Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 372/14.08.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 312
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП /след доп. Дв. бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019год./ във вр. с чл.171, т.1, буква „Д” от ЗДвП.
Образувано е по жалба от И.Х.К. с ЕГН * ***
чрез надлежно упълномощения адвокат З.М. от МАК против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0996-000386 от 29.06.2020год. издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „д” от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба. Отнети са СУ МПС №********* и контролен талон № 5271973. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наложената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка Твърди се, че издаденото НП
№18-4332-026567/09.01.2019г. от Началник група „Пътна полиция“ при СДВР послужило
като основание за издаване на оспорената заповед, по което му е наложена глоба
не е влязло в законна сила. Излагат се доводи, че НП не е му е връчено, като
след узнаването за него на 28.06.2020г. е депозирана жалба пред РС – София.
Както и че заповедта не е издадена в предвидената форма и същата не е
мотивирана.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат З.М. от
МАК, която поддържа жалбата. По съществото на делото твърди, че след като
жалбата против НП послужило като основание за издаване на оспорената ЗПАМ е
приета за допустима пред РС - София, то и НП не е влязло в законна сила. Моли
за отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ, като претендира сторените
по делото разноски.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, не
представя отговор в срока по чл.163, ал.2 от АПК и не взема становище по
депозираната жалба.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0996-000386 от 29.06.2020год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, е индивидуален административен акт,
жалбата срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по
аргумент от л.7 по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147,
ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови
лични неимуществени права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0996-000386 от 29.06.2020год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, на физическото лице И.Х.К.
с ЕГН * *** е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба и са отнети СУ МПС №********* и контролен талон № 5271973.
Заповедта е постановена на основание
чл. 171, т.1, буква „д“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с
обстоятелството, че на 28.06.2020г. около 13,20часа в гр.Монтана на ул.“Н***
В*** “ е установено лицето И.Х.К. *** управлява лек автомобил марка „С*** “
модел „К*** “ с рег. № М 9595АК без задължително включени дневни светлини за
движение през деня или с къси светлини, като при справка е установено, че спрямо
същият има издадено и влязло в законна сила НП №18-4332-026567 от 09.01.2019г.
от Началник група „Пътна полиция“ при СДВР, по което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000лева, която не е заплатена
след изтичане на срока за доброволно заплащан За установените административни
нарушения е съставен АУАН серия GА №238010, видно от л.8 от делото и е издадено НП №20-0996-002180
от 08.07.2020г., видно от л.14 от делото.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена срещу подпис на жалбоподателя на 07.07.2020 г., видно от приложената
към акта разписка на л.7 от делото.
От данните по административната
преписка се установява, че на И.Х.К. *** е съставен Акт за установяване на административно
нарушение с №238010 от 28.06.2020г., серия GA връчен му лично, при липса на
възражения по констатираното. АУАН е съставен, за това, че на 28.06.2020г.
около 13,20часа в гр.Монтана на ул.“Н*** В*** “ управлявал лек автомобил марка
„С*** “ модел „К*** “ с рег. № М 9595АК без задължително включени дневни
светлини за движение през деня или с къси светлини, като при справка е
установено, че има неплатени глоби на стойност от 2000лева по издадено и влязло
в законна сила НП №18-4332-026567 от 09.01.2019г. от Началник група „Пътна
полиция“ при СДВР, неплатена в срока за доброволно заплащане, поради което е прието,
че виновно е нарушил чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на
АУАН е издадено Наказателно постановление №20-0996-002180 от 08.07.2020г., с
което са му наложени административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП
глоби от по 20.00лева.
От представени и приети като
доказателства по делото Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от
директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед Началник сектор
„ПП“ при ОДМВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред
оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз
основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
По делото са приложени и справки за
нарушител.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Монтана, който е издател на оспорената заповед
е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е
издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, буква "д" от ЗДвП в хипотезата на управление
на моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глобата.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
В конкретния случай, принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "д"
от ЗДвП, според която норма, временно отнемане на свидетелството за управление
се прилага по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 и ал.7 от ЗДвП – При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се
отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. При
връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената
глоба контролният талон се връща незабавно. В тази насока следва, да се
съобрази и правилото възведено в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, според което,
наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.
Съотнасянето на цитираните разпоредби от
закона, налага извода, че противоправно, ще е поведението изразяващо се в
управление на моторно превозно средство, след изтичане на едномесечен срок от
влизане в сила на наказателно постановление, с което на водача е наложено
административно наказание „глоба“, без определената като наказание парична сума
да бъде заплатена. Казано с други думи, противоправно е управлението на МПС,
при наличие на подлежащо на изпълнение наказание – глоба, което не е изпълнено
от санкционирания водач в предвидения за това срок. Ето защо, целта на мярката
по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е да се предотврати и преустанови това именно противоправно поведение.
Затова, срока на приложение на мярката е до момента на заплащане на дължимата глоба.
Видно от приложената по делото докладна
записка на л.34 изготвена от мл.ПИ при РУ-Монтана, при извършена проверка на
адреса на жалбоподателя в гр.Монтана обл.Монтана, ул.”М*** ”№* , ет.* , ап.* , за
връчване на издаденото НП №18-4332-026567 от 09.01.2019г. от Началник група „Пътна
полиция“ при СДВР е видно, че същият не е установен на адреса.
При тези данни и въз основа на докладната
записка представляваща официален документ ползващ се с материална
доказателствена сила при връчване на издаденото НП №18-4332-026567 от
09.01.2019г. от Началник група „Пътна полиция“ при СДВР, послужило като
фактическо основание за издаване на обжалваната ЗПАМ е приложена разпоредбата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, видно от отметката върху НП с посочена дата
21.10.2019г.
Разпоредбата на чл. 58, ал.1 ЗАНН
постановява, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение., В чл.58, ал.2 от ЗАНН е разписано, че
когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В чл. 59, ал. ЗАНН е посочено, че нарушителят и поискалият обезщетение могат да
обжалват постановлението в 7 дневен срок от връчването му, а прокурорът може да
подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, за призоваването и връчването на призовки и съобщения, се прилагат
разпоредбите на НПК. В чл. 180 и следващите НПК, е уреден редът и начинът за
връчване на призовки и съобщения.
Връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е
надлежно регламентирана в закона фикция, създадена, за да уеднакви последиците
на неприсъственото връчване с извършеното лично връчване на съдебните книжа на
нарушителя, само тогава, когато нарушителят е напуснал или не е намерен на
адреса, на който е следвало да се осъществи връчването, без да уведоми
наказващият орган за новото си местоживеене. Не могат да следват благоприятни
правни последици за задълженото лице от негово недобросъвестно поведение, а
именно - неизпълнение на задължението да уведоми наказващия орган за промяната
на адреса си, което следва от чл.43, ал.1 от ЗАНН и който адрес жалбоподателя е
заявил при съставянето и връчването на АУАН с бланков №620288 от 08.12.2018г.,
видно от л.35 от делото. Като позитивноправна и законодателна, фикцията по
чл.58, ал.2 от ЗАНН е правна норма, по силата на която след изтичане на срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление влиза в сила и за нарушителя
настъпва правната последица „наказване“. От друга страна, следва да се
отбележи, че възможността за оспорване на процедурата по връчване на
наказателното постановление е уредена в ЗАНН по реда на възобновяването на
административнонаказателните производства по чл.70 - чл.73, но доколкото той е
извънреден способ за проверка на влезли в сила наказателни постановления се
явява и неотносим към настоящата ЗПАМ и приложените доказателства свързани с
обжалване на издаденото НП. При тези доводи и възраженията на жалбоподателя се
явяват неоснователни.
При това положение, фактическото основание,
послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява
необорено, поради което оспорената заповед се явява постановена в съответствие
с материалния закон.
По делото безспорно се установи, че към
датата на издаване на оспорената ЗПАМ е налице влязло в законна сила НП
№18-4332-026567/09.01.2019г. издадено от Началник група „Пътна полиция“ при
СДВР послужило като основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0996-000386 от 29.06.2020год. издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, по което му е наложена „глоба“
и същата не е заплатена в срока за доброволно заплащане по аргумент от чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
В случая, не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който
управлява МПС без да е заплатил дължимите глоби, тоест тя има и
преустановителен ефект.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0996-000386 от 29.06.2020год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана е законосъобразен акт, а жалбата
против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.К. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0996-000386 от 29.06.2020год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на
Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „д” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба и са отнети СУ МПС №********* и контролен талон № 5271973, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: