№ 4
гр. Кула, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осми януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Ц.а
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Ц.а Административно
наказателно дело № 20231330200097 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Р. Б. Л., ЕГН
********** от гр. В., ж.к. „ ..... срещу Наказателно постановление № 23-0291-
000474 от 12.10.2023г. на началник РУ в ОДМВР – В., РУ Кула, с което са му
наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по
пътищата/, а именно: на основание чл. 174, ал.1,т.2 от ЗДвП – „Глоба“ в
размер на 1000 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно поради нарушаване на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
атакуваното наказателно постановление. С жалбата се възражения, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Георги Гергов от АК – В., който поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като деянието, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е недоказано - не е
установено по надлежния ред жалбоподателят да е управлявал процесното
МПС с концентрация на алкохол над законоводопустимата норма, както и че
му не е била осигурена възможност да даде кръвна проба, което определя
като ограничаване на процесуалните му права от страна на надлежните
органи. Прави искане за за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна– началникът на РУ при ОДМВР – В., РУ Кула не се
явява и не се представлява. При изпращането на жалбата в РС – Кула по
компетентност е изразил становище, с което моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
1
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
намира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 12 август 2023г. свидетелят П. В. К. – полицейски служител в РУ Кула
заедно с колегите си Ц. П. и Й.Й. осъществявали контрол на пътното
движение до бензиностанция „Петрол“ в гр. Кула и около 21:30 спрели за
проверка лек автомобил “ Сузуки Витара“ с рег. № ..., който се движел с
посока на движение от центъра на града към гр. В.. Водачът на автомобила
бил извикан до служебния автомобил, за да му бъде направен тест за алкохол
и при проверка на документите му била установена неговата самоличност –
жалбоподателя Л., на когото бил извършен тест с техническо средство
„Алкотест дрегер“, което отчело концентрация на алкохол в издишания
въздух 0,85 на хиляда. Полицейският служител П. отишъл със служебния
автомобил до Районното управление, за да вземе маркер, за да подготви
талон за медицинско изследване, след което се върнал на мястото на
проверката. В 23,25 часа П. връчил на жалбоподателя талон за изследване, в
който било отразено, че следва да се яви във ФСМП – Кула до 45 минути от
връчването на талона, след което жалбоподателят тръгнал пеш към ФСМП-
Кула. Когато отишъл в спешния център около 00 часа, за да даде кръвна
проба, в центъра на смяна били свидетелят Е. Б. Д. –лекар към ЦСМП- В. и И.
С. Ц. - медицински фелдшер във ФСМП – Кула, които работели в отделни
кабинети. В коридора на спешния център жалбоподателят срещнал свидетеля
Д. и му казал, че идва, за да даде кръвна проба за алкохол, но свидетелят Д.
отказал да му вземе проба, като го уведомил, че не може да извърши тази
манипулация, тъй като задълженията са му свързани само със случаи от
спешна телефонна линия 112 и му е разпоредено да не взема кръвни проби, а
такива да бъдат вземани само от колегите от спешно приемно – гр.В., които
са на трудов договор към МБАЛ „Света Петка“- В. и му обяснил, че
процедурата е да отиде в спешно приемно в гр. В.. Около 00:10ч.
полицейските служители, които извършили проверката на жалбоподателя
отишли във ФСМП - Кула, за да проверят дали лицето е предоставило кръвна
проба, но свидетелката И. Ц., с която разговаряли ги уведомила, че никой не е
идвал в центъра да даде кръв за проба за алкохол. Жалбоподателят, след като
бил уведомен от свидетеля Д., че следва да се яви да даде кръв в спешния
център в болницата в гр. В., отишъл там, но му било отказано да му бъде
взета кръвна проба за алкохол, тъй като талонът е бил издаден за ФСМП-
Кула, а и посоченото време в талона е било изтекло. На място в спешния
център в гр. В. бил извикат и свидетеля Н. Д. Ц. - младши автоконтрольор
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В., във връзка с изразеното
желание от жалбоподателя да даде кръв за проба, на когото също било
обяснено от медицинските служители в центъра, че не може да му бъде взета
кръвна проба на жалбоподателя поради просроченото време и това, че
талонът е издаден за ФСМП – Кула. За това обстоятелство били уведомени
полицейските служители в РУ Кула, които извършили проверката на
2
жалбоподателя, на които било разпоредено около 0.30 – 0.40 часа да снемат
сведение от фелдшера и от дежурният лекар във ФСМП – Кула. Около 00:40
отишли отново във ФСМП – Кула, където свидетелката Ц. заявила, че тя не е
видяла никой да е идвал до 00:10ч. за даване на кръв за проба, след което
било снето сведение и от свидетеля Д., който ги уведомил, че е срещнал
жалбоподателя в коридора и му е казал, че е командирован от В. и че работи
към ЦНСТ- В. към тел. 112 и няма право да му вземе кръв, поради което го е
изпратил към ЦНСП- В.. При проверката на жалбоподателя, след тестването
му с „Алкотест дрегер“, което отчело 0,85 промила в издишаният от лицето
въздух, в присъствието на свидетеля К., Ц. Павенов П. – инспектор при
ОДМВР – В., РУ – Кула му съставил Акт за установяване на нарушение серия
GA № 248132 за това, че на 12.08.2023г. в гр. Кула, по ул. Възраждане, в
посока от центъра на града към гр. В., срещу бензиностанция “ Петрол”
управлява лек автомобил “ Сузуки Витара” с рег. № ..., собственост на Т.П.И.
под въздействието на алкохол, установено с техническо средство “ Алкотест
дрегер” с фабр. № ARPL00257, проба № 00615, извършена в 21л42 часа, която
отчела 0,85 промила наличен алкохол в издишания от водача въздух, което
квалифицирал като нарушение на чл. 5,ал.3,т.1 пр.1 от ЗДвП, който АУАН му
предявил и му връчил препис от същия срещу подпис. Началникът на РУ гр.
Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя
като възприел изцяло изложената в АУАН фактическата обстановка и
приетата за нарушена норма и на основание чл. 174, ал.1,т.2 от ЗДвП наложил
на жалбоподателя административни наказания – „Глоба“ в размер на 1000 лв.
и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбподателя лично на
23.10.2023г.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели П. В. К., И. С. Ц.,
Е. Б. Д. и Н. Д. Ц., разпечатка от „ Алкотест дрегер“ 7510, талон за изследване
№ 116526. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитания по делото свидетел, които са непротиворечиви, конкретни и
логични, пресъздава възприятията си за случая с необходимата конкретика,
още повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва,
че свидетелят е заинтересован от изхода на административнонаказателното
производство, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 57 от ЗАНН– началник РУП към ОДМВР В., РУ Кула, с оглед Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице. В проведеното
срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е и редовна
процедура по връчването на НП на жалбоподателя.
3
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото
и начина на извършване на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3,т.1 ЗДвП „На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози“.
В чл. 6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози е регламентирано, че „Концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
В конкретния случай от свидетелските показания на свидетеля К., както и
от цитирания от съда талон за изследване се установи, че жалбоподателят е
получил в 23,25 часа талон за медицинско изследване, а от свидетелските
показания на свидетелите Ц. и К. се установи, че същият се е явил в рамките
на посоченото в талона време – преди 00.10мин. и на мястото, което е
посочено в него ФСМП – Кула, но по независещи от него причини не му е
взета кръвна проба, както се установи и от свидетелските показания на
свидетеля Д., който е отказал да вземе кръвна проба на жалбоподателя и го е
препратил към ЦСМП – гр. В.. Следва да се отбележи, че макар задължението
на жалбоподателя се е изчерпвало с явяването му във ФСМП – Кула, същият
е отишъл и в ЦСМП – В., където също е изявил желание да му бъде взета
кръвна проба, но му е отказано по независещи от него причини.
С оглед на посоченото, в случая не може да бъде прието, че концентрацията
на алкохол в кръвта на жалбоподателя при извършване на проверката, която е
отразена в атакуваното наказателно постановление е установена по
надлежния ред, защото в случая, с оглед посочената разпоредба на чл. 6, ал.10
от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя не може
да бъде установено въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като жалбоподателят
си е получил талона и се е явил на указаното в него място и в определеното
му време.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в случая вмененото на
4
жалбоподателя административно нарушение се явява недоказано.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление,
следва да бъде отменено изцяло.
С жалбата и в откритото по делото заседание, в хода по същество,
жалбоподателят чрез процесуалния си представител прави искане за разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., за което представя Договор
за правна защита и съдействие № 15339 от 11.12 2023г., в което е отразено
извършено плащане на договорената сума в размер на 450 лв. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Въззиваемата страна– началникът на РУ при ОДМВР – В., РУ Кула е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид изхода на делото- съдът отменя атакуваното наказателно
постановление, то съдът следва да присъди в тежест на
административнонаказващият орган/АНО/, в случая в тежест на ОДМВР-В.
като юридическо лице, предвид чл. 37, ал. 2 и чл. 42, ал.3 от ЗМВР, тъй като в
структурата на същата дирекция е включен АНО – началник РУ – Кула, към
ОД МВР – В. и с оглед разпоредбата на т. 6 от допълнителните разпоредби на
АПК - „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата, на което е
административният орган“ разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя.
Възражението по чл.63д,ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан
от минимално определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗА, който е в размер на 400,00лв., с оглед решение на СЕС,
постановено на 25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото
решение СЕС е приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, както и че „ член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
5
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики“.
В случая съдът преценява, че следва да намали размера на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на 300лв., като за разликата от
150 лв., искането за разноски следва да бъде оставено без отхвърлено, тъй
като делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност
и по същото са проведени само две открити съдебни заседания, в които е
участвал процесуалния представител на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0291-000474 от 12.10.2023г. на
началник РУ в ОДМВР – В., РУ Кула срещу Р. Б. Л., ЕГН ********** от гр.
В., ж.к. „ ....., с което са му наложени административни наказания по
ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 174,
ал.1,т.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „ Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 5,
ал.3,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – В. да заплати на Р. Б. Л., ЕГН ********** от гр. В.,
ж.к. „ ..... сумата 300/триста/лева – разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за разликата от 150/
сто и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - гр. В. по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6