О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№………………………….2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на втори декември 2020г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 2436/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба от М.В.С., ЕГН **********,***.
В изпълнение на съдебно
разпореждане № 12255/06.11.2020г., жалбоподателката е депозирала молба с.д.№ 14212/16.11.2020г., в която е конкретизирала, че
оспорва: 1.Заповед №
031/28.01.20202г. на Кмета на район „Вл.Варненчик“, с която е прекратено
наемното й правоотношение по отношение на отдаден й под наем общински жилищен
имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“.“ бл.., вх.., ет.., ап..; и 2.Заповед № 159/16.10.2020г. на същия
орган, с която е пренастанена в общински жилищен имот, находящ се в гр.Варна,
ж.к.“.“ бл.., вх.., ет.., ап...
Жалбоподателката твърди, че
оспорените заповеди са незаконосъобразни и нищожни. Излага, че след като е
получила заповедта за прекратяване на наемните правоотношения през м.януари
2020г. е ходила в кметството и е възразила срещу същата пред кмета на района с
молба да я отмени. Въпреки това и без да е уведомена, че възражението й е
отхвърлено, през м.юни е получила писмо за освобождаване, а през м.септември е
била уведомена, че й се предлага пренастаняване в друго жилище и ако не приеме,
ще продължи процедурата по прекратяване на договорните им взаимоотношения. В
първоначалната жалба С. излага, че след като на 23.10.2020г. е получила
заповедта за настаняване и са й връчили ключовете за новото жилище, установила
че същото е прекалено малко и в него не може да събере вещите си, като освен
това няма средства, които да й позволят да му прави ремонт. Заявява, че желае
да остане в жилището, което е обитавала дълги години.
От
ответната страна, ведно с административната преписка е депозирано и писмено
становище, с което жалбата се оспорва като недопустима по отношение оспорването
на първата заповед, поради просрочието й и неоснователна по отношение
оспорването на втората заповед. Излага се, че и двата акта са издадени при
спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение
на материалния закон, поради което се моли тяхното потвърждаване.
Съдът, при преценка на наведените
в първоначалната жалба и в уточняващата молба възражения и представените с
административната преписка писмени доказателства, намира жалбата за недопустима
и срещу двата акта, поради следното:
1.Със Заповед № 031/28.01.20202г.
на Кмета на район „Вл.Варненчик“ е наредено прекратяване на наемното
правоотношение с М.С. по отношение на отдаден й под наем общински жилищен имот,
находящ се в гр.Варна, ж.к.“.“ чл.., вх.., ет.., ап... Като мотиви са посочени:
дължими консумативни разходи за потребени ВиК услуги и жилището има жилищна
площ /76.30 кв.м./, която надвишава жилищните й нужди като едночленно
семейство, съобразно изискванията на чл.10 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и
реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на
общински жилища на ОбС-Варна. Жалбоподателката не спори, а видно и от
доказателствата по преписката, тази заповед й е връчена на 12.02.2020г.
Законоустановеният 14-дневен срок за оспорването й е изтекъл на 26.02.2020г. –
работен ден. Жалбата е подадена много след това – на 05.11.2020г. Срокът е
преклузивен и с изтичането му се погасява правото на жалба. Следва да се
посочи, че само бланкетно се твърди нищожност на акта, без да се сочат каквито
и да са основания за това, а при извършената проверка съдът констатира
компетентност на органа издал заповедта, съобразно нормата на чл.46 ал.2 от ЗОС.
Предвид горното съдът намира, че
в тази част жалбата се явява недопустима на осн. чл.159 т.5 от АПК.
2.Със
Заповед № 159/16.10.2020г. Кметът на район „Вл.Варненчик“ е наредил
пренастаняване на М.С. в друг общински жилищен имот, находящ се в гр.Варна,
ж.к.“.“ бл.., вх.., ет.., ап.. Органът се е позовал на влязлата в сила Заповед
№ 031/28.01.2020г. и на Решение № 2.30 по Протокол № 03/10.09.2020г. от
заседание на жилищната комисия, с което е направено предложение за
пренастаняване на С. в посоченото жилище, съответно на жилищната й нужда.
Съдът намира, че за С. не е налице правен интерес от обжалване на
заповедта, тъй като
със същата не се засягат нейни права или законно установени интереси. По своя характер настанителната заповед е благоприятен за
жалбоподателката акт и същата няма правно защитим интерес
от оспорването й, тъй като ако не сключи договор за наем е налице възможност да
не бъде настанен в друго жилище, предвид и влязлата в сила заповед за прекратяване на наемните
правоотношения по предходната заповед. Посочените от жалбоподателката основания – по-малка площ, необходимостта от
дезинфакция и ремонт /според нея/, не може да се определи като значим, нуждаещ
се от правна защита интерес. Освен това, видно от доказателствата по делото, на
16.10.2020г. жалбоподателката е подписала и договор № 159 за отдаване под наем
на посочения имот – ап..в бл.. на ж.к. „.“. А на 23.10.2020г. е разписала и
Приемо-предавателен протокол, в който е декларирала, че няма претенции относно
състоянието и големината на същото това жилище.
Предвид горното, съдът намира, че
оспореният акт за пренастаняване, в който
жалбоподателката фигурира като адресат, ползващ се от акта,
е благоприятен за нея и
същата няма право на жалба срещу него, тъй като създава за нея
правото да ползва общинския апартамент, в който е настанена, а доводите изложени в жалбата напрактика са ирелевантни. Наличието на правен интерес е положителна
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на жалбата по същество, за
която съдът е длъжен да следи служебно.
Предвид горното съдът намира, че
в тази част жалбата се явява недопустима на осн. чл.159 т.4 от АПК.
По изложените съображения, жалбата изцяло се явява недопустима за разглеждане, поради
което следва да се остави без
разглеждане, а производство по делото - да се прекрати.
Воден от
горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
М.В.С., ЕГН **********,***
против 1.Заповед № 031/28.01.20202г. на
Кмета на район „Вл.Варненчик“, с която е прекратено наемното й правоотношение
по отношение на отдаден й под наем общински жилищен имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“.“ бл.., вх.., ет.., ап..; и 2.Заповед № 159/16.10.2020г. на същия орган, с която е пренастанена
в общински жилищен имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“.“ бл.., вх.., ет.., ап..;
и ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.дело № 2436/2020г..
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :