиката, доколкото той бил единствено изпълнител по договор за
възлагане изграждането на енергийния обект, поради което въззивникът счита,
че за него не е произтича необходимата като условие допустимост на иска
материалноправна легитимация от закона или по-лошо, по подразбиране.
Посочва, че дължимата цена за ползване може да бъде претендирана съгласно
закона естествено от собственика на изградения енергиен обект в лицето на
клиентите на топлинна енергия. При условията на евентуалност, ако се
приеме, че е налице материалноправна легитимация и наличие на правен
интерес от страна на ищеца за предявяване на исковата претенция, то тя била
неоснователна. Не се установявало от събраните по делото доказателства, че
ищецът е собственик на тази движима вещ, за която твърди, че неоснователно
се ползвала от ответника. От обстоятелството, че ищецът имал качеството
инвеститор на определен строеж или че е правоприемник на правото на
строеж на една сграда, изобщо не можело да се изведе обоснован извод, че е и
собственик на изграденото извън уговореното по договора, с който е
отстъпено конкретно право на строеж като в тази връзка прави изрично
възражение, че ищецът не е собственик на изградените съоръжения. Липсвали
и доказателства, че ищецът е изградил абонатната станция и
присъединителния топлопровод, за чието ползване се считало, че следва да е
обезщетен. Освен това, за да възникне законово облигационното задължение
за обезщетение, следвало топлопреносното предприятие неоснователно да е
отказало изкупуване на процесното съоръжение. Това нямало как да стане
против волята на ищеца. Ищецът не бил представил необходимите документи,
2
за да бъде сключен договор за изкупуване, а чл. 137, ал. 2 от ЗЕ бил
субсидиарен и бил на разположение на кредитора само в хипотезите, при
които топлопреносното предприятие е отказало изкупуването. Оспорва
твърдението, че ищецът е отправял покани за изкупуване. Освен това,
посочва, че топлопреносното предприятие е придобило собствеността на
основание придобивна давност. При условията на евентуалност, въвежда и
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
299309/24.09.2024 г., подаден от „Астра – С“ ЕООД, с който заявява, че
оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 39572/2023 г. по описа на СРС, 178 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Астра – С“ ЕООД против
„Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
137, ал. 2 от Закона за енергетиката.
Ищецът твърди, че е собственик, като възложител и изпълнител на
присъединителен топлопровод и абонатна станция, включващи
присъединителен топлопровод с диаметър 76,1/140 съответна дължина по
трасе 17 метра, съоръженията към него и абонатна станция. Целта на
изграждането е да бъде захранена жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се на адрес гр. София, УПИ VІ-163, кв. 58, м. Красно село –
Плавателен канал, ул. ****, като това станало след сключен предварителен
договор с ответника. Към съоръжението впоследствие били присъединени
етажните собственици от сградата. Владението върху него било предадено на
ответника и били открити абонатни номера на отделните етажни
съсобственици за заплащане на доставяната топлинна енергия и той се
облагодетелствал от цената на доставяната топлинна енергия, считано от
3
29.08.2005 г., когато съоръжението било предадено за ползване на ответното
дружество. Твърди, че въпреки че е изпълнил точно дадените от ответника
предписания и поетите с договора задължения относно топлозахранването на
жилищната сграда – етажна собственост на ул. ****, вкл. бил изпълнил
строежа на съоръжението за присъединяване на тази сграда, изпълнението
било съобразно одобрените проекти за негова (на ищеца) сметка, но
ответникът не изкупил съоръжението и го използвал от момента на издаване
на разрешението за ползване – 29.08.2005 г. за целите на търговската си
дейност – топлоснабдяване. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 1448,96 лева, представляваща дължима от страна на ответника за
периода от 16.03.2022-12.07.2023 г., както и законна лихва върху посочената
сума от датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.
Поддържа, че не е налице материалноправна легитимация на ищеца да
претендира исковите суми, тъй като не е собственик на процесното
съоръжение. Посочва, че ако се установи, че е собственик на съоръжението, то
сумата не е дължима, тъй като следвало да се вземе предвид поведението на
ищеца, тъй като не е направил искане да бъде изкупено от топлопреносното
дружество. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, въз
основа на които първоинстанционният съд е приел, че „Астра – С“ ЕООД е
изградило съоръжение след съгласуване с „Топлофикация София“ и въз
основа на одобрени строителни книжа за своя сметка, като след изграждането
им то станало собственост на ищеца и било въведено в експлоатация през
2005 г. и било ползвано от ответника за пренос на топлинна енергия. Прието е,
че по делото нямало данни собствеността върху съоръжението да е преминала
върху етажните собственици, както и не се установявало, че ответното
дружество е изпълнило задълженията си да заплати цена за ползване на
съоръженията или да ги изкупи, съобразно сключения между страните
договор. Районният съд е приел, че по делото не се установявало ответникът
да е посочил кои са необходимите документи, които ищецът е следвало да
4
представи. По изложените съображения и при съобразяване на съдебно-
техническата експертиза предявеният иск е уважен изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката при
присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, но ал. 2 предвижда
възможност изграждането на съоръженията да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. В чл.
137, ал. 3 от Закона за енергетиката е посочено, че собствеността върху съоръженията,
изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се
уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Следователно
основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че ищецът е изградил топлопреносно съоръжение и то е негова собственост,
че това съоръжение се ползва от ответното топлопреносно предприятие. В тежест на
ответника е било да установи, че след изграждане на съоръжението, собствеността
върху него е прехвърлена съобразно условията на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 138 от
Закона за енергетиката.
От събраните по делото доказателства се установява, че в гр. София, УПИ VІ-
163, кв. 58, м. Красно село – Плавателен канал, район Триадица има изградено от
„Астра – С“ ЕООД съоръжение „Външен топлопровод и абонатна станция на жилищна
сграда“, гр. София, ул. ****, за което е издадено разрешение за ползване и същото е
въведено в експлоатация от 29.08.2005 г., както и че то се ползва от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за снабдяване на сградите с топлинна енергия за
отопление и битово горещо водонсабдяване. По този въпрос между страните има
влязло в сила съдебно решение, с което ответникът е осъден да заплати цена за
ползване на съоръжението за предходен период, поради което и доколкото не се
5
установяват обстоятелства, които са настъпили след влизането му в сила, то и
основанието за възникване на процесното задължение не може да бъде оспорвано на
същите основания (а именно, че ищецът не е собственик към момента на въвеждането
му в експлоатация). Следователно неоснователни са доводите, изложени във
въззивната жалба, че по делото не се установявало, че „Астра – С“ ЕООД е собственик
на процесното съоръжение.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че с плащането на
обезщетение за ползване на съоръжението ищецът „Астра – С“ ЕООД би се обогатил
неоснователно, тъй като не бил изпълнил задължението си да сключи договор за
прехвърляне на собствеността. Правото на собственика на съоръжението да получи
цена за ползване на съоръжението не е поставена в зависимост от това дали в
законоустановения срок е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху
съоръжението. В случай, че това неизпълнение на законовото изискване не е
прехвърлено на топлопреносното предприятие по вина на собственика, то може да се
търси неговата отговорност за това. В конкретния случай, обаче, е направено
единствено общо възражение, че ищецът не бил представил всички необходими
документи за това. Този довод е неодоказан, доколкото не е спорно между страните, а
и се установява от събраните по делото доказателства, че съоръжението е въведено в
експлоатация, присъединено е към топлопреносната мрежа, както и че са открити
партиди на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата. Това
опровергава твърдението на ответника, че документи за съоръжението не са
предоставени на ответника. В този смисъл, не е налице основание да се изследва
виновно поведение на ищцовото дружество във връзка с неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
Въззивният съд не следва да обсъжда направените с въззивната жалба
възражения, че съоръжението е придобито по давност от ответното дружество, както и
възражението за изтекла погасителна давност на задължението за заплащане на
исковите суми, тъй като те не са заявени своевременно с отговора на въззивната жалба
и са преклудирани.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 178 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД
следва да бъде осъдена да заплати на „Астра – С“ ЕООД сумата от 450 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13511/08.07.2024 г. по гр. д. №
39572/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б да заплати на „Астра – С“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лагера, бл. 50, вх. Б, ап. 27
сумата от 450 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7