Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.10.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен
състав
На 17
септември Година:
2020
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия БОЗОВА
а.н.дело
№ 1221 по описа за 2020 година, съобрази:
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП)
№ 20-1228-000491 от 11.03.2020 година,
издадено от началник група към ОД МВР Стара Загора, Сектор ”Пътна полиция”, с
което на К.К.Г. *** е наложено административно наказание - ”глоба” в размер на
50.00 (петдесет) лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение
на чл.137А ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К.К.Г. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доводите и становищата на
страните и събраните доказателства поотделно и в съвкупност и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.
Жалбата е основателна.
Жалбоподателят е от град Гурково,
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ….,
категории В A1 M и се води на отчет в
ОДМВР Стара Загора – виж лист 9 и 10 от делото.
На 04.02.2020 г., в 15.31 часа, в град
Стара Загора, на бул.”Хрищян войвода”, в посока юг, жалбоподателят управлявал товарен
автомобил „Форд” с рег. № СТ …. РВ.
По същото време и на същото място свидетелят К. и
колегата му свидетелят П. – младши
автоконтрольори при ОД МВР Стара Загора осъществявали контрол по линия
безопасност на движението в град Стара Загора, като наблюдавали движението и
превозните средства.
Автомобилът, управляван от жалбоподателя бил спрян от
младши автоконтрольорите за проверка. Водачът не ползвал обезопасителен колан. При
проверката жалбоподателят
бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер, който отчел
отрицателен резултат.
Свидетелят К. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 199308 от 04.02.2020 г., за
нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, изразено в това, че по време на движението
не ползвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Жалбоподателят казал на проверяващите, че имал право да
не слага обезопасителен колан, тъй като имал здравословен проблем и имал
документи за това. Не представил на проверяващите документи във връзка с това твърдение.
Въз основа на акта за нарушение, на 11.03.2020 година е
издадено атакуваното НП.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършено на 04.02.2020 г., в 15.31 часа, в град Стара
Загора, на бул.”Хрищян войвода”, в посока юг, управлявал товарен автомобил
„Форд” с рег. № СТ ….. РВ:
На основание чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от Закона
за движение по пътищата - ЗДвП (”Наказва
се с глоба 50.00 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска”) за нарушение на
чл.137а, ал.1 от същия закон (”Водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани”) – за това, че по време на движение не е
използвал обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение по
чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните гласни доказателства приобщени посредством разпита на
свидетелите, чийто показания съдът кредитира с доверие като убедителни
и правдиви и без
нестабилност в изложението, както и с писмените доказателства,
приети с определение.
Фактическите констатации отразени в АУАН и възпроизведени
в НП се потвърждават изцяло от показанията на свидетелите.
Съдът няма причина да се съмнява в показанията на
свидетелите, които помнят добре случаят и добросъвестно го възпроизвеждат и
установяват, че жалбоподателят е бил без колан по време на движението си
като водач на процесния автомобил.
Ето защо, съдът намира за
доказани констатациите отразени в съставения акт за нарушение.
При съставянето на АУАН не са били допуснати съществени
процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно съставен, поради
което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП: ”Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното”.
В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за
движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС – да
използва предпазния колан, с който моторното превозно средство е оборудвано.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят
представи медицински документ от
02.01.2020 г. с валидност до 31.12.2020 г., видно от който не трябва да поставя
пристягащи колани на гръдния си кош, в това число и предпазен колан при
шофиране, тъй като това ще влияе неблагоприятно за работата на лявата камера на
сърцето.
Жалбоподателят в случая не е изпълнил задължението да
използва обезопасителен колан при управление на МПС, но това неизпълнение е обусловено
от обективна причина каквото се явява здравословното състояние след клапно
протезиране.
По отношение на жалбоподателя е налице законоустановеното
изключение предвидено в чл.137а ал.2 т.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба –
могат да не ползват обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан.
Съдът приема, че с оглед приетата в съдебно заседание
медицинска документация следва извод, че жалбоподателят при процесната проверка
е лице, което може да не ползва обезопасителен колан, тъй като физическото му състояние
не позволява използването на такъв, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна
следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски – 300 лева
адвокатски хонорар, платен на 11.05.2020 година при подписване на договора за
правна защита и процесуално представителство, което възнаграждение е съобразено
с изискванията на чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съдът не намира основания
да го редуцира.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 20-1228-000491 от 11.03.2020 година, издадено от
началник група към ОД МВР Стара Загора, Сектор ”Пътна полиция”, с което на К.К.Г.
*** е наложено административно наказание - ”глоба” в размер на 50.00 (петдесет)
лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара
Загора да заплати на К.К.Г. сума в размер на 300.00 лева, направени по делото
разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: