РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000650 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260056/12.04.2021г., постановено по търг. д. №340/2018г.
по описа на Окръжен съд П., застрахователно дружество „A. F. I.“, със
седалище във Ф., а именно: F., S. P. C., postcode ****** е осъдено да заплати
на СН. Г. К., ЕГН **********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във
връзка с §22 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпените от нея болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К.,
настъпила на 20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г.,
около 17ч. в гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между
В.Г. К., майка на ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с
регистрационен номер ********, управляван от А.З. в размер на 80 000лв.,
ведно със законна лихва считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
100 000лв. искът е отхвърлен.
Застрахователно дружество „A. F. I.,“, със седалище във Ф., а именно:
1
F., S. P. C., postcode ******* е осъдено да заплати на ЦВ. Г. К., ЕГН
**********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ,
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от него
болки и страдания от смъртта на неговата майка В.Г. К., настъпила на
20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч. в гр.
Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на
ищеца, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер
*******, управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва
считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до
окончателното изплащане на сумата, за разликата до 100 000лв. искът е
отхвърлен.
Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F.,
S. P. C., postcode ***** е осъдено да заплати на З. Г. Д., ЕГН **********, на
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея болки и
страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на 20.11.2013г. в
резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013 г., около 17 ч., в гр. Б. (Ф.), на
моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на ищцата, и
лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер ******,
управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва считано от
20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 100 000лв. искът е отхвърлен.
Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F.,
S. P. C., postcode ******* е осъдено да заплати на Р. Г. ЯНК., ЕГН
**********, на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на
20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч., в
гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на
ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер
*******, управляван от А.З. в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва
считано от 20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 100 000лв. искът е
отхвърлен.
2
Застрахователно дружество „A. F. I.“ е осъдено да заплати на адв. Р.И.
М., ЕГН **********, САК, на основание чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 дължимото й се
възнаграждение съгласно чл.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, общо в размер на 13 555,20лв. с
вкл. ДДС.
Застрахователно дружество „A. F. I.“ е осъдено да заплати държавна
такса от 4% върху уважената част от исковете в размер на 12 800лв. в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд.
Срещу така постановеното решение, в осъдителните му части, с които е
присъдено обезщетение над левовата равностойност от 13 000 евро, е
постъпила въззивна жалба от ответника „A. F. I.“. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Основно оплакванията на жалбоподателя се свеждат до прекомерност на
присъденото обезщетение. Без да се отрича приложимостта на Регламент ЕО
№864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото
право към извъндоговорните отношения, са наведени доводи, че според
приложимото френско право и съдебна практика обезщетението, което се
дължи на навършили пълнолетие деца, поради настъпила смърт на родител и
които не са живели в едно домакинство с починалия, е в размер на 11 000 до
15 000 евро. В този смисъл се иска отмяна на решението в частта, с която
исковете на ищците са уважени над размера от по 13 000 евро до присъдените
по 80 000лв. Претендират се сторените по делото разноски.
Въззиваемите страни – СН. Г. К., ЦВ. Г. К., З. Г. Д. и Р. Г. ЯНК., в
представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорват изцяло предявената жалба.
Претендират разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА. С подадения от въззиваемите страни писмен отговор
не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред
въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
3
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Ищците в първоинстанционното производство – въззиваеми страни в
настоящето – СН. Г. К., ЦВ. Г. К., З. Г. Д. и Р. Г. ЯНК. основават претенцията
се на следните фактически твърдения: На 30.09.2013г. около 17ч. в гр. Б. (Ф.),
на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, настъпило ПТП между В.Г. К.,
майка на ищците, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с
регистрационен номер ********, управляван от А.З.. Описаният механизъм
на ПТП-то е следният: при потегляне, без да се убеди във възможността за
безпрепятствено движение, водачът на лекотоварния автомобил ударил
находящата се на платното пешеходка. Вследствие на настъпилото ПТП В. К.
получила множество травматични увреди, а именно: черепно-мозъчна травма
с мозъчен кръвоизлив, счупване на прешлени T11 и Т12 на гръбначен стълб,
счупване на кости от таза и др. В резултат от получените травми пострадалата
била приведена за лечение в университетски болничен център на гр.Б., където
поради характера и тежестта на получените травми изпаднала в състояние на
кома, като постепенно това й състояние се влошило и на 20.11.2013г.,
въпреки усилията на френските лекари, тежките несъвместими с живота
травми довели до смъртта й. Ищците се позовават на единствено виновно
поведение на водачът на лекотоварния автомобил „М.“ модел „С.“ - А.З.,
който в случай на проявено внимание към пътната обстановка и по
отношение на уязвимите участници в движението, би могъл изцяло да
избегне настъпилия инцидент. Вследствие смъртта на своята майка, ищците
претърпели нематериални и морални вреди, които ги променили завинаги.
Семейството им винаги било изключително задружно, а В. К. била опора за
всичките си деца, които отгледала и възпитала с много любов и нейната
загуба била непреодолима за тях и към момента. Настъпилата по този
внезапен и неочакван начин загуба била изключително тежък удар за цялото
семейство.
Отговорността на ответника се обосновава с факта, че към датата на
настъпване на събитието отговорността на водачите на лекотоварен
автомобил „М. С.“ с регистрационен номер *******, била застрахована в
4
компания „А. Ф.“ съгласно застрахователна полица с номер **********,
което дружество дължало репариране на претърпените от ищците вреди. Във
връзка с реализиране на правата си, ищците първо се обърнали към „А.Б.-Р.на
щ.“ ЕООД, който е представител на застрахователя за уреждане на
претенциите в Б.. В отговор на отправена покана от 26.10.2017г. те били
уведомени, че застрахователят потвърдил покритие на застрахователната
полица и завеждането на щета *********/17. С писмо изх.№664/12.06.2018г.
от представителя на чуждестранния застраховател, ищците били уведомени,
че се признава основателността на претенцията на всеки от тях за
обезщетение в размер на сумата от по 10 000 лв., за която им било
предложено подписване на споразумение. В отговор ищците заявили, че
желаят да получат превод от ответника за така предложените суми, но не
желаят да подписват споразумение, тъй като считат определеното
обезщетение за занижено с оглед на търпените от тях болки и страдания.
Отправеното до първоинстанционния съд искане е да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка в размер на по 100 000лв.,
ведно със законната лихва за забава от 20.11.2013г.
В срока по чл. 367 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответното застрахователно дружество. В първото по делото съдебно
заседание процесуален представител на ответното застрахователно дружество
е изразил становище, че предявените искове не се оспорват по основание, а
единствено по размер. Възраженията в тази насока са идентични с тези,
поддържани във въззивната жалба, посочени по-горе.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Тъй като спорът е с международен елемент, доколкото
застрахователното събитие и смъртта на наследодателката на ищците са
настъпили в РФ. и застрахователното дружество е със седалище РФ., първият
въпрос е международната компетентност на българския съд и приложимото
право.
Компетенстността на българския съд се извежда от разпоредбата чл.9,
пр.1, б.Б от Регламент /ЕД/ №44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно цитираната разпоредба, срещу
5
застраховател с местоживеене в държава – членка може да бъде предявен иск
в друга държава – членка, в съдилищата по мястото, където ищецът има
местоживеене. В настоящия случай и четиримата ищци са с местоживеене по
смисъла на Регламента в РБ., при което българският съд разполага с
необходимата международна компетентност.
Относими към приложимото право са разпоредбите на Регламент ЕО
№864/2007г. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото
право към извъндоговорните отношения и по-конкретно – чл.4 ал.1. Съгласно
цитираната разпоредба, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт
и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт. Непреките последици са търпените от ищците морални болки и
страдания. Вредоносният факт е настъпилото ПТП. Вредата, меродавна за
приложимото право е настъпилата смърт на наследодателката на ищците.
Данните по делото – превод на пълен препис на Смъртен акт сочат, че В. К. е
починала на 20.11.2013г. във Ф. /Б./. Т.е. – вредата е настъпила на територията
на РФ., при което приложимо е френското право, а не, както неправилно е
приел първоинстанционният съд – разпоредбите на отменения КЗ.
Следователно правният спор намира своето основание в разпоредбата
на чл.18 от Регламент ЕО №864/2007г. на Европейския Парламент и на
Съвета относно приложимото право към извъндоговорните отношения –
„Пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси“.
Съгласно цитираната разпоредба, увреденото лице може да предяви иск за
обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се
търси, ако приложимото към извъндоговорното задължение право или
приложимото към застрахователния договор право предвижда това. В случая
правната фигура на прекия иск срещу застрахователя е предвидена във
Френския закон №85-677 от 05.07.1985г., наречен законът „Бадентер“.
Същият е приложен в превод, изискан по реда на Европейската конвенция за
обмен на правна информация между държави.
Безспорен, както в първоинстанционното производство, така и в
настоящето, е фактът, че ищците са претърпели неимуществени вреди
вследствие смъртта на тяхната майка – В. К.. Смъртта е настъпила в резултат
6
на ПТП, по вина на водача на лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с
регистрационен номер ******* - А.З.. Не е спорен и механизмът на ПТП. Не
са спорни и предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на
ответното застрахователно дружество в качеството му на застраховател на
лекотоварния автомобил съгласно застрахователна полица с номер *********
валидна към момента на ПТП-то.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите,
изложени във въззивната жалба, е само досежно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди и по
конкретно – прекомерен ли е определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението съобразно приложимото Френско право.
Независимо че първоинстанционният съд е определил неправилно
приложимото право, то изводите му, като краен резултат са правилни и
определеното и присъдено на всеки от ищците обезщетение от по 80 000лв. е
съответстващ паричен еквивалент на причинените от тях душевни болки и
страдания.
От депозираните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите К.Д., Т.Г., С.Д., М.Д. и Д.Д., се установява, че семейството на
починалата В. К. било задружно и сплотено макар дъщерите й да живеели
отделно от нея в различни градове. Връзката между майка и син и дъщери
била изключително силна. В. К. постоянно подържала връзка с децата си,
както и им помагала през годините в отглеждането на техните деца и нейни
внуци. Помощта й била както физическа, така и финансова. От своя страна и
ищците са осигурявали грижи и помощ на своята майка. В. К. пребивавала,
както във Ф. – при сина си Ц. /който трайно пребивавал във Ф., а
впоследствие във Ф. се устроили да живеят и ищците Р. и З./, така и в Б.
/според френските правила за пребиваване/, като през всички периоди
поддържала тесни контакти с децата си. Внезапната смърт се отразила
изключително негативно и върху четиримата ищци и променила обичайния
им начин на живот. Показанията на свидетелите, като непосредствени и
убедителни и като на незаинтересовани от изхода на делото лица, съдът
кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Регламент ЕО №864/2007г. на
Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право към
7
извъндоговорните отношения, разпоредбите на регламента не ограничават
прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те
повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение
право. В този смисъл следва да се съобразят наднационалните критерии за
справедливост, като приложение може да намери и чл.52 от ЗЗД. А
принципът и критериите за справедливост означават да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. Такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му
положение, емоционалната връзка между пострадалия и претендиращия
репариране на вредите при настъпила смърт. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Този принцип на справедливост и критерии за
прилагането му е съобразен от първоинстанционния съд. Като е съобразил, че
ищците са пълнолетни лица, в зряла възраст, със свой собствен самостоятелен
начин на живот, първоинстанционният съд правилно е определил като
справедлив паричен еквивалент за репариране на претърпените от тях
неимуществени вреди сумата от 80 000лв. и е отхвърлил исковете до пълния
предявен размер. Следва да се посочи и че съвместното прилагане на
националното и чуждото право, дори и последното да предвижда лимити на
застрахователното обезщетение, както се твърди от жалбоподателя, в по-
пълна степен съответства на целите на Регламент ЕО №864/2007г. Съгласно
приетото в п.16 от преамбюла на Регламента, наличието на връзка с
държавата, в която е настъпила пряката вреда води до справедлив баланс
между интересите на лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице и
същевременно отразява съвременния подход към гражданската отговорност и
разработването на системи на обективна отговорност.
Преди всичко обаче, доводите на жалбоподателя, които са в насока, че,
според френското право и съдебна практика, са определени лимити на
застрахователно обезщетение /11 000 – 15 000 евро/ не намират опора в
8
нормативната уредба. Законът „Бадентер“ категорично не предвижда такива
лимити. Невъзможността обезщетението за неимуществени вреди да се
ограничава с лимитни стойности, противоречи, както на принципите на
справедливост, така и на наднационалното право. Правото на ЕС не
предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за
неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните
застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000
евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. /Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в
предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е
необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период,
приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат
техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите,
предвидени в първа алинея. /А в случая застрахователното събитие е
настъпило през 2013г./. Не на последно място следва да се посочи и
постановеното по преюдициално запитване решение на Съда на ЕО от
24.10.2013г. по дело С – 277/12/V.D. срещу B.A., като преюдициалното
запитване е отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Съгласно
т.2 от диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1,
пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1, пар.2 от Втора Директива 84/5.
Ето защо оплакването на жалбоподателя, че така присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение от по 80 000лв. за всеки от ищците е
9
прекомерно и неправилно определено, е неоснователно.
Що се отнася до акцесорните претенции за законна лихва върху така
определеното обезщетение, конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
изложени, като неоснователността на тези претенции се аргументира само с
неоснователността на главните искове. За пълнота следва да се посочи, че
началният момент на забава на длъжника – застраховател е правилно
определен от първоинстанционния съд. В случая приложение ще намери
гореспоменатата разпоредба на чл.16 от Регламент ЕО №864/2007г. и
съответно – доколкото се касае за непозволено увреждане – разпоредбата на
чл.84 ал.3 от ЗЗД.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно, като
краен резултат, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.38 ал.2 от ЗА
жалбоподателят следва да заплати в полза на адв. Р.М. - САК 2 600,68лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, с ДДС за предоставяне правна
защита пред въззивната инстанция, определено съобразно обжалваемия
материален интерес и съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260056/12.04.2021г., постановено по търг. д.
№340/2018г. по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част, с която:
Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P.
C., postcode ******* е осъдено да заплати на СН. Г. К., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на
20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч. в гр.
Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на
ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер
********, управляван от А.З. за разликата над левовата равностойност от
10
13 000 евро /25 425,79лв./ до 80 000лв., ведно със законна лихва считано от
20.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата;
Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P.
C., postcode ****** е осъдено да заплати на ЦВ. Г. К., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от него
болки и страдания от смъртта на неговата майка В.Г. К., настъпила на
20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч. в гр.
Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на
ищеца, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер
******** управляван от А.З. за разликата над левовата равностойност от
13 000 евро /25 425,79лв./ до 80 000лв., ведно със законна лихва считано от
20.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата;
Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P.
C., postcode ****** е осъдено да заплати на З. Г. Д., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на
20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013 г., около 17 ч., в
гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на
ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер
*********, управляван от А.З. за разликата над левовата равностойност от
13 000 евро /25 425,79лв./ до 80 000лв., ведно със законна лихва считано от
20.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата;
Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а именно: F., S. P.
C., postcode ******* е осъдено да заплати на Р. Г. ЯНК., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от нея
болки и страдания от смъртта на нейната майка В.Г. К., настъпила на
20.11.2013г. в резултат на катастрофа, станала на 30.09.2013г., около 17ч., в
гр. Б. (Ф.), на моста ул. „С.Е."*, срещу магазин „Е.Ц.“, между В.Г. К., майка на
ищцата, и лекотоварен автомобил „М.“, модел „С.“, с регистрационен номер
*********, управляван от А.З. за разликата над левовата равностойност от
13 000 евро /25 425,79лв./ до 80 000лв., ведно със законна лихва считано от
20.11.2013г. – датата на която е починало увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 100 000лв. искът е отхвърлен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „A. F. I.“, със седалище във Ф., а
11
именно: F., S. P. C., postcode ******* да заплати на адв. Р.М. - САК 2
600,68лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с ДДС за оказана
безплатна правна помощ във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12