Решение по дело №219/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                                                              Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е   №260113

                                                     гр.Кюстендил, 20.05.2021г.

                                                 В  И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

при участието на секретаря: Симона Цикова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова гр.д.№219/2020 г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.А.З., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.П.К. - САК, съдебен адрес *** срещу Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 и евентуален ответник Гаранционен фонд, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев"№2, като е формулирано искане за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 85 000 лева, представляваща незаплатен остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 180 000 лева, настъпили вследствие на ПТП, станало на 07.06.2015г. в гр.Тетевен, обл. Ловеч на ул."Вършец", пред дом №67Б между лек автомобил с рег.********- без застраховка „Гражданска отговорност" с водач С.Б.С., ЕГН ********** - починал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2017г., представляваща разлика между изплатеното до момента и желаното обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически болки и душевни страдания, и неудобства, оставащи за цял живот, следствие на телесни увреждания, а при отхвърляне на иска срещу този ответник за осъждането на втория ответник да му заплати същото обезщетение. Претендират се разноски, в това число адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, съгласно приложен списък.

В хода на производството след изрично оттегляне на исковата претенция спрямо втория ответник, съдът с протоколно определение от 04.02.2021 г. е прекратил производството в частта му на предявения в условията на евентуалност срещу „Гаранционен фонд“ иск по чл.288, ал.1, т.2, буква „Б“ от КЗ /отм./, преквалифициран впоследствие на иск по чл.282 вр. чл.271 КЗ /отм./.

В исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 07.06.2015г. около 02.00ч. в гр. Тетевен, обл. Ловеч на ул. "Вършец" пред дом №67Б, ПТП между лек автомобил „БМВ" с рег.********- без застраховка гражданска отговорност с водач С.Б.С. и лек автомобил „Ауди 6", собственост и управляван М.С.Д., ЕГН **********. Посочено е, че вследствие на инцидента, при който водачът на първия автомобил е починал, който загубвайки напречна устойчивост навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в автомобила, в който е пътувал ищеца, при което последният получил травматични увреждания. Ищецът е посочил, че спешна медицинска помощ му е оказана в МБАЛ в гр.Тетевен, като след направена рентгенография е откаран и приет за лечение по спешност в МБАЛ "Проф.Д-р Параскев Стоянов“ АД гр. Ловеч. Поставена му е диагноза счупвания, обхващащи няколко области от горен(ни) и долен(ни) крайник(ци), закрит, фрактура пателе декстра дислоката, фрактура процесус олекрани улне декстра аперта, вулнус лацеро контузум кубити декстра регие дорзоулнарис, вулнус лацеро контузум полицис синистра, контузио торацис латерн декстра, секцио травматика нервус улнарис декстра. Посочено е, че като придружаващи заболявания са отбелязани: хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, травма на лакътния нерв на ниво предмишница и травма на гръдния кош неуточнена. Ищецът бил приет в болница в увредено общо състояние, контактен и адекватен, получил болки и патологична деформация в дясната лакътна става и дясното коляно. В областта на лакътната става имал нараняване и тръпнене на крайника дистално. Огледът на десния долен крайник е установил, че колянната става е деформирана, налични били данни за вътреставен излив.При палпиране са установени костни фрагменти от фрактурата патела, активните и пасивните движения в ставата са болезнени и ограничени по обем.След направените предоперативни консултации е препоръчано оперативно лечение, като на 08.06.2015г. са извършени следните оперативни интервенции: открито наместване на фрактурата, с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост( патела); шев на черепни или периферни нерви; открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и радиус и улна.Извършени били лабораторни и интрументални изследвания, рентгенография на дясна лакътна става и рентгенография на дясна колянна става, на Ц.З. е проведено терапевтично лечение с вливане на инфузионни разтвори, аналгетици и антикоалугални. Бил изписан от болница на 16.05.2015г. с афебрилно и добро общо състояние, като лечението му продължило в домашни условия, назначени били 16 контролни прегледа за периода от повече от 7 месеца. Препоръчано било контролната превръзка и свалянето на оперативния шев да стане на 23.06.2015г., а свалянето на гипсовата лонгета на десния долен крайник на 25-30 ден от датата на операцията. След свалянето им и извършването на контролен преглед и ЛФК е препоръчен демонтаж на остеосинтезния материаел от лакътната става след 2-3 месеца от датата на операцията,  след извършване на контролна рентгенография, лечението на нервус – улнарис да се проведе в домашно- амболаторни условия, след консултация с невролог, антикоагулантната профилактика с фраксипирин е продължила 45 дни след операцията. Впоследствие на Ц.З. се наложило повторно да постъпи в МБАЛ “Проф. Параскев Стоянов“ АД гр.Ловеч, отделение по ортопедия и травматология, за демонтаж на метална остеосинтеза. Движенията към този момент все още били болезнени и с намален обем, рентгенографски е установено зарастнала фрактура на пателата на десния крак. На 19.11.2015г. видно от оперативен протокол 78.66 е извършено отстраняване от костта на имплантираните уреди от патела. Изписан е на 21.11.2015г. с афебрилно и добро общо състояние, с  препоръки да продължи лечение при домашни амбулаторни условия, като са му назначени контролни превръзки и прегледи и сваляне на оперативния шев на 14 ден от операцията. На 14.12.2015г. след използване на 180 дни болнични за временна нетрудоспособонст за периода от 07.06.2015г. до 03.12.2015г. с ЕР на ТЕЛК №2039 му е определена временна нетрудоспособност, като същата е продължила общо 60 дни. Общото му състояние е определено, като задоволително с оток на дясната колянна и лакътна става и ограничени движения и болки в крайния обем на движения. Посочено е, че болките на З. не отшумяват, а състоянието му не се подобрява, което налага извършването на нов преглед, съгласно амбулаторен лист 000060/08.02.2016г., видно от който към този момент все още са налице оплаквания за болки и страдания, свързани с движенията на дясно коляно и десен лакът. Общото му състояние е определено като оток на дясна колянна и лакътна стави, ограничени активни движения, болка в крайните обеми. Извършени са изследвания – ъглометрия на колянни и лакътни стави, като му е предписано лечение с ултразвук, с нискочестотно магнитно поле, аналитична ЛФК и др.

На 03.02.2016г. видно от амбулаторен лист № 257 при извършен преглед е била констатирана флексорна слабост на малкия пръст и по – лека на 4-тия вдясно, както и умерено нарушено разперване на пръстите, хипествезия в зоната на десния лакътен нерв, умерена интеросейна хипотрофия, локален цикатрикс около канала на десния лакътен нерв.При преглед на 05.02.2016г. според амбулаторен лист №000257 състоянието му е било оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис, накуцваща походка вдясно, оточно дясно коляно, ограничени движения,невъзможен клек.Назначени са изследвания: РИО – метална остеосинтеза по ВЕБЕР на десен лакет, остеоартроза на дясна колянна става след фрактура на патела, назначена е физиотерапия.От направено ЕНГ изследване на 03.02.2016г. и от заключение е установена тежка лезия на левия лакътен нерв в областта на дясна предмишни;а( проксимален отдел) на ниво травматичен цикатрикс. В етапна епикриза от 08.02.2016г. пострадалият е насочен за освидетелстване от ТЕЛК.С ЕР на ТЕЛК №0253 от 12.02.2016г. на същия е призната временна нетрудоспособност, като към момента на решението на ТЕЛК, същият е нетрудоспособен 240 дни, която нетрудоспособност с решението е продължена още 30 дни. Въпреки проведена рехабилитация към момента на решението на ТЕЛК са констатирани болки в лакътя при натоварване и болки в коляното, след обжалването е определена на З. намалена неработоспособност на 72%. Обективното му състояние се изразява в оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис, накуцваща походка вдясно, оточно дясно коляно, ограничени движения и невъзможен клек.

На 25.06.2016г. З. постъпил отново за оперативно лечение, видно от епикриза ИЗ №4000/16 на МБАЛ Св. Панталеймон гр.Плевен, когато му е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди.От медицинско направление изх.№10 от 07.09.2017г., З. е насочен за санаториално лечение, което е проведено съгласно медицински указания, описани в приложен лечебно – процедурен картон в балнеосанаториум в гр.Велинград, за периода 23.09.2017г. до 03.10.2017г.Такова лечение било проведено и през 2018г. в същия балнеосанаториум. С ЕР на ТЕЛК №1662 от 15.11.2018г. след преосвидетелстване е определена временна нетрудоспособност в размер на 71% при същата инвалидна група, за разлика от първото е определено 3 годишен период за следващо преосвидетелстване. Вследствие на увредените нерви са получени и други оплаквания, като изтръпване на дланите и сърбеж, поради което се наложил отново преглед, видно от амбулаторен лист №001918 от 24.10.2018г., според отразеното в което у З. са били налице следните оплаквания: сърбеж, загрубяване и нацепване на кожата на дланите и пръстите, за които специалистите смятат, че има връзка с уврежданията на нервите вследствие на ПТП, както и от преживявания стрес, дискомфорт и депресивно състояние.По своя медико – биологичен характер и предвид посоченото в епикризите наказателното постановление и СМЕ №118/2015г. полученото увреждане представляв средна телесна повреда по смисъла на чл.129 и чл.130 НК, като счупването на дясната колянна капачка с последвалото оперативно възстановяване на нейната цялост му е причинила затруднение на движенията на десния крак за период от 7-8 месеца, а откритото счупване на дясната ръка – лакетна кост с оперативно лечение затруднение на движенията за около 6-7 месеца.Налице е сериозно увреждане на лакетния нерв на дясната ръка и остатъчни явления, получени са множество наранявания по главата и в областта на лицето и около очите, свидетелстващи за травми  и в тези области, пренебрегнати от ответниците при определяне на обезщетението.Ищецът обръща внимание на факта, че интензивното болнично лечение за овладяване и излизане от тежкото състояние е продължило повече от 1 седмица, впоследствие се е наложило повторно постъпване за операция за 4 дни, а движенията на крайниците му все още не са възстановени в пълен обем, като са налице данни за сериозни увреждания на лакетния нерв на дясната ръка, както и за увреждане на дясното око и зрението, с оплаквания за преходни „бели петна“.Налице са данни за краткотрайно изпадане в безсъзнание и загуба на памет от силния удар с висока скорост.Пътният инцидент се е отразил негативно и в психологически аспект на ищеца.След ПТП започнал да изпитва безпокойство, станал е  тревожен, инертен и има страх от пътуване в автомобили, отчаял се е и загубил желание за живот, поради невъзможност да бъде пълноценен и да извършва дейностите, които е правил преди настъпване на ПТП.Освен описаните неблагоприятни последици  болки и страдания,настъпилата рязка, негативна промяна в живота на пострадалия, във всеки негов аспект, не само по време на интензивното болнично лечение и претърпените операции, но и след това,станал неспокоен и изнервен, започнал да се усамотява и не желае контакти с хора, сънува кошмари и губи тегло от стрес и като цяло започва трудно да се справя с рутинните си ежедневни дейности, станал трудно подвижен, не можел да работи, нито да стои в изправено положение или да ходи продължително време, не е бил в състояние да изпълнява ежедневните си трудови дейности, както  преди пътния инцидент и се чувствал непълноценен. Изпитвал затруднения във връзка с придвижването му до последния етаж в кооперация без асансьор, допълнително затрудняващо го в ежедневието и особен през зимата.Ищецът обяснява, че на практика в резултат на ПТП е приключил с активната си трудова дейност на една сравнително ранна възраст, поради обективна невъзможност да изпълнява същите функции и да бъде ефективен в ежедневието си, изпаднал в силна депресия, продължаваща и до момента, поради факта, че преди да бъде уведен той е работил, като управител на фирма „Грийн енерджи Ябланица“ ООД.Притесненията му се увеличили от затруднения по погасяване на кредит към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ с месечни вноски занапред.Видно от годишни данъчни декларации за 2014,2015,2016г. и справка за актуални трудови договори към 31.10.2017г. фирмата се е развивала добре и възходящо през 2014г., преди ПТП, с дейното участие от личен труд на двамата управители Мария Данова и Ц.З..Поради невъзможността двамата да ходят на работа (Данова, също е пострадала при ПТП) и да се занимават лично и активно с дейността й, снабдяване, извършване на доставки, продажби и др., като работата е била възлагане на наемници, за да запазят малкия си бизнес, който им осигурява поминъка се наложило назначаване на служители на трудови договори, които да работят във фирмата и да заместят Мария Данова и Ц.З., които до тази дата са работили в магазина лично.Поради невъзможността за лично участие и ефективен контрол, бизнесът им затихва и умира, което силно депресира ищецът, води до отчаяние.Междувременно здравословното състояние на З. се влошава – от магнитно резонанско изследване на тазобедрена става от 06.10.2016г. е установено, че главата на дясната бедрена кост е с променена форма – нарушена е сферичността на главата на бедрената кост и е променен сигналният интензитет, обширна субхондрална исхемична лезия в горно – предния край, добре демаркирана, хетерогенна в т.1 и т.2 – некроза на дясна бедрена кост.При преглед на 10.09.2016г. в амбулаторен лист №001709 е отразено: накуцваща походка вдясно, палпаторна болка в дясна слабинна зона, ограничени движения на ротации в дясна ТБС, невъзможен клек, оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис, оточно дясно коляно, ограничени движения и невъзможен клек.При направено изследване  е констатирано рио – коксартроза в дясно с разцепване на дясна бедрена глава от травмата при ПТП, остеоартроза на дясна колянна става след фрактура на патела, пострадалият е насочен в клиниката в Горна баня, с оглед предприемане на план за оперативно лечение предвид новооткрито състояние на дясна ТБС.Налице е скъсяване на крайника с 2,5 см., вътрешна ротация възможна единствено до 20 градуса, хипотрофия на бедрена мускулатура вдясно, походката е анталгична, насочен към ендопротезиране на дясна ТБС.За периода от 12.09.-08.10.2016г. ищецът е бил нетрудоспособен 27 дни, 5 години след ПТП той все още е в голяма степен нетрудоспособен.Към момента скъсяването на крака е повече от 3 см., което води до силно изкривяване на походката, болки в кръста и гърба и изключителен дискомфорт, водещ до силна депресия и демотивация за живот.Твърди, че походката е силно нарушена и болезнена, а износването на триещите се стави огромно, стапяне на ябълката на тазобредрената става.Единственото възможно лечение на тазобедрената става, както е посочено и в ТЕЛК от 2017г.  и останалата медицинска документация, обяснено подробно от лекарите на Ц.З. е оперативно чрез извършване на ендопротезиране( което още не е извършено) поради видимите на ЯМР данни асептична некроза на дясна бедрена кост, криещо големи рискове и в случай, че излезе неуспешно, се налага нова операция и понякога може да се стигне до  пълна инвалидизация.Сочи, че при тази операция под пълна упойка, ставната капсула се отстранява в известна степен, ставната ямка на таза се обработва със специален инструмент и в така подготвената ямка се закрепва механично или циментова тазова капсула, след обработване на бедрения канал със специален разширител в него се закрепва циментно или механично бедрено стебло на протезата, след прецизни измервания на дължината на компонентите и правилното им ориентиране се поставя бедрена главичка и протезата се сглобява, зашиват се отделените или прерязани тъкани и се затваря оперативната рана.За да компенсира липсата на движение на тазобедрената става, останалите стави трябва да се движат много повече, които води до тяхното свръхнатоварване и в дългосрочен план, поява на болка и инвалидизиране.Заявява, че уврежданията на крайника са трайни и ще оставят последици за цял живот при пострадалия при използване на този крак в ежедневието.На ищеца предстоят тепърва още операции и други манипулации, предвид прогресивното скъсяване на крайника и износването на ябълката, както и постоянни процедури, свързани с физиотерапия и рехабилитация, което обуславя преразглеждането на определения размер на обезщетение от страна на ответника, явяващ се крайно занижен и неадекватен, съобразно установените увреждания и лошите прогнози за възстановяване. Според ищеца обезщетение за всички неблагоприятни последици за него от ПТП следва да му заплати ответното Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, предвид факта на препращане на претенцията от Гаранционен фон към този ответник, налице са вреди причинени от ПТП станало на територията на Република България, с автомобил, регистриран в държава членка на системата „Зелена карта“, което с оглед разпоредбите на чл.511, ал.3 и чл.513, ал.1 КЗ, и Многостранно споразумение обосновава заплащане на обезщетение именно от този ответник.

Претендира се сумата от 85 000 лева, като разлика между заплатено обезщетение в размер на 65 000 лева, и дължимото според ищеца справедливо обезщетение, при отчитане на всички обстоятелства, в съответствие с предвиденото в чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г. – видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане, приложеното лечение и продължителността на възстановителния период, продължителността на преживените болки, страдания и неудобства, както и психически страдания.Претендира се и законната лихва върху главницата считано от 28.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

На 26.10.2020г. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" / НББАЗ/ е получило преписи от исковата молба и доказателствата. На 09.11.2020г. по пощата е изпратен отговор на исковата молба от ответника, регистриран с вх.№261766/10.11.2020г. представляван от адв. Анелия Д. от Адвокатско дружество „Б., Ангелова, Д.", БУЛСТАТ ********, регистрирано по ф.д.№416/2017г.по описа на СГС, надлежно упълномощена. От изложеното в отговора следва, че ответникът приема за настъпили следните обстоятелства: на 07.06.2015г. в гр.Тетевен, обл.Ловеч на ул."Вършец" №67, между лек автомобил „БМВ" с рег.№****** - без застраховка гражданска отговорност с водач С.Б.С. и лек автомобил „Ауди 6" собственост и управляван М.С.Д., ЕГН ********** е настъпило ПТП при което Ц.А.З. е получил телесни увреждания, че на 27.01.2016г. Ц.А.З., чрез адв.П.К. е предявил към Гаранционния фонд извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, в размер на 100 000 лева, и за имуществени вреди от получените при ПТП телесни увреждания. На 15.03.2016г. са представени допълнителни документи изискани от Гаранционния фонд. С писмо от 24.03.2016г. ищецът е уведомен от Гаранционен фонда за определеното му обезщетение за сума в размер на 40 319 лева, от които 40 000 лева за неимуществени вреди (12 000 лева за счупване на капачката на дясна колянна става, 12 000 лева за счупване на олекранона на дясна лакътна кост, лекувано оперативно с метална остеосинтеза, 14000 лева за травматично прекъсване на десен лакътен нерв и 2 000 лева за три повърхностни контузии) и 319 лева за имуществени вреди ( извършени разходи за консумативи и потребителска такса през 2015г.). Сумите са изплатени на 05.04.2016г. На 12.08.201бг. е подадена от З. молба чрез адв. К. за преразглеждане размера на определеното обезщетение, като са представени допълнителни медицински документи. С писмо от 18.08.2016г. Гаранционен фонд е уведомил ищеца, че е определено допълнително обезщетение в размер на 8000 лева ( 2 000 лева за счупване на капачката на дясна колянна става, лекувано оперативно с метална остеосинтеза, отстранена в обичайния срок, с леки остатъчни ограничения на движенията в крайните степени, 2000 лева за счупване на олекранона на дясна лакътна кост, лекувано оперативно с метална остеосинтеза и 4000 лева за травматично прекъсване на десен лакътен нерв, лекувано с наложен шеф) и е одобрена допълнителна сума в размер на 307.55 лева за имуществени вреди - медикаменти и преглед, рентгенография, потребителска такса, ортопедична операция, платими след представяне на фактури и фискални бонове в оригинал, както, че сумите са платени на 30.08.2016г. С писмо от 13.04.2018г. ищецът е отправил запитване до Гаранционен фонд за предоставена информация има ли издадена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил БМВ с рег.№Т 865 SDК, валидна към датата на ПТП, с какъв номер и от коя компания и коя компания е представител за уреждане на щети на застрахователя в РБългария. С писмо от 26.04.2018г. от Гаранционен фонд са отговорили на отправеното запитване, като са му представили отговор на английския информационен център ( имейл от 20.04.2018г.), че посочения автомобил е обичайно пребиваващ на територията на Великобритания към датата на събитието 07.06,2015г. На 19.02.2018г. Ц.З. чрез адв. П.К. е предявил към НББАЗ претенция (приложена към исковата молба) за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, над платеното му от Гаранционен фонд, като е увеличил претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди на 180 000 лева, както и за допълнителни имуществени вреди. С писмо от 26.04.2018г. НББАЗ е уведомила ищеца, че е определено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 626.55 лева. Сумата 15 626.55 лева е платена на 16.05.2018г.

Ответникът оспорва претърпяването, обема и продължителността на твърдените неимуществени вреди както и причинната им връзка с ПТП. Заявява, че претърпяването на вредите е недоказано, за целта са необходими специални знания, с каквито не разполага. Оспорва причинната връзка между увреждането на дясната тазобедрена става на ищеца от месец октомври 2016г. и твърдяната в исковата молба некроза на дясна бедрена кост, и процесното ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като несъответен на принципа на справедливост и съдебната практика на българските съдилища, като счита, че изплатеното обезщетение общо от Гаранционен фонд и НББАЗ е в размер на 63000 лева. Оспорва се дължимостта на лихва върху обезщетението считано от 28.05.2017г., като се твърди, че съгласно чл.497, ал.1 вр. с чл.496, ал.1 КЗ, лихва се дължи едва след изтичане на законоустановения тримесечен срок от предявяване на извънсьдебната претенция пред НББАЗ ( 19.02.2018г.), и то само ако в рамките на този срок са установени изцяло основанието и размерът на претенцията на увреденото лице.Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за главницата и по отношение на иска за лихви за забава.

На 02.11.2020г. преписи от исковата молба и доказателства е получил втория ответник. На 12.11.2020г. по пощата е подаден отговор, становището по които не следва да бъде излагано, доколкото претенцията спрямо този ответник е отттеглена и производството прекратено в тази част.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, прие  за установено следното от фактическа страна:

Според представения и приет като доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 07.06.2015 г. от служител на ОД на МВР гр. Тетевен, относно посетено от същия ПТП, на 07.06.2015 г. в 02.00 ч. на ул. „Вършец“ №67 пред имот №67 при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег******* с неустановена собственост, управляван от неправоспособния водач С.Б.С., ЕГН **********, при движение с несъобразена скорост в тъмната част на пътното платно губи контрол над автомобила, рязко променя посоката му на движение в лентата на срещното движение и със задната част на автомобила блъска лек автомобил  с рег.№ ******, марка „Ауди“ модел „А6“, собственост и управляван М.С.Д., като при удара причинява травматични увреждания на возещия се в автомобила Ц.А.З., ЕГН **********. 

Видно от приложените по делото доказателства за процесното ПТП е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б“ НК, като с Постановление от 11.12.2015 г. на Зам.окръжен прокурор към Окръжна прокуратура гр. Ловеч на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК наказателното производство е прекратено поради настъпила смърт на извършителя. В цитираното постановление е отразено, че водачът на л.а. марка „БМВ“ с рег****** С.Б.С. е извършил грубо нарушение на правилата за движение – чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от Здв.П, а именно движение в населено място със скорост четири пъти по-голяма от сигнализираната със знак В26 от 40 км/ч и същото е в пряка причинна връзка с настъпилия обществен резултат – смъртта на същия и причинените телесни увреждания на Данова и З..

От приложените към делото етапна епикриза от 08.02.2016г. на Ц.З., издадена от М.Д. -2013 ЕООД, се установява, телесни увреждания констатирани у З..

 От епикриза по ИЗ №5576/2015г. издадена от МБАЛ“Проф. д-р Параскев Стоянов“ гр.Ловеч, се установява, че за времето от 07.06.2015г. до 16.06.2015г. Ц.З. е бил настанен на лечение с диагноза счупвания, обхващащи няколко области от горен и долен десен крайник, закрито фрактура пателе декстра дислоката, фракура процесус олекрани улне декстра аперта, вулнус лацеро контузум кубити декстра дорзоулнарис, вулнус лацеро контузум полицис синистра, контузио торацис латери декстра, секцио траматико нервус, улнарис декстра, извършени изследвания и операция на 08.06.2015г. относно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост( патела), шев на черепни или периферни нерви, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация радиус и улна. С епикриза по Из №11115/2015г. издадена от МБАЛ“Проф. д-р Параскев Стоянов“ гр.Ловеч, се установява, че за времето от 18.11.2015г. до 21.11.2015г. Ц.З. е бил настанен на лечение с диагноза счупване на пателата закрито, фрактура пателе декстра дислоката, статус пост операционен, инфрамацио, извършена операция на 19.11.2015г. относно отстраняване от костта на имплантирани уреди от патела.

С епикриза по Из №11115/2015г. издадена от МБАЛ“Проф. д-р Параскев Стоятнов“ гр.Ловеч, се установява, че за времето от 18.11.2015г. до 21.11.2015г. Ц.З. е бил настанен на лечение с диагноза счупване на пателата закрито, фрактура пателе декстра дислоката, статус пост операционен, инфрамацио, извършена операция на 19.11.2015г. относно отстраняване от костта на имплантирани уреди от патела.

 

   От епикриза по ИЗ №4000/25.06.2016г.  МБАЛ“Св.Панталеймон“ ООД се установява, че за времето от 23.06.2016г. до 25.07.2016г., З. е бил настанен на болнично лечение, издадени болнични листи №Е20165036201 от 23.06.2016г. до 25.07.2016г., с диагноза – счупване на горния край на лакътната кост, извършена е операция – екстракцио клави, посочен е номер на оперативен протокол, като са препоръчани 2 безплатни прегледа, отразено е издаване на болничен лист за период през 2016г., решението е отменено от НЕЛК с решение от №0190 от 22.03.2016г. и върнато за аргументирано произнасяне за временна неработоспособност на лицето, като се съобразят указанията на НЕЛК.

В амбулаторни листове №3740/26.10.2020г., №1607/28.05.2020г., №2135/03.06.2019г. издаден от д.р М.Д., ЛЗ №**********, ЕИН лекар ******* се съдържат данни за състоянието на ищеца към този момент, - относно крайници без отоци, ограничени и болезнени движения в дясна ТБС, посочена е основна диагноза есенциална хипертония, придружаващи заболявания увреждане на лакътен нерв, счупвания обхващащи няколко области на единия горен крайник, други уточнени увреждания на ретината – в първия амб- лист.С втория амб. лист ищецът е насочен за консултация с очен лекар, а в третия констатациите относно крайници ,основна диагноза и придружаващи заболявания са идентични с отразените в първия амб.лист. В амб.лист №3936/23.10.2018г. д-р М.Д. е отразила увреждане на лакътния нерв, счупване на горния край на лакътна кост, счупване на пателата, есенциална хипертония, ограничени и болезнени движения на засегнати стави, слабост на малкия и 4 пръст на дясна ръка, болки и болезнени движения на дясна ръка, в амб.лист 3872/18.10.2018г., №2500/04.07.2018г. облив по лактите от 2 седмици, №3286/05.09.2017г. – консултация с ортопед във връзка с болки и затруднени движения в крайниците, амб.лист №66/06.01.2017г. д.р.м.Д. –констатация за консултация с ортопед и представяне пред ЛКК, №4862/28.12.2016г. – нищо различно, №4557/02.12.2016г. – оплаквания за болки и затруднени движения в дясната ръка, №3865/13.10.2016г. – насочен за консултация с ортопед,№3597/27.09.2016г., 3377/09.09.2016г., 2606/15.07.2016г., 2093/03.06.2016г. ,№1838/13.05.2016г., 805/25.02.2016г., 492/04.02.2016г. , 139/12.01.2016., 33/05.01.2016г., - препоръка за консултация с ортопед.

В амб.листове №001634/14.08.2018г. и №001682/26.07.2018г. на д-р В.Т. е отразено констатация за налична екзема – загрубяване и нацепване на кожата на дланите и пръстите, зачервен и сърбящ обрив по глезена и проведено лечение.

В амб. листове №2088/29.09.2015г., №1536/14.07.2015г. 1480/07.07.2015г., 2478/07.12.2016г., №257/03.02.2016г. и 2353/29.10.2015г. на д-р Д. Х.в, с ЛЗ №********** и УИН ********** е отразено констатации и предприето лечение във връзка *********.

В амб. лист №001709/10.09.2016г. и №000257/05.02.2016г. на д-р И. К., лекар **********, УИН ********** – накуцваща походка в  дясно, палпаторна болка в дясна слабинна зона, ограничени движени и ротации в дясна ТБС, невъзможен клек, оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис,оточно дясно коляно, ограничени движения, невъзможен клек, назначени изследвания.

На л.34 – л.59 от делото се намират амбулаторни листове издадени от лекар с рег.№ на лечебното заведение **********,УИН на лекаря ********** – д.р Д.Х. –рег.№257/03.02.2016г., №ЛЗ1133121005,УИН Лекар ********* д-р И.К. – рег.№000257/05.02.2016г.,  №ЛЗ **********, УИН лекар ********** д-р Д.К. – рег.№000060/08.02.2016г.; ЛЗ №**********, УИН лекар ********** – д-р Д. К., амб.лист №000061/08.02.2016г.; ЛЗ **********, УИН лекар ********* – д-р Ц.Н., амб.лист №000856/03.06.2016г., ЛЗ **********, УИН лекар ********** – д-р П. Д.,амб.лист №000809/07.06.2016г.;УИН лекар ********** – д-р Д.Х.,амб.лист №1141/07.06.2016г.;  ЛЗ **********, УИН лекар ********** – д-р И.К.,амб.лист №001709/10.09.2016г.;ЛЗ **********, УИН лекар ********** – д-р В.Р.,амб.лист №000037/06.10.2016г, ЛЗ **********, УИН лекар ********* – д-р И.К.,амб.лист №001664/05.09.2017.; ЛЗ не се чете, УИН лекар ********** – д-р Д.Х., амб.лист №2003/24.10.2018г.;ЛЗ №**********, УИН лекар ********** – д-р М.Х., амб.лист №4591/25.10.2018г., ЛЗ №**********, УИН лекар ********** – д-р И.К., амб.лист №001976/26.10.2018г. и изследвания,  в които са отразени констатации от преглед на ищеца, както следва: след преживяна преди около 8 месеца генелеризирана травма при ПТП – изразена флексорна слабост на малкия пръст и по лека на 4-ия вдясно, както и умерено нарушено разперване на пръстите, хипестезия в зоната на десния лакътен нерв, умерена интеросейна хипотрофия, локален цикатрикс около канала на десния лакътен нерв, оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват, поради лезия на н.улнариес, накузваща походка вдясно, оточно дясно коляно, ограничени движения, невъзможен клек, рио – метална остеосинтеза по Вебер на десен лакет, отсеоартроза на дясна колянна става, след фрактура на патела; счупвания на дясното коляно и десния лакът при ПТП от м.юни 2015г, оток на дясна колянна и лакътна става, ограничени активни движения, болка в крайните обеми; оток на дясна глезенна става и дисп. подбедрица, ограничени активни движения, болка в крайниците; дясно око – преден очен сегмент –  зеница медик.разширена, леща прозрачна, очно дъно – папили – б.о кр. Съдове с усилен рефлекс, стеснен лумен, нагънати, кръстосани – ангиопатия ретине хипертоника, отразени като придружаващи заболявания есенциална хипертония и увреждане на лакътния нерв, счупвания обхващащи, няколко области на единия горен крайник ; оперативен цикатрикс следствие операция по повод травма на дясна лакътна става, санирал първично, движения ограничени, предложено оперативно лечения еза екстракция на ОМ; умерена флексорна слабост на малкия пръст и по – лека на четвъртия в дясно, както и умерено нарушено разперване на пръстите, хипестезия в зоната на десния лакътен нерв, умерена интеросейни хипотрофия, подчертана на първия мускулус интеросеус вдясно, локален цикатрикс около канала на десния лакътен нерв; накуцваща походка в дясно, палпаторна болка в дясна слабинна зона, ограничени движения на ротации в дясна ТБС, невъзможен клек, оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис, оточно дясно коляно, ограничени движения, невъзможен клек; ограничения и болезнени движения в дясна ТБС, скъсяване на крайника с 2,5 с. с вътрешна ротация, възможна до 20 градуса, хипотрофия на бедрена мускулатура в дясно, ходи с анталгична походка; накуцваща походка в дясно, палпаторна болка в дясна слабинна зона, ограничени движения в ротации в дясна ТБС, невъзможен клек, оточен десен лакет, цикатрикс по задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис, оточно дясно коляно, ограничени движения, невъзможен клек – т.е  видно, че ищецът е посещавал лекар пред 2016г. и през м.септември 2017г., с оглед оплаквания от травми и какви са констатацииите относно здравословното му състояние.

По делото са представени  ЕР на ТЕЛК „МБАЛ – Троян „ ЕООД,  с което призната временна неработоспособност на З., вследствие на фрактура олекрани в дясно и патела в дясно, МОС, секцио травматика, ЕР на ТЕЛК №2039/14.12.2015г. „МБАЛ Троян"ЕООД, ЕР на ТЕЛК №0253/12.02.2016г. на „МБАЛ- Троян" ЕООД, ЕР на НЕЛК №0190/22.03.201бг„ ЕР на ТЕЛК №1125/08.07.2016г. на „МБАЛ - Троян" ЕООД, ЕР на ТЕЛК №0105/25.01.2017г. на „МБАЛ -Троян" ЕООД, ЕР на ТЕЛК №1662 от 15.11.2018г.от „МБАЛ Троян" ЕООД., 4 бр.болнични листа от 25.02.2016г.,12.09.2016г.,27.09.2016г;28.06.2016г.,  измерване на Ц.З. - ъглометрия и сантиметрия от 10.02.2016г., изследване на периферна нервна система с данни за тежка периферна увреда на н.улнарис в лакетна става от 21.06.2016г., магнитно резонансно изследване на тазобедрена става -Об.10.201бг. на ДКЦ"Пантелеймон"ООД Плевен, медицинско направление за рехабилитация от 07.09.2017г., резервация за провеждане на рехабилитация във Велинград, измерване на Ц.З. ъглометрия/ сантиметрия от 26.10.2018г., журнал за извършени процедури.

След ЕНГ изследване на 03.02.201бг. и от заключение е установено тежка лезия на левия лакътен нерв в областта на дясната предмишница (проксимален отдел) на ниво травматичен цикатрикс.С етапна епикриза от 08.12.201бг. ищецът бил насочен за освидетелстване от ТЕЛК, като с ЕР на ТЕЛК №0253/12.02.2016г. на същия е призната временна неработоспособност, след като към този момент той е бил нетрудоспособен за период от 240 дни, която нетрудоспособност е продължена с още 30 дни.

След обжалване на решението е признато намаляване на работоспособността на 72%, обективно състояние - в оточен лакет, цикатрикс на задна повърхност, ограничени движения, нарушен захват поради лезия на н.улнарис, накуцваща походка вдясно, оточно дясно коляно, ограничени движения и невъзможен клек.

С ЕР на ТЕЛК № 1662 от 15.11.2018г. след преосвидетелстване му е определена временна нетрудоспособност в размер на 71% при същата инвалидна група, като за разлика от първото тук е определен 3 годишен период на следващо преосвидетелстване.

Видно от Магнитно резонансно изследване на тазобедрени стави от 06.10.2016 г., главата на дясната бедрена кост на Ц.З. е с променена форма – нарушена е сферичността на главата на бедрената кост и е променен сигналният интензитет, като заключението е за наличие на некроза на дясна бедрена кост.

Няма данни за заболявания на ищеца  за периода преди настъпване на ПТП извън посочените в цитираните медицински документи.

От заключение с вх.№261419/19.02.2021г. на в.л. д-р Б.Ж. се установява, че налични от Ц.З. травматични увреждания – разкъсно – контузна рана и счупване в областта на дясна лакътна става, травматична увреда на десния лакътен нерв, разкъсно – контузна рана в областта на дясна коленна става и счупване на коленна капачка, разкъсно – контузна рана на левия палец и контузия на гр. кош в ляво са в причинно – следствена връзка с ПТП, като са налични също разкъсно- контузна рана в областта на дясна половина на кожата на носа което не е описано в мед.документация но се вижда на приложения по делото снимков материал.Вещото лице заявява, че към момента има непълно възстановяване на движенията в дясната лакътна става, остатъчните явления след травматична увреда на десния лакътен нерв и вторично развила се артроза на дясна коленна става след счупване на капачката, механична травма със счупване на кост според вещото лице предизвиква болка, но интензитетът при различните пациенти е различен, посочил е временна неработоспособност за около 8 месеца след инцидента, налични към момента белези от претърпените оперативни интервенции, остатъчна увреда на десния лакътен нерв със съответни симптоми, остеоартроза в дясна коленна става след счупване на капачката, асептична некроза на главата на дясна бедрена кост.В първите месеци след инцидента психически увреждания.Съществуващото заболяване артериална хипертония не е повлияло на възстановителния период.Травмата на лакътния нерв и счупването на  капачката на коляното с артроза налагат периодично лечение и физиотерапия.В с.з- вещото лице обяснява, че предвид дългия период от настъпилата травма не е възможно по нататъшно възстановяване.Увреждането на нерва се проявява в ограничение на движението на пръстите на – разперване на пръсти, прибиране на пръсти,затруднени  фини движения, като писане, бръснене, закопчаване, разкопчаване, броена на монети.Увреждането на нерва е настъпило едновременно с другите увреждания на ръката, не може да даде обяснение защо в медицинската документация към този момент е посочено, че пръстите на ръката се движат, налице са парастезии- изтръпване, увреждането се отразява в намаляване на юмручния захват, затруднения в държането по- тежки предмети.Според вещото лице ищецът може да си служи с ръката, но не в степен, както здрав човек, като имайки предвид, че се касае за дясна ръка и установената практика обобщава, че това увреждане обосновава 40% намаляване на работоспособността.4- и 5 пръст са изтръпнали, той може да ги сгъва ,но в намалена степен, при което с останалите три пръста той би могъл да извършва движения но в ограничена степен, затруднено писане, но не и невъзможно – пише по грозно, по нечетливо, защото дланта и пръстите са с по- малка мускулна сила.Нервът според вещото лице не е срязан, а увреден от настъпване на травмата, има намаляване на неговата функция, в умерена степен, увредено е кръвоснабдяването на нерва и той престава да функционира пълноценно, поради това,че увреждането е от 5 години и 9 месеца, според в.л. възстановяване не може да се очаква.

От заключение с вх..№261863/08.03.2021г. на в.л. Е.Л. се установява,че  вследствие на претърпяното ПТП ищецът Ц.З. получава фрактура на дясна капачка дислоцирана, закрита, процесус олекрани улне декстра аперта, вулнус лацеро – контузум кубити декстра регио дорзоулнарис, вулнус лацеро – контузум полицис синистра, контузио торацис декстра, секцио травматика нервус улнарис дексткра., представляващи средни телесни увреждания, счупването на дясната капачка на коляното  с последвалото оперативно възстановяване и рехибилитация са причинили затруднение в движенията на десния крак за период 7-8 месеца, а откритото счупване на дясната лакътна кост с оперативно лечение и последвала рехабилитация затруднения в движенията на дясна ръка за период от 6-7 месеца, след претърпяното ПТП е било необходимо извършване на оперативни интервенции за поставяне на остеосинтезен материал на капачката на дясната колянна става и олекранона на дясната лакътна кост с последващи нови такива за отстраняването им и провеждане на рехабилитационни процедури с цел раздвижване на дясната колянна и дясна лакътни стави.При З. в.л. установява накуцваща походка вдясно, десния долен крайник скъсен с 4 см., наличие на силна палпаторна болка в областта на дясна ТБС, болезнени и ограничени движения, наличие на зараснал оперативен цикатрикс в областта на дясна колянна става, палпаторна болка в областта на капачката и медиална ставна цепка на същата става, болезнени движения на дясна колянна става и ограничени в крайните степени, наличие на зараснал оперативен цикатрикс в областта на олекранона на дясна лакътна кост, палпаторна болка в същата област. Движенията в същата става са болезнени и ограничени в крайните степени, наличие на флексионна контрактура в областта на 4- ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, движенията на ставите на същите пръсти са болезнени и ограничени, наличие на хипотрофия в областта на мускулатурата на дясното бедро и дясна предмишница.Вещото лице сочи, че първите няколко месеца ищецът е търпял силни болки в областта на оперираните дясна колянна и дясна лакътна става, носил е имобилизация на дясната колянна става, като увредата на дясната лакътна става допълнително е пречела на самостоятелното му придвижване.Постепенно болките намаляват, като след провеждане на рехабилитационни процедури за около 6-7 месеца при дясната лакътна става и 7-8 месеца при дясната колянна става, болките постепенно намаляват и движенията увеличават обема си.Въпреки пълното срастване на оперираните кости и проведената рехабилитация остават болки в съответните стави с намален интензитет, които могат да се засилят при по- голямо натоварване.Като усложнение от уврежданията въпреки зарастване на костите вещото лице сочи увредата на нервус улнарис на дясната ръка и получената асептична некроза на главата на дясната бедрена кост .Травмите според вещото лице са причина за увреждане на нерва, проявено в тръпнене и ограничен захват на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, асептична некроза, проявена в скъсяване на десния долен крайник, силно накуцване и болки при палпация в областта на ТБС и бедрото, налагащо лечение с поставяне на изкуствена ТБС, не може да каже как уврежданията са се отразили на заболяването на ищеца – артериална хипертония.В с.з- вещото лице уточнява, че движенията в дясната тазобедрена става на ищеца са ограничени , тъй като има асептична некроза, движенията в колянната става са в пълен обем, но с болка в крайните степени.В момента не може да извършва пълен клек, поради тези болки в двете стави и в колянната, и най – вече в тазобедрената, ищецът накуцва – по негова преценка следва да ползва помощни средства, накуцването влияе на всички стави, които са околни, съседни на таза, при това накуцване таза и гръбначният стълб се изкривяват при пренасяне на тежестта, оказва влияние на цялото тяло, създават се предпоставки за увреждане на гръбнака, накуцването ще се увеличава, скъсяването на крака също, като смяна на тазобедрената става предполага преодоляване скъсяването на крайника.Вещото лице казва, че няма връзка между счупването на капачката, което е зарастнало и увредата на тазобедрената става, заявява, че при самото ПТП главата на бедрената кост, може би, при удара се е получило прекъсване на съдовете, които хранят главата на бедрената кост и се е получила тази асептична некроза, а не че има връзка между, счупената капачка с лакътната става, двете са съвсем различни неща.Тази увреда се е появила по- късно, не е било възможно да се установи непосредствено след ПТП, според вещото лице открил е данни за проява на това състояние около 1 или 2 години след инцидента, като не е възможно да има друга етимология на това заболяване – може да се дължи на много неща.Вещото лица разяснява съдържанието на употребените латински наименования за причинените увреждания , като настъпилите увреждания определя, като – счупване на дясната капачка, като фрагментите са разделени един от друг, счупване на лъкатната кост – крайната кост, рана в областта на задната част на лакътната става, разкъсно – контузна рана на палеца на лява ръка, контузия на гръдния кош, прекъсване на лунарния нерв в областта на десния лакът.Отрича да е налице счупване на десен глезен. Наличието на асептична некроза вещото лице обяснява с прекъснати съдове, най – вероятна причина за които е ПТП- то, увреждането се проявява на по- късен етап, може да се дължи на блъскане на тазобедрената става, удар.Асептичната некроза според вещото лице води до накуцване, а  накуцването до некроза.Като причина за асептичната некроза вещото лице посочва някакъв вид травма – при скачане, от височина при ПТП или нещо от този тип, без травма на възрастта на ищеца увреждане според експерта не може да се получи.

От заключението на вещото лице д-р Е.С. с вх.№ 262676/05.04.2021 г. – специалист офталмолог, се установява, че в медицинските документи не е документирано намаляване на зрението или увреждане на очната ябълка при ищеца. Описаните наранявания в дясната околоочна област и клепачите са довели до умерена болка в рамките на няколко дни без да причинят остатъчни увреждания. По отношение оплакването от „бели петна“ в зрителното поле, е уточнено, че е възможно да се получат в резултат сътресение (комоцио) на ретината от претърпяната травма. Те са отзвучали в рамките на 1 месец, без да оставят трайни последствия на зрението. Настъпило е пълно възстановяване на травматичните увреждания в областта на дясното око. Акцентирано е, че описаните в амбулаторен лист №856 от 03.06.2016 г. хипертонични увреждания на съдовете на ретината са усложнение на придружаващо заболяване – артериална хипертония и нямат причинно – следствена връзка с травмата. Няма връзка с травмата и установеното при прегледа леко късогледство. Травмите предизвикали временна нетрудоспособност в рамките на 10 дни, като не се очакват късни усложнения от тях.

С молба вх.№24-01-58/27.01.2016г. З. е поискал от Гаранционен фонд обезщетение за причинените му вреди от уврежданията, настъпили при ПТП, като е посочил следните увреждания на десния крак, на дясната лакътна става, сериозно увреждане на лакътния нерв на дясната ръка, посочил е обстоятелства във връзка с уврежданията, в това число и придружаващи заболявания – хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и травма на гръдния кош неуточнена, Допълнителни разяснения и доказателства са представени с молба с вх.№24-01-57/15.03.2016г. и молба с вх.№24-01-57/12.08.2016г. адресирани до Гаранционен фонд и молба с вх.№2-1445/19.02.2018г. до НББАЗ, в която са дадени допълнителни пояснения относно характера на уврежданията, интензитета и вида на търпените болки страдания, неудобства и за първи път е посочено и увреждане на дясното око и зрението, с оплаквания за преходни „бели петна“, за краткотрайно изпадане в безсъзнание , остеоартроза на дясна колянна става,  както и поради скъсяване на десния крайник с 2,5 см. и настъпила некроза на дясна бедрена кост, като е описал констатации от медицински прегледи и изследвания и е заявена претенция за заплащане на обезщетение в размер на 180 000 лева.

Няма спор между страните, че ищецът е получил обезщетение в размер на 63 000 лева до момента за уврежданията за които се претендира допълнително сумата 85 000 лева- описани в исковата молба.

Според показанията на свидетеля Костадин З., брат на ищеца, състоянието на Ц. непосредствено след ПТП било много лошо. Първоначално бил настанен в реанимацията. Имал увреждания по цялото тяло, не можел сам да се грижи за себе си. Споделял му, че след инцидента ежедневието му станало „ад“. Имал увреждания по цялото тяло – десния крак, дясната ръка и дясното или ляво око.В окото му били влезли стъкла от колата, не можел да се грижи сам за себе си, не можел да се обслужва сам, помагал му той, приятели, познати. Свидетелят пътувал от Панагюрище до Ловеч за да се грижи за брат си.Към момента се виждат събота и неделя, чуват се редовно по телефона – по два три пъти на ден. Според свидетеля брат му не може да шофира, споделил за предстояща смяна на тазобредрената става, единият му крак е по – къс от другия, психическото състояние не му е добро, не е могъл да спи след катастрофата и към момента взима успокоителни и приспивателни, бизнесът му е на фалит, работи колкото да дава заплати, не може да стои, да ходи, да кляка, плаща на хора или свидетелят го подпомага, когато се налага да му качат дърва за четвъртия етаж, в сградата, в която живее, трудно му е пазаруване, не се среща с хора, както преди катастрофата, избягва хора, ходил на санаториуми –   Велинград и Горна Баня, психиката му е зле, в семейната къща не може нищо да върне, постоянно му е нервно, че не може да помага и на майка им, която е болна.

Свидетелката Мария Данова, с която ищеца живее на семейни начала, от своя страна свидетелства за изключително тежкото състояние, в което бил ищеца непосредствено след инцидента. Имал удари и синини по цялото тяло, оплаквал се, че изпитва затруднение при дишане и от главоболие, костта на дясната ръка се виждала. Направени му били две операции. След изписването от болницата З. започнал да се оплаква, че вижда бели петна. Не можел да свива дясната си ръка и нямал чувствителност на три от пръстите й – безимен, среден и малък. Доста време след инцидента ищеца вадел от тялото си дребни стъкълца. И към момента имал затруднения в резултат на получените травматични увреждания – придвижвал се с бастун, имал скъсяване на десния крак. Не можел да стои дълго време изправен, изпитвал болки в ходилото на болния десен крак, на здравия ляв крак и в кръста. Данова свидетелства, че след инцидента живота и на двамата се променил – преди ходили по разходки, риболов, срещали се с приятели. След катастрофата Ц. не можел вече да шофира, да ходи на дълги разходки. Отказвал да се среща с хора. Изпитвал трудности при ежедневните си битови и физиологични дейности – не можел да се обръсне, да се закопчае, изпускал прибори, нямал сетивност към топлина и често се изгарял на печката. Въпреки проведеното лечение до момента нямало подобрение. Поради изгнилата тазобедрена става не можел почти да ходи, налагало се при изкачване на стълби или влизане в кола, да си вдига болния крак с ръка. През нощите не можел да спи, изпитвал силни болки. Сънувал кошмари. Състоянието му към момента не му позволявало да работи пълноценно и да се грижи за собствения им бизнес с хранителен магазин. Трудно се придвижва не може да измине дори  500 м. Излага обстоятелства във връзка с необходимостта от ангажиране на допълнителен персонал в магазина, който стопанисват и начина на осъществяване на контрол.

Съдът кредитира свидетелските показания при условията на чл.172 ГПК като логични, последователни и непротиворечиви /както вътрешно, така и с останалите доказателства по делото/, като приема, че свидетелите в най-голяма степен имат непосредствени впечатленията за негативното отражение на травматичните увреждания при ищеца.

По делото са представени годишни данъчни декларации за 2014,2015,2016 г., 2019г.,извадки от счетоводни отчети, относно „Грийн Енерджи Ябланица“ дружество, чрез което ищецът е осъществявал стопанска дейност, справка относно задължения на З. по договор за кредит изх.№CREX-14031970/13.04.2017г.

При така установената, на база събраните в хода на производството доказателства, фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 282, ал.3  вр. чл.271 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Процесното ПТП е реализирано при действието на КЗ от 2005 год./отм./, поради което приложима е правната норма на чл.282, ал.3 КЗ /отм./.

За да бъде уважен иска по чл.282, ал.3 КЗ /отм./ ищецът следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1. За пътно-транспортно произшествие, настъпило на територия на Република България с участието на моторно превозно средство с чуждестранна регистрация от държава член на системата "Зелена карта", както настъпилите от това събитие увреждания – телесни и на здравето му, че тези увреждания са резултат именно на ПТП, периодът през който е търпял физически болки и страдания,  техният интензитет. 2. За юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на сочения от ищеца деликвент: противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Страните не спорят, че на посочената в исковата молба дата и време – 07.06.2015г.  около 02.00ч. в гр.Тетевен, на ул.“Вършец“, пред дом №67б е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“ с рег.№*******- без застраховка гражданска отговорност, с водач С.Б.С., ЕГН **********, както и относно механизма на ПТП, водачът на „БМВ“, губейки напречна устойчивост навлиза в лентата на насрещно движение със скорост 159,4 км/ч и се блъска в лек автомобил „Ауди А6“, собственост и управляван М.С.Д., ЕГН ********** от гр.Тетевен, в който е пътувал ищецът, като водачът на автомобила с регистрация извън България е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена скорост и с това е предизвикал настъпване на инцидента  - в с.з. съдът е признал тези обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1 т.4 ГПК.За това свидетелстват представените протоколи за ПТП, както и представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство.Автомобилът е с регистрация в Обединено крабство Великобритания и Северна Ирландия, която видно от приложеното към  РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2003 година за прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките на застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и приложените към същото споразумения и правила между националните застрахователни бюра на държавите-членки на Европейското икономическо пространство и други асоциирани държави, е че националните бюра са поели задължение за уреждането на  исковете, възникнали на неговата територия и причинени от използването на превозни средства, чието обичайно домуване е на територията на друга държава-членка, независимо дали те са застраховани или не, при условията определени от нейното национално законодателство относно задължителното застраховане.

От представените епикризи и амбулаторни листове се установяват телесни увреждания у ищеца регистрирани във време, след датата на настъпване на ПТП,  при липса на медицинска документация за такива увреждания преди този момент, отразено е подробно състоянието му, състоянието му е проследявано и е видно каква е била констатацията на лекуващите лекари във връзка със същото.Издадените медицински документи съдържащи здравна информация,  свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, съгласно чл.27, ал.3 от ЗЗ представляват официални документи удостоверяващи съгласно чл.179, ал 1 ГПК и доказващи, че у посоченото, като пациент лице, след извършен преглед от лекар са налице описаните телесни увреждания, неговото състояние.Описаните в медицинската документация увреждания съответстват на посочените в исковата молба.При доказателство за налични у ищеца телесни увреждания, констатирани след настъпване на ПТП и липса на данни за съществуването им преди това, с изключение на съпровождащото заболяване артериална хипертония доказано се явява, както, че у ищеца са настъпили посочените в исковата молба увреждания на телесната му неприкосновеност и здравословно състояние, както и, че същите се намират в причинно – следствена връзка с противоправно поведение на лице, управлявало автомобил регистриран в държава членка на системата „Зелена карта“, различна от РБългария.С представените медицински документи и заключението на вещите лица се установява ,че последица от инцидента са: счупването на дясната капачка на коляното  с последвалото оперативно възстановяване и рехабилитация са причинили затруднение в движенията на десния крак за период 7-8 месеца, а откритото счупване на дясната лакътна кост с оперативно лечение и последвала рехабилитация затруднения в движенията на дясна ръка за период от 6-7 месеца, след претърпяното ПТП е било необходимо извършване на оперативни интервенции за поставяне на остеосинтезен материал на капачката на дясната колянна става и олеакрона на дясната лакътна кост с последващи нови такива за отстраняването им и провеждане на рехабилитационни процедури с цел раздвижване на дясната колянна и дясна лакътни стави, травматична увреда на десния лакътен нерв, разкъсно – контузна рана на левия палец и контузия на гр. кош в ляво,  разкъсно- контузна рана в областта на дясна половина на кожата на носа , наранявания в дясната околоочна област и клепачите, засягане на зрението ,„бели петна“,както и некроза на дясната  бедрена става.Относно рана на дясната половина на носа, неописана в  медицинска документация, в.л. Ж. се основава на приложен по делото снимков материал.Снимките не са допустимо доказателство по ГПК, но заключението в тази част не е оспорено, поради което съдът приема  увреждането за налично още повече, че е логично да е съществуващо.Ответникът въпреки оспорването не е ангажирал доказателства, за оборване доказателствената сила на посочените медицински документи и заключенията на вещите лица.Във връзка с възражението относно наличието на причинно – следствена връзка между инцидента и описаното увреждане некроза на тазобедрената става, съдът намира възражението за неоснователно.От заключението на в.л. Л. следва, че при лице на възрастта на ищеца такова увреждане извън хипотезите на скачане от височина,при ПТП или нещо от този тип не може да настъпи. При липса на данни за настъпване на такива обстоятелства, извън травмата при ПТП вещото лице приема, че увреждането е резултат от травма настъпила при ПТП.Предвид състоянието на ищеца – след ПТП малко вероятна е хипотеза на скачане от височина, не са представени и доказателства за осъществяването на обстоятелства, предполагащи настъпване на такова увреждане извън ПТП, поради което съдът приема възражението за неоснователно.

                Спорен въпрос по делото е размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика, съдът в настоящия казус съобразява така установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства:

При безспорно установена причинно следствената връзка между настъпилите за ищеца увреждания и претърпените от него неимуществени вреди, следва задължително да бъде отчетен начина на настъпването на ПТП и обективните обстоятелства при които същото се е осъществило, получените от ищеца травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки, периода за възстановяване, психоемоцоналното състояние на пострадалия след инцидента, неблагоприятния изход от увредата към момента и за бъдеще.

Безспорно реализирането на ПТП е било при тежки условия, тъй като лекият автомобил е получил удар от движещ се срещу него друг лек автомобил със скорост, над четири пъти от допустимата, при което с оглед високата скорост, ударът е бил силен.

От изслушаните съдебно медицински експертизи се установява, че ищецът е получил редица травматични увреждания. Търпените от пострадалия болки поради наличните фрактури, закрити и открити, в началото били с висок интензитет. Лечението наложило няколко оперативни интервенции, рехабилитации, които и към момента следва да продължат, за да се избегне последващо усложнение. Следва да се отчете, че ищецът в момента на катастрофата е бил на 43 години – сравнително млада възраст. Наличните към момента допълнителни увреждания асептична некроза на главата на дясната бедрена кост, както и болки, трептение и ограничен захват в 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, ще съпътстват ищеца през целия му живот. Същите безспорно се отразяват негативно върху неговото физическо и психоемоционално състояние, в каквато насока са и свидетелските показания, кредитирани от съда в хипотезата на чл.172 ГПК, които са логични и не са опровергани. Невъзможността да извършва обикновени дейности от ежедневието, изпитваната трудност при битови и хигиенни дейности, невъзможност за осъществяване на трудова дейност са обстоятелства, които несъмнено се отразяват и на самочувствието и психическото състояние на ищеца по негативен начин. Следва да бъде отчетен и сравнително дългия период на възстановяване от травматичните увреждания и обстоятелството, че част от тях ще съпътстват ищеца през целия му живот.

По релевантния въпрос: когато на едно лице са причинени няколко телесни повреди, следва ли да се определи за всяка една справедлив размер на обезщетение или трябва да се определи едно общо обезщетение за всички телесни повреди взети заедно, е налице непротиворечива съдебна практика /така Решение № 459/06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., ІV г. о. и Решение № 183/26.06.2015 г. по т. д. № 3518/2013 г. на ВКС ІІ т. о. на ТК/. Прието е, че когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди /какъвто е настоящият случай/, броят и видът им е от значение за приложение на принципа за определяне на обезщетението по справедливост, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие. При наличието на едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение, а броят и видът на телесните повреди е от значение за тежестта на увреждането и респективно за справедливия размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав споделя цитираната установена съдебна практика, като намира, че и в настоящия случай следва за получените от пострадалата увреждания, да бъде присъдено едно общо обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане на броят и видът им, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие като цяло.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в настоящия казус, въззивният съд намира, че следва да бъде съобразено, че обичайния възстановителен период за настъпилите увреждания за пострадалия е бил около 8-9 месеца, като болките и страданията са били най-интензивни в рамките на първите 10-15 дни след настъпването на ПТП, техния вид и проявление съгласно отразеното в представената медицинска документация, което съдът не намира за нужно да преповтаря. Причинените травматични увреждания не са изцяло преодолени от ищеца и към момента, като според медицинската експертиза не се очаква период на подобрение, а напротив – очаква се задълбочаване на травматичните увреждания с течение на времето. Следва да се отчете и че ПТП се е отразило зле и на емоционалното и психично състояние на ищеца - обездвижването на един сравнително млад човек и зависимостта му от други хора за извършване на обикновени битови дейности, безспорно води до отчаяние,  притеснения. По делото не е установено състояние на посттравматично стресово разстройство и депресия по безспорен начин чрез извършване на съдебно медицинска експертиза, но негативни последици върху емоционалното и психичното състояние на ищеца безспорно са налице, както при всички лица преживяли такъв инцидент с такива последици и, се установяват от сведенията за състоянието на Ц.З. дадени от неговите близки, лица които имат непосредствени впечатления за тях, такива последици са обичайни при инциденти и състояние, сходни с тези в разглеждания случай.Логично уврежданията на ищеца са пречка за извършване на трудова дейност, което логично е основание за притеснения. Но извод, че вследствие на това са намалели и доходите в стопанисвания от ищеца търговски обект, въз основа на представените данъчни декларации и  отчети не може да се направи. Евентуално повишаване на разходите, свързано с наемане на други хора е източник на притеснения, което съдът отчита. Тъй като последиците за пострадалия от инцидента в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява и целия комплекс от тези фактори. Наред с това настоящият съдебен състав отчита като ориентир за размерите на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди и повишаването на нивата на застрахователно покритие съобразно с европейските директиви, както и икономическа конюнктура в страната към момента, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на константната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение за неблагоприятните последици, свързани с  настъпилите вследствие на ПТП у ищеца, телесни увреждания, преживяния стрес, безпокойство, притеснения, отчаяние е сума в размер на 103 000 лева. Доколкото няма спор, че ищецът е получил, като обезщетение за увреждания от ПТП сума от 63 000 лева, то следва да му бъдат присъдени допълнително още 40 000 лв., като общото получено обезщетение съдът намира за достатъчно за компенсиране на уврежданията, отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.За разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 85 000 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно  размерите на присъжданите обезщетения – решение №6446/18.10.2018г. на СГС по гр.д.№2434/2014г., решение №689 от 13.12.2019г. по гр.д.№255/2019г.,  №6108/28.09.2018г. по гр.д.№1209/2015г., на СГС по гр.д.№1209/2015г.,  №6446/18.10.2018г. на СГС по гр.д.№2434/2014г. на СГС, решение №8467/11.12.2019г. на СГС по гр.д.№433/2018г., решение №7573/03.12.2018г. на СГС по гр.д.№14958/2017г. на СГС, решение №43 от 11.07.2017г. на ВКС по т.д.№3074/2015г. Съдът има предвид, че за някои от уврежданията не се очаква изобщо възстановяване- свързаните с увреждане на лакътния нерв, липсата на сигурност във връзка с възстановяването му относно скъсяване на крака и некроза на бедрената кост.

Основателността на иска поставя въпроса и за давността, каквото възражение е въведено от ответника в отговора на исковата молба, тъй като по давност може да бъде погасен само основателен иск. Това възражение не е обосновано и затова съдът ще се ограничи да посочи само, че за да е налице неоправдано кредиторово бездействие, то трябва да е възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено. Възражението на ответника, че вземането е погасено по давност, е неоснователно. Давността е петгодишна,  по арг.чл.197 КЗ(отм) и чл.110 ЗЗД, при което същата започва да тече от  увреждането, а именно 07.06.2015 г. Искът е предявен на 28.05.2020 година, т.е. преди да е изтекла предвидената от закона петгодишна погасителна давност.

Относно мораторната лихва върху главницата, съдът отчита дадените задължителни указания в решение № 163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, І т.о. Ищците са заявили претенциите си пред Гаранционния фонд на 27.01.2016 г., на който правоприемник се явява настоящият ответник, поради което и на основание чл. 271, ал. 5 от КЗ (отм.), ответникът е в забава от 27.04.2016 г. Съдът има предвид, че относно вида на дължимото обезщетение, за разлика от отговорността на застрахователя и Гаранционен фонд, в приложимия КЗ(отм) липсва определение, респ. не е посочено, че Фондът отговаря така както деликвента, който  съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на увреждането.  

Възражението на ответника за частичното й погасяване по давност е основателно. Вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. "в", пр. 1 от ЗЗД. Исковата молба е заведена на 28.05.2020 г., поради което мораторна лихва върху определеното от съда обезщетение се дължи от 28.05.2017 г., в каквато насока е и заявеното в исковата молба искане.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. П.К. от САК сума в размер на 3080 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат заплатени деловодни разноски по компенсация в размер на 941.17 лева, съответна на уважения размер част от сторените от ищеца разноски за държавна такса по делото.

С оглед отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на 264.70 лева – съответна на отхвърлената част от иска част от заплатените от ответника, разноски за възнаграждение за в.л. възлизащи на 500 лева.Ответникът не е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 696.00 лева, за което е представена фактура №**********/27.10.2020г.Със списък на разноски л.411 -422 от делото са представени удостоверение от НББАЗ,командировъчни заповеди, фактури и банкови референции за нареден превод на суми пътни разноски – 28.33 лева и 23.03 лева, като в удостоверението е посочено, че първата сума (цитирана е референция с № удостоверяващ плащането на тази сума) е дължимо възнаграждение за процесуално представителство. Доказателства за плащане на сумата 3696.00 лева не са представени.По аргумент от чл.78, ал.1 ГПК на ответника следва да се заплати и съответна част от заплатените от него пътни разноски 28.33 лева и 23.03 лева –  или сумата 21.13 лева.

С оглед уважения размер на иска не е налице сума, дължима, като доплащане за държавна такса от ответника на основание чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът дължи по сметка на съда  228.23 лева, съответна на уважената част от претенцията, част от заплатено на вещите лица възнаграждение от бюджета на съда – 485.00 лева.

                Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

Р             Е             Ш           И:

ОСЪЖДА Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 да заплати на Ц.А.З., ЕГН **********,***, сумата 40 000.00 /четиридесет  хиляди/ лева, представляваща дължимо  обезщетение за неимуществени вреди, свързани с получени от ищеца :счупването на дясната капачка на коляното  с последвалото оперативно възстановяване и рехабилитация, открито счупване на дясната лакътна кост с оперативно лечение и последвала рехабилитация, травматична увреда на десния лакътен нерв, разкъсно – контузна рана на левия палец и контузия на гр. кош в ляво,  разкъсно- контузна рана в областта на дясна половина на кожата на носа , наранявания в дясната околоочна област и клепачите , увреждане на зрението „бели петна“,както и асептична некроза на дясната бедрена кост, настъпили вследствие на ПТП станало на 07.06.2015г. в гр.Тетевен, обл.Ловеч на ул."Вършец", пред дом №67Б между лек автомобил с рег.№ ****** -  с регистрация в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с водач С.Б.С., ЕГН ********** - починал,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2017г., до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Ц.А.З., ЕГН **********,***  срещу Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 иск с правно основание чл.282, ал.3 ГПК за сумата над 40 000 лева до 85 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, свързани с получени от ищеца :счупването на дясната капачка на коляното  с последвалото оперативно възстановяване и рехабилитация, открито счупване на дясната лакътна кост с оперативно лечение и последвала рехабилитация, травматична увреда на десния лакътен нерв, разкъсно – контузна рана на левия палец и контузия на гр. кош в ляво,  разкъсно- контузна рана в областта на дясна половина на кожата на носа , наранявания в дясната околоочна област и клепачите , увреждане на зрението „бели петна“,както и асептична некроза на дясната бедрена кост, настъпили вследствие на ПТП станало на 07.06.2015г. в гр.Тетевен, обл.Ловеч на ул."Вършец", пред дом №67Б между лек автомобил с рег.№ ****** -  с регистрация в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с водач С.Б.С., ЕГН ********** - починал,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2017г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА,  Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2  да заплати на адв.   П.К. – САК, с адрес: ***, офис 13-14 сумата от 3080 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2, да заплати на Ц.А.З., ЕГН **********,*** деловодни разноски в размер на 941.17 лева по съразмерност.

ОСЪЖДА Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 да внесе по сметка на Окръжен съд – Кюстендил сумата от 228.23 лева  заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.

ОСЪЖДА Ц.А.З., ЕГН **********,*** да заплати на Национално Бюро за българските автомобилни застрахователи" ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.2 сумата от 21.23  лева деловодни разноски за настоящото производство, изчислени по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: