Определение по дело №236/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 94 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

Образувано е по жалба от П. М. П., [населено място], против Решение № РС-763-24-036 от 07.04.2025г. на Комисията за противодействие на корупцията, с което е постановено, че не е налице конфликт на интереси по отношение на Е. М. О. във връзка с гласуване на процедурен въпрос от проведено през 2024г. заседание на Общински съвет [област], както и във връзка с гласуване на Решение от 2024г. на Общински съвет [област] за утвърждаване на резултатите от проведен конкурс за избор на управител на „КОЦ-[област]“ ЕООД, поради липса на частен интерес, неин или на свързано с нея лице. Производството пред Комисия за противодействие на корупцията е инициирано по сигнал на П. М. П., [населено място].

С Определение № 894/06.06.2025г. съдът е конституирал страните в производството, разпределил е доказателствената тежест и е указал на жалбоподателя, че следва да установи наличието на правен интерес от оспорването.

С Писмено становище от 16.06.2025г. П. П. е изложил аргументи за наличието на интерес от оспорване на Решение № РС-763-24-036 от 07.04.2025г. на Комисията за противодействие на корупцията, като е релевирал и доводи по отношение на законосъобразността на процесния акт.

Шуменският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е за оспорващия не е налице правен интерес от оспорване на процесното решение, предвид следните съображения:

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. Засягането е условие за възникване на процесуалният правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт.

При направеното задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по к. д. № 18/1995г., с Решение № 21/26.10.1995г. Конституционният съд е приел, че „чл. 120, ал. 2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези административни актове“. Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е налице е абсолютна процесуална пречка, тъй като за оспорващия не е налице правен интерес да оспорва процесното решение на Комисията за противодействие на корупцията, доколкото то не рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя и обстоятелството, че той е сезирал Комисията само по себе си не налага противен извод. Това разбиране е изцяло съобразено и правилата, разписани в Раздел V, Установяване на конфликт на интереси от Закона за противодействие на корупцията. Разпоредбите там стриктно указват реда за сезиране на органа, правилата за протичане на административното производство, както и кръга лица, на които постановеното решение бива съобщено. Видно от правилото на чл. 93 от нормативния акт, този акт се съобщава на заинтересованото лице, спрямо което протича процедурата, на органа, който е компетентен да прекрати правоотношението и на съответната окръжна прокуратура. Чл. 94 закона разписва активната легитимация при оспорване на решението на Комисията – надлежен жалбоподател в хипотезата на чл. 94, ал. 1 е заинтересованото лице, спрямо което е установен конфликт на интереси. Съобразно правилото на ал. 2 на този член, единствено прокурорът е призван да подаде протест против решението, с което се установява липсата на конфликт на интереси. Активна легитимация за субекта – подател на сигнала законодателят не е предвидил.

Изложеното мотивира съда да възприеме становището за недопустимост на жалбата на П. П. на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Като такава същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК вр. с чл.144 от АПК определение№894 от 05.06.2025г. за конституиране на страните и насрочване на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. М. П., [населено място], против Решение № РС-763-24-036 от 07.04.2025г. на Комисията за противодействие на корупцията, с което е постановено, че не е налице конфликт на интереси по отношение на Е. М. О. във връзка с гласуване на процедурен въпрос от проведено през 2024г. заседание на Общински съвет [област], както и във връзка с гласуване на Решение от 2024г. на Общински съвет [област] за утвърждаване на резултатите от проведен конкурс за избор на управител на „КОЦ-[област]“ ЕООД, поради липса на частен интерес, неин или на свързано с нея лице като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по а.д.№236/2025г. по описа на Административен съд-[област].

На основание чл. 160, ал. 1 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 138 от АПК.