№ 12766
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110111816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б...“ ЕАД против И. С. Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1
вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 вр. чл.9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД следните суми 9121.73
лв. главница по договора за кредит от 23.05.2015 г., 3549.06 лв. възнаградителна лихва за
периода 20.06.2017 г. – 20.06.2025 г. и 3021.19 лв. мораторна лихва за забава за периода
20.07.2017 г. – 02.03.2022 г.
В исковата молба ищецът „Б...“ ЕАД твърди, на 23.05.2015 г. е сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
EMLN - ... с ответника И. С. Г.. Ищецът твърди, че с посочения договор Б... ЕАД е
предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 30 000 лв. и застраховка в
размер на 11 196 лв., като последният се е задължил да върне така предоставената му сума
на 120 месечни погасителни вноски, включващи главница, ведно с оскъпяването, съгласно
годишния процент на разходите - 10.69 % и годишния лихвен процент – 9.72 %, посочени в
параметрите по договора. Поддържа ответникът да е преустановил обслужването на заема,
като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 20.06.2017 г. Сочи, че според чл.5
от ОУ на договора вземането е станало изискуемо в пълен размер, считано от 20.07.2017 г.,
като при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Дължими били следните суми: 9121.73 лв. главница по договора за кредит,
3549.06 лв. възнаградителна лихва за периода 20.06.2017 г. – 20.06.2025 г. и 3021.19 лв.
мораторна лихва за забава за периода 20.07.2017 г. – 02.03.2022 г. Ето защо ищецът моли
съда да осъди ответника да заплати процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК И. С. Г. не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание от ищеца „Б...“ ЕАД е докладвана молба вх. №
30777/03.02.2023 г., в която заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването
им в цялост. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът се явява лично, признава, че е получил
1
кредит от ищеца, както и че е сключено споразумение между страните за частично
предсрочно погасяване и неговото неизпълнение е предмет на делото. Моли да му бъде
предоставена възможност да организира защита си и да оспори дължимостта на сумите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие от фактическа страна и правна страна следното:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
облигационно отношение между него и ответника по договор за заем, по силата на което за
ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума, а именно – предаване
от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем, изискуемост на
претендираните вземания - настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията,
съобщаване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, както и какъв е размерът
на вземането. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението в уговорените срокове.
От събраните доказателства се установява наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за заем. По делото е представен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
EMLN - ... от 23.05.2015 г., сключен между ищеца и ответника, съгласно който ищецът
предоставя на ответника кредит за потребителски цели в размер на 30 000 лева и кредит за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 11 196 лева, платими на 120
месечни вноски, всяка от които в размер на 488,09 лева, лихвен процент 9,72% и годишен
процент на разходите 10,69 %. В представения договор е обективиран и погасителен план.
Към договора е приложен и сертификат относно сключена застраховка. По делото не е
спорно, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника заетата сума по
уговорения в договора начин.
Съгласно уговореното в чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с
всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава.
Видно от договора за потребителски кредит, срокът за погасяването му е
задължението за главница и възнаградителна лихва е до 20.04.2025 г., на която дата
кредитополучателят е следвало да изплати последната погасителна вноска. Но с оглед
достигналото до длъжника уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост на
договора /считано от връчване на препис от исковата молба на ответника/ и доколкото са
били налице предпоставките за това, съдът намира, че се явява дължим пълният размер на
главницата, считано до края на договора за кредит.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - ЗПК, който урежда особени
изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а също и Закона за защита на
потребителите (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.) - ЗЗП, който урежда
защита на особена категория длъжници. Следва да се посочи, че процесният договор
отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 4 и сл. от ЗПК, в
редакцията му към момента на сключването на договор. В съдържанието му и приложимите
към него Общите условия по договор за заем на „Б... ЕАД” са посочени чистата стойност на
кредита – 30 000,00; годишният процент на разходите – 10,69% и годишния лихвен процент
– 9,72 % и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит.
2
Съдът намира, че исковата претенция за възнаградителна лихва е доказана по
основание. От представения писмен договор се установява,че страните са уговорили
дължимост на възнаградителна лихва за периода на действие на сключения договор за заем.
Възнаградителната лихва представлява уговореното възнаграждение, дължимо на
заемодателя по време на действие на договора предвид наличието на уговорка връщането на
паричната сума да бъде реализирано на погасителни вноски. Съдът намира, че следва да се
направи преценка за неравноправност на клаузи в потребителския договор, обосноваваща
нищожност, тъй като за тях съдът следи служебно. На основание чл. 24 ЗПК разпоредбите
на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправността на договорни клаузи, които водят до
тяхната нищожност, се прилагат по отношение на сключените договори за потребителски
кредит. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП предвижда, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предписва, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая в
договора е обективиран индивидуално изготвен погасителен план, в който са посочени
всички условия за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски, а също и общият размер на тези
плащания. Уговорено е право на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и
условията за прекратяване на договора, а също и застраховки и разходите по тях. В
погасителни план към договора са посочени падежите на всяка една от дължимите
погасителни вноски и размерът на оставащата главница за всеки следващ съответния падеж
период. Посочените данни са достатъчни за определянето на месечния размер на главницата
и на възнаградителната лихва към всеки един от падежите в рамките на общата дължима
непроменлива сума. Изложеното обосновава извод, за това, че клаузата за възнаградителна
лихва е предмет на индивидуална уговорка между страните, поради което и разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП е неприложима.
От друга страна, претенцията на ищеца за възнаградителна лихва е определена
чрез сумиране на всички компоненти, представляващи възнаградителна лихва в
погасителните вноски от 20.06.2017 г. до 20.06.2023 г., т.е. до края на договора. Както се
приема в т.2 на ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, след настъпване на предсрочната
изискуемост по един кредит, на кредитора не се следва възнаградителна, а само мораторна
лихва. По делото не са представени доказателства за връчване на изявлението за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита на ответника, от дата предхождащата датата на
връчване на разпореждането на съда по чл.131 ГПК, ведно с препис от исковата молба и
всички приложения към нея. Ето защо, ищецът има право на възнаградителна лихва само за
периода от 20.06.2017 г. до 08.07.2022 г., чийто размер въз основа на служебно извършени
по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът определя като възлизащ на 2181,19 лв.
Вземането за лихва по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер, като за основателността
му следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, като
в случая покана не е необходима, тъй като се касае за определен ден за изпълнение на
задължението за заплащане на всяка от месечните вноски. По делото се установи наличието
на главен дълг, поради и предявеният иск за лихва за забава върху вземането за главница за
периода от 20.07.2017 г. до 02.03.2022 г. се явява основателен за сумата от 3021,19 лв..
При този изход на спора, с право да иска разноски разполагат ищецът и ответникът.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 727,61 лева, от които 627,61 лв.
държавна такса внесена по сметка на СРС и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в минимален размер на 100 лв., определен от съда на основание чл.78, ал.8
ГПК, от които по съразмерност на ищеца се следва сумата от 664,18 лв..
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ”..., да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД на „Б...”ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр.София, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 9121,73 лева,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № EMLN – .../23.05.2015 г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 02.03.2022 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от
2181,19 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до
02.03.2022 г., както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 3021,19 лева представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.07.2017 г. до 02.03.2022 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата до пълния размер от 3549,06
лева и за периода от 09.07.2022 г. – 20.06.2025 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ”..., да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Б...”ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 664,18 лева сторени съдебно-деловодни
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4