№ 420
гр. Б., 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200625 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалбата на ***, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано и управлявано от В.В.В, чрез адв.М. М. от АК-Б. против Наказателно
постановление № 02-2200369/21.12.2022 г., издадено от Д. на Д. "И.Т." - Б., с което за нарушение
на чл. 403 а, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 9а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Със жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат пространни съображения,чийто обобщен преглед позволява
систематизирането им в две основни аргументативни направления, свързани със съществени
процесуални нарушения относно връчването на призовка №*********/25.07.2022 г. на лице без
представителна власт спрямо дружеството жалбоподател и относно незаконосъобразен в
материалноправен аспект отказ за приложение на привилегированата нормативна хипотеза на
чл.415в КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно уведомен, не изпраща законен представител.
Явява се адв.М. М., който поддържа жалбата и настоява за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и отправя претенция за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юрисконсулт Н.а, която моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено с
аргументи за безспорна доказаност и несъмнена установеност на законния състав на визираното
административно нарушение, придружени с мотивация за отсъствие на предпоставки за прилагане
на чл.415в, ал.1 КТ. Формулирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2022 г. в 11,10ч. от г.и А. З. Д. г.и в Д. „И.Т.“ , в екип с инспекторите С.С. и А.С. била
извършена проверка на място в обект – Бистро, Д.Ч., находящ се в гр.С., ул. ***, стопанисван от
Ч.Ф. С.“ . , представлявано от В.В.В, където полагат труд работници на дружеството. При
извършената проверка било установено, че от Ч.Ф. С.“ ., е изискан, но не е представен
предварително утвърден в качеството му на работодател, поименен месечен график за работещите
в обекта лица за периода 01.07.2022 г.-31.07.2022 г., за който със Заповед №05/14.04.2022 г.
1
работодателят Ч.Ф. С.“ . е установил сумирано изчисляване на работното време, с период на
отчитане 1 месец, който следва да държи на разположение на „И.Т.“ като контролен орган. С
гореописаното поведение дружеството нарушило чл. 403а, ал.1 Кодекса на труда във връзка с чл.
9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
С призовка по реда на чл.45, ал.1 АПК до Ч.Ф. С.“ . чрез А. К. като работодател в стопанисвания от
жалбоподателя търговски обект „Д.Ч. С.“, находящ се на ул.*** била призована да се яви лично
или чрез упълномощен представител в Д. „И.Т.“ и да представи комплект от документи, сред
които графици за работното време от м.май до м.август 2022 г.и заповеди за работно време.
Видимо от инкорпорираната в нея разписка призовката е връчена на 25.07.2022 г. на Р. П. Г.,
заемаща длъжност „Барман“ в търговски обект „Д.Ч. С.“, като същата е подписана със задължение
на получателя да я предаде на призованото лице.
Протоколът за извършена проверка №ПР2224525/28.09.2022 г. материализира констатации от т.1-
т.10 от извършената на място в горепосочения търговски обект и от извършена документална
проверка на 05.08.2022 г. в Д. „И.Т.“ на база постъпили и представени в указания срок във
връчената призовка по чл.45, ал.1 АПК документи.
Съдът формира вътрешна увереност относно представените до датата на документалната проверка
на 05.08.2022 г. поименни графици за сумирано изчисляване на работното време на работници и
служители предвид съдържащата се в т.7 от дадените предписания във вр. с документалната
проверка, относими към задължението на Ч.Ф. С.“ . в качеството му на работодател да проведе
запознаване на работниците и служителите с утвърдените графици за сумирано изчисляване на
работното време съгласно изискванията на чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските. Протоколът от извършената проверка е връчен на управителя на Ч.Ф. С.“ . на
28.09.2022г. Актосъставителят А. З. Д. по реда на чл.416, ал.1 КТ съставила против Ч.Ф. С.“ . в
качеството му на работодател АУАН с № 02-2200369/28.09.2022 г., в който посочила горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 403а, ал.1 Кодекса на труда във връзка с чл. 9а
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Актът бил предявен и връчен на
управителя на Ч.Ф. С.“ . на 28.09.2022г., който го подписал и получил препис от него, като в
реквизит „обяснения или възражения“ не е вписал изявления.
Д.ът на Д. „И.Т.“ Б. издал обжалваното Наказателно постановление № 02-2200369/21.12.2022 г.,
при идентично възпроизведени фактически параметри на нарушението и тъждественост в подбора
на материалноправна квалификация на нарушението, като субсумирал изпълнителното деяние под
законния състав на чл. 403а, ал.1 Кодекса на труда във връзка с чл. 9а от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, и на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.1 КТ е наложил
на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500 лв.
В информационно-съдържателен аспект от гласните доказателствени средства, приобщени чрез
разпита на актосъставителя св.А. Д. се установява,че на 25.07.2022 г. между 10.30 ч.-11.10 ч. е
извършена проверка на обект бистро„ Д.Ч.“, като на място са установени да полагат труд 10
работника, всеки от които е попълнил справка на осн. чл.402, ал.1, т.3 КТ с обективирани данни за
различно начало на работното време-съотв. 8.00 и 10.00 ч. Свидетелката непосредствено
пресъздава възприятията си за проведен от телефона на служител на жалбоподателя, бармана Р. Г.
телефонен разговор със св. А. К., която обяснила,че графиците за сумирано изчисляване на
работното време са у нея и настояла контролните органи да я изчакат. Съдът кредитира тези
показания като предоставящи необходимата пълна и точна реконструкция на фактически детайли
от проверката на място в търговския обект на 25.07.2022 г., с оглед несъмненото им съответствие
със съобщеното в показанията на св. С.С.. Последната споделя възприятията си от развоя на
проверката, според които св. Р. Г. е заявила, че не й е известно в обекта да се съхраняват график на
работното време за месец юли 2022 г. и правилник за вътрешния трудов ред.Тази свидетелка
поднА. по убедителен, правдив и рационален начин изчерпателна на фактически детайли
информация относно проведен по време на проверката телефонен разговор между А. Д. и
управителя на търговския обект К., в хода на който контролните органи били осведомени,че
графикът за сумирано изчисляване на работното време не се намира в обекта. Съдът кредитира
анализираните гласни доказателствени източници, като съобрази характера на представената чрез
тях информация, /извлечена чрез непосредствени възприятия и от субекти, формиращи
незаинтересовано и безпристрастно наблюдения в кръга на изпълняваната длъжност/, нейният
произход и връзката й с изследваното нарушение. Съдът допълнително съобразява пълнотата и
точността на съобщеното от двете свидетелки, като прецени истинността на показанията им на
базата на анализ на изложените факти с оглед високата степен на информативност на изложението,
последователността на твърденията им, тяхната логичност, вътрешна непротиворечивост и
съответствието им с други доказателства. Относно годността на показанията на свид. К., съдът
намира, че същите не предоставят достоверна основа за формиране на обективни изводи по
2
фактите. Освен изначалната заинтерсованост на тази свидетелка с оглед качеството й на управител
на проверявания обект Д.Ч., съдебна обективност при третирането на предложената с тези
показания гледна точка,изисква отчитането на съществени противоречия и логически
несъответствия както с показанията на св.Д. и св.С., така и с оглед тяхната вътрешна
компрометираност на собствено съдържателно ниво в частта им, в която се акцентира,че Р. Г. е
знаела за местонахождението на графика за поименно изчисляване на работното време.
Същевременно логически необосновано и недостоверно според съда е,че в светлината на тази
фактическа теза, св.Р. Г., която е комуникирала с контролните органи на 25.07.2022 г. е проявила
във вреда на дружеството жалбоподател пасивно поведение и не е указала местонахождението на
графика за сумирано изчисляване на работното време. Ето защо съдът отчита изолирания
характер на този гласен доказателствен източник и не кредитира показанията на св.К. в частта им
относно твърдението за наличие на работен график за м.юли 2022 г., който бил физически
разполагаем към момента на проверката, а именно на гърба на хладилник в „сервитьорски офис“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след цялостен анализ и внимателна
проверка на събраните по делото доказателства и доказателствени източници в тяхната
взаимовръзка и взаимообусловеност,съдържащи се в гласните и в писмените доказателствени
средства, които изграждат единна и непрекъсваема логическа верига от факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. И АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентните органи, видно от приложената по делото Заповед №
*** г. на Изпълнителния Д. на Изпълнителна агенция „Г. И.Т.“ и видимо от раздел V, т.5 от
длъжностна характеристика за длъжността „г.и“ в отдел „Безопасност на труда и контролната
дейност“ , Д. „И.Т.“ гр.Б.. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се
посочи, че АУАН е съставен на 28.09.2022 г., а оспореното НП е издадено на 21.12.2022 г., т.е. не
са пропуснати давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. НП съдържа всички лимитативно изброени
в чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, поради което същото е съобразено с изискванията на
процесуалния закон, а при издаването на АУАН са спазени задължителния минимум на изискуеми
съдържателни критерии съгл. разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава
констатираното с АУАН нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя
да разбере в какво е обвинен, с оглед точното съответствие между словно отразеното фактическо
описание на нарушението и неговата правна квалификация, което в максимална степен отговаря на
стандартите за пълноценна реализация на правото на защита на нарушителя. Актът е съставен на
28.09.2022г., предявен е на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да
направи писмени възражения, ако има такива. Към момента на връчването на АУАН
административно наказаното дружество, чрез представителя си не е направило възражения по
акта.Пълното, изчерпателно фактологическо описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, чрез конкретизиране на дата, и място на извършването му,при изчерпателно
и точно очертаване на комплекса кумулативни обективни признаци и точната индивидуализация
на нарушената законова разпоредба в АУАН са възпроизведени в НП, т.е. налице фактическа и
юридическа тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП и
кореспондиращата на нарушението санкционна норма на чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.1 КТ. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател,
противно на персоналната оценка в жалбата, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на
административнонаказателното производство.
Видно от събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства се
установява, че при извършена проверка на място на 25.07.2022 г. административно наказващият
орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното НП,
а именно нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал.1 КТ.
По безспорен начин в процеса се установи, че жалбоподателят, в качеството му на работодател е
осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
Дружеството-жалбоподател несъмнено има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
3
ДР на КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 КТ, под чиято нормативна специфика е
субсумирано коментираното нарушение, е с императивен характер и предписва, че в
предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на
които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните
органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите,
изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на
извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно
време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време. Тълкуването на действителното съдържание на този нормативен текст
предпоставя извод, че работодателят съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ е носител на задължение да
държи на разположение на контролните органи в обекта поименни графици за работа само в
случаите, когато е установено сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване
на работното време винаги става с нарочен акт на работодателя /заповед/, предвид разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 КТ, съгласно която работното време се изчислява в работни дни – подневно, а според
ал. 2, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца./ в т.см.
Решение 1497 / 03.11.2020 г. по КАНД № 1829/2020 г. на АдмС-Б../
В настоящия случай не се спори, че работодателят Ч.Ф. С.“ . е установил сумирано изчисляване на
работното време за м. юли 2022 г. видимо от изобилстващата в този смисъл хронологично
представена фактическа обосновка в жалбата относно организацията на работата в дружеството и
предвид изричното позоваване в АУАН и в НП на издадена от работодателя Заповед №***,
налична и по делото /л.15/. Ето защо съдът приема, че е реализирано положителното материално
условие, за да може жалбоподателят да носи отговорност по чл. 403а, ал. 1 КТ при евентуално
неспазване на задължението му да съхранява в обекта поименния график за работа за този период,
за който е установил сумирано изчисляване на работното време.
Нормата на чл. 403а от КТ, императивно обвързва работодателя със задължение да държи на
разположение на контролните органи посочените документи на местата, на които се полага наемен
труд, с което се дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във
всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на
същите. Предвид това, след като посочените документи не са се намирали в проверявания обект,
правилно е прието, че дружеството е извършило посоченото административно нарушение./ в т.см.
Решение №1745/27.10.2017 по КНАХД 1647/2017 г. по описа на АдмС-Б./. От събраните в хода
на производството доказателства, по единен и непротиворечив начин се обособява
доказателствена основа на фактическия извод, че в момента на извършване на проверката
санкционираното лице в качеството му на работодател не представя екземпляр от поименни
графици за работа за периода, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време.
Нещо повече, тези документи следва да бъдат на разположение и на служителите, и на
работниците в съответното предприятие, тъй като именно чрез тях се определя вътрешния трудов
ред, работните смени, графици на работа и т.н.
По въведените със жалбата възражения следва да се има предвид, че управителят на обекта е бил
призован по реда на чл. 45 от АПК чрез св. Г., на която контролните органи са връчили призовката
със задължение да я предаде. Това, че не са установили лице по чл. 403а, ал. 2, не освобождава
работодателя от задължението му по ал. 1 от същия член, който регламентира, че работодателят
е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти
и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го
представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.
В същото време се установява, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му, в
който контекст неоснователно е настояването за приложение на привилегирования състав на
чл.415в КТ.В този смисъл съдът споделя изцяло нормативното тълкуване в светлината на
основанията за приложение на чл.415в КТ, дадено в Решение №1745/27.10.2017 по КНАХД
1647/2017 г. по описа на АдмС-Б./ : „Неоснователни са и доводите за прилагане на чл. 415в от
КТ, тъй като за да бъде приложена тази норма, са необходими две предпоставки – нарушението
да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. В случая не е налице първата от посочените предпоставки, а именно
нарушението да е отстранено веднага. Работодателят е бил наказан за това, че не държи на
разположение на контролните органи екземпляр от поименните графици за работа за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време и екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. При проверката на място е установено, че тези документи не се държат
в обекта, като те не са били представени до нейното приключване, поради което няма как да се
4
приеме, че нарушението е отстранено веднага. Обстоятелството че шестнадесет дни по-късно
те са представени в Инспекцията по труда не означава, че нарушението е отстранено веднага,
тъй като дружеството е било санкционирано за това, че не държи екземпляр от тези
документи в своя обект, в който се полага наемен труд, а не че не разполага с такива.“ И в
процесния случай видно от представените в този доказателствен контекст писмени материали,
съдът формира убеждението си, че представянето на екземпляр от поименните графици за работа
за м.07.2022 г., за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е извършено в по-
късен момент, след финализиране на проверката на място в търговския обект, при която тези
писмени документи не са били намерени, респ. предоставени на контролните органи до края на
проверката.
Наказанието е правилно индивидуализирано в лимитирания в чл.414, ал.1 КТ диапазон на
имуществената санкция от 1500 лв. до 15 000 лв. На първо място, по делото липсват доказателства
за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно е било отчетено в негова
полза, поради което и правилно АНО е определил санкцията в минималния възможен размер от
1500 лв., поради което същата не подлежи на допълнително редуциране от съда. В случая
наказващият орган несъмнено е отчел диференциращите административно-наказателната
отговорност на субекта обстоятелства с грижливо изложена мотивация в тази насока. Отчетени са
характерът и тежестта на нарушението, обекта, върху който същото оказва негативно въздействие
и степента на това въздействие. Тежестта на нарушението и неговата правна укоримост в случая е
относително висока и реализирането на обществената опасност се свежда в осъществяването на
нормативно възведените от законодателя признаци на това нарушение. Обекта на посегателство е
разнороден. От една страна той се свързва с възможността за безпрепятствено /извън волята и
усмотрението на работодателя/ и ефективно упражняване на контролните функции на съотв.
длъжностни лица върху съответните документи, относими към организацията на трудовия процес
на местата, на които се полага наемен труд. А от друга страна обектът се свързва с обществените
отношения, отнА.щи се до нормалното протичане на процесите, свързани с определяне на
вътрешния трудов ред, работните смени, графици на работа на работниците и служителите, като
интегрален елемент от дължимата организационна отчетност и механизми за превенция на
злоупотребата с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите
съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен
противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то съдът намира, че не може
да се приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение.
С оглед всичко гореописано настоящият състав счита, че издаденото постановление е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия
орган и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Д. "И.Т." Б. (учреждение, чийто орган е
издал НП) следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение.
Относно начина на определяне на възнаграждението за юрисконсулт разпоредбата на чл. 63д, ал. 5
от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Изпълнителна агенция "Г. И.Т.", доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи Д. "И.Т." Б. (като териториално поделение) – арг. от
чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2200369/21.12.2022 г., издадено от Д. на Д.
"И.Т." - гр. Б., с което на "Ч.Ф. С." . с ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. *** за
5
нарушение на чл. 403a, ал. 1 от КТ във вр. чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА "Ч.Ф. С." . с *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** да заплати на
Изпълнителна агенция "Г. И.Т." сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6