Определение по дело №2387/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2890
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20203100502387
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 289017.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3017/30.06.2020г. на Р. И. Н. , ЕГН **********, с
адрес гр. Провадия, ул. Шипка №27, против Разпореждане № 1952/16.06.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 1013/2011г. по описа на Районен съд – Провадия, III състав, в частта, с която е
върнато подаденото от частния жалбоподател възражение вх. №7602/12.12.2019г.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен. Сочи, че видно от
изпълнителното дело, призовката е връчена на Е.Д.Н.. По постоянния адрес на
жалбоподателя призовка не е изпращана, както и до местоработата му. ЧСИ е изпратил
призовката до местоработата на длъжника Е.Н. в с. Езерово, който е получил призовката без
да е бил упълномощаван. Излага се в жалбата съображение, че заповедта за изпълнение не е
била връчена надлежно, като не е изпълнено изискването на чл.38 ГПК. Моли се за отмяна
на обжалваното разпореждане.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК, заявителят в заповедното производство „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че
поради извършена цесия, понастоящем кредитор по вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, е „ОТП Факторинг България“ ЕАД. За смяната на кредитора, както
и за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1013/2011г. Р.Н., в
качеството му на солидарен длъжник бил запознат още на 03.04.2013г., когато сключил
извънсъдебно споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД за доброволно плащане.
Поддържа се, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Сочи се и че ИД №56/2014г. по
описа на ЧСИ Надежда Денчева е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. През 2019г. е
образувано ново изпълнително дело, но молбата е била за образуването му само срещу
длъжника Е.Д.Н., поради което не е било налице основание да бъде връчвана нова покана за
доброволно изпълнение на Р.Н.. По молба на кредитора ЧСИ е прекратил изп.д. 833/2019г.
1
спрямо Р. И. Н. . Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
На 12.12.2019г. Р. И. Н. е депозирал възражение по образец по чл.414 ГПК по ч.гр.д.
1013/2011г. по описа на ПРС. Поради унищожаване на заповедното дело, съдът е изискал с
Разпореждане №5481/13.12.2019г. информация относно връчената ПДИ на длъжниците ИД
833/2019г., включително за наличието на предходни ПДИ по предходни изпълнителни дела.
С писмо от 09.01.2020г. ЧСИ Надежда Денчева е изпратила преписи от изисканите ПДИ,
като е посочила и че ИД 20148070400056 е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
преобразувано под №20198070400833.
По частна жалба срещу заповедта за изпълнение е образувано в.ч.т.д. №343/2020г. по
описа на ВОС, присъединено в настоящото производство, и по което е изискано и
приложено ИД 56/2014г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева. От последното е видно, че
ПДИ до Р. И. Н. е изпращана първо на адрес в гр. Провадия, ул. Климент 1А, която е
върната с отбелязване, че получателят е непознат на адреса, при което е разпоредено от ЧСИ
връчване по месторабота в с. Езерово. На последния адрес ПДИ е връчена чрез другия
длъжник – кредитополучател по договора, със задължение да предаде, на 18.03.2014г.
Видно от материалите по ч.гр.д. 1013/2011г. по новообразуваното ИД 833/2019г.
ПДИ на Р.Н. е връчена лично на 09.12.2019г.
От ангажираните от въззиваемата страна в настоящото производство писмени
доказателства е видно, че на 03.04.2013г. е сключено споразумение между „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, Е.Д.Н. – кредитополучател и Р. И. Н. – поръчител. Предмет на
споразумението е описаният подробно, включително с всички дължими суми, изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. №1013/2011г., като на осн. чл.365 ЗЗД страните са договорили нов
погасителен план за задълженията. С молба от 12.10.2019г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД
е поискало образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника Е.Д.Н.. С молба от
20.02.2020г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
длъжника Р.Н., тъй като не е отправял искане за предприемане на принудително изпълнение
спрямо този длъжник. С постановление на ЧСИ изп. дело 833/2019г. е прекратено спрямо Р.
И. Н. .
При така изложените факти се установява на първо място осъществено връчване на
2
заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител на дата 18.03.2014г. чрез друго лице със
задължение да я предаде. Надлежността на това връчване не може да бъде преразглеждана в
настоящото производство, което е следствие от подадено възражение по чл.414 ГПК, а не
такова по чл.423 ГПК. Ведно с това, се установява и че след издаване на заповедта за
изпълнение и преди връчването й от ЧСИ, Р.Н. е бил запознат със съдържанието на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист към дата 03.04.2013г. при сключването от
негова страна на споразумение с кредитора „ОТП Факторинг България“ ЕАД. В този смисъл
срокът по чл.414 ГПК в редакцията му към 2013г. за длъжника Р. И. Н. е изтекъл най-късно
през 2014г., при което депозираното възражение по чл.414 ГПК през 2019г. е извън
преклузивния срок.
Повторното връчване на ПДИ по изпълнително дело, образувано погрешно и срещу
Р.Н. през 2019г. е ирелевантно за преценката за срочност на процесното възражение.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да
се потвърди.
Предвид отхвърляне на жалбата и на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50лв.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1952/16.06.2020г., постановено по ч.гр.д. №
1013/2011г. по описа на Районен съд – Провадия, III състав, в частта, с която е върнато
подаденото от Р. И. Н. , ЕГН ********** възражение вх. №7602/12.12.2019г.
ОСЪЖДА Р. И. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. Провадия, ул. Шипка №27, да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Московска №19, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4