Р Е
Ш Е Н И Е
260263…/5.5.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 14 – ти
състав в публично съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Д. Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2854 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен иск от Д.Т.А., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв.Б.Ф. с пр.осн.чл. 49, вр.чл.45 ЗЗД с искане ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес ***, Бизнес център «***-6», ет.2 да бъде осъден да й
заплати сумата в размер на 350.00
/триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по образуваното срещу нея изпълнителното дело № 20118080402020
по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№808.
Ищцата моли ответникът да й заплати и разноските за настоящото производство.
Твърденията в молбата от
които ищцата черпи права са, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
28.09.2011г. в полза на «БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС» ЕАД с ЕИК **** по повод влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3436/2011г. по описа на ВРС, Д.Т.А., ЕГН ******** е
осъдена да заплати суми в размер на 637.31лв. - представляваща главница по
Договор за потребителки кредит от която 530.03 лв.-главница,
143.28 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2008г.-21.02.2011г., в едно със
законната лихва върху тази сума от 21.02.2011г. до окончателното заплащане на
задължението, както и сума в размер на 25лв.-съдебно деловодно разноски, сума в
размер на 100 лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар. С молба от 17.11.2011г., спрямо Д.Т.
е образувано ИД№20118080402020по описа на ЧСИ Захари Димитров, с рег.№ 808,
район на действие Окръжен съд -Варна. Изготвена е Покана за доброволно изпълнение с изх. №
19169/23.11.2011 г., приета за връчена на длъжника на 17.12.2012г. Съобразно
посоченото в същата, задължението на доверителката ми е определено като сума в
размер на 1188.72 лв.- от които главница 530.03лв. със законна лихва в размер
на 43.39лв за период 21.02.2011г.- 07.12.2011г., сума в размер на 143.28
лв., представляваща мораторна лихва, 125 лв.-присъдени
разноски, 150 лева- разноски по ИД, 197.02 лв.- такси по Тарифа към ЗЧСИ,
дължими към 07.12.2011г.
През м.август 2015г.
е депозирано искане от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ"ЕАД, ЕИК *** B качество на цесионер за конституиране на нов
взискател. Съобразно запорно съобщение с изх.ном.
17050/24.08.2020г. по ИД 2020/2011г. задължението на длъжника към 07.09.2020г.
е сума в размер на 1656.68 лв. от които главница в размер на 530.03 лв. ведно с
законна лихва в размер на 515.39 лв., 72.65 лв- неолихвяеми вземания, 64.22
лева -присъдени разноски, 150 лева - разноски по ИД, 324.48 лв.- такси по
Тарифа към ЗЧСИ.
На 18.11.2020г. е подадена молба по изп.д. №
2020/2011г. до ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 от КЧСИза прекратяване на
посоченото дело, ведно с договор за правна защита и съдействие за заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело в
размер на 350.00 лева. Сторените в изпълнителното
производство разноски от длъжника по делото в посочения размер се явяват
необходим разход във връзка със защитата на правата и законните интереси по
неоснователно образуваното срещу него изпълнително дело. Заплатения хонорар е в
пряка причинна връзка с факта на воденото срещу него
дело. С оглед на което в полза на Д.Т.А., ЕГН **********е налице парично
вземане срещу длъжника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ"ЕАД,
ЕИК *** размер на 350.00/триста и петдесет/ лева,
представляващо претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в
заплатено отДаниела Т.А., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело.
С Постановление от 09.12.2020г. на помощник
ЧСИ -Златина Славова към ЧСИ Захари Димитров, рег.н. 808 от КЧСИ-прекратява на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ИД № 2020/2011г.,
което е съобщено на доверителката ми на 15.12.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Счита
същата за допустима, но неоснователна. Аргументите му са следните:
В молбата си ищцата твърди, че заплатеното
възнаграждение на адвоката й представлява необходим
разход за процесуално представителство по образуваното срещу нея изпълнително
дело и въз основа на посочените обстоятелства, претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Изразява несъгласие с твърдението, че
изпълнителното дело е неоснователно образувано. Същото е образувано въз основа
на изпълнителен титул, закрепващ дължимите вследствие
на неизпълнени задължения по сключен договор за кредит суми. Наличието или не
на перемпция по делото е факт, последващ образуването, което е било изцяло
законосъобразно. Ответното дружество счита, че никъде в закона не е
регламентирано задължение на взискателя да следи за настъпването на
„перемпция", още повече да иска прекратяване на изпълнителното дело при
настъпване на същата. Последното би означавало, че
кредиторът е длъжен да следи за интереса на длъжника
вместо него. На следващо място, в мотивите на т.10 от тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че
„прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти." На практика се стига до заключението, че Д.Т.А., чрез процесуалния
си представител адв. Б.Ф., прави опит да потърси
отговорност на „К.И.И.Б." ЕАД, че не е инициирало прекратяване на вече
прекратено производство, съответно, счита претенцията на ищцата, освен за
напълно неоснователна, и за лишена от логика.
В настоящия случай,
правният порядък е нарушен от длъжника, който не е изпълнил задълженията си,
поети с подписания договор за кредит № CREX-01632871, а именно да заплати
сумите, за които се е задължил, като по този начин е нарушил разпоредбата на
чл. 240 ЗЗД, съгласно, която заемателят се задължава да върне отпусната му
сума. Ако Д.Т.А. бе действала съгласно задълженията си, предписани
сключения договор, не би се стигнало до заплащане на претендираната сума от
350.00 лв. за адвокатско възнаграждение поначало. Поради всички изложено,
ответникът счита, че с депозирането на настоящата
искова молба, ищцата прави опит да извлича облаги от собственото си
неправомерно и недобросъвестно поведение, а добросъвестността е основен принцип
на гражданското право. В тази връзка, по смисъла на чл. 63, ал.1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задължението си
по него точно и добросъвестно, а с очевидното неспазване на предписанията на
посочената разпоредба и поетите договорни задължения, отново, не ответното
дружество, а длъжникът е нарушил правния порядък.
На следващо място ищцата
Д.Т.А., действаща чрез процесуалния си представител адв. Б.Ф. твърди, че
с действията на „К.И.И.Б." ЕАД,неправомерно е
засегната имуществената й сфера. В настоящия случай по-скоро
е засегната имуществената сфера на кредитора, който вследствие от неспазването
на договорните и законовите задължения от страна на длъжника, е бил принуден да
образува изпълнително дело и да понесе множество разходи по принудително
изпълнение. Предвид изложено, ответникът счита,
че твърденията на ищцата за претърпени
имуществени вреди по негова вина са неоснователни и напълно лишени от логическа
обосновка, тъй като липсва елементът „виновно" от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и самата причинно - следствена връзка, а за да
се осъществи съставът на непозволеното увреждане, теорията и практиката е
единодушна, че е необходимо да се приемат за безспорно установени
всичките му елементи. Моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноските за производството.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Ответното дружество чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Страните нямат спор по отношение на изложените
факти в молбата, които се установяват по
безспорен начин от всички събрани писмени доказателства и от приложеното
изпълнително дело № 20118080402020 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег.№ 808 в Камарата на ЧСИ, с
район на действие ВОС.
От същите се установява, че въз основа на изпълнителен лист от
28.09.2011 г., издаден въз основа на заподед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 2436/2011 г. на ВРС, 25 състав ищцата е осъдена да заплати на «БНП Париба
пърсънъл файненс» ЕАД сумата 673.31 лева, представляваща общо задължение по
договор за потребителски кредит CREX- 01632871 от
01.11.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
21.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски за заповедното
производство в размер на 125 лева.
На ищцата в качеството й на
длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 19169/23.11.2011
г.
С влязло в сила на 13.08.2021
г. решение от 20.7.2021 г., постановено по гр.д.№ 2583/2021 г. на ВРС, съдът «ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д.Т.А., с ЕГН ********** и адрес *** и „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес
център „**** 6“, ет.2, че възможността за принудително
изпълнение е погасена по давност в периода след
28.09.2011 г. по отношение на следните вземания на ответника, за които в
полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, с ЕИК **** са издадени Заповед № 2526/11.03.2011г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3436/2011г. по описа на Районен съд
гр.Варна:
Сумата от 673.31лв.(шестстотин седемдесет и три
лева и тридесет и една стотинки), представляваща общо задължение по Договор за
потребителски паричен кредит CREX-01632871 от 01.11.2007г., от която
530.03лв.-главница, 143.28лв.- мораторна лихва за периода
15.09.2008г.-21.02.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението в съда-21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
25лв.(двадесет и пет лева), представляваща деловодни
разноски, както и сумата от 100лв.(сто лева), представляваща направени разноски
за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънт
БГ“ ЕАД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление ***, Бизнес
център „Люлин 6“, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.А., с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК».
Въз основа на влязлото в сила решение ищцата Д.А. е подала
молба до ЧСИ Захари Димитров с искане да бъде прекратено образуваното срещу нея
изпълнително дело, тъй като повече от
две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, както
и че такива не са предприети от ЧСИ.
ЧСИ Захари Димитров се е произнесъл по искането и с Постановление от
09.12.2020 г. е разпоредил да бъде прекратено изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК – поради изтичане на повече от две
години от поискване/извършване на последното изпълнително дело. Взискателят е
уведомен за постановлението, като в същото е посочен срокът и начинът за
обжалването му – лист 85 от изпълнителното дело, което е приложено към
настоящото гр.дело. Жалба не е постъпила и след
изтичане на срока за обжалване по разпореждане на ЧСИ са
вдигнати наложените запори.
В изпълнителното дело се съдържа доказателство, а именно Договор за правна
защита и съдействие от 17.11.2020 г. от
който се установява, че ищцата Д.Т.А. е заплатила възнаграждение в размер на 350.00 лева на адв. Десислава Тодорова Михова за процесуално представителство
в изпълнителното производство. Посочен е начин на плащане на сумата – в
брой.
При така установеното от фактическа страна,
съдът извежда следните правни
изводи:
Упражняването на материално и процесуално
право следва да се приема като правомерно
действие, но това не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотреба с право е налице когато
правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни
интереси на на длъжника или други лица - чл. 57, ал. 2
от Конституцията, както и в противоречие с интересите на обществото - чл. 8,
ал. 2 ЗЗД. Пример за това е, когато взискателят е упражнил
процесуалното си право да инициира изпълнителен процес недобросъвестно, при
условие че вече му е била заплатена
сумата или при липса на законно основание да претендира същата, като не подава
молба за прекратяване на образуваното изпълнително дело когато не съществува
вземане в негова полза, което да подлежи на принудително изпълнение, какъвто е
настоящия случай, доколкото с влязло в сила решение от
20.7.2021 г. е прието, че възможността за принудителено изпълнение срещу ищцата за процесното вземане е погасена
по давност в периода след 28.09.2011 г. В този случай страната, чиито интереси
са засегнати има право да претендира обезщетение за вреди, доколкото
поведението на взискателя е в нарушение на разпоредбата на чл. 3 ГПК и
се явява противоправно. За да възникне вземане
за обезщетение за имуществени вреди в полза на ищцата, същата следва да докаже,
както неправомерното поведение на ответника по иска, а именно неподаване на
молба до ЧСИ за прекратяване на изп.дело след като с
влязло в сила решение е отречено правото му на принудително изпълнение, вредата,
изразяваща се в заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело и причинната връзка между тях, така и
противоправността на поведението на ответната страна - неговата
недобросъвестност. По аргумент на чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Оборването на тази презумпция е на ответника,
като следва да се има предвид, че вината
в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието както е в
наказателното право, а неполагане на дължимата грижа от
добрия стопанин или добрия търговец. В този смисъл са постановени решение №
189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013 г. по описа на
ВКС, IV г.о., определение № 725 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5312/2016
г., IV г. о., ГК, определение № 120 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4920/2008 г., III г. о., ГК и др., решение от 28.11.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4150/2019 г. на РС Ст.Загора, 13 състав и
други.
В настоящия
случай е безспорно установено, че процесните вземания по издадения в
полза на праводателя на ответното дружество изп.лист
въз основа на който е образувано изп.дело
не подлежат на принудително изпълнение след 28.09.2011 г. Изпълнителното
дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 09.12.2020 г. по молба на длъжника, а не на взискателя.
От събраните в производството доказателства се
установи по категоричен начин, че след влизане в сила на решението по гр.д.№
2583/2021 г. на ВРС, по което ответното дружество «Кредит инкасо инвестмънт БГ»
ЕАД е страна, същото не е действало добросъвестно при
упражняване на права. Недобросъвестността се изразява в потърсената защита на
материално право чрез принудително изпълнение,
възможността за което е погасена
по давност. Поведението на ответника като взискател по същото изпълнително
дело представлява злоупотреба с процесуално
право, което е противоправно, а вината се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Ответното дружество, на основание
чл.49 ЗЗД като възложител на работата на представителя си по пълномощие, следва
да носи отговорност за причинените вреди от противоправното и виновно действие
на упълномощения си представител, изразяващо се в злоупотреба с процесуално
право-недобросъвестно упражняване на процесуално право. Процесуалните права са
дадени в полза на страните за защита
на техни материални права. В случай, че материалното право не съществува,
процесуалното право за неговата защита остава лишено от
основание. Процесуалното право не може да съществува валидно и законосъобразно
без материалното право. Правото на принудително изпълнение се явява защита на
едно съществуващо материално право, което не може да бъде реализирано
доброволно и затова е необходима държавната принуда, която да възстанови
справедливостта като принуди носителя на задължение /длъжника/ да изпълни
същото. В случая обаче не е налице задължение и държавната принуда се явява лишена от смисъл, основание и законосъобразност. Тя се
превръща в репресия от страна
на лице, което не е носител на права /няма вземане по отношение на длъжника/.
Поради това упражняването на процесуални права в този случай се явява
злоупотреба с право. В този смисъл е
постановено решение № 3562 от 1.08.2019
г. на РС - Варна по гр. д. № 454/2019 г.
Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на
иск, и с правото на принудително
изпълнение е деликтна, поради което по общите правила
дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. В настоящия
случай исковата претенция обхваща само имуществена вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба - заплащане на адвокатско възнаграждение за защитата на
ищцата като длъжник по образуваното
изпълнително дело и ответникът отговаря
за тази вреда в пълния й размер на 350.00 лева.
Съдържащия се в кориците на изпълнителното дело договор за правна защита и
съдействие обвързва страните по него,
същия е валиден съгласно разясненията,
дадени в т.1 от ТР
№6 от 06.11.2013г. по тълк дело 6/2012
на ОСГТК, посочен е начина на плащане на възнаграждението, договора има
характер на разписка и удостоверява заплащането на възнаграждението в размер на
350.00 лева в брой.
От изложеното следва, че предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 350 лева, от които 50.00 заплатена
държавна такса и 300.00 лева възнаграждение за един адвокат, което е в
минималния размер по чл. 7, ал.2, т.1 от
Тарифа № 1 от 2004 г. за МРАВ.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес ***, Бизнес център «Люлин-6», ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.А., ЕГН ********** *** сумата
в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по образуваното срещу нея изпълнително дело №
20118080402020 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№808, с район ВОС, на
осн.чл. пр.осн.чл.
49, вр.чл.45 ЗЗД, както и разноски за настоящото производство в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева,
на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
Районен
съдия: