Р
Е Ш Е
Н И Е
№260137
гр.
Перник, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година,
ІІ - ри състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 01865 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от К.Б.И. за осъждане на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати следните суми:
- 1966,32 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неизплатеното от работодателя възнаграждение за
ползван през месец май 2016 г, платен годишен отпуск от 19 дни, както и сумата
от 755,39 лева - застрахователно
обезщетение за неизплатена лихва от 26.07.2016 г. до 08.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане;
- 103,50 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неизплатеното от работодателя възнаграждение за
ползван през месец юни 2016 г, платен годишен отпуск от 1 ден, както и сумата
от 38,89 лева - застрахователно
обезщетение за неизплатена лихва от 26.07.2016 г. до 08.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане;
В исковата молба се посочва, че ищецът и „Електрисите“ ЕООД
се намирали в трудови отношения. Пояснява се, че работодоателят е сключил с
ответното дружество договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция
I „Отговорност на работодателя“. Постановено било решение по гр. д. № ***/**** г. на Районен съд – Перник, с което работодателят е осъден да
заплати на ищеца вземания за обезщетение за ползван, но незаплатен годишен
отпуск от 20 дни за 2016 г. По делото застрахователят участвал като трето лице
– помагач. Впоследствие била заведена ликвидационна преписка при ответното
дружество, но било отказано плащането на застрахователно обезщетение.
Ответното дружество е
подало отговор на исковата молба. Счита, че застрахователният договор не се
прилагал за работници, които предстоят да бъдат наемани. Не бил налице покрит
застрахователен риск, който е посочен от ищеца. В тази връзка акцентира, че
застрахователното покритие обхващало трудови злополуки, но никъде в общите или
специалните условия не било включен застрахователен риск, свързан с
неизплащането на трудовите възнаграждения. Счита, че дружеството работодател не
изпълнило основни задължения при сключване на застрахователния договор. Не било
приложеното уговореното самоучастие. Уговореният лимит по застрохавателната
полица бил изразходен.
Третото лице помагач
„Електрисите” ЕООД не изразява становище.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото
доказателства и
посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява
се, че К.Б.И. и „Електрисите” ЕООД сключили трудов договор № 211/31.03.2016 г.,
по силата на който заемал длъжността „****”. Сключено било споразумение от
31.03.2016 г. за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна
ръка във Франция.
Постановено
е влязло в сила решение по гр. д. № 0***/****
г. по описа на Районен съд – Перник, с което „Електрисите” ЕООД е осъдено да
заплати на К.Б.И. различни суми, сред които е сумата в размер на 1382,98 лева,
предсталвяваща обезщетение за ползван, но незаплатен платен годишен отпуск за
19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г., като за
разликата до предявения размер исковата претенция е отхвърлена.
Решението
по гр. д. № 0***/**** г. по описа на Районен съд – Перник е
постановено при участието на „ОЗК
– Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на „Електрисите” ЕООД. В
тази връзка на основание чл. 223, ал. 1 ГПК решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т. е. между „ОЗК
– Застраховане“ АД и К.Б.И. по отношение на дължимите вземания за заплащане на
неползвания годишен отпуск.
Съгласно чл. 177, ал. 1 КТ за
времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или
служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. Посочената разпоредба е цитирана в
мотивите на решението
по гр. д. № 0***/**** г. по описа на Районен съд – Перник, но в
диспозитова на съдебния акт е употебено „обезщетение”. Няма съменение, че се
касае за заплащане на времето, през което работникът се е намирал в платен
отпуск. В този смисъл настоящият съд намира, че е налице произнасяне за дължимостта
на сумата от 1382,98
лева, предсталвяваща възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни
през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г., което на оснвоание
чл. 223, ал. 1 ГПК има установително действие в отношенията
между „ОЗК – Застраховане“ АД и К.Б.И..
Приложено е гр. д. № 00***/****
г. по описа на Районен съд – Перник,
от което е видно, че първо съдебно заседание К.Б.И. е оттеглил исковата
претенция срещу „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение за сумата в размер на 1382,98 лева, предсталвяваща възнаграждение
(посочено от ищеца като „обезщетение”) за ползван, но незаплатен платен годишен
отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г. Последвало
е прекратяване на производството в тази част, при което съдът не е разглеждал
този иск. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на исковата претенция поради наличието на влязло в сила решение.
Към материалите на гр. д.
№ 00***/**** г. по описа на Районен съд –
Перник се намира застрахователна
полица № 0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г., от която видно, че между „ОЗК –
Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I
„Отговорност на работодателя“, със срок на застраховката от 17.04.2016 г. до
16.04.2017 г.
Застрахователното покритие включвало сумите, които
застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и
служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще
бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна
работа. В полицата е отразен следният повод за предяване на претенция: цялостно
иили частично неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му
произтичащи по Кодекса на труда, раздел VIII, буква „В” – допълнителни условия
за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по
чл. 107с, ал. 5, довело до имуществени вреди на работниците и служителите,
които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Застрахованети лица
били следните: лицата, заето по трудов договор за временна работа през срока на
застраховката за изпълнение на основна дейност на застрахования. Уговорени са
следните допълнителни условия: лимит на отговорност в размер на 200 000 лева и
самоучастие на застрахования в размер на 10 %.
Приложени са общи условия по застраховка „Обща гражданска
отговорност”.
Приложено е уведомление № 139/24.06.2016 г. на „Електрисите” ЕООД за настъпила щета по двете застрахователни полици,
представляващо незаплащане на трудово възнаграждение на работници, сред които е К.Б.И..
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, с
което се потвърждават размерите на вземанията за трудово възнаграждение, които
са били предмет на решение
по гр. д. № 00***/**** г. по описа на Районен съд – Перник. Единствено
за допълнение следва да се има предивид разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК за
установителното действие между страните по повод размера на вземанията по
решение по гр. д. № 00***/**** г. по описа на Районен съд – Перник, при което е
недопустимо установяване на различни размери на вземанията за възнаграждение за
ползван платен отпуск. Това установително действие се отнася и за
отхвърлителната част предявеното вземане.
Вещото лице уточнява, че не е изразходван лимитът за
отговрността на застрахователя, който е уговорен в застрахователните полици.
Според експерта не е заплатено възнаграждението за ползван годишен отпуск 19 дни през месец май
2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г. Посочват се конкретни размери на застрахователно обезщетение
при взети 10 % за самоучастие.
Съдът
кредитира така изготвеното заключение, тъй като същото е обосновано, подробно и
намиращо опора в приложените писмени доказателства.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира
следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
Установи
се наличието на застрахователен договор „Обща
гражданска отговорност - отговорност на работодателя“ между „Електрисите“ ЕООД
и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, отнасящ се за 2016 г.
В полицата са договорени специалните условия, че застраховани
са лицата, заети по трудов договор за временна работа през срока на
застраховката за изпълнение на основна дейност на застрахования, т. е. същият
се отнася както за действащите трудови договори, така и за предстоящите, които
ще се сключат. Уговорено е още, че застрахователното покритие обхваща
неизпълнените задължения на работодателя спрямо работниците по трудов договор
за осигуряване на временна работа по чл. 107с, ал. 5 КТ, а според т. 2 от
цитираната норма предприятието,
което осигурява временна работа, е длъжно да плаща на работника
или служителя полагащото му се трудово възнаграждение.
Горното води до извод, че ищецът е застраховано лице, тъй
като е сключило споразумение
от 31.03.2016 г. към трудов договор за предоставяне на основание чл. 107с, ал.
2 КТ временна работна ръка във Франция.
Неоснователни са възраженията, че покриетието обхващало
единствено вземанията за вреди от трудова злополука. Действително в общите
условия по застраховка „Обща гражданска отговорност”, секция I „Отговорност на
работодателя“, е отразено, че се покриват рискове, свързани с трудови
злополуки, но в специалните условия, договрени в застрахователната полица,
които има приоритет пред общите условия, е посочено, че се обхващат
неизпълнените задължения на работодателя спрямо работниците, сред които е
незаплащането на трудово възнаграждение, каквото задължение е предвидено в чл.
107с, ал. 5, т. 2 КТ.
Безспорно
по делото се установи, че работодателят не е заплатил 1382,98 лева,
предсталвяваща възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за 19 дни през
месец май 2016 г. и 1 един ден през месец юни 2016 г. В тази връзка е настъпило
застрахователното събите, при което застрахователят дължи застрахователно
обезщетение за незаплатеното трудово възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск, при което исковата претенция е основателна до размера от 1382,98 лева.
Неоснователни
са възражнията за намаляване на застрахователното обезщетение с 10 % поради
уговорено самоучастие в застрахователната полица. Това е така, тъй като на
основание чл. 107р, ал. 7 КТ дружеството работодател „Електрисите“ ЕООД като предприятие, което осигурява
временна работа, осъществява своята дейност след регистрация в Агенцията по
заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.
Съгласно чл. 74е, ал. 2, т. 7 от
Закона за насърчаване на заетостта е предвидена задължителна застраховка за
вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за
осигуряване на временна работа. Именно сключването на подобна застраховка е
предпоставка за регистрацията на
дружеството като предприятие,
което осигурява временна работа. Щом застраховката е задължителна, то на
основание чл. 432, ал. 2, изр. второ КЗ не може да се прави възражение за
самоучастие на застрахования.
Неоснователно
е възражението, че работодателят не е регистриран като предприятие, което
осигурява временна работа. В подкрепа на това възражение не са представени
никакви доказателства. Освен това застрахователното обезщетение обхваща
вземания, произтичащи от трудов договор за осигуряване на временна работа,
което на основание чл. 232, ал. 1 ГПК е установено между страните по делото с
постаноявяване на решението по гр. д. №
0393/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
Неоснователно
е възражението, че е изчерпан застрахователният лимит по полицата, доколкото
вещо лице посочва обратното.
Неоснователно е
възражението, че не следва да се изплати застрахователно обезщетение, тъй като
дружеството работодател не е уведомил застрахователя за обстоятелства, които са
от значение за сключване на договора. Това е така, тъй като не се посочват
изрично кои са тези обстоятелства, а дори да се приеме, че се касае за
премълчаване на финансовото състояние, то не се представят никакви
доказателства в това отношение. Следва да се отбележи, че чл. 363, ал. 5 КЗ изисква
знание на работника за премълчаните обстоятелства от работодателя при сключване
на договора, а такива доказателства не са представени.
Съгласно
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в
застрахователното обезщетение се включват лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3.
Според посочената ал. 3 лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най - ранна.
В тази
връзка дружеството работодател е уведомил застрахователя на 24.06.2016 г., а
ищецът не го е направил, тъй като не се представят доказателства за това
обстоятелство.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
На
основание чл. 380, ал. 1 КЗ лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно
чл. 380, ал. 3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на лицето по ал. 1
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
На
основание чл. 409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405
освен в случаите на чл. 380, ал.
3.
В настоящия
случай липсата на подадена извънсъдебна претенция до застрахователя не е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за този вид гражданска
отговорност (за разлика при тази за автомобилистите), но предсталвява пречка за
присъждане на лихви за забава на застрахователното обезщетение. В този смисъл
са неоснователни акцесорните искове.
По разноските:
Констатира се, че съдът е пропуснал да събере дължимата държавна такса за акцесорните искове, чиито размери са посочени в първото съдебно заседание. В тази връзка ищецът следва да заплати 50 лева по сметка на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 82,79 лева - държавна такса и 550 лева –– адвокатски хонорар и 50 лева – депозит за вещо лице, т. е. общи 682,79 лева, от които следва да се присъдят 329,67 лева, съответни на уважената част на исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 250 лева, от които следва а се присъдят 129,28 лева, съответни на отхвърлената част на исковете.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. «Света София» № 7 ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 1382,98 лева,
предсталвяваща представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен
договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на
работодателя“,
обективиран в застрахователна полица № застрахователна полица №
0710-230-2016-00001 от 15.04.2016 г., между „ОЗК – Застраховане“ АД и
„Електрисите” ЕООД, за неизплатеното от работодателя възнаграждение за ползван
платен годишен отпуск за 19 дни през месец май 2016 г. и 1 един ден през месец
юни 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като се ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 1382,98 лева до
предявения размер от 2069,82 лева (сбор от 1966,32 лева и 103,50 лева), както и
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за заплащане на сумата от 755,39 лева -
застрахователно обезщетение за неизплатена лихва от 26.07.2016 г. до 08.04.2020
г. и сумата от 38,89 лева - застрахователно обезщетение за неизплатена лихва от
26.07.2016 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. «Света София» № 7 ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 329,67 лева– направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
К.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. «Света София» № 7 сумата от 129,28 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
К.Б.И.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Перник сумата
в размер на 50 лева – държавна такса
за предявените акцесорни искове.
Решението
постановено при участието на „Електрисите”ЕООД, ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на ответната страна ЗАД «ОЗК – Застраховане» АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
изисканите дела да бъдат върнати обратно в архив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.