Р
Е Ш Е Н И Е
№
741/2.10.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на втори септември,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Христина Юрукова
При секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 679, по описа на съда за 2020 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена Изпълнителна
Агенция „Медицински надзор“ София, представлявано от Р. И. - изпълнителен
директор, чрез гл. юрк. П., срещу Решение № 247/13.04.2020, постановено по НАХД
№ 1683/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № НП 27-567/12.06.2019
г., издадено от изпълнителен директор на Агенция „Медицински надзор“ София, с
което на Д-р Р.Г.Р., е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева, за
нарушение на т.9.1.2 Глава втора, Раздел ІІ, „Медицински триаж“ от Наредба №3
от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна
медицина", издадена от министъра на здравеопазването, във връзка с чл.6,
ал.1 от Закона за лечебните заведения, на основание чл.116б, ал.1 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/.
В касационната жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение
на закона - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се
и съображения, че изводите на районния съд са незаконосъобразни и неправилни.
Изтъква се, че деянието, за което е санкционирано лицето, е съставомерно и правилно
подведено под съответната правна норма, като същото се установява по безспорен
начин. От настоящия съд се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и
да потвърди издаденото от изпълнителен директор на ИАМН наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Р.Г.Р., чрез
процесуалния си представител адвокат К., оспорва касационната жалба. Моли съдът
да я отхвърли като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение.
Аргументи за правилността на решението се развиват в отговора по касационната
жалба, както и се представят допълнителни, свързани с незаконосъобразността на
процесното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик
заема становище за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Счита, че не са налице основанията за отмяна и се предлага да се остави в сила
решението на РС Пазарджик.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна
жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка: В периода от 26.11.2018 г. до 29.11.2018 г. била извършена проверка в „Център за спешна
медицинска помощ - Пазарджик”, на основание Заповед № РД 27-567/21.11.2018г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит, след постъпила
в Министерство на здравеопазването жалба с вх. №97- 682/19.09.2018 г., против
ненавременно указване на спешна медицинска помощ от екипите на ЦСМП-Пазарджик
на съпругата на жалбоподателя. От предоставените графици и извадка от Рапортна
книга на ЦСМ - Пазарджик за нощното дежурство на 07.08.2018 г. (вторник), като
дежурни екипи, имащи отношение към случая, били: ръководител в РКЦ (Районна
координационна централа) - д-р Р.Г.Р. и оператор, а на терен били съответни
реанимационни екипи. След прослушване на
записите от ЕЕНСП-112, анализ на приложените електронни картони и данните от
Справка от МВР-Дирекция „Национална система 112“ - Районен център 112-Кърджали,
било видно, че към Районен център 112-Кърджали на 07.08.2018 г. (вторник) в
20:29:22 ч. било постъпило първото повикване, че на ж. п. прелеза край с.Мокрище,
който е само един, лежи около 60 годишна жена с окървавена глава. Сигналът бил
приет от операторката на тел.112. и в 20:31:43 ч. бил изготвен и изпратен
електронен картон до РКЦ (районна координационна централа) на ЦСМП Пазарджик,
като в 20:32:40 ч. операторката в ЦСМП-Пазарджик вписала информация в същия
картон, че инцидентът е приет за изпълнение. При анализ на справката от
Дирекция „Национална система 112“ било видно, че от момента на първото
повикване за пострадалата К. постъпило в РЦ 112-Кърджали до последното били
изминали около 34 (тридесет и четири) минути, без спешен екип да е успял да
стигне до мястото на инцидента. В Книга за повикванията на станция за бърза
медицинска помощ в ЦСМП- Пазарджик, инцидентът край с.Мокрище с пострадалата К.
бил кодиран с код В2Т9, както във Фиш за спешна медицинска помощ кодирането
било с код В2Т10 (жълт цвят, с време за изпълнение от 8 до 20 минути). От
момента на първото повикване до транспортирането на пострадалата до СО (спешно
отделение) на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, адресът бил реализиран в рамките на около 59
(петдесет и девет) минути, което не отговаряло на триажната категория
„Относителна спешност“ В2 (жълт цвят) и било задължително да бъде изпълнено в
рамките от 8 (осем) до 20 ( двадесет) минути. В 22:30 ч. пострадалата К. била
приета в „МБАЛ Пазарджик“ АД, където в 23:00 била оперирана по спешност в
Неврохирургично отделение. Установено било, че въпреки неколкократните (осем на
брой) повиквания от мястото на инцидента към тел 112 и осъществените три
конферентни връзки с РКЦ на ЦСМП-Пазарджик в случая с К. по време на
телекомуникационният триаж, д-р Р.Р. не бил осъществил адекватни телефонни
инструкции за помощни действия относно точното позициониране на инцидента до
пристигане на мобилния екип на д-р Г.. АНО е приел,
че при телекомуникационния (телефонен) и приоритетен екипен триаж д-р Р. бил
дал погрешни ориентири за мястото на инцидента и не бил извършил вменените му
телефонни инструкции, вследствие на което не била изпълнена определената
триажна категория В2 (жълт цвят) за повикването край надлеза край с.Мокрище.
Повикването е трябвало да бъде реализирано в рамките от 8 до 20 минути, а
същото е било реализирано за 49 минути. Прието е, че
е нарушена Глава втора, Раздел II „Медицински триаж“ т.9.1.2. , която гласи, че
„Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел,
съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на
телефонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на
повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на
мобилния екип за спешна медицинска помощ“, в частта „телефонни инструкции за
помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“ от
Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“, издадена от Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения. За дата на
нарушението е посочено извършеното на 07/08.08.2018 г. по време на нощното
дежурство в РКЦ на ЦСМП-Пазарджик, гр. Пазарджик ул. Болнична“ № 17, което е
установено на било установено на 29.11.2018 г., от длъжностни лица
на ИАМО при проверката в ЦСМП-Пазарджик. Районният
съд е направил извод, че в случая е спазен законовия тримесечен давностен срок
по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство с
издаването на АУАН на 15.02.2019 г. Анализирайки приложимите материални норми,
РС Пазарджик е установил, че направените от АНО констатации не съответстват на
дадената правна квалификация на
нарушението. С посочване на нарушени нормите за телекомуникационния
и приоритетен триаж, според съда се вменява извършването на нарушението
посредством едновременно осъществяване на две различни по своята същност
изпълнителни деяния, с което АНО е лишил от възможност санкционираното лице да
разбере какво точно нарушение е осъществил. С аргументи
за процесуално нарушение, с което съществено се засяга правото на нарушителя да
разбере в какво е обвинен, за да организира адекватно защитата си, съдът е
отмянил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав споделя изводите на съда
за съществено процесуално нарушение, поради което правилно е отменено като
незаконосъобразно наказателното постановление.
Налице е неправилно приложение на материалния закон. Касационният
състав установява, че изложеното в описателната част на наказателното
постановление сочи на извършено нарушение по 9.2.1. Приоритетният екипен триаж
включва следните задължителни елементи: 9.2.1.1. определяне на спешен мобилен
екип за поемане и изпълнение на повикването (реагиращ екип на повикването) в
зависимост от определената при телекомуникационния триаж триажна категория в
необходимата за изпълнение на повикването времева рамка - определя се
най-близкият по времеви критерий до мястото на инцидента и по възможност
най-компетентният за изпълнение на повикването мобилен екип; 9.2.1.2. предаване
и възлагане на повикването от диспечерския екип на съответния реагиращ екип;
9.2.1.3. предаване от диспечерския екип към реагиращия екип на информацията за
инцидента по стандартен базов модел; 9.2.1.4. потвърждение и съгласие за
поемане на повикването от спешния мобилен екип от Наредба №3 от 6.10.2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина".
Посочената и приложена норма на т. 9.1.2. от Наредба
№3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна
медицина" гласи „Телекомуникационният триаж се
провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за
целта карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностични
категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за
помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ“.
Действията по тази разпоредба са извършени и по делото няма доказателства да е
налице съставомерно отношение на протоколния модел.
За съда е налице разминаване и липса на единство между
описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, което е съществено
процесуално нарушени на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Липсата в наказателното
постановление на правилната правна квалификация, въз основа на която следва да
се ангажирана отговорността на нарушителя, представлява съществен порок,
обуславящ незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. То
препятства адекватното реализиране на правото на защита. Нарушението е
съществено и опорочава наказателното постановление до степен, неподлежаща на
саниране.
Обжалваното съдебно решение е правилно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се
присъдят сторените разноски, за които са представени доказателства за
извършването им. Същите се установиха в размер на 350 лева за адвокатско
възнаграждение.
С
молбата на адвокат К. е заявено искане за присъждане на възнаграждение за пред
двете инстанции. Съдебното заседание пред Районен съд Пазарджик по НАХД №
1683/2019г., е било на 24.01.2020г.(т.е. уредбата по чл. 63 от ЗАНН е била в
сила), като съдът се е произнесъл Решение № 247/13.04.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. От тук на основание чл. 144 от АПК, във
връзка с чл. 248, ал. 1 от ГПК, страната е следвало да заяви своето искане за
допълване на решението в частта за присъждане на разноски пред първа инстанция
в срока за обжалване на решението. Претендираните разноски в размер на 350 лева
за първа инстанция следва да бъде разгледано като искане по чл. 248 от ГПК от
компетентния съд – РС Пазарджик, който да прецени дали е бил сезиран с искане
за разноски, съответно дали са налице условията за допустимост/основателност на
искането за допълване на решението в частта за разноските. В частта, в която се
иска присъждане на разноски за първата инстанция – Районен съд
Пазарджик(посочено е „пред РС- адвокатски хонорар 350 лева, пред АдмС Пазарджик
– адвокатски хонорар 350 лева), искането за присъждане на разноски следва да се
счита за искане за допълване на решението по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК,
направено пред касационната инстанция, и следва да бъде изпратено за
разглеждане от първоинстанционния съдебен състав.
По
тези съображения искането в тази част за присъждане на разноски пред първа
инстанция, следва да бъде оставено без разглеждане, производството по делото в
тази част да бъде прекратено, а искането в тази му част – изпратено на
първоинстанционния съд за разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
първо от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 247/13.04.2020, постановено по
НАХД № 1683/2019г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ София да
заплати на Р.Г.Р., съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Оставя
без разглеждане искането на Р.Р., заявено чрез адвокат К., за присъждане на
разноските, направени пред първа инстанция ( по НАХД № 1683/2019г. по описа на
Районен съд Пазарджик) и ПРЕКРАТЯВА производството по искането в тази му част.
ИЗПРАЩА
искането в тази част на първоинстанционния съд – Районен съд Пазарджик, за
разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл.
144 от АПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/