Решение по дело №17330/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ Т.

 

при секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17330 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Петър Николов Колев срещу К.Д.Т., с ЕГН ********** с адрес *** – партер, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 716.39 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД и неотчетена от ответника.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 26.08.2014г. бил сключен договор за цесия между цесионер „К.Г.“ ЕООД и цедент Снежана Иванова Тодорова, с който ищецът е придобил вземане в размер от 766.39 лв., представляваща платена без основание стойност на ел. енергия по фактура № **********/30.08.2012г.

С последващ договор от 23.10.2014г., ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото вземане на „Интейк“ ЕООД за цена от 716.39 лв., която била заплатена в брой на пълномощника К.Т., като в договора било отбелязано, че служи като разписка за извършеното плащане. През 2016г. „Интейк“ ЕООД предявило иск срещу „Енерго – Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от 766.39 лв., за което било образувано гр.д. 8233/2016г. на ВРС.

Ищецът твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск, въпреки изминалите почти пет години от сключения на 23.10.2014г. договор, ответникът не предал в касата на ищцовото дружество получената от него продажна цена от 716.39 лв.

Моли за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на сторените разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Оспорва да е получил от „Интейк“ ЕООД процесната сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника. Възразява се, че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г. към договора за цесия от същата дата, ответникът е върнал обратно на „Интейк“ ЕООД сумата, предмет на иска. Поддържа се, че пълномощникът е разполагал с представителна власт и да изменя договора за цесия. Допълнителното тристранно споразумение било сключено поради липса на представителна власт на Диана Аджемова, записана като управител на „Интейк“ ЕООД. „Интейк“ ЕООД заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД по отношение на задължението към първоначалния цедент Снежана Иванова Тодорова. К.Т. върнал получената от „К.Г.“ ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума. „К.Г.“ ЕООД било в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна Снежана Иванова Тодорова, поради което приело третата страна „Интейк“ ЕООД да го замени като длъжник и да заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Енерго Про Продажби“ АД. Снежана Иванова Тодорова, чрез адв. Т., се съгласил да получи сумата от „Интейк“ ЕООД. „Интейк“ ЕООД поело задължението към Снежана Иванова Тодорова, като приело вземането от „Енерго – Про Продажби“ АД да му бъде прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД безвъзмездно, като заявило, че ще заведе и финансира съдебно дело. Адв. Т. върнал сумата от 716.39 лв. на „Интейк“ ЕООД, респективно нямало какво да бъде предадено като отчет по твърдяната поръчка.

Поддържа се и че липсват наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата. Оспорва се съществуването на договор за поръчка между страните. В условията на евентуалност, прави възражения за прихващане със свои вземания срещу ищцовото дружество.

 Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски. 

В съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.08.2014г. е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който Снежана Иванова Тодорова, представлявана от пълномощника си адв.К.Д.Т. – ВАК е прехвърлила на „К.Г.“ ЕООД, представлявано от управителя Петър Николов Колев вземанията си от „Енерго-про Продажби“ АД за сумата от 766.39 лева срещу цена в размер на 716.39 лева. В договора за цесия е уговорено цената да бъде заплатена на цедента в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора /л.13/.

С отговора на исковата молба е представено пълномощно, с което С.И.Т.е упълномощила ответника да се разпорежда с всички нейни вземания, при условия каквито намери за добре /л.14/.

На 23.10.2014г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземания между „К.Г.“ ЕООД, представлявано от управителя Петър Николов Колев, чрез пълномощника му адв. К.Д.Т.  и „ИНТЕЙК“ ЕООД, представлявано от управителя Диана Тодорова Аджемова. По силата на договора „К.Г.“ ЕООД прехвърля на „ИНТЕЙК“ ЕООД вземането си за сумата от 766.39 лева, придобито по договор за цесия от 26.08.2014г. сключен със С.И.Т.срещу цена в размер на 716.39 лева. В т.3 от договора е посочено, че цената е платена изцяло и в брой от цедента на цесионера при подписване на договора, който служи за разписка за извършеното плащане /л.13/.

Диана Тодорова Аджемова е вписана като сътрудник на адвокат К.Д.Т. на 17.06.2014г., видно от справка в Регистрите на адвокатурата са създадени на основание разпоредбите на чл.147-148 от Закона за адвокатурата и Наредба №3 на Висшия адвокатски съвет от 29.10.2004 за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети /л.54/.

Към посочената дата управител и едноличен собственик на капитала на „ИНТЕЙК“ ЕООД е Т. Н. Д., а Д. Т. А. е вписана като управител на дружеството на 04.12.2014г., както се установява от служебно извършена справка в Търговски регистър.

Договора за цесия от 23.10.2014г. е представен от „ИНТЕЙК“ ЕООД по гр.д.№8233/2016г. по описа на ВРС, като документ, с който е придобито вземането претендирано в производството.

Ответникът е представил пълномощно носещо подписите на управителя на ищцовото дружество и на ответника, с посочена дата 04.07.2014г. С пълномощното ответникът е упълномощен да се разпорежда с всички вземания на ищцовото дружество, при условия, каквито пълномощника намери за добре, както и да получава плащания по всички дължими на дружеството вземания /л.16/.

С отговора на исковата молба е представено споразумение към договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД. Съгласно текста на споразумението към 23.10.2014г. „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия със С.И.Т.в срок до 26.02.2015г., както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, поради което приема третата страна „ИНТЕЙК“ ЕООД да го замени като длъжник по задължението да заплати на кредитора – Снежана Иванова Тодорова, на падежа 26.02.2015г. срещу задължение да прехвърли безвъзмездно вземането си от „Енерго Про Продажби“ АД по договора за цесия, както и да уведоми „Енерго Про Продажби“ АД за прехвърлянето, в полза на „ИНТЕЙК“ ЕООД. Включено е също изявление, че договора за цесия от 23.10.2014г. е сключен от лице без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на споразумението, надлежно подписано от законния представител на „ИНТЕЙК“ ЕООД. В споразумението се посочва още, че ответникът, в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „ИНТЕЙК“ ЕООД сумата от 716.39 лева, за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой и споразумението служи като разписка за извършеното плащане.

Споразумението е подписано от ответника, като пълномощник на „К.Г.“ ЕООД и на С. И. Т. и от Т. Н. Д., като представител на „ИНТЕЙК“ ЕООД /л.17/.

С нотариална покана връчена на ответника на 18.12.2017г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищцовото дружество е поканило ответника да представи оригинали или заверени за вярност копия на 297 договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г. /л.55-58/.

Ищцовото дружество е отправило и покана – изявление до „ИНТЕЙК“ ЕООД, връчена на представител на дружеството на 22.03.2018г., с която „ИНТЕЙК“ ЕООД е поканено да представи оригинал или копия от 297 договори от 23.10.2014г. и да извърши плащания по тях /л.59-63/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД бе да установи сключването на договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, по която упълномощен да го представлява е бил ответникът, който е получил сумата от 716.39 лв. със задължение да я предаде на ищеца с отчетна сделка, както и „Интейк“ ЕООД да е заплатило на ответника К.Т. сумата от 716.39 лв. в изпълнение на сключен договор за цесия от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД.

В тежест на ответника бе да установи твърденията си, че по силата на сключено тристранно споразумение между С.И. Т., „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, ответникът е върнал на „Интейк“ ЕООД получената сума от 716.39 лв., с което са преуредени отношенията по сключения договор за цесия от 23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД.

При установяване на такова споразумение съдът следва да се произнесе по своевременно направените възражения на ищеца за нищожност на тристранното споразумение поради заобикаляне на закона/ противоречие с добрите нрави и възражение за недействителност поради договаряне във вреда на представлявания.

Между страните не се оспорва сключването на договора за цесия от 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. С отговора на исковата молба се оспорва ответникът да е получил от „Интейк“ ЕООД процесната сума, което възражение не се споделя от настоящия състав на съда.

В договора за цесия е записано, че сумата е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, като ответникът като представител на ищцовото дружество е удостоверил плащането. В случай, че твърдеше заплащане на тази сума на друг представител на ищеца, от ответникът следваше да посочи кога, на кого и по какъв начин е извършено плащането, което му е известно видно от съдържанието на договора за цесия. На следващо място в представенот с отговора на исковата молба тристранно споразумение с посочена дата 23.10.2014г. се съдържа изявления, че ответникът връща на „Интейк“ ЕООД сумата по договора за цесия при подписване на споразумението, което съдържа и признание, че сумата е получена (за да може да бъде върната).

Сключвайки договора за цесия и удостоверявайки получаването на сумите по него, подписвайки договора имащ характер и на разписка, ответникът е изпълнил задължението си, произтичащо от договора за поръчка, като за него е възникнало и задължение за отчет на изпълнението – да уведоми доверителя, да му даде сметка и да предаде полученото.

Ищцовото дружество, чрез законния си представител, е поискало от ответника отчет за сключените на 23.10.2014г. 297 договора за прехвърляне на вземания с „Интейк“ ЕООД с нотариална покана, връчена на ответника на 18.12.2017г.

Липсват твърдения това да е извършено от страна на ответника, при сключване на договора за цесия, при сключване на тристранното споразумение, при получаване на поканата за даване на отчет или в друг момент, което прави исковата претенция основателна и доказана само на това основание.

Тезата на ответника е за сключено на същата дата тристранно споразумение, без достоверна дата спрямо ищеца, с което е предал получената сума отново на „Интейк“ ЕООД.

В тази връзка спорен между страните въпрос е дали с представеното от ответника тристранно споразумение, ответникът се е освободил от задължението по отчетната сделка и е върнал на „Интейк“ ЕООД получената сума по договора за цесия.

Съдът не споделя доводите на ищеца за нищожност на споразумението поради заобикаляне на закона. Валидното възникване на субективните материални права за всяка от страните по споразумението се подчинява на правилата на ЗЗД, а не стои в зависимост от обстоятелството дали договореното между тях в споразумението съответства или не на публичноправните норми от действащото данъчно законодателство в Република България.

Неоснователно се явява и възражението за нищожност на споразумението поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите. По силата на тристранната сделка дружеството „Интейк“ ЕООД е направило волеизявление, че замества в дълг ищеца по отношение на признато със същото споразумение задължение в същия размер на последния към първия цедент на процесното вземане. Според текста на споразумението всяко от двете дружества поне формално е договорило за себе си насрещна престация в замяна на собствено поетото задължение към другата, и то на еквивалентна стойност.

Основателно се явява възражението на ищеца за относителна недействителност на тристранното споразумение на основание чл. 40 от ЗЗД, поради сговаряне на пълномощника му, а именно ответника К.Т. с третото лице „Интейк“ ЕООД във вреда на упълномощителя.

С ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС, е прието, че Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. 

Фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, включва следните елементи:  обективен – договорът да е във вреда на представлявания, преценката за която се осъществява към датата на сключването му; субективен – споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания. За тяхната недобросъвестност, която подлежи на доказване от страна на представлявания, е достатъчно и двамата да осъзнават, че сключения договор обективно уврежда представлявания, като не е нужно представителя и насрещната страна да е налице изричен сговор за увреждане на представлявания. Преценката за това се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице, като съвкупната преценка на доказателства следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. 

Логическите противоречия в договора за цесия и тристранното споразумение, сключени на една и съща дата и между едни и същи дружества, но с различни представители на „Интейк“ ЕООД – Диана Аджемова (вписана като адвокатски сътрудник на ответника към датата на сключване на договора) и Теодора Димитрова, както и получаването на цената по договора за цесия от страна на ответника и след това връщането на тази цена отново на дружеството, от което е получена водят до извод за сключване на споразумението във вреда на представлявания и вероятно на различна дата от посочената в споразумението и за целите на настоящето производство.

От една страна в споразумението ищцовото дружество се задължава да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането придобито от Снежана Иванова Тодорова, което предполага сключването на споразумението преди договора за цесия от 23.10.2014г. Съгласно следващ текст от споразумението договорът между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД от 23.10.2014г. е сключен от лице без представителна власт и това налага изменение на договора за цесия, което включва твърдение, че споразумението е сключено след договора за цесия. Споразумението е подписано от К.Д.Т., като представител едновременно и на С.И.Т.и на „К.Г.“ ЕООД. Ответникът вместо да задържи сумата по договора за цесия от 23.10.2014г. и да я отчете по реда на чл.284, ал.2 ГПК на С.И.Т.заявява, че „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия със С.И.Т.и предава сумата, с която твърди, че ищцовото дружество не разполага на „Интейк“ ЕООД, като споразумението има характер на разписка в тази му част. Вместо да извърши отчетни сделки по сключените като пълномощник два договора за цесия, ответникът връща на „Интейк“ ЕООД получената сума, с което действа във вреда и на двете страни, които представлява по споразумението.

Въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства съдът достига до извод, че споразумението е нарочно създадено от ответника с цел противопоставянето му на ищеца като формална страна по него за да не може да претендира плащане както от ответника така и от цесионера по договора, в случай като процесния. Единствена цел на  споразумението е да освободи цесионера „Интейк“ ЕООД от плащане към цедента, което се потвърждава и от действията на „Интейк“ ЕООД в заповедното и в производството по установителния иск срещу длъжника „Енерго про Продажби“АД - дружеството не е представило споразумението като доказателство за собствената си изправност по цесията и в двете производства.

Налице са и двата елемента на фактическият състав на чл.40 от ЗЗД - договорът е във вреда на представлявания, към датата на сключването му и лицата подписали споразумението са осъзнавали, че действат във вреда на ищцовото дружество при подписване на споразумението. От справка в Търговски регистър се установява, че след учредяване на дружеството на 10.09.2014г. еднолични собственици на капитала на дружеството и законни представители на дружеството са били близки до ответника лица и той е осъществявал косвен контрол върху дейността на дружеството. От 04.12.2014г. управител и собственик на капитала на дружеството е Диана Тодорова Аджемова – адвокатски сътрудник на ответника, която е осъществявала действия от името на дружеството и преди тази дата, а след 10.03.2016г. управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е майката на ответника, което е обявено за безспорно между страните по делото.

По изложените съображения исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. Ищецът доказал сключването на договор за поръчка между страните, като ответникът не е изпълнил задължението си за отчет на изпълнението – да уведоми доверителя, да му даде сметка и да предаде полученото, както и не се е освободил от това си задължение по твърдения в отговора на исковата молба начин.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 410 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.284, ал.2 ЗЗД К.Д.Т., с ЕГН ********** с адрес *** – партер ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 716.39 лв., представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД и неотчетена от ответника.

 

ОСЪЖДА К.Д.Т., с ЕГН ********** с адрес *** – партер ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** /четиристотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: