№ 13674
гр. София, 12.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107702 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК, доколкото всички посочени в искането документи (с изключение на длъжностните
характеристика на длъжността „офис мениджър“, „деловодител“ и „шофьор, лек автомобил
до 9 места“), са представени с отговора на исковата молба, а изисканите длъжностни
характеристики не са необходими за установяване на релевантни за спора факти.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ответника за допускане
събирането на гласни доказателства за посочените в исковата молба обстоятелства, които
подлежат на доказване с писмени доказателства, каквито са представени по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за задължаване на
ответника да представи доказателства по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК и за събиране на гласни
доказателствени средства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.05.2023г. от 11.20 часа,
за когато да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № ./07.12.2022г., издадена от
изпълнителните директори на „Б.“ ЕАД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на
заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „Ръководител/началник административен
отдел“ при ответника „Б.“ ЕАД – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът Я. К. Д. твърди, че работил при ответника „Б.“ ЕАД по силата на трудов
договор № . от 29.12.2016г. на длъжност „Ръководител/началник административен отдел“,
считано от 03.01.2017г. За периода от 03.01.2017г. до 13.12.2022г. ищецът се намирал в
трудово правоотношение с ответника на посочената длъжност по силата сключения трудов
договор и допълнителни споразумения към него. На 13.12.2022г. на ищеца била връчена
Заповед № . от 07.12.2022г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание
чл. 328, ал. 2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието съгласно
Протокол от .г. на едноличния собственик на капитала и Договор за възлагане на
управлението на изпълнителен член от управителния съвет в еднолично акционерно
дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на управление на Г. от .г.,
Договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от управителния съвет в
еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на
управление на В. от .г., Протокол № 124/27.02.2022г. от заседание на НС на Б. и Протокол
от .г. на заседание на УС на Б.. Ищецът оспорва извършеното уволнение с доводи, че
длъжността, която заемал преди уволнението не била част от ръководството на
предприятието, тъй като не била свързана с основната дейност на дружеството и по никакъв
начин не се отразявала на резултата от нея, а имала технически и административен характер.
Твърди, че дейността на управлявания от него отдел не намирала място в бизнес програмата
на работодателя, което произтичало от специфичната регулация в областта на
застраховането по отношение обхвата на тази програма и изричната правна уредба на
ръководството на застрахователя, какъвто е ответникът, в чл. 79 и сл. КЗ. Твърди, че с
решенията от .г. на управителния орган на ответника не била поставена бизнес задача,
постигането на която да обосновава правото му на уволнение и избор на
ръководен/управленски екип. Отделно от това, счита, че дейността на отдел
„Администрация“ на ответника не била включена в бизнес програмата на дружеството за
2022-2024г., която следвало да е приета от УС и НС и одобрена от министъра на
икономиката. Оспорва извършеното уволнение и поради това, че ответникът не бил субект,
който може да упражнява правото на работодателя по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като
счита, че ответното дружество осигурявало изпълнение на държавната политика при
застраховане и презастраховане на експортни рискове, свързани с производство и износ на
български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина и че
основаният му източник на финансиране били средства от държавния бюджет, които
2
обстоятелства не го определяли като стопански субект, търговско предприятие, чиято
основна цел да е постигане на търговска печалба, а оттам и за него липсвала законовата
възможност да използва основанието за прекратяване на трудовите правоотношения с лица
от ръководството му на основание чл. 328, ал. 2 КТ. С оглед изложеното иска съдът да
признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено с процесната Заповед № . от
07.12.2022г., както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност при
ответника – „Ръководител/началник административен отдел“. Претендира разноски за
производството.
Ответникът „Б.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва ищецът да е заемал длъжността
„Ръководител/началник административен отдел“ при него, както и трудовото му
правоотношение да е прекратено с процесната заповед и на посоченото основание. Намира
извършеното уволнение за законно, тъй като ищецът бил част от ръководството на
предприятието, което следвало както от отредения код на длъжността по НКПД, така и
предвид възложените на ищеца трудови функции, и с оглед мястото на длъжността в
системата на управление на предприятието. Твърди, че ръководителят на отдел
„Администрация“ ръководел и контролирал цялостното материално-техническо
обезпечаване на Б., поради което дейността му била пряко свързана с управлението на
административните разходи на дружеството, а последните били включени във финансовата
част на бизнес-програмата и участвали при формиране на годишния финансов резултат на
дружеството. Именно поради това ръководителят на отдела бил пряко подчинен на
ресорния изпълнителен член на Управителния съвет и представляващ ответника В., че за
именно поради тясната връзка на отдел „Администрация“ с изпълнение на бизнес
програмата и постигане целите на дружеството, за отдела били утвърдени индивидуални
годишни цели и задачи с решение на УС на дружеството от 09.03.2023г., а при извършена
предварителна проверка за дейността на ищеца били установени сериозни пропуски при
избор на изпълнител за извършените през 2021г. СМР в офиса на дружеството, резултатите
от която проверка били обективирани в доклад от 24.03.2023г. Оспорва ответникът да не е
предприятие, за което е приложимо използването на основанието за уволнение по чл. 328,
ал. 2 КТ, тъй като Б. било търговско акционерно дружество, което работело на пазарен
принцип, със средства, основно набирани от извършваната от дружеството дейност – от
застрахователни премии по сключени застрахователни договори по ЗЕЗ. Действително
държавата била едноличен собственик на капитала на дружеството, но същата единствено
гарантирала изплащането на застрахователните обезщетения за дейността по чл. 3 от Закона
за експортното застраховане само при недостиг на средства по самостоятелната банкова
сметка на дружеството. Счита, че уволнението е извършено законосъобразно – с писмена
заповед, издадена от субекта на работодателска власт при наличие на всички изискуеми
предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основанието по
чл. 328, ал. 2 КТ. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията и възраженията на страните:
3
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено с
оспорената заповед.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че длъжността на ищеца е ръководна, че са сключени нови
договори за управление, че е одобрена бизнес програма, за изпълнението на която са се
задължили новите управители, че новите управители са започнали да изпълняват
задълженията си, че уволнението е извършено в законоустановения срок по чл. 328, ал. 2
КТ.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „Ръководител/началник
административен отдел“ при ответника, че същото е прекратено с оспорената заповед № . от
07.12.2022г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, че са сключени Договор за възлагане на
управлението на изпълнителен член от управителния съвет в еднолично акционерно
дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на управление на Г. от .г. и
Договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от управителния съвет в
еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с двустепенна система на
управление на В. от .г.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4