№ 26358
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20231110110241 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба нa М.М.Ш., който моли да бъде допълнено определение № 19454 от
01.06.2023г. по гр.д. № 10241/2023г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в в частта за разноските.
Ответната страна по молбата е получила препис от нея, по която е депозирала становище в
указания от съда срок, с който изразява позиция за неоснователност на искането за
допълнение на определението за прекратяване в частта за разноските.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните
съображения:
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК в чл. 248 ГПК са уредени две хипотези, свързани с
промяна на вече постановен съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе
валидно заявено и прието искане за разноски, като в този случай молбата за допълване
представлява процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда,
поради което не се преклудира при липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. При
втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е
налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в
размера на вече присъденото.
В настоящия случай, от съдържанието на постановеното определение е видно, че същото не
съдържа изрично произнасяне на съда по разноските, поради което е налице първата от
посочените хипотези, т.е. определението подлежи на допълване.
1
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в исковото производство следва да се понесат
от страната, станала повод за образуване на делото, в т.ч. в случаите на прекратяване на
делото.
В случая, производството е прекратено поради изявлението на ответника за оттегляне на
възражението по чл. 414 ГПК, сторено близо 3 месеца след образуване на настоящото
исково производство. При това положение следва да се приеме, че именно ответникът е дал
повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски на ищеца за платената държавна
такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение.
Частично основателно е обаче възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Настоящото исково производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, която да обуславя по-висок размер от минимално предвидения от 400 лв.
По изложените съображения, определението на съда, с което е прекратено настоящото
производство следва да бъде допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 19454 от 01.06.2023г. по гр.д. № 10241/2023г. по описа на СРС,
II ГО, 63 с-в, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, *** да заплати на М.М.Ш., с ЕГН:
**********, адрес: с*** сторените в исковото производство разноски, а именно: 25 ЛЕВА –
държавна такса и 400 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2