Решение по дело №2223/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1191
Дата: 21 септември 2016 г. (в сила от 21 септември 2016 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20165300502223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  №  1191

гр. Пловдив, 21.09.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                            ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 2223/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 във връзка с чл.435, ал.2 от ГПК и е образувано по жалба, от К.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощник адв. И. Д., съдебен адрес ***, против Постановление от 05.05.2016г. на ЧСИ К. П. по изпълнително дело № 20158240403328  по описа на ЧСИ К. П. с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, с което на длъжника са възложени направените по изпълнителното дело разноски, както и е оставена без уважение молба за редуциране на адвокатския хонорар, приет по делото като разноски. Постановлението се обжалва в частта, с което е оставено без уважение молбата на длъжника за редуциране на прието адвокатското възнаграждение. С жалбата  се релевират оплаквания за неправилност на отказа на съдебния изпълнител да уважи молбата на длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение, като се иска отмяна на постановлението в обжалваната му част и намаляване размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Препис от частната жалба е връчен на взискателя Т.А.Р., която в законоустановения срок не взима становище.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе, намери за установено следното:

Жалбоподателят има качеството на длъжник по изпълнително дело № 20158240403328  по описа на ЧСИ К. П. с рег. № 824 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Пловдив, образувано по молба на взискателя Т.А.Р., в полза на който е издаден изпълнителен лист  от 28.08.2015 г. по НОХД № 19/2014 г. по описа на ПОС за събиране на парично вземане.

С постановление от 05.05.2016 г. съдебният изпълнител е възложил на длъжника направените по изпълнителното дело разноски, както и е оставил без уважение молбата за редуциране на адвокатския хонорар, приет по делото като разноски, което е съобщено на длъжника на 15.08.2016 г. (л. 85 от изп. дело), във връзка с което е депозирана жалба от длъжника на 22.08.2016 г.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК – постановление за разноски, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Постановлението за разноски е постановено по изпълнителното дело, след като по същото е била депозирана вече молба от длъжника за редуциране на претендираното от взискателя заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед на което е процесуално допустимо произнасянето както по възлагането на разноските по изпълнението, така и по искането за намаляване на претендираното от взискателя заплатено адвокатско възнаграждение да бъде инкорпорирано в един акт на съдебния изпълнител.

Основателно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно с фактическата и правна сложност на делото.

От значение за отговорността на длъжника за разноски е действителната фактическа и правна сложност на делото. Всяко изпълнително производство се характеризира с фактическа и правна сложност, обуславяща количествените и качествените измерения на действията, които пълномощникът на взискателя следва да извърши в защита интересите на своя доверител. От значение е действителната сложност на изпълнителното дело съобразно обективни показатели като неговия предмет, реално извършените действия и тяхното естество, настъпване на конкретни усложения от фактически или правен характер.

В разглеждания случай, данните по делото до настоящия момент не навеждат на извод за особена степен на фактическа и правна сложност на воденето изпълнително производство, а реално документираните действия от страна на пълномощника на взикателя са подадената молба за образуване на изпълнително производство. Налице са данни за предоставяне от страна на взискателя на съдебния изпълнител на инициатива за предприемане на изпълнителни действия с цел принудително събиране - с молбата за образуване на изпълнителното производство, на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, е възложено на съдебния изпълнител проучване имущественото състояние на длъжника, направата на справки и набавянето на документи, книжа и др., както и съдебният изпълнител е упълномощен да определи начина на изпълнение.

Съобразно материалния интерес при образуване на изпълнителното дело (изчислен от съдебния изпълнител в размер на 30685,73 лв., съгласно ПДИ), минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство, защита и съдействие по същото, определено съгласно разпоредбите на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 925,28 лв. 

За образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредбата е в размер на 200 лв. Същото се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по същото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, доколкото адвокатското възнаграждение в случая е заплатено не само за образуването, но и за защитата по изпълнителното дело. То се равнява в настоящия случай на 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4 съобразно материалния интерес, което изчислено е в размер на 725,28 лв..

При което и общият размер на адвокатско възнаграждение, до който може да бъде намалено заплатеното адвокатско възнаграждение, при хипотезата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, следва да бъде определен на сумата от 925,28 лв.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление от 05.05.2016г. на ЧСИ К. П. по изпълнително дело № 20158240403328  по описа на ЧСИ К. П. с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, в частта, с което е оставена без уважение искането, направено от длъжника К.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***, за редуциране на адвокатския хонорар, приет по делото като разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските за платено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20158240403328 от сумата 3000 лева на сумата от 925,28 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.