О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 02.06.2022г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав, в закрито заседание, проведено на втори юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15500
по описа на ВРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на Т.Д.П. *** срещу Ю.А.П., с която съдът е сезиран с иск по
чл.59, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителски права спрямо
малолетното дете Борислав, род. на ***г. и определяне на режим на лични
отношения на детето с другия родител.
Развива се след постановяване на
Определение №1454/22.04.2021г. по ч.
гр. дело № 879 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
отменено постановеното Определение №262251/24.02.2021г. на ВРС и делото е
върнато за разглеждане от Районен съд – Варна при спазване на дадените указания
от въззивната инстанция, а именно на основание чл.9, т.1, предложение първо от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана
със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по
която е страна и Руската Федерация от 06.12.2001г., ВРС да замоли
компетентния орган на договарящата държава (Дзержинский райнньм суд города
Санкт Петербурга с адрес 191123, г. Санкт-Петербург, ул. Восстания, д. 38), в
която е обичайното местопребиваване на детето Борислав Тодоров П., ЕГН **********,
род. на ***г. пряко или посредством
централния й орган, да позволи Варненски районен съд да упражни компетентност
за вземане на мерките за закрила, каквито смята за необходими.
ВРС, в изпълнение указанията на ВОС, дадени с постановеното Определение №1454/22.04.2021г. по ч. гр. дело № 879 по описа за 2021 година, на основание чл.9, т.1,
предложение първо от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките
за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на
18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която е страна и Руската Федерация
от 06.12.2001г., е замолил пряко компетентния орган на договарящата държава
(Дзержинский райнньм суд города Санкт Петербурга с адрес 191123, г.
Санкт-Петербург, ул. Восстания, д. 38), в която е обичайното местопребиваване
на детето Борислав Тодоров П., ЕГН **********, род. на ***г., да позволи на Варненски районен съд, да
упражни компетентност за вземане на мерките за закрила, а именно да разгледа и
се произнесе по иск с правно основание чл.59, ал.2
от Семейния кодекс, предявен от Т.Д.П., ЕГН ********** *** срещу Ю.А.П., родена
на ***г., гражданка на Руската Федерация, адрес: Русия 198035, гр.
Санкт-Петербург, ул. Двинская № 14, вх.4, ап.156, за предоставяне упражняването
на родителски права спрямо малолетното дете Борислав Тодоров П.,
ЕГН **********, род. на ***г. и
определяне на режим на лични отношения на детето с другия родител.
Видно
от постъпилата информация от Български пощи ЕАД /писмо вх. №
265739/31.05.2022г./, вкл. след извършена служебна справка, препоръчаната пратка
е доставена на получателя на 17.01.2022г..
Към
настоящия момент, въпреки изминал период от близо половин година, от страна на компетентния
орган на договарящата държава (Дзержинский райнньм суд города Санкт Петербурга
с адрес 191123, г. Санкт-Петербург, ул. Восстания, д. 38), в която е обичайното
местопребиваване на детето Борислав Тодоров П., ЕГН **********, род. на ***г., не е постъпило позволение, ВРС да упражни
компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито смята за необходими.
Съдът приема, че липсва съгласие от
страна на компетентния орган на договарящата държава (Дзержинский райнньм суд
города Санкт Петербурга с адрес 191123, г. Санкт-Петербург, ул. Восстания, д.
38).
Следва да се съобрази, че в изпълнение указанията на
ВКС, дадени с постановеното Определение №
383/13.10.2020г. по ч.гр.д. № 2647/2020г., на страните също е предоставена
възможност да представят доказателство, от което да е видно, че са подали молба
по чл.9, ал.2, предл.2 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон,
приет от 40-то НС на 18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която е страна
и Руската Федерация от 06.12.2001г., пред органа на договарящата се държава по
местопребиваване на детето и органът е приел молбата.
В предоставения срок, както и към настоящия момент
липсват представени доказателства, от които да е видно, че страните са подали
молба по чл.9, ал.2, предл.2 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон,
приет от 40-то НС на 18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която е
страна и Руската Федерация от 06.12.2001г., пред органа на договарящата се
държава по местопребиваване на детето и органът е приел молбата.
В молба от 04.01.2021г., ищецът навежда доводи, че
чл.9 от Конвенцията е неприложим, а в случая приложение намира чл.7 от същата.
При съобразяване с мотивите на
Определение №1454/22.04.2021г. по ч.
гр. дело № 879 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Варна, ВРС
счете, че в
настоящия случай българският съд е загубил своята компетентност, тъй като са
налице всички кумулативно изброени в чл. 7, т.
1, предл. второ от Конвенцията условия, а именно - в хода на производството се
доказа, че детето Борислав има обичайно местопребиваване в Руската Федерация,
пребивавало е повече от една година и продължава да пребивава там, интегрирало
се е в новата си среда, а след извършената справка в Министерство на
правосъдието, по ч. гр. дело №
879 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Варна е установено, че молба от бащата за
връщане на детето в България не е подадена или разгледана.
В мотивите на
посоченото определение на ВОС е прието още, че ВРС правилно е прогласил, че не
е компетентен да разгледа и реши спора по депозираната искова молба.
Съобразно чл.3, ал.9 органът, който инициира
подаването на молбата, може да упражнява своята компетентност на мястото на
органа на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на
детето, само ако последният е приел молбата.
Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата в чл.1 определя
държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към
закрила личността и имуществото на детето, както и приложимото право при
родителската отговорност. За целите на тази конвенция терминът “родителска
отговорност” включва родителската власт или всяка друга аналогична властова връзка,
която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите,
настойниците или други законни представители по отношение личността и
имуществото на детето. Разпоредбата на чл.3, б.”а” установява, че мерките
посочени в чл.1 могат по-специално да се отнасят до предоставяне, упражняване,
лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както и нейното
делегирани. Съгласно чл.5, ал.1 от посочената конвенция съдебните и
административни органи на договарящата държава, в която детето има обичайно
местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и
имуществото на детето, а ал.2 гласи, че по силата на чл. 7, в
случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща
държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно
местопребиваване на детето.
Съобразявайки разпоредбата на чл.5 от
цитирана конвенция, с оглед обичайното местопребиваване на детето в Руската федерация,
компетентни да се произнесат по спора са органите на Руската
федерация. Съобразно посочената разпоредба от конвенцията, ВРС
приема, че не е международно компетентен да се произнесе по иска /Определение
№381 от 18.10.2017г. по ч.гр. дело №2912/2017г. на ВКС, ГК, ІІI г.о.; Определение
№409 от 26.9.2019г. по ч.гр. дело №2820/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о;
Определение №296/07.05.2013г. по ч.гр.д. № 2127/2013г. на ВКС, ГК, ІІI г.о. и
др./.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд, гр.Варна не е
компетентен да разгледа и реши споровете в исковата молба, по която е
образувано гр.д.№ 15500/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.5 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006г., в
сила за РБ от 01.02.2007, по която е страна и Руската Федерация от 06.12.2001г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №
15500/2018г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: