№ 1646
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100506263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2552/20.05.2022 г. по входящия регистър на ЧСИ М.К. с
рег. № 788 на КЧСИ, подадена от длъжника по изпълнението „Застрахователно акционерно
дружество „А.““ АД, ЕИК ****, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.К.,
срещу постановление от 15.05.2022 г. по изпълнително дело № 20227880400259 по описа на
ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетия по
изпълнителното дело адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя в
размер на 450 лв.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление е неправилно. Посочва
се, че длъжникът е изплатил част от процесните задължения, за които е образувано
изпълнителното производство още преди получаване на поканата за доброволно изпълнение,
а за остатъчните задължения е оказал пълно съдействие за събирането им от частния съдебен
изпълнител. В случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. На взискателя
се дължи възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не и такова за „водене“ на изпълнителното дело по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Поддържа се, че длъжникът е сигурен платец, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което разноските на адвоката следва да
бъдат редуцирани по чл. 78, ал. 5 ГПК до 200 лв., както и таксата по чл. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена. Претендират се разноски,
1
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище вх. №
2683/31.05.2021 г. по входящия регистър на ЧСИ М.К., с рег. № 7888 на КЧСИ, от
взискателя по изпълнителното дело – М.Б.П.-С., чрез адвокат Р.М., с доводи за
неоснователност на жалбата. Посочва се, че адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, като следва да бъде съобразено и
решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Длъжникът не е
платил задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което са предприети
поисканите от взискателя изпълнителни действия – налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, поради което се дължи възнаграждение както за образуване, така и за
водене на изпълнителното дело – чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Моли се жалбата да
бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по
жалбата, с доводи за нейната неоснователност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20227880400259 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, видно от които
производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 20.04.2022 г. на М.Б.П.-
С., подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат Р.М., срещу
„ЗАД А.“ АД, ЕИК ****, за събиране на посочените в приложения към молбата
изпълнителен лист, издадеден по гр. д. № 45329/2019 г. на СРС, 166 състав, суми. В молбата
е поискано на основание чл. 426, ал. 1 ГПК да бъде образувано изпълнително дело за
събиране на присъдените вземания, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело,
в т. ч. и адвокатски хонорар в размер на 200 лв., както и на длъжника да бъде изпратена
покана за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК. Посочена е банкова сметка, по която
да бъдат превеждани събраните по делото суми. Не е посочен конкретен изпълнителен
способ, който взискателят иска от съдебния изпълнител да предприеме не е извършено и
възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Към молбата е приложен изпълнителен лист от 14.04.2022 г., издаден по гр. д. №
45329/2019 г. на СРС, 166 състав, с който жалбоподателят е осъден да заплати на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ на М.Б.П.-С. сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, причинено на 23.03.2017 г., ведно със законната лихва от
02.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 360 лв. - разноски. Приложено е
адвокатско пълномощно за адвокат Р.М. за процесуално представителство на взискателя,
както и договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
2
С постановление от 20.04.2022 г. е образувано изпълнителното дело с взискател М.Б.П.-
С. и длъжник „ЗАД А.“ АД, и са приети разноски, от които 200 лв. – адвокатско
възнаграждение и 200,22 лв. с ДДС – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 2925/20.04.2022 г., с
посочен размер на дълга 2088,01 лв., от които: 1000 лв. – главница, 279,44 лв. – законна
лихва от 02.08.2019 г. до 04.05.2022 г., 360 лв. – разноски, 200 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 248,57 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 04.05.2022 г.
Поканата е връчена на длъжника на 20.04.2022 г.
Преди изтичане на срока за доброволно изпълнение от длъжника е постъпила молба вх.
№ 1864/21.04.2022 г., с приложено преводно нареждане с № П28294209/20.04.2022 г., видно
от което длъжникът е заплатил в полза на взискателя сумата от 1272,23 лв. /1000 лв. –
главница, 272,23 лв. – законна лихва от 02.08.2019 г. до 20.04.2022 г./, поради което е
поискано преизчисление на размера на дълга по изпълнителното дело.
До длъжника е изпратено съобщение на 02.05.2022 г., получено на 04.05.2022 г. за
преизчисление на дълга: главница в размер на 3,63 лв., ведно със законна лихва от
02.08.2019 г. до окончателното плащане, 360 лв. – разноски по гражданското дело, 200 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, 115,70 лв. – такси
по ТТР към ЗЧСИ.
С молба вх. № 2079/05.05.2022 г. по входящия регистър на ЧСИ К., подадена от М.Б.П.-
С., чрез адвокат Б.О., е поискано да се извърши справка за притежаваните от длъжника
банкови сметки и да се наложи запор върху тях, както и да се присъедини за събиране
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 250 лв. на основание чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие и адвокатско
пълномощно от 05.05.2022 г., с което взискателят е упълномощил адвокат Б.О. да
осъществява процесуално представителство по изпълнителното дело, с договорено и
заплатено в брой възнаграждение в общ размер на 250 лв.
Молбата е уважена с постановление от 05.05.2022 г. на ЧСИ М.К., с рег. № 7888 на
КЧСИ, с което е присъединен на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата за събиране
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 250 лв. ЧСИ е наложил запор върху сметките
на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД, до банката е изпратено запорно
съобщение изх. № 3251/05.05.2022 г. На 12.05.2022 г. вследствие на наложения запор цялата
дължима сума е била преведена на посочената от частния съдебен изпълнител банкова
сметка.
До длъжника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, получена на 09.05.2022
г., като на 10.05.2022 г. от „ЗАД А.“ АД е постъпило възражение вх. № 2143/10.05.2022 г.
срещу определеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв., както и срещу определената пропорционална такса по
т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а
от процесуалния представител на взискателя била подадена единствено молба за образуване
на изпълнителното производство, съответно чл. 10, т. 2 от Наредбата не е приложим. Моли
3
се възнаграждението да бъде намалено до 200 лв., съответно да бъде коригиран и размерът
на начислената по т. 26 ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.
По така направеното възражение е постъпило становище вх. № 2398/16.05.2022 г. от
адвокат Р.М., в качеството на процесуален представител на взискателя, в което е заявено, че
възражението на длъжника е неоснователно.
С обжалваното постановление от 16.05.2022 г. (обективирано в съобщение изх №
3579/16.05.2022 г.) ЧСИ е отказал да редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело,
за което е уведомил длъжника на 17.05.2022 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител -
постановление за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е
уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – Общи
правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази
разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед
извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са
отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат,
но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
4
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в относимата за спора редакция, е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и
за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7, т. е.
според материалния интерес.
Страните не спорят, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв. (200 лв. за образуване и 250 лв. за процесуално представителство по
изпълнителното дело) е уговорено и заплатено на процесуалните представители на
взискателя. Посоченото обстоятелство се установява и от приложените договори за правна
защита и съдействие, имащи характер на разписка за заплащане на адвокатския хонорар, т. е.
между взискателя и процесуалните му представители е съществувало валидно отношение по
предоставянето на правна помощ и съдействие, във връзка с което е уговорен и изплатен
адвокатски хонорар.
В случая правната и фактическа сложност на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощените от взискателя
адвокати над минималните размери по Наредбата.
Съдът намира, че незаконосъобразно с атакуваното постановление съдебният изпълнител
е отказал да намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Образуването на изпълнителното дело е
извършено по молба на адвокат Маринова, която молба обаче е нередовна, видно от
съдържанието , тъй като не е посочен конкретен изпълнителен способ. С молба от
05.05.2022 г. процесуалният представител на взискателя е отстранил тази нередовност, като
е поискал да се наложи запор на банковите сметки на длъжника, т. е. молбата, с която е
посочен конкретен изпълнителен способ, е уточнение на молбата за образуване на делото, а
не действие по воденето му по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата. Посочването в молбата
за образуване на изпълнителен способ, респективно възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е
условие за нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК, а не съставлява действие, което да
обуслови дължимост и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Други действия от
процесуалните представители на взискателя не са извършвани, а и видно от данните по
делото към настоящия момент всички дължими суми са изцяло събрани, поради което за в
бъдеще от пълномощника на взискателя няма да бъдат предприемани действия от рода на
посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Следва да се посочи, че още преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил голяма част от
задължението си, като останалата част от задължението е събрана в кратки срокове след
това, за което длъжникът е оказал съдействие. Подаването на становища по жалбите на
длъжника срещу определените в изпълнителното дело разноски, респективно срещу отказа
да бъдат намалени, не следва да бъде взето предвид при преценка за дължимост на
адвокатския хонорар, тъй като не представлява искане за предприемане на изпълнителни
5
действия. Ето защо възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, защита и
съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не се дължи, а се дължи само такова за образуване на
делото в минимален размер - 200 лв. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест
на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на договарянето.
Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно размера на таксата по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ следва да се посочи, че в обжалваното постановление съдебният изпълнител не се е
произнесъл по искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, съдържащо се във
възражението, с което е бил сезиран. Производството по жалба срещу действия на съдебния
изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на
извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Окръжният
съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван
несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде
издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). На съдебен контрол
подлежи актът на съдебния изпълнител, с който се произнася по възражението срещу
начислените в разноски по изпълнителното дело, независимо дали уважава възражението
или не. Евентуално актът на съдебния изпълнител, с който той се произнася относно
размера на разноските при наличие на правен интерес, вече ще подлежи на съдебен контрол.
В случая съдебният изпълнител не се е произнесъл по искането на длъжника по отношение
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В тази част жалбата следва да бъде върната на частния
съдебен изпълнител за постановяване на акт по същество по отправеното искане за
намаляване размера на пропорционалната такса.
Предвид изложеното, жалбата в частта по приетите разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя, е основателна - дължимите от жалбоподателя в
изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят
от 450 лв. до 200 лв. Възнаграждението е определено в минимален размер по Наредбата, с
което посочената от взискателя практика - решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 е съобразена.
В останалата част, доколкото не са налице предпоставките съдът да се произнесе, жалбата
не може да бъде преценена като основателна или не, тъй като не е налице произнасяне по
искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. По наведените в тази връзка
оплаквания следва да се произнесе съдебният изпълнител. В тази част жалбата е изпратена
преждевременно на съда и следва да се върне за произнасяне от ЧСИ, като едва след това
неговият акт би подлежал на съдебен контрол.
По отношение на разноските:
Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК
не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по
изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче
не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производството по
6
ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в
изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение
съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то
може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото
производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са
правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248
ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни
разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу
неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по
предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане
за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това
производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производството по чл. 248
ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни
разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения и за съдебни разноски в процеса относно разноските (в този смисъл определение
№ 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018
г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. №
810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о.,
ВКС и др.).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2552/20.05.2022 г. на длъжника „Застрахователно акционерно
дружество „А.““ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. „****, действащо чрез юрисконсулт В.К., постановление от 15.05.2022 г. по
изпълнително дело № 20227880400259 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район
на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали размера на приетия по изпълнителното
дело адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя М.Б.П.-С. в размер на
450 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Застрахователно акционерно дружество „А.““
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „****,
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20227880400259 по описа на ЧСИ
М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, дължимо в полза на взискателя М.Б.П.-
С., ЕГН ********** както следва: от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) на 200 лв.
(двеста лева).
7
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител М.К. с рег. № 788 в регистъра на КЧСИ за
произнасяне по искането за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
Решението е окончателно на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8