Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
Ботевград 28.08.2017г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публичното заседание на четиринадесети август през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско
дело № 215 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно
съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
разгледани по реда на чл.310 и сл. от ГПК „Бързо производство”.
Р.А.П. ***, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адвокат Е.Г.Е. ***, е
предявил искове срещу Н.Ч. „****“ гр.П., с адрес: гр.П., пл.“****“№4, с БУЛСТАТ
****, за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, постановено със Заповед № ****г.
на Председателя на Н.Ч. „****”, с която на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ-поради
изтичане на уговорения срок е прекратено трудовото му правоотношение, за
възстановяване на заеманата от него преди това длъжност „****” и за заплащане
на сумата от 4653.76лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
това, че е останал без работа в периода от ****г. до ****г. в резултат на
незаконното му уволнение, ведно със законната лихва, считано от деня на
предявяване на иска-****г. до окончателното заплащане, както и за присъждане на
направените по делото разноски
съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.158/.
В с.з. ищецът лично и чрез
пълномощника адв.Е.Г.Е. *** /пълномощно от 20.02.2017г.-л.6/, поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени по съображения, подробно изложени в
исковата молба. Представя писмени бележки с
вх.№**** от ****г., изпратени по куриер с дата 17.08.2017г.. Моли
ответникът да му заплати направените по делото разноски като прилага списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-Н.Ч. „****” гр.П., чрез председателя си Т.Б.-Д.
е направила възражения по горните искове и е представила писмен отговор с вх.№ ****
от ****г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
исковете, заявява, че уволнението е правилно и законно, за това, че ищецът е
работил при ответника на основание конкурс, като е съществувало изискване при
провеждането на конкурса за представяне на концепция за развитието на
читалището за следващите 3 години, от което следва, че ответникът е имал
намерение да сключи срочен трудов договор с избрания кандидат. Взето е решение
от читалищното настоятелство поради финансови причини след проведения конкурс
спечелилото лице да бъде със срочно трудово правоотношение. Освен това заявява,
че при първоначално уговаряне на условията на трудовото правоотношение между
страните ищецът е следвало да възрази срещу уговорения срок, което не е
направил, за което погасителната давност е 3 години и е изтекла на ****г., Ищецът
не е предявил иск по чл.74, ал.1,т.4 от КТ, който също е погасен по давност.
Завява, че по време на трудовото му
правоотношение с ответника, ищецът е работил в читалището в гр.Е.. Оспорва иска
по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като ищецът работи в читалището в с.Т. и в с.В..
В с.з. ответникът, чрез пълномощника си
адв.Е.Д.К. от САК /пълномощно от ****г.-л.52/, оспорва изцяло предявените
искове, поддържа направените възражения в писмения отговор като заявява, че
уволнението е правилно и законно, моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове. Представя писмени бележки с вх.№
**** от ****г. Моли да се присъдят направените от ответника разноски по делото
като представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.159/.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е възникнало на основание конкурс като
на ****г. ищецът е заел длъжността “секретар“ на ответното читалище, която е
изпълнявал до ****г., т.е. три години, когато е прекратено трудовото му правоотношение
със Заповед № ****г.
на Председателя на Н.Ч. „****”, с която на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ-поради изтичане на уговорения срок е прекратено трудовото му правоотношение
на длъжността “****“.
Горното
се установява и от приложените писмени доказателства-лично трудово досие на
ищеца, протокол от ****г. на заседание на настоятелството на ответното
читалище, Заповед № ****г. на Председателя на читалището, Протокол от проведен конкурс от ****г.,
Протокол от ****г., съобщение за резултата от конкурса и класираното на първо
място лице №** от ****г.
Спорното между страните е действителен
ли е срока, уговорен между страните в трудовия договор и допълнителното
споразумение, т.е. трудовото правоотношение възникнало на основание конкурс, на
който ищецът е класиран на първо място, е за определено време или за
неопределено време и съответно налице ли е хипотезата на чл.325, ал.1, т.3 от КТ за прекратяването му.
Видно
от приложеното копие от трудов договор № */****г., се установява, че преди
постъпването от ищеца на работа при ответника на длъжността „секретар“, при
която трудовото правоотношение е възникнало на основание конкурс, страните са
уговорили размера на трудовото възнаграждение, както и че се сключва за срок от
една година, като уговореният срок за изпитване е в полза на
ответника-работодател.
След изтичане на горния изпитателен
срок от една година е сключено допълнително споразумение от ****г. към трудовия
договор №*/****г. между страните като заеманата от ищеца длъжност е „****“ за
срок от 2 години от ****г. до ****г.
От показанията на св.И.М.Д., воден от
ответника, който е бил член на настоятелството на ответното читалище в периода
2012г.-2014г., се установява, че ищецът е заел длъжността след проведен конкурс
и при постъпването му, се установило, че работи по трудов договор и в
читалището в гр.Е., за което е сключен срочен трудов договор. Намеренията на
настоятелството са били секретаря да се назначава за три години, колкото е
мандата на самото настоятелство, но не е бил променен Устава в тази насока.
Финансовото състояние на читалището не било добро, тъй като са разчитали на държавни
субсидии за заплатите.
Съгласно показанията на свидетеля Л. Ц.
Г., водена от ищеца, която е била член на конкурсната комисия, пред която се е
явил ищеца, както е и член на проверителната комисия при ответното читалище, се
установява, че ищецът и преди това е бил секретар на читалището в гр.П. в
периода от 1991г. до 1995г., след което е заминал за работа в Германия, тъй
като е хореограф, способен и талантлив. След проведения конкурс св.Г. заявява,
че е останала с впечатление, че ищецът ще работи на постоянен трудов договор,
тъй като длъжността му не е изборна. По време на конкурса има представена
концепция за работата на читалището за в бъдеще, но нито в обявата за конкурса,
нито в заповедта за назначаване на комисията за провеждане на конкурс не е
обявено, че длъжността секретар е за определен срок. При започване на работа от
ищеца в ответното читалище, същият е работил на половин щат в читалището в гр.Е.
до завършване на някакъв започнат с негово участие проект.
От показанията на св.П.Т.С., също воден
от ищеца, се установява, че познава ищеца от ученическите си години, след което
през 2013г. е бил член на настоятелството на ответното читалище за един мандат,
като по това време е бил обявен конкурс, който е спечелил ищеца и е бил
назначен с изпитателен срок на пълно работно време от 8 часа, докато в
читалището в гр.Е. е работил на половин работен ден и това е бил въпроса,
обсъждан от настоятелството по отношение на работата на ищеца при ответника.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№****г., изготвена от вещото лице М.П.Т., която страните не са
оспорили и съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява,
че размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца или за
периода от ****г. до ****г. е в размер на сумата от 5172лв. От направените
справки от вещото лице Т., се установява, че в горния период от време ищецът не
е получавал трудово възнаграждение, т.е. възнаграждение по съществуващо трудово
правоотношение, а само сумата от 288лв. през месец март и сумата от 333лв. през
месец юни на 2017г. за изпълнение на възложена работа по граждански договор,
сключен между ОУ“****“-с.В. от ****г. за срок от ****г. до ****г. Освен това се установява, че Дневникът със
записаните протоколи на настоятелството се води в папка, в която се поставят
отделните протоколи, печатно написани и са подредени хронологично.
От приложеното копие от продължение на трудова
книжка №48 на ищеца, се установява, че няма отбелязвания в трудовата книжка, че
за периода от ****г. до сега е започнал работа, както има отбелязване на стр.12
и 13 за заплащане на обезщетение за безработица.
Видно от приложеното копие от
Разпореждане от ****г. на ТП-СО на НОИ се установява, че ищецът получава
обезщетение за безработица.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ са допустими, тъй като
главният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
предявен в срока, предвиден в чл.358, ал.1, т.2 от КТ.
Съдът приема, че в случая не са
предявени инцидентни установителни искове за обявяване на недействителността на
отделни клаузи, в случая посочения срок в трудовия договор и
допълнителното споразумение, сключени
между страните, а са изложени доводи за това, по които съдът следва да се
произнесе в мотивите на настоящето си решение. Недействителността на трудов
договор може да се предяви с отделен иск, с инцидентен установителен иск, както
и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен
от него трудов договор, както е в разглеждания случай. В тази настоящата
хипотеза, чрез доводи, изложени в исковата молба, съдът не дължи изрично
произнасяне с диспозитива на решението, а недействителността се констатира и е
налице зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с довод или
възражение от страните. В този смисъл е съдебната практика, отразена в
Решение№1129/1995г. по гр.д.№1214/1994г.; опр. №305/14.03.2011г. по
гр.д.№1436/2010г.;
опр.
№581/10.12.2010г. по гр.д.№869/2009г.;
Решение № 650 по гр.д.№1573/2009г. на ВКС.
Поради горното съдът не споделя
възражението на ответника, че недействителността на отделните клаузи във връзка
с трудовото правоотношение между страните се обявява от съда само по предявен
за това иск и в тази насока направеното възражение, че тези искове са погасени
по давност, тъй като са изтекли три години от сключване на трудовия договор на ****г. и допълнителното споразумение на ****г. и
датата на предявяване на настоящите искове на ****г., като неоснователни.
Разгледан по същество главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца от ответника е основателен
и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Безспорно е установено по делото, че
трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.3 от КТ, а именно поради изтичане на уговорения срок.
Няма спор между страните, както и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е възникнало на основание конкурс за
длъжността „секретар“ на ответното читалище.
Съгласно Закона за народните
читалища и приложения Устав на ответното читалище няма изискване за длъжността
„секретар“ да е мандатна и да е за периода, съвпадащ с мандата на съответното
настоятелство, което се избира за срок от 3 години.
Няма представени по делото писмени
доказателства, а именно обявата за конкурса за длъжността „секретар“, който
конкурс е проведен на ****г., за това, че се касае за длъжност, която ще се
заеме за определен срок. В този смисъл
са и показанията на св.Л. Г., която е била член на комисията, провеждала
конкурса, спечелен от ищеца. Възраженията на ответника, че след като се изисква
концепция за работата на читалището за следващите три години, то от това
следва, че конкурсът е за заемане на длъжността за три години, което съждение съдът
приема за несъстоятелно. Това е така, за това, че в случая този срок от три
години не е определен още с обявата за провеждането на конкурса, а едва в
споразумението сключено със спечелилия конкурса, който съдът приема, че в
случая конкурса за длъжността „секретар“ не е обявен със срок.
Съгласно чл.96, ал.1 от КТ
трудовото правоотношение за конкурсна длъжност възниква с лицето, което е
класирано на първо място, от деня, в който то е получило съобщението за
резултата. След възникването на трудовото правоотношение страните могат да сключат договор по чл.107 от КТ, с който да уредят
по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет едно вече съществуващо трудово правоотношение,
което може да бъде променено или прекратено, но не може да възникне втори път,
за което законодателят го нарича споразумение.
В случая страните са сключили трудов договор №*/****г.,
който е за срок от една година от ****г. до ****г., като уговорен срок за
изпитване в полза на ответника-работодател.
Настоящият съдебен състав намира, че
сключването на договор със срок на изпитване при проведен конкурс, като
основание за заемане на длъжността, е нарушение на закона. Работодателят не
може да съвместява конкурса, целта на който е да подложи на проверка качествата
на кандидатите за заемане на конкурсната длъжност, с договора по чл.70 от КТ,
насочен също към проверка годността на служителя за възложената му на
съответната длъжност работа. Освен това при конкурс качествата на кандидата се
проверяват по установения от закона ред на допускане и провеждане от конкурсна
комисия, с чието решение за класиране на кандидатите работодателят е
обвързан-чл.96, ал.1 от КТ.
С оглед на горното съдът приема, че клаузата
в трудовия договор №* от ****г., с която е уговорен срок за изпитване е
недействителна.
След изтичане на горния срок,
страните са сключили допълнително споразумение от ****г. към горния срочен
договор за длъжността „****“ за срок от две години от ****г. до ****г. Съдът
намира, че когато длъжността е обявена за конкурсна от работодателя, както е в
случая, са приложими нормите на чл.68,ал.5 от КТ, а именно трудов договор по чл.68,ал.1,т.1,
сключен в нарушение на ал.3 и ал.4, се смята за сключен за неопределено време.
Съдът не споделя възражението на ответника, че за възникнали трудови
правоотношения на основание конкурс, са неприложими разпоредбите на чл.68 от КТ. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в решение № 840 от 29.12.2009г.
по гр.д.№ 3405/2008г. на ІV г.о. на ВКС.
Посоченото по-горе допълнително споразумение
от ****г. е сключено при нарушение на чл.68, ал.4 от КТ, за това, че съгласно
чл.68, ал.3 от КТ срочен трудов договор по чл.68, ал.1,т.1 от КТ се сключва
само за изпълнение на временни, сезонни, или краткотрайни работи и дейности, а
видно от длъжността, която ищецът е заемал „****“ работата, който му е
възложена няма временен, сезонен или краткотраен характер. Действително чл.68,
ал.4 от КТ дава възможност да се сключва срочен трудов договор по чл.68,
ал.1,т.1 от КТ за работа и дейности, извън посочените в ал.3, но само по
изключение и за срок не по-малък от една година. Легална дефиниция на
„изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ е дадено в $ 1, т.8 от КТ, където е посочено, че
такова е на лице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни
и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на договора, които следва да са посочени в него и да обуславят срочността
му. В случая, в процесното допълнително споразумение от ****г. не са
посочени изрично някоя от причините по $ 1, т.8 от КТ, за да мотивират неговото
сключване, както и да се определи срочността му. Възражението на ответника, че
горният срочен трудов договор е сключен поради не доброто финансово състояние
на ответното читалище, отразени в показанията на св. И.М.Д., не са посочени в допълнителното споразумение, като по този начин
е нарушена разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ, поради което и на основание чл.68,
ал.5 от КТ сключеното между страните допълнително споразумение следва да се
приеме като споразумение по чл.107 от КТ за неопределено време. С установеното
по-горе, че допълнителното споразумение от ****г. е сключено за неопределено
време, съдът счита, че ответникът като работодател не може да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ-поради изтичане
на уговорения срок, за което в случая е неприложимо горното уволнително
основание.
С оглед на горното съдът приема,
че клаузата в допълнителното споразумение от ****г., с която е уговорен срок е
недействителна.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и уволнението на ищеца следва да бъде
признато за незаконно и отменено.
По отношение на втория обективно съединен иск или акцесорният иск по чл.344, ал.1,т.2 от КТ-за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди това длъжност, съдът намира,
че същият е основателен по следните съображения: уважаването на главния
иск-отмяна на уволнението обуславя основателност на иска за възстановяване на
работа. Освен това съдът взе предвид, че трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е за неопределено време съгласно превръщането му по реда на чл.68,
ал.5 от КТ на допълнителното споразумение от ****г. в такова за неопределено
време.
Съдът намира, че така предявеният трети иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ за 6 месеца след уволнението на ищеца от ответника, считано от ****г. до ****г.
е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от 4653.76лв./четири хиляди шестстотин петдесет и три лева и
76стотинки/, така както е предявен от ищеца /виж уточняваща молба с вх.№****г./,
който размер не е изменен по реда на чл.214 от ГПК, по следните правни
съображения: уволнението на ищеца е признато за незаконно, същият е останал без
работа 6 месеца след уволнението, а именно за периода от ****г. до ****г.,
което се установява от събраните по делото доказателства-копие от извлечение от
трудовата книжка на ищеца, в която няма вписване, че същият работи след
уволнението, предмет на настоящия правен спор и получава доходи от положен от
него труд по трудово правоотношение в посочения по-горе период от време. В
горния смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. М.Т.
и приложеното разпореждане за получаване на обезщетение за безработица. Съдът намира,
че не следва да се приспадат получените през месец март и месец юни на 2017г.
от ищеца суми от 288лв. и от 333 лв., които са получени по граждански договор,
за това, че обезщетението по чл.225 от КТ е уредено в раздел ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен “Други видове
обезщетения“. То обезщетява пропуснатата полза от увеличаване патримониума на
ищеца чрез полагане на труд по трудово правоотношение, поради което следва да
се приеме, че има характер именно на обезщетение, свързано с работа. Размерът
на обезщетението съдът съобрази със заключението на така приетата
съдебно-техническа експертиза на в.л. М.Т.. Основателно е искането за
присъждане на законната лихва за забава върху размера на обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ, считано от деня на предявяване на иска на ****г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Ботевград
държавна такса в размер на по 50лв. за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ, както и държавна такса в размер на 186.15лв. върху уважения размер
на иска по чл.225, ал.1 от КТ, както и сумата от 100лв. за заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 1050лв./ хиляда и
петдесет лева/ за направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за адвокатска защита /л.156/.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.А.П. ***, с ЕГН:**********,
постановено със Заповед
№ ****г. на Председателя на Н.Ч. „****” гр.П., с която на основание чл.325,
ал.1, т.3 от КТ-поради изтичане на уговорения срок е прекратено трудовото му
правоотношение и ГО ОТМЕНЯВА на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.А.П. ***, с ЕГН:********** на
заеманата от него преди това длъжност „****“ в Н.Ч. „****” в гр.П. на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„Н.Ч. „****” гр.П., с адрес: гр.П., пл.“****“№*, с БУЛСТАТ **** да заплати на Р.А.П.
***, с ЕГН:********** сумата от 4653.76лв./четири
хиляди шестстотин петдесет и три лева и 76 стотинки/, представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за това, че е останал без работа след
незаконното му уволнение за периода от ****г. до ****г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска-****г. до окончателното заплащане,
както да му заплати
и сумата от 1050лв. /хиляда и петдесет лева/ за
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н.Ч.
„****” гр.П., с адрес: гр.П.,
пл.“****“№*, с БУЛСТАТ **** да заплати в полза на РС-Ботевград държавна
такса общо в размер на 286.15лв. /двеста осемдесет и шест лева
и 15 стотинки/ върху така уважените искове, както да заплати и сумата от 100лв./ сто лева/ за направени разноски
за депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София
в двуседмичен срок, считано от 28.08.2017г.,
в който съдът е обявил решението на страните, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК,
като незабавно следва да се връчи препис от решението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./