О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 02.12.2014 г. гр. Радомир
Радомирският районен
съд VІ състав
На втори
декември 2014 година
В закрито заседание
в следния състав:
Районен съдия: Т.Т.
Секретаря .....................................
Прокурор
......................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 871 по описа на съда за
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. М. с ЛНЧ ********** със съдебен адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода” № . чрез адв. Б. против Г.П.Ю. с ЕГН ********** *** и Ю.Г. с ЕГН ********** ***, като е поискала от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г.П.Ю. и Ю.Г., че не дължи сумата от 11000.00 евро със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2013 г., разноски в размер на 950.28 лева и адвокатски хонорар в размер на 100.00 лева, в общ размер на 22500.28 лева, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
РРС е намерил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4, т.5 и чл.128, т.2 от ГПК, поради което с разпореждане от 18.11.2014 г.е дал указания на ищцовата страна да отстрани констатираните от съда нередности, като уточни предявения иск и посочи: 1. Кога (на коя дата) твърди, че е платила сумите на ответниците, като уточни каква сума се твърди, че е платила по банков път и каква сума твърди, че е платила в брой; 2. Да посочи получила ли е покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело или не, като в случай, че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение, последната следва да уточни датата, на която я е получила, както и да представи доказателства за това; 3. Ищцата да уточни твърди ли, че е била лишена от възможността да оспори вземането предмет на заповедта за изпълнение или не, като в случай че твърди такива факти, ищцата да посочи твърди ли, че заповедта за изпълнение не и е била връчена надлежно; твърди ли, че заповедта за изпълнение не и е била връчена лично и в деня на връчването ищцата не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България; твърди ли, че не е могла да узнае своевременно за връчването на заповедта поради особени непредвидени обстоятелства или, че не е могла да подаде възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, като в случай че се твърдят такива факти ищцата да изложи и съответните обстоятелства, които обосновават тяхното наличие; 4. Да уточни петитума на исковата молба, като конкретизира своето искане към съда и посочи сумите чиято недължимост се иска от съда да признае спрямо ответниците по иска, какво представляват – суми предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение или недължимост на сумите предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № .., дело № .. от 25.08.2011 г. и 5. Да внесе по сметка на РРС държавна такса в размер на 936.59 лева, за което да представи по делото и съответните писмени доказателства, установяващи внесената държавна такса.
В указания на страната едноседмичен срок е постъпила молба с рег. № 6741 при РРС от 28.11.2014 г. от ищцовата страна чрез пълномощника и адв. Б., в която е уточнен петитума на предявения иск, като се твърди, че се иска от съда да постанови решение, с което да приеме по отношение на ответниците, че ищцата не дължи исковата сума, представляваща покупно – продажна цена по нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № .. от 25.08.2011 г., том .., рег. № .., дело № ../2011 г. по описа на Нотариус Боян Каленков с район на действие Радомирски районен съд, по силата на който е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 201417304000014 по описа на ДСИ при Радомирския районен съд за погасяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с разпореждане от 20.11.2013 г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав, постановено по ч.гр.д. № ../2013 г. за сумата от 11000.00 евро, считано от 27.08.2013 г., разноски в размер на 950.28 лева и адвокатски хонорар в размер на 100.00 лева, по което конституирана като длъжник. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по издаден изпълнителен лист от 26.11.2013 г. на СРС, ГК, 123 състав, които суми твърди, че не ги дължи. Твърди че сумата посочена като продажна цена на недвижим имот, конкретизиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № .., том ., рег. № .., дело № .. от 25.08.2011 г. е изплатила частично в брой и частично по банков път, поради което твърди, че за нея е налице правен интерес от установяване на посочените обстоятелства на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК.
От
приложените към исковата молба и молба от 28.11.2014 г. писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2013
г., на основание чл.417 и чл.404-409 от ГПК и заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от 20.11.2013 г., издадена по гр. Д. № .. по описа за
От приложените към молба от 28.11.2014 г. възражение от Г. Миронишченко по ч.гр.д. № ../2013 г. на СРС; частна жалба от ищцата против разпореждане от 20.11.2013 г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав, постановено по ч.гр.д. № ../2013 г. и известие за доставяне № ИД PS2400 0022X1 P, се установява че ищцата е възразила против издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но по делото не са представени доказателства по това възражение и частната жалба образувано ли е производство, приключило ли е същото или не.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Редът и начинът да се оспори вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е предвиден в чл.414 и чл. 419 от ГПК посредством подаване на частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, заедно с която се подава и възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 419 от ГПК е специална по отношение на възможността за предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото същата регламентира реда, по който длъжникът може да оспори вземането по заповедта, който е специален по отношение на възможността за предявяване на отрицателен установителен иск.
Извън горното съгласно разпоредбата на чл.424 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В настоящият случай от изложеното в исковата молба и молба от 28.11.2014 г. не може да се направи извод, че се твърди наличие на новооткрити обстоятелства съгласно цитираната разпоредба. Не са наведени и доводи, от които да може да се направи извод, че се оспорва изпълнението по образувано изпълнително дело въз основа на факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая изпълнителния лист издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Макар в исковата молба ищцата самостоятелно да е посочила, че предявения от нея иск е с правно основание по чл.124 във вр. с чл.439 от ГПК, то в исковата молба не се съдържат такива твърдения обуславящи предявяване на иска при хипотезата на чл.439 от ГПК, поради което настоящия съдебен състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по който е образувано настоящето гр.д. № 871/2014г. по описа на Районен съд-Радомир, съдът намира за недопустим, тъй като от една страна за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, доколкото в исковата молба се твърди, че е налице развило се заповедно производство, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, предявен по общия ред отрицателен установителен иск се явява процесуално недопустим извън уредените в заповедното производство искове с правно основание чл.424 или чл.439 от ГПК, какъвто не е предявеният пред РРС иск. В настоящия случай изложените в исковата молба факти, на които се основава предявения иск не са от категорията факти и обстоятелства, които имат предвид разпоредбите на чл.424 и чл.439 от ГПК, тъй като нито са новооткрити, нито са настъпили след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Извън уредените в заповедното производство средства за отбрана, длъжникът няма право на друг иск за защита, с оглед особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания на заявителя срещу длъжника при условията на бързина и процесуална икономия. Заповедното производство е предоставило на длъжника многообразни правни способи за защита, както срещу допуснати нарушения на материалноправните изисквания за законосъобразност (когато е образувано заповедно производство без да е налице претендираното от заявителя материално право), така и срещу накърняване на процесуалните изисквания за законосъобразност (когато заповедта за изпълнение е издадена, въпреки, че не са били налице изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно – липсва документ по чл.417 от ГПК), предвиден е и ред за подаване на възражение пред въззивния съд.
Така, с разпоредбата на чл.418 от ГПК е уредена възможност на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а на длъжника е осигурена възможност с нормата на чл.414 от ГПК да възрази писмено, дори без да се обосновава. Срокът за възражението е двуседмичен и не подлежи на продължаване. Законодателят го е определил императивно и му е придал преклузивен характер, поради което, с изтичането му, ако възможността не е използвана, длъжникът вече няма право да оспорва заповедта за изпълнение и тя се стабилизира. От момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и неподаването на възражение срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК единственият ред за атакуване, т.е. оспорване на самото вземане е по исков път и е този, предвиден в разпоредбата на чл. 424 от ГПК, като в исковата молба задължително следва да се посочат, като предпоставки, обосноваващи допустимостта на иска, всички фактически обстоятелства, които обуславят приложението на тази правна норма – че в рамките на двете седмици, започнали да текат от връчването на заповедта, са възникнали нови факти, открили са се нови обстоятелства от съществено значение, които не са могли да бъдат известни но длъжника до изтичането на срока за възражение. Както се посочи вече, в исковата молба, не се навеждат никакви обстоятелства, които да позволят искът да бъде квалифициран по чл. 424 от ГПК. Всичките твърдения в исковата молба касаят факти, настъпили преди издаването на заповедта по чл. 417 от ГПК и са от категорията на тези, които ищцата е могла да узнае. От своя страна правен път за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК от длъжника за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, не е предвиден.
Изброените по-горе способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са били накърнени в рамките на заповедното производство. Тяхното пропускане води до неблагоприятни за него последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените в закона, което също произтича от целите и предназначението на заповедното производство.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск, по който е образувано настоящото производство, за недопустим. Ето защо, съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.130 от ГПК.
Предвид изложеното и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 6452 при РРС от 17.11.2014 г. на Г. М. с ЛНЧ ********** със
съдебен адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода” № 10, заедно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 871 по
описа на РРС за
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: