Разпореждане по дело №41/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящият спор по своя характер е търговски, и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК, в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по повод, депозирана от Б. Н. В. и В. И. В., със съдебен адрес гр. П., ул."Й.Г." №**, А. Ц. Б., против “С. и Б “ Е., със седалище и адрес на управление гр.К., бул."О.П." №*, .*, стая *, със съдебен адрес : гр. К., ул."В.Л." №* А. П., искова молба. В исковата молба, поправената искова молба, а и в допълнителната такава, ищците твърдят, че са съпрузи, както и че на 28.12.2004г. са сключили предварителен договор с праводателя на ответника в производството, за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.К., Общ.Приморски, Обл.Бургаска, съставляващ УПИ Х-466, в кв.37. Твърдят също, че на 20.09.2005 година, бил сключен и окончателен договор, изповядан с нотариален акт. Твърдят обаче, че по този договор, ответникът не е изпълнил изцяло поетите задължения – не предал в срока на договора обекта и станал причина за разваляне на договора. Посочват, че ответникът не само не спазил сроковете по чл.V от договора, но и не извършил СМР /строително-монтажните работи/ в пълния им обем, предвиден в чл. ІV от посочения нотариален акт, а именно, не поставил цялостна мазилка на стените в апартаменти №1 и №2, собственост на ищците, общо за двата обекта в размер на 40 кв. метра, не извършил латексово бо дисване на стените в апартаменти №1 и №2, собственост на ищците, за двата обекта в размер на 150 кв. метра, не поставил облицовка от теракот в ап.№1 и ап.№2, за двата обекта в размер на 10 кв.метра, и не са поставил врати от MDF в ап.№1 и в ап.№2, общо за двата обекта 3 броя врати. В допълнителната си искова молба твърдят, че била налице и причинна връзка между неосъществените в пълен обем СМР /не поставена хидроизолация на основите на сградата, водеща до тяхното пълнене с вода, в резултат на което по стените тръгнала влага/ и повредите в мазилката, и в латексовото боядисване, липсващите облицовки и повредените врати. Изменение на иска обаче, с оглед на тези нови твърдения, ищците не правят. Ищците предявяват в обективно съединение три иска: иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, с който се цели, да бъде осъден ответникът да довърши строително монтажните работи, поети по чл.ІV от нотариалния акт, а именно: да отстрани повредите по мазилката на стените в ап.№1 и ап.№2, представляваща общо в двата обекта 40 кв.метра по 10 лв., на стойност 400лв.; да извърши латексово боядисване на стените в ап. №1 и ап.№2, представляваща общо в двата обекта 150 кв.метра по 7 лв. на стойност 1050 лв.; да постави липсващата облицовка от теракот в ап. №1 и ап.№2, общо в двата обекта 10 кв.метра по 33 лв., на стойност 330лв., да постави повредените врати от MDF в ап. №1 и ап. №2, представляващи общо в двата обекта 3 броя по 150 лв. на стойност 450 лв., или цената на иска по чл.79 от ЗЗД- 3000 лв., която включва стойността на не извършените СМР, ведно с ДДС и данък печалба. Вторият иск, е с правно основание чл. 92 от ЗЗД, с цена 40 000 лв., съставляваща стойността на 10% от пазарната цена на ап.№1 и ап.№ 2, определена от ищците в размер на 40 000 лв., за периода от 01.06.2006 г. до 01.02.2009 г. Третият иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, е за присъждане на законна лихва върху търсената неустойка от 40 000 лв., считано от завеждане на иска - 02.02.2009 г., до окончателното изплащане на сумата. Ищците претендират и присъждане на разноски.

В надлежния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Същият счита предявената искова претенция за неоснователна. Излага доводи, че съгласно сключения с цитирания нотариален акт, договор, апартаментите в обекта следвало да бъдат предадени в степен на завършеност: стени и таван на гипсова замазка, а под на циментова замазка Твърди, че същите са предадени в този вид. Твърди, че са апартаментите са предадени с поставени врати от MDF, и че същите са приети от ищците, без последните да са правили възражения за явни недостатъци. По повод на търсената неустойка, твърди, че сроковете не са спазени за предаване на обекта, по причина, за която той не отговарял, т.е. била налице хипотезата на т. ІІІ, т.5, т.5 от договора. Прави възражение, че ищците са приели апартаменти №1, №2, №4 и №10, без да са осъществили правото си да направят възражение за наличие на явни недостатъци в посочените апартаменти. В отговора си ответникът твърди, че обектът не е въведен в експлоатация по независещи от него причини, а по вина на ЕВН „България Електроразпределение”, тъй като последното не сключило окончателен договор за присъединяване на построената жилищна сграда към електроразпределителната мрежа на дружеството, което пък било пречка за въвеждането в експлоатация на обекта. В допълнителния си отговор ответникът твърди, че хидроизолацията на основите на обекта била изпълнена, и в този смисъл нямало никаква причинна връзка с твърдените от ищците повреди в мазилката, в латексовото боядисване, липсващите облицовки и вратите.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си претенция по основание, като изменят размера й. А именно: искът с правно основание чл.79 от ЗЗД, става с цена 4 426.12 лв.; искът с правно основание чл.92 от ЗЗД, става с цена 24 600 лв., а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва, се счита предявен върху сумата от 24 600 лв., считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който прие за установено следното :

Предявените в обективно съединение, искове, предмет на настоящото производство, са процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество. Съдът като съобрази направените в производството изменения в размера им, приема, че предмет на производството са предявените три иска: иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, с който се цели, да бъде осъден ответникът да довърши строително монтажните работи, поети по чл.ІV от нотариалния акт, а именно: да отстрани повредите по мазилката на стените в ап.№1 и ап.№2, представляваща общо в двата обекта 40 кв.метра по 10 лв., на стойност 400лв.; да извърши латексово боядисване на стените в ап. №1 и ап.№2, представляваща общо в двата обекта 150 кв.метра по 7 лв. на стойност 1050 лв.; да постави липсващата облицовка от теракот в ап. №1 и ап.№2, общо в двата обекта 10 кв.метра по 33 лв., на стойност 330лв., да постави повредените врати от MDF в ап. №1 и ап. №2, представляващи общо в двата обекта 3 броя по 150 лв. на стойност 450 лв., с цена на иска 4 426.12 лв., която сума включвала стойността на не извършените СМР, ведно с ДДС и данък печалба. Вторият иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД, с цена 24 600 лв., съставляваща стойността на 10% от пазарната цена на ап.№1 и ап.№ 2, за периода от 01.06.2006 г. до 01.02.2009г. Третият иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, е за присъждане на законна лихва върху търсената неустойка от 24 600 лв., считано от завеждане на иска - 02.02.2009 г., до окончателното изплащане на сумата.

Посоченото в предходния абзац очертава пределите, посочени от ищците и оспорени от ответника, в които в настоящото производство се следва съдебно произнасяне. В аспекта на това съдът приема за установено следното : в производството не се спори, че ищците са съпрузи, че същите са сключили с „С. И Б” ООД, гр. П., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и взаимно учредявани на право на строеж срещу задължение за изработка от 28.12.2004 г., както и че впоследствие са сключили окончателен такъв, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда № 49 от 20.09.2005 г., т.ІІІ, рег. № 2466, н.д. №398/2005 г. на нотариус с рег. № 492 на КН, с район на действие – РС, гр. Царево. Не е спорно в производството и обстоятелството, че контрагента на ищците по цитираните договори- „С. И Б”ООД, със седалище гр. П., е праводател на ответника „ С. И Б” Е., със седалище гр. К., ул."О.П." № *, *, ст.*, представлявано от С.К.П. / удостоверения за акт.състояние - л.5 и л.6 от делото/.

От прочита на сключения между страните в производството, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и взаимно учредяване на право на строеж срещу задължение за изработка от 28.12.2004 г., се установява, че продавачите, ищци в производството, са се задължили да продадат на купувача, ответник в производството, 3/5 ид.ч. от дворно място, находящо се в с. К., Община Приморско, цялото не застроено с площ от 298 кв.м., съставляващо УПИ Х-466, в кв. 37 по плана на селото, а купувачът се е задължил да проектира и изгради изцяло предвидената в урегулирания имот, сграда и да предаде на продавачите обекти от същата, върху които последните ще придобият право на строеж / т.ІІ.1 и т.ІІ.2 /Страните са се договорили обектите да бъдат предадени на продавачите във следния вид : апартаменти – стени и тавани - гипсова шпакловка, а под – циментова замазка, с поставени дървени вътрешни врати по БДС / т.ІІІ.4.2 /. В т. ІІІ. 5.3. е договорено задължението на купувача да изгради сградата в срок до 31.05.2006 г., в случай че разрешението за строеж на същата бъде издадено в срок до 20.03.2005 г., а ако то бъде издадено след тази дата, срокът за изграждане на сградата се удължавал с толкова, с колкото е продължила забавата на издаването на разрешението за строеж. Спазването на срока се удостоверявало с подписването на Протокол образец 15. В цитираната в отговора на ответника, клауза, формулирана в т.ІІІ.5.5, се установява, че ако договорените срокове не бъдат спазени по причини, за които купувачът не отговаря, времето на отлагане не се счита за забава и срокът се удължава с времето на отстраняване на причината за забавата. В т.V.4 от договора страните са договорили и възможността при неспазване на срока по предаване на сградата, купувачът да заплаща на продавачите, неустойка в размер на 0.01 % на ден, но не повече от 10 % от стойността на обектите на продавачите.

А от прочита на сключения между страните в производството, окончателен договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда № 49 от 20.09.2005 г., т.ІІІ, рег. № 2466, н.д. №398/2005 г. на нотариус с рег. № 492 на КН, с район на действие – РС, гр. Царево, се установява, че ищците са прехвърлили на купувача, 17/25 ид.ч. от процесното дворно място, и са учредили в полза на същия право на строеж върху изрично описани недвижими имот от предвидената по ПУП – ПРЗ, масивна жилищна сграда в имота, съгласно одобрен на 25.04.2005 г., архитектурен проект. Продавачите ищци са си запазили за себе си правото на строеж и стават собственици на жилищни обекти от предвидената жилищна сграда, между които и ап. № 1, разположен на първи/партерен/ етаж, със застроена площ 43.42 кв.м., и ап. № 2, разположен на първи/партерен/ етаж, със застроена площ 45.62 кв.м. В т.ІV от същия, е договорено, че степента на завършеност, предвидените санкции и неустойки са тези, описани в цитирания предварителен договор, и същите в този им вид запазват своето действие. Противно на това обаче, в т.V от нотариалния договор, страните са договорили императивно, че срокът за завършване на сградата е 31.05.2006 г., и той определено не е поставен в зависимост от момента на издаване на разрешение за строеж за жилищната града, както това е било предвидено в предварителния договор.

С оглед на направените по-горе констатации, следва изрично да се посочи, че в производството не се представиха доказателства, установяващи твърдяното от ищците разваляне било на предварителния договор, било на сключения окончателен договор.

По делото са представени два предварителни договора – първият, сключени между „Електроразпределение Стара Загора” ЕАД, клон Бургас, и ищеца Б. В., от дата 18.02.2005 г., , и втори от 07.01.2009 г., сключен с КЕЦ Приморско и ответника „С. И Б” Е., гр. К., с предмет определяне на необходимите условия за присъединяване на обект „Жил.сграда” в с.К., УПИ Х- 466, кв.37, към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение„ , гр. П..

По делото е приложено като доказателство заверено копие от бележка от 03.07.08 г., от прочита на която се установява, че Б. В. е приел от С.П. – по 3 бр. ключове от ап.№ 1; ап.№ 2; ап.№ 4; ап.№ 10; склад № 1; склад № 2; склад № 4 и 1 бр. ключ от изба. Положени са подписи за приел : Б. В. и за предал : С.П..

Към отговора на исковата молба, ответникът е приложил и съдът е приел като доказателство и удостоверение № 4 /18.05.2007 г. на Община Приморско, издадено на основание чл.181 от ЗУТ, от което се установява, че същото е издадено на ответника, в уверение на това, че жилищната сграда, построена в УПИ Х-466, кв.37 по плана на гр. К., е в завършен груб строеж, с монтирани ВиК и ЕЛ инсталации, с монтирана дограма, с направени мазилки и замазки. Удостоверението е издадено въз основа на протокол № 4/18.05.07 г. на комисия, назначена със заповед № 9/29.04.05 г. на Кмета на гр. К.. От цитираното удостоверение се установява, че строежът е построен съгласно одобрени проекти от 25.04.05 г., Строително разрешение № 20 / 26.07.07 г. и Протокол за строителна линия и ниво от 05.10.2006 г.

От изготвеното по назначената единична съдебно-техническа експертиза, заключение, а и от разпита на в.л. в съдебно заседание, се установява, че апартаментите, означени с № 1 и № 2 по одобрения архитектурен проект на „ жил. сграда” в Х-466, кв.37, к. К., са завършени изцяло, като липсват в тях само отделни контакти и ключове. По стените в тези разположени на партерния етаж на сградата, апартаменти, на около петдесет- шестдесет сантиметра от пода има влага и мухъл. Наличието на влÓга можело да се дължи на неизпълнена вертикална планировка, макар, че в коридора и стълбищната клетка, разположени на същия партерен етаж, нямало влага. Поради което в.л. прави извод, че за влагате е допринесло обстоятелството, че изпълнението на шпакловките на стените и тавана, и замазката на подовете, най-вероятно са изпълнени през зимния период в необитаемите, не отопляеми жилища, със затворени с ПВЦ дограми. Вещото лице установява, че от задължителните за пета категория строежи като процесния, Протоколи - образци № 2, № 3 и № 15, такъв Протокол № 15, с който се удостоверява факта на предаване на строежа от строителя на възложителя, не е представен от ответника. Вещото лице установява също, че проектите за сградата са одобрени на 25.04.2005 г. от Архитекта на Община Приморско, разрешението за строеж е издадено на 26.07.2006 г., а протоколът за строителна линия и ниво е подписан на 05.10.2006 г. В.л. установява също, и че съгласно удостоверение № 4 / 18.05.2007 г., считано от датата на даване на строителна линия и ниво, която дата е началото на строежа, сградата е изпълнена за 7 месеца, но не е съставен акт обр. 15. В заключението е отразено, че ако както твърдял ищецът гипсовата шпакловка на стените и таваните, и циментовата замазка на пода, са изпълнени от ищеца, то тяхната стойност, изчислена по средни цени в строителството и съобразно квадратурата им по архитектурен план, е в размер на 4 426.12 лв. Вещото лице на база пазарни цени на жилищата в региона, е определило и стойността на процесните апартаменти, собственост на ищците, в общ размер от 245 120 лв., и респ. е определило стойността на посочената в р-л V, т.4 от предварителния договор, неустойка в размер на 24 512 лв.

И от изготвеното по назначената двойна съдебно-техническа експертиза, заключение, а и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, също се установява, че процесните апартаменти, собственост на ищците, са напълно завършени. При огледа вещите лица са констатирали компрометирани шпакловки, които според тях се дължат на теч от дограмите /PVC врати и прозорци/. На места шпакловката била силно овлажнена, както и на места била мухлясала и обрушена. Същите твърдят, че не могат с помощта само на огледа да констатират дали е спазена строителната технология при изграждане на основите на сградата. Твърдят, че наличието на влага в сутеренния етаж, този под партерния, най - вероятно се дължи на високите подпочвени води, липсата на дренаж около сградата, както и на не изпълнената вертикална планировка. и течовете от дограмите, водосточните тръби, и от архитектурните чупки по фасадата са причина за щетите по шпакловката в процесните апартаменти. Вещите лица на база пазарни цени на жилищата в региона, са определили към момента на изготвяне на своето заключение обща стойност на процесните апартаменти, собственост на ищците, от 246 000 лв. и респ. са определили стойността на посочената в р-л V, т.4 от предварителния договор, неустойка в размер на 24 600 лв.

В хода на тези констатации, съдът, действащ в качеството си на първоинстанционен, изгради своето становище:

И така в производството беше доказано, че в сключения между струните в производството, предварителен договор от 28.12.2004 г., в частност в т. ІІІ. 5.3., е договорено задължението на ответника в производството да изгради процесната сграда в срок до 31.05.2006 г., в случай че разрешението за строеж на същата бъде издадено в срок до 20.03.2005 г., а ако то бъде издадено след тази дата, срокът за изграждане на сградата се удължавал с толкова, с колкото е продължила забавата на издаването на разрешението за строеж, както и че спазването на срока се удостоверява с подписването на Протокол образец 15. Установено е в производството, от приетите по делото заключения по назначените единична и двойна съдебно-технически експертизи, че разрешението за строеж е издадено на 26.07.2006 г., т.е. след 20.03.2005 г. Но това обстоятелство е без значение за спора доколкото страните в сключения между тях окончателен договор 20.09.2005 г., са се договорили завършването на процесната сграда да не е поставено под условие и срокът за завършването й да е точно фиксиран, а именно 31.05.2006 г. / т.V от Нот. акт № 49 / 20.09.2005 г., т.ІІІ, рег. № 2466, н.д. №398/2005 г. на нотариус с рег. № 492 на КН, с район на действие–РС, гр. Царево/. В аспекта на изложеното е безспорно и обстоятелството, че сградата не е завършена и към настоящия момент не е подписан Протокол обр. 15, установяващ това обстоятелство. Т.е. безспорно е в производството, че е налице неизпълнение на договорно задължение между страните, досежно срока на завършване на процесния строеж, съгласно законовите изисквания, в частност чл.176, ал.1 от ЗУТ. последният гласи, че след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите и условията на сключения договор. И доколкото по делото се установи, че такъв констативен акт не е изготвен, фактът на предаване от страна на представляващия ответното дружество, управител на един от ищците, на определен брой ключове за отделните обекти /бележка от 03.07.08 г./, не удовлетворява законовото изискване за завършващата фаза на строителството. Същото важи и за направения от ответника довод с правно основание чл.81, ал.1 от ЗЗД, досежно отсъствието на виновно от негова страна, поведение, а именно, че процесният обект не бил въведен в експлоатация по вина на ”ЕВН България Електроразпределение”. Доводът за виновно поведение на трето за договора лице, в производството остана недоказан. Приложените два предварителни договора, сключени от „Електроразпределение Стара Загора” ЕАД, клон Бургас, с предмет определяне на необходимите условия за присъединяване на обект „Жил.сграда” в с.К., УПИ Х- 466, кв.37, към електроразпределителната мрежа на „ ЕВН България Електроразпределение„, гр. П., не доказват единствено и само виновно поведение на третото лице, или казано по друг начин не доказват отсъствие на виновно поведение у ответника. Изложеното до тук обосновава извода, че следва да се приложат предвидените в окончателния договор, в частност в т.ІV от цитирания нотариален акт, във вр. с т.V.4 от предварителния договор, мерки. В цитираните клаузи, страните са договорили възможността при неспазване на срока по предаване на сградата, купувачът, ответник в настоящото производство, да заплаща на продавачите, неустойка в размер на 0.01 % на ден, но не повече от 10 % от стойността на обектите на продавачите. Безспорно съобразно цитираната законова разпоредба, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като е достатъчно само да бъде доказан факта на неизпълнението на договорното задължение. От заключението, изготвено по назначената двойна съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно, по-актуално и по- изчерпателно, се установява, че изчислената съобразно цитираното правило, неустойка е в размер на 24 600 лв. Изложеното води и до извода, че предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, с цена 24 600 лв., съставляваща стойността на 10% от пазарната цена на ап.№1 и ап.№ 2, собственост на ищците, за периода от 01.06.2006 г./ т.е. след договорения срок на завършване на сградата/ до предявяване на иска - 01.02.2009г., е основателен и доказан по размер. Тази констатация води до извода за основателност и на исковата претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД, относно присъждане на законна лихва върху търсената неустойка от 24 600 лв., считано от завеждане на иска - 02.02.2009 г., до окончателното изплащане на сумата.

Не така обаче стои въпросът с иска с правно основание чл.79 от ЗЗД. Както беше посочено, с него ищците целят да бъде осъден ответникът да довърши строително-монтажните работи, поети по чл. ІV от окончателния договор, обективиран с описания в предходен абзац, нотариален акт, а именно както те изрично са посочили : да отстрани повредите по мазилката на стените в ап.№1 и ап.№2, представляваща общо в двата обекта 40 кв.метра по 10 лв., на стойност 400лв.; да извърши латексово боядисване на стените в ап. №1 и ап.№2, представляваща общо в двата обекта 150 кв.метра по 7 лв. на стойност 1050 лв.; да постави липсващата облицовка от теракот в ап. №1 и ап.№2, общо в двата обекта 10 кв.метра по 33 лв., на стойност 330лв., да постави повредените врати от MDF в ап. №1 и ап. №2, представляващи общо в двата обекта 3 броя по 150 лв. на стойност 450 лв. В този аспект по делото беше установено, че съобразно клаузата на т.ІІІ.4.2 от предварителния договор от 28.12.2004 г., стените и таваните в апартаментите, собственост на ищците, следва да бъдат завършени до гипсова шпакловка, а подовете до циментова замазка, с поставени дървени вътрешни врати по БДС. От изготвените по назначената единична и двойна съдебно-технически експертизи, заключеÝия, а и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че апартаментите, означени с № 1 и № 2 по одобрения архитектурен проект на „ жил. сграда” в УПИ Х-466, кв.37, к. К., са завършени изцяло, като липсват в тях само отделни контакти и ключове. Вещите лица установяват, че стените и таваните са с гипсова шпакловка и дори върху тях е поставено латексово покритие, и че на пода е поставена настилка от теракотни плочки, което пък предполагало и наличие на циментова замазка под същите. Вещите лица установяват, и че в двата апартамента са монтирани необходимите три броя врати от МДФ. Действително от приетите по делото, заключения, се установява и това че шпакловките по стените в апартаментите са компрометирани – по стените има пропуквания и плесен. Като причина вещите лица изтъкват наличието на комплекс от причини - високи подпочвени води, липса на дренаж около сградата, не изпълнена вертикална планировка, течовете от дограмите, водосточните тръби, и от архитектурните чупки по фасадата, изключително студената зима, не обитаването на сградата, затворените с ПВЦ дограми за продължително време помещения /следва да се разбира поради не предаването по надлежен ред на сградата/, както и евентуалното им изпълнение в неподходящ за строителството зимен период. Именно в този аспект ищците при извършения от вещите лица, оглед твърдели, че и въпросните замазки- гипсова и циментова, както и латексовото покритие били извършени от наети от тях работници през зимния период. Следва изрично да се посочи, че в производството не се представиха доказателства, установяващи тези обстоятелства. Изложеното до тук в своята съвкупност обуславя извода, че са налице изпълнени от ответника гипсови шпакловки, които в резултат на множество фактури, всички вменяващи се във вина на ответника обаче, са довели до тяхното компрометиране. Следва в този смисъл да се приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение. Или казаното обуславя основателност на исковата претенция досежно исканото от ищците отстраняване на повредите по мазилката на стените в ап.№1 и ап.№2, в двата обекта възлизаща на 40 кв.метра. Искът в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, доколкото е направено от ищците изрично искане за присъждане на разноски в производството за сметка на ответника, то такива се дължат, но съобразно изменения й размер и съразмерно уважената част от исковата претенция, или в доказания размер от 2 560 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “С. и Б “ Е., със седалище и адрес на управление гр. К., бул."О.П." №*, .*, стая *, представлявано от С.К.П., с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. В., с ЕГН *, и В. И. В., с ЕГН *, и двамата от гр. П., ул. "Хр.Ч." № **, със съдебен адрес гр. П., ул."Й.Г." № **, А. Ц. Б., сумата в размер на 24 600 лв., съставляваща неустойка за периода от 01.06.2006 г. до 01.02.2009г., по договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда № 49 от 20.09.2005 г., т.ІІІ, рег. № 2466, н.д. №398/2005 г. на нотариус с рег. № 492 на КН, с район на действие – РС, гр. Царево, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска - 02.02.2009 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “С. и Б “ Е., със седалище и адрес на управление гр. К., бул."О.П." № *, .*, стая *, представлявано от С.К.П., с ЕГН *, да довършиСМР, поети по чл. ІV от договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на сграда № 49 от 20.09.2005 г., т.ІІІ, рег. № 2466, н.д. №398/2005 г. на нотариус с рег. № 492 на КН, с район на действие – РС, гр. Царево, изразяващи се в отстраняване на повредите по мазилката на стените в ап.№1 и ап.№2, в размер на 40 кв.метра, КАТО ОТХВЪРЛЯ искав останалата му част и до пълния му предявен размер.

ОСЪЖДА “С. и Б “ Е., със седалище и адрес на управление гр. К., бул."О.П." № *, .*, стая *, представлявано от С.К.П., с ЕГН *, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. В., с ЕГН *, и В. И. В., с ЕГН *, и двамата от гр. П., ул. "Хр.Ч." № **, със съдебен адрес гр. П., ул."Й.Г." №**, А. Ц. Б., сумата в размер на 2 560 лв., съставляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :