№ 85
гр. , 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20221860100383
по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Ф.И.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от Законен представител: Л.К.Д. – Изпълнителен директор,
чрез пълномощник: юрисконсулт Х. Ш., адрес: ************, срещу Е. Б. Н.,
ЕГН **********, адрес: ************.
По обстоятелствата подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да
постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, по отношение на Е. Б. Н., ЕГН **********,
съществуват следните вземания:
400.00 лева (четиристотин лева) - главница, ведно със законната
лихва върху дължимата главница от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
задължението;
20.48 лева (двадесет лева и четиридесет и осем стотинки)
договорна лихва, начислена за периода от 15.04.2018 г. до
31.05.2018 г.;
1
- 78.20 лева (седемдесет п осем лева и двадесет стотинки), лихва за
забава, от която 10.08 лева начислена за периода 12.12.2019г. до 13.03.2020 г.
и 68.12 лева, начислена за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022 г.
Ищецът моли предявения иск да бъде уважен, ведно със законните
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски по
заповедното производство и по настоящето производство, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Ищецът моли при условията на обективно съединяване на исковете и
в случай, че бъде отхвърлен изцяло установителния иск по чл.422, във
вр.чл.415 ГПК, поради недействителност на договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние с № *****/15.04.2018г., да осъди
ответника Е. Б.н Н., ЕГН ********** да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
******** сумата от 400.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на задължението.
Адвокат С. Е. от САК – особен представител на ответника Е. Б. Н., ЕГН
**********, адрес: ************, в дадения й от съда срок, е дала писмен
отговор, не е представила писмени доказателства и не е направила
доказателствени искания.
Адвокат С. Е. от САК – особен представител на ответника Е. Б. Н., ЕГН
**********, адрес: ************, по подробно изложените съображения
моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно със
законните последици.
Адвокат С. Е. от САК – особен представител на ответника Е. Б. Н., ЕГН
**********, адрес: ************, с писмения отговор твърди, че процесния
договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ е нищожен на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД; оспорва, че ответницата е получила заемната
сума; оспорва сключения договор за поръчителство между „Ф.Б. Ltd” - като
поръчител, „Ф.Б.“ ЕООД - като кредитор и ответницата-като клиент; оспорва
твърдението на ищеца, че на 01.07.2018г. поръчителя „Ф.Б. Ltd” е заплатил на
кредитора „Ф.Б.” ЕООД в пълен размер изискуемото задължение и на
основание чл.146 от ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор;
както и прави възражение за недействителност на договора за цесия поради
неопределеност на прехвърлените вземания.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№***/01.04.2023г., депозирано от
заявителя „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу длъжника Е. Б. Н., ЕГН
********** е било образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Пирдоп;
2
че по ч.гр.д.№***/2022г. на РС – Пирдоп е била издадена заповед за
изпълнение № *** по чл.410 от ГПК на 05.04.2022г. в полза „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
******** срещу длъжника Е. Б. Н., ЕГН ********** за сумата 400.00 лева
(четиристотин лева), представляваща главница за период от 15.04.2018г. до
30.06.2018г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 20.48 лева (двадесет лева и 48 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 15.04.2018г. до 31.05.2018г.,
сумата 78.20 лева (седемдесет и осем лева и 20 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 12.12.2019г. до 28.03.2022г., както и държавна
такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева (петдесет лева); че издадената заповед
за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК;
че съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск, относно
вземането си в едномесечен срок пред надлежния съд; че в изпълнение
указанията на съда, заявителя е предявил настоящия установителен иск срещу
ответника и е било образувано настоящото гр.д., тъй като в тази насока няма
спор между страните по делото и се съдържат надлежни писмени
доказателства в приложеното ч.гр.д. №***/2022г. по описа на РС – Пирдоп.
Съдът не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните
обстоятелства между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички обстоятелства
по делото: че на 15.04.2018г. е сключен Договор за предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние с №***** между „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК
******-заемодател и Е. Б. Н., ЕГН **********-заемател; че по силата на този
договор на ответницата е бил отпуснат заем в размер на 400.00 лева; че
процесния договор е сключен между страните съобразно разпоредбите на
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП; че заемателя е кандидатствал за предоставяне на
заем с попълване на ел.форма за регистрация –заявка /молба/ за отпускане на
заем, намираща се на WEB стрaницата на заемодателя; че процесната сума от
400.00 лева действително е била отпусната на ответника; че срокът на
действие на заема е бил 45 дни, считано от датата на предоставяне на
финансирането, като заемателя е следвало да погаси задължението си с
еднократно плащане на падежната дата-31.05.2018г.; че на 15.04.2018г. е
сключен договор за гаранция /поръчителство/ между Е. Б. Н., ЕГН
**********, в качеството на клиент и „Ф.Б. Ltd” в качеството на гарант
/поръчител/; че ответника - заемател не е изпълнил изцяло и в срок
задължението си да изплати на заемодателя задължението за главница, ведно
с начислената договорна възнаградителна лихва, поради което кредитора е
поискал изпълнение от поръчителя; че на 01.07.2018г. поръчителят е заплатил
3
на кредитора в пълен размер изискуемото задължение и на основание чл.146
ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор; че с договор за
покупко-продажба на вземания от 31.12.2018г. „Ф.Б. Ltd” е прехвърлил
вземанията си срещу Е. Б. Н., ЕГН ********** на „П.К.“ GmBH – дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на Република Германия; че с
договор за покупко-продажба на вземания от 12.12.2019г. „П.К.“ GmBH е
прехвърлило на „Ф.И.“ ЕАД описаните вземания срещу Е. Б. Н., ЕГН
**********; че сключените два договора за предоставяне на финансови
услуги и поръчителство съответстват на действащата нормативна уредба в
Република България и са породили права и задължения между страните по
делото, тъй като адв.Е. се позовава на недействителност на тези два договора,
както и за недействителност на договора за цесия; че освен претендираната
главница от 400.00 лева, ответника дължи на ищеца и сумите в размер на
20.48 лева (двадесет лева и 48 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 15.04.2018г. до 31.05.2018г. и в размер на 78.20 лева (седемдесет и
осем лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
12.12.2019г. до 28.03.2022г., тъй като в тази насока има оспорване от адв.Е. и
не са представени надлежни доказателства по делото. Съдът допусна
събиране на допълнителни доказателства във връзка със спорните
обстоятелства между страните по делото.
Видно от Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, че същият е сключен на 15.04.2018 г. между „Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК ****** като „заемодател“ и Е. Б. Н., ЕГН ********** като
„заемател“, за заем в размер на 400 лева, за срок от 45 дни, с падежна дата на
31.05.2018 г. и връщане на обща сума в размер на 420.48 лева, включваща
главница от 400 лева и лихва от 20.48 лева./л.6,л.7/ По делото са представени
Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите
клиенти, по предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от
разстояние, като тези общи условия са приложими и между страните по
процесния договор за заем./л.8-л.12/ Видно от Договор за гаранция
(поръчителство), че същият е сключен на 15.04.2018 г. между „Ф.Б.“ LTD като
„гарант“ и Е. Б. Н., ЕГН ********** като „клиент“, с който „Ф.Б.“ ltd като
„гарант“ се е задължило към „Ф.Б.“ ЕООД да отговаря солидарно с
кредитополучателя Е. Б. Н. за задължението по процесния договор за
заем./л.13,л.14/ По делото са представени Общи условия към договор за
4
гаранция (поръчителство), които са приложими между страните по процесния
договор за гаранция (поръчителство)./л.15-л.19/ По делото е представено
извлечение от регистър на електронни съобщения, изпратени от „Ф.Б.“ ЕООД
по договор № *****./л.20,л.21/ По делото е представено извлечение от
електронния регистър на „Ф.Б.“ ЕООД относно получено потвърждение от
кредитополучателя за приемане на условията и сключване на договор за
кредит № *****./л.22/ Видно от Договор за покупко – продажба на вземания
по необслужвани потребителски кредити, сключен на 12.12.2019 г., с който
дружеството „П.К.“ GmBH /учредено и съществуваща съгласно законите на
Германия с уникален идентификатор *****/ е продало на „Ф.И.“ ЕАД,
вземания, придобити от „П.К.“ GmBH с договор от 31.12.2018 г. от „Ф.Б.“ ltd
и описани в Приложение А, Кредитен портфейл./л.23-л.35/ Представено е и
пълномощно, с което „Ф.Б.“ ltd и „П.К.“ GmBH, упълномощават „Ф.И.“ ЕАД
да уведоми длъжниците за сключените договори за покупко – продажба на
вземания от 31.12.2018 г. и от 12.12.2019 г./л.35,л.36,л.42,л.43/ Представено е
и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, което няма
доказателства да е връчено на ответника./л.38,л.39,л.47/ Представено е
Приложение Г към договор за цесия от 12.12.2019 г., съдържащо справка за
прехвърлено вземане срещу ответника в общ размер на 672.00 лева./л.40,л.41/
По делото е представено потвърждение от „Ф.Б.“ ЕООД, че на 01.07.2018 г.
поръчителят „Ф.Б.“ е изплатила всички дължими суми от Е. Б. Н. по договор с
номер ***** в размер на 500.48 лева./л.45/ По делото е представено
потвърждение от „Ф.Б.“, че с договора за цесия от 31.12.2018 г. е прехвърлено
на „П.К.“ GmBH вземането срещу Е. Б. Н. по договор с номер ***** в общ
размер на 672.00 лева./л.46/ Видно от разписка № 07000724512391 на „Изи
пей“, че на 16.04.2018 г. е изплатен паричен превод в размер на 400.00 лева,
нареден с основание: „*****“ от „Ф.Б.“ ЕООД в полза на лицето Е. Б. Н., ЕГН
**********./л.113/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването
на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си,
като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
5
на вземането си.
От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за недоказано, че ответникът дължи на ищеца сумата от 498.68
(четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), от които:
400.00 лева (четиристотин лева) - главница, ведно със законната лихва върху
дължимата главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на задължението; 20.48 лева (двадесет лева и
четиридесет и осем стотинки) договорна лихва, начислена за периода от
15.04.2018 г. до 31.05.2018 г.; 78.20 лева (седемдесет п осем лева и двадесет
стотинки) лихва за забава, от която 10.08 лева начислена за периода
12.12.2019г. до 13.03.2020 г. и 68.12 лева, начислена за периода от 14.07.2020
г. до 28.03.2022 г., тъй като в тази насока ищецът не ангажира надлежни
писмени доказателства пред настоящата инстанция, че гаранта /поръчител/
„Ф.Б.“ е заплатил на 01.07.2018 г. на „Ф.Б.“ ЕООД претендираната сума, да е
изпълнил това задължение, да е встъпил в правата на кредитор, за да може да
претендира процесното вземане и не проведе пълно и главно доказване. Пред
настоящата инстанция ищецът не ангажира доказателства, че поръчителя е
уведомил ответника за извършеното плащане и поради това встъпва в правата
на кредитор. В представения договор за цесия има неопределеност на
прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника/ ответник и
тази неопределеност води до липса на предмет на цесията, договора за цесия е
сключен като възмезден, а в него не е посочена цена, което представлява
липса на съществен елемент от договора, водещо до липса на основание и до
нищожност. Наред с горното не се доказа по делото, че за договор № ***** за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние и договор за
гаранция, са потвърдени от ответницата и същата е дала съгласие за
сключването им, в съответствие с изискването на чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР,
което води до тяхната нищожност на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Съдът
счита, че предявеният иск от ищеца „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу
ответника Е. Б. Н., ЕГН **********, за сумата в размер на 498.68
(четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), от които:
400.00 лева (четиристотин лева) - главница, ведно със законната лихва върху
дължимата главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на задължението; 20.48 лева (двадесет лева и
четиридесет и осем стотинки) договорна лихва, начислена за периода от
6
15.04.2018 г. до 31.05.2018 г.; 78.20 лева (седемдесет п осем лева и двадесет
стотинки) лихва за забава, от която 10.08 лева начислена за периода
12.12.2019г. до 13.03.2020 г. и 68.12 лева, начислена за периода от 14.07.2020
г. до 28.03.2022 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че и предявения иск да осъди ответника Е. Б.н Н., ЕГН
********** да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 400.00 лева,
представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
задължението, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид обстоятелството, че ответника се представлява пред настоящата
инстанция от особен представител и няма направени разноски по делото от
ответника, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Законен
представител: Л.К.Д. – Изпълнителен директор, чрез пълномощник:
юрисконсулт Х. Ш., адрес: ************, срещу Е. Б. Н., ЕГН **********,
адрес: ************, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 415, ал. 1 от ГПК – за сумата в размер на 498.68 (четиристотин
деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), от които: 400.00 лева
(четиристотин лева) - главница, ведно със законната лихва върху дължимата
главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на задължението; 20.48 лева (двадесет лева и
четиридесет и осем стотинки) договорна лихва, начислена за периода от
15.04.2018 г. до 31.05.2018 г.; 78.20 лева (седемдесет п осем лева и двадесет
стотинки) лихва за забава, от която 10.08 лева начислена за периода
12.12.2019г. до 13.03.2020 г. и 68.12 лева, начислена за периода от 14.07.2020
г. до 28.03.2022 г., за които е издадена заповед № ***/ 05.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2022
г. по описа на Районен съд – Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със
7
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Законен
представител: Л.К.Д. – Изпълнителен директор, чрез пълномощник:
юрисконсулт Х. Ш., адрес: ************, срещу Е. Б. Н., ЕГН **********,
адрес: ************, да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от
400.00 лева, представляваща чистата стойност на кредита, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – София.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8