Присъда по дело №1382/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД №1382 по описа на ВРС, петнадесети
наказателен състав за 2021год.

По отношение на подс.Р. Н. С. –ЕГН **********, от гр.Варна, от
Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.211 пр.2
вр.чл.209 ал. 1 от НК, за това, че на 22.04.2012г. в гр.Варна, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у * и Н. П. Н., че като
управител да „Супер ойл комерс" ЕООД, ще им посредничи пред
„Агрополихим" АД-Девня за закупуване на 25 тона амониева селитра и с това
причинил на Н. П. Н. имотна вреда в размер на 13 000лв./тринадесет хиляди
лева/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
След провеждане на разпоредително заседание, изслушване на страните
по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК и липсата на възражения относно
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП и предвид
изявлението делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие,
на основание чл.252 ал.1 от НПК съдът незабавно даде ход на делото по реда
на глава 27 от НПК.
Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от
НПК , както и неговите права. На основание чл.372 ал.1 от НПК съдът
уведоми подсъдимия, че при провеждане на съкратено съдебно следствие
съответните доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази
желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2
от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези
факти.С изрично определение съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите,
свидетелите и вещите лица.
В разпоредително заседание бе предявен гр.иск от пострадалият от
деянието Н. П. Н., лично в писмен вид и чрез адв.Б. *, срещу подсъдимия Р.
Н. С., за претърпените в резултат на деянието имуществени вреди, в размер на
13000 лева, ведно със законната лихва от датата, визирана в молбата-
22.04.2019г. до окончателното заплащане на сумата.Гражданският иск бе
приет за съвместно разглеждане, а Н., чрез адв.* бе конституиран в
качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно
заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение, като
счита, че същото се подкрепя от всички събрани по делото доказателства,
напълно кореспондиращи с фактите, посочени в обстоятелствената част на
1

обвинителния акт, като коментира тези доказателства.Излагат се и аргументи
относно съставомерността на деянието от субективна страна, изначалната
невъзможност и нежелание на подсъдимия да изпълни поетите ангажименти,
визира се и извършване на деянието при условията на опасен рецидив, като
представителят на ВРП моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като
му бъде наложено наказание при условията на чл.58 а, ал.1 от НК, което да
бъде намалено с една трета и същото да бъде изтърпяно при строг режим,
като в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и направените по делото
разноски.По отношение на предявеният граждански иск прокурорът изразява
становище, че следва да бъде уважен в цялост.
Адв.* също счита, че са налице достатъчно доказателства за виновното
поведение на подсъдимия, присъединява се към становището на
представителя на ВРП относно доказаността на извършеното деяние, като
моли на подсъдимия да бъде наложено наказание към средния размер и да
бъде уважен предявеният граждански иск, ведно със законната лихва от
претендираната дата.
Защитникът на подсъдимия заявява, че фактическата обстановка не се
оспорва, но излага аргументи в подкрепа на становището, че неправилно
деянието е било квалифицирано като извършено при условията на опасен
рецидив, тъй като са изминали повече от пет години от последното изтърпяно
наказание и моли съдът да наложи наказание към минималния размер,
доколкото подсъдимият с процесуалното си поведение не е осуетявал
действията на органите по разследването и не им е пречил,признал е вината
си, а по отношение на предявеният граждански иск предоставя преценката на
съда.
При предоставеното право на реплика прокурорът единствено излага
аргументи относно процесуалното поведение на подсъдимия, сочи, че е бил
обявен на общодържавно издирване и че заради усилената работа на
правоохранителните органи е бил открит и моли това обстоятелство да бъде
преценено при определяне на наказанието.
Подсъдимият изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като в последната си дума изразява съжаление за
извършеното и отново признава вината си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От 2011г. свид.* започнал да се занимава с търговия на зърнени култури,
приоритетно със слънчоглед, който продавал на различни предприятия за
преработка на слънчоглед - в гр.Каспичан. Св.* не работил самостоятелно, а
със своя приятел – св. Н.Н. от гр.Добрич. През месец април 2012г. техни
потенциални клиенти от гр.Омуртаг ги потърсили с цел да ги снабдят с
около 25 тона амониева селитра във връзка с отглежданите от тях земеделски
култури. Св.* и св.Н.Н. се съгласили да проучат възможностите, като
уговорката била, ако доставят амониевата селитра, вместо заплащане да
2

получат бъдеща продукция. Двамата започнали да търсят усилено хора, които
мотат да им съдействат за закупуване на амониева Селитра. За целта св.Н.Н.
се свързал със св.* от гр. Провадия, с когото били дългогодишни познати.
Последният имал няколко камиона, като осъществявал с тях превоз, товаро-
разтоварна дейност и имал множество контакти. Покрай св.Н.Н.- св.* се
запознал й със свид.*. През този период услугите на св.* ползвани от подс.Р.
Н. С., който имал няколко дружества, чрез който развивал дейност, едно от
които било „Супер ойл комерс" ЕООД.
Св.* останал с впечатление, че подс.С. е сериозен бизнесмен с
възможности, тъй като плащал коректно зд извършената работа. Известно
време след като между св. * и св.Н. се провел разговор за доставка на
амониева селитра, по телефона със св.* се свързал подс.С., който му обяснил,
че има възможност да достави амониева селитра от „Агропрлихим" в гр,
Девня на цена от 520лв. за тон. Св.* си спомнил за св.Н., обадил му се и се
провела среща между него, свид.Н.Н. и свид.* в гр.Провадия. На тази среща
свид.*, им обяснил каква оферта е получил, както и че подс.С. е сериозен, а
освен това има възможност да изпълни възложеното. Те се съгласили да
направят поръчка за един камион, т.е. двадесет и пет тона амониева селитра.
Св.* отново посредничил, като била постигната уговорка на 22.04.2012г.
четиримата да се срещнат в гр.Варна. За сделката тъй като двамата нямали в
момента свободни средства, св.Н.Н. взел предния ден от свой познат в заем
сумата от 13000лева, като с връщането на парите се задължил само и
единствено той.
На 22.04.2012г. те тръгнали от дома на св.*, с автомобила на св.Н.Н.,
като с тях бил и св.*, който инцидентно решил да ги придружи до гр.Варна. В
св.Н.Н. била сумата от 13000лева, представляваща левова равностойност на
цената за 25 тона амониева селитра. Пристигайки в гр.Варна узнали от св.*,
че предварителната уговорка да се срещнат в офис на подс.С. отпаднала и
следвало да проведат срещата в кафене разположено на базар „Левски".
Отишли до там четиримата, като подсъдимият ги чакал отвън. Св.* останал в
автомобила, но видял, че св.Н. предал нещо на непознат за него човек.
Всъщност св.Н.Н. пред кафенето предал на подс.С. сумата от 13000лв. и след
това влезли в заведението. Там се провел разговор относно подробностите по
превоза, товаренето и доставката. Докато разговаряли подсъдимият им
обяснявал, че има търговско дружество, занимаващо се с търговия на зърнени
култури. В хода на разговора им предложил да издаде разходен касов ордер,
като извадил от чантата си печат. Оказало се обаче, че няма кочан с разходни
ордери, поради което св.Н.Н.. представил такъв от кочана, който носил и
написал документа, като посочил името на св.*.
Това направил със съзнанието, че двамата работят заедно и няма
значение, чие име ще бъде написано, но паричната сума от 13000лева, която
предал на подс.С. минути преди това, той държал в себе си със съзнанието, че
е взел цялата сума в заем и той следва да върне заема. Документът бил
подписан от подсъдимия, който го подпечатал с печат на „Супер ойл комерс".
3

Освен това подс.С. обяснявал, че товаренето ще се извърши на следващия
ден, поради което шофьорът на камиона трябва да е рано сутринта в завода,
там щяло да има човек, който да го посрещне и да започне товаренето. Почти
веднага след това срещата приключила, тъй като подсъдимият провел
разговор по телефона си и обяснил, че имал друг ангажимент. Свид.* от своя
страна, възприемайки кога трябва да се товари, уговорил още същия ден
транспорт със свой познат - св.*, който бил управител на ЕТ „Вълко *" с
предмет на дейност селскостопански транспортни услуги. Това св.* направил,
след като разбрал, че не може да се ползват камионите на св.*, тъй като били
специализирани за превоз на зърно и в тях не може да се натовари амониева
селитра. Превозът следвало да се извърши от „Агрохолихим" гр.Девня, до
гр.Омуртаг, като транспортната услуга щяла да се заплати от клиента при
доставката. Уговорката била да се поддържа връзка по телефона със св.*,,
който имал три телефонни номера на подсъдимия, а именно: 0879/344-887;
0892/396-818; 0876/032-808.Около 02,30ч. на 23.04.2012г. се провел
телефонен разговор между подс.С. и св.*, като на последния му било
обяснено, че възникнал проблем и камионът трябвало да бъде пред завода
малко по-късно около 08,00-09,00ч. Св.* се свързал със св.Н.Н., който
разговарял за това със св.*. Двамата обаче решили да отидат в завода в
предварително уговорения час.
Те, заедно със св.*-, работещ при св.* били в 04,30ч. в района на
,,Агрополихим" АД -Девня, и тъй като до 09,00ч. никой не дошъл се свързали
със св.*, той се опитал да позвъни на подс.С. на номер 0879/344-887, но
телефонът му бил изключен. Около обяд св.* се свързал със св.*, като му
обяснил, че камионът още не бил натоварен и не знае причината за това.
Междувременно свид.* и св.Н.Н. тръгнали за гр.Провадия, където се
срещнали със св.*, който им обяснил, че успял да разговаря с подс.С., той бил
в болница, но щял да дойде, а освен това им предоставил другите два
телефонни номера, които му били известни,, че се ползват от подсъдимия.
Среща не се осъществила, а те освободили камиона, като в късния следобед
подсъдимият им обяснил, че е в завода и има среща с директора. В рамките на
два часа им обяснявал в телефонни разговори, че бил в различни служби в
завода, а след 16,30ч. изключил телефона си и те повече нямали връзка с него.
Поради тази причина била подадена жалба и било образувано наказателно
производство.
В хода на разследването св.*, св.Н.Н. и св.* категорично разпознали
подс.С., на когото били предадени парите и с когото се осъществил
разговорът за доставка на амониева селитра.
От св.* бил предаден в оригинал разходен касов ордер от 22.04.2012г.
По делото била изготвена и приобщена съдебно-графическа експертиза,
като видно от заключението на вещото лице подписът в графа „получил
сумата, подпис" на изследвания разходен касов ордер от 22.04.2012г. за
сумата 13000лева, е положен от Р. Н. С..
4

От приобщена справка за идентичност на имена е видно, че Р. Н. С. и Р.
Н. С. са имена на едно и също лице.
Видно от приобщен писмен отговор от „Агрополихим" АД гр.Девня,
през 2012г. дружеството се е занимавало с производство и продажба на
амониева селитра /амониев нитрат/, като са били извършвани и продажби на
дребно. На 22/23.04.2012г. са експедирани 1 223 тона амониев нитрат, по
заявки на клиенти получени но електронна поща и/или факс, като видно от
приложен списък сред клиентите направили заявки не фигурира „Супер ойл
комерс" ЕООД нито име на физическото лице Р. Н. С..
От приобщена справка от търговски регистър е видно, че е регистрирано
търговско дружество „Супер ойл комерс" ЕООД с управител Р. Н. С..
Приобщени са справки от мобилни оператори относно ползвани от Р.С.
през този период сим-карти, от които е видно, че телефонните номера чрез
които са контактували свид.*, свид.* и свид.Н.Н. не съответства на
телефонните номера, за които подс.С. е имал регистрирани сим-карти на
негово име.
От приобщени справки от мобилни оператори се изяснява, че единият от
номерата - 0892/968-818 е регистрирана предплатена карта на Елионора
Атанасова Дамянова в периода 03.08.2011/23.05.2013г.
За период от 18.12.2010г. до 17.09.2012г. сим-карта с номер 0879/344-887
е била регистрирана на * Н.. Същият отрекъл да е имал такава сим-карта, като
е заявил, че не познава лицата Р.С., *, *, Н.Н..
Видно от приобщената по делото справка съдимост преди извършване на
гореописаното деяние Р. Н. С. е бил осъждан многократно, както следва:
1. С присъда по НОХД № 724/87г. на Районен съд варна, в сила
от 28.05.1987г., за деяние, извършено през м. ноември 1982г. на осн.чл.252,
ал.1, пр.1 вp. чл.195, ал.1, т.2 и 3 вp. чл.20, ап.2 от НК е наложено наказание -
една год. лиш.от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено
с изпитат. срок от три год. и шест месеца.
2. С присъда по НОХД № 274/89г. на Толбухински РС,за деяние през
1982г. на осн. чл.261, ал.1 от НК е наложено наказание една год. лиш. от
свобода, на осн. чл.261, ал.1 вp. с чл.26, ал.1 от НК е наложено наказание три
год.и шест мес. лиш. от свобода, на осн. чл.325, ал.1, вp. чл.20, ал.2 от НК е
наложено наказание три мес. лиш. от свобода и обществено порицание, на
осн. чл.266, ал.1 от НК е наложено наказание шест мес. лиш. от свобода и на
осн. чл.23, ал.1 от НК е наложено най-тежко нак. от три год. и шест мес. лиш.
от свобода при общ режим на изт. и на осн. чл.23, ал.2 от НК е присъединено
нак.общ. порицание.С решение №65/06.12.1989г. по НОХД №107/89г.
Толб.окр.съд изменява присъда от 10.10.1989г на Толб. РС по НОХД
№274/89г.като намалява нак. по чл.261, ал.1 от НК както и определеното
такова по чл.23 ал.1 от НК на три год. лиш. от свобода. Присъдата е влязла в
сила на 06.12.1989г.
5

3. С присъда по НОХД № 207/1998г. на Районен съд Балчик, е бил
признат за невинен, но с присъда по НОХД № 121/99 год. ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД е бил признат за виновен и на основание чл.206 ал.3 np.I-во
и второ от НК му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА,което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание
чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия.
С РЕШЕНИЕ № 330 от 05.10.2000 год. ВКС оставя в сила присъдата на
Добричкия окръжен съд.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОБРИЧНИЯТ PC ОТ 18.11.2004г. по НОХД №
1078/2004г. На основание чл.25 ал.1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК са групирани
наказанията, наложени по н.о.х.д.№1078/2004г. на ДРС и по в.н.о.х.д.№
121/99г. на ДОС / н.о.х.д. №207/98г.на БРС/, като е наложено най-тежко общо
наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален
"строг" режим на изтърпяване.
4. С определение по НОХД 1078/2004г, на Районен съд Добрич, в сила
от 21.10.2004г. е одобрено споразумение, по силата на което за деяние по чл.
211 пр.3 вp. чл. 209 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години при строг режим, като с
определение от 20.12.2005г. по ЧНД № 1982/2005г. на ОС-Варна подсъдимият
е бил УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО освободен от изтърпяване на останалата
част - два месеца и четиринадесет дни, от наложеното му с протоколно
определение № 177 от 18.11.2004 год. на РС-Добрич наказание -лишаване от
свобода за срок от три години.Установен е изпитателен срок в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът изцяло кредитира самопризнанието на подсъдимия С.,тъй като то
кореспондира с останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите *, Н. Н., *, *, *, * и Г. Н.,
дадени в хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви, последователни,
взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото СГЕ, като
компетентно и безпристрастно, като кредитира и всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото , тъй като те са непротиворечиви
по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, който изцяло призна фактите , посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свидетелите *,
Н. Н., *, *, *, * и Г. Н., дадени в хода на досъдебното производство, СГЕ,
протоколи за разпознаване, справка за съдимост, като и от останалите
писмени доказателства по делото.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че :
6

Подсъдимият Р. Н. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 209, ал.1 от НК,
тъй като на 22.04.2012г. в гр.Варна с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у * и Н. П. Н., че като управител на „Супер ойл
комерс" ЕООД, ще им посредничи пред „Агрополихим" АД-Девня за
закупуване на 25 тона амониева селитра и с това причинил на Н. П. Н. имотна
вреда в размер на 13 000лв./тринадесет хиляди лева/.
На основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимият да е извършил
гореописаното деяние при условията на опасен рецидив, тъй като с
определение от 20.12.2005г. по ЧНД № 1982/2005г. на ОС-Варна подсъдимият
е бил УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО освободен от изтърпяване на останалата
част - два месеца и четиринадесет дни, от наложеното му с протоколно
определение № 177 от 18.11.2004 год. на РС-Добрич наказание -лишаване от
свобода за срок от три години/ последно наложеното и изтърпяно наказание
преди процесната дата/ ,установен е изпитателен срок в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА, изпитателният срок е изтекъл на 20.06.2006г. , а процесното деяние
е извършено на 22.04.2012г., т.е. преди извършване на това деяние е изтекъл
срок от пет години от изтърпяване на предходното наказание и съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.1 и ал.2 от НК, разпоредбите на чл.29 от НК са
неприложими.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо
лице.
От обективна страна измамата като престъпление, санкционирано с
цитирания текст от НК се характеризира с това, че има два предмета -
измамено лице и ощетено имущество.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подс.С.
чрез действие, с което същият е възбудил заблуждение у свидетелите * и Н.
Н., формирайки у тях неправилна представа относно това, че ще им
посредничи пред „Агрополихим“ АД-гр.Девня за закупуване ва 25 тона
амониева силитра. Мотивиран от тези негови действия Н. Н. му е дал сумата
от 13000лв., с които последният е бил ощетен.
От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с користна цел. Същият е съзнавал обществено
опасният характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и ги е искал. Умисълът на дееца се извлича от обективните му
действия.Същият не е предприел каквито и да било действия за осигуряване
на процесната силитра, напротив, на обещаната дата последователно и
няколкократно отново е заблуждавал св.Н., че извършва някакви действия по
посредничеството, въпреки, че това не е отговаряло на истината и в
последствие е преустановил всякакъв контакт със свидетелите * и Н. Н..
Причините за извършване на деянието са стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин, корист, незачитане на законите в
страната.
7

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете изразеното
критично отношение към извършеното.Изминалият период от време от датата
на извършване на деянието до датата на постановяване на присъдата се дължи
в голяма част на поведението на подсъдимия в хода на процеса, поради което
съдът не го приема за смекчаващо отговорността обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са сравнително високата
стойност на причинената имотна вреда, която не е възстановена и
предходната съдимост на С..
Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и предвид
изричната разпоредба на чл.373ал.2 от НПК прецени, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание при условията на чл.58 А ал.1 от НК във
връзка с чл. 54 ал.1 от НК. Предвид превеса на отегчаващите вината
обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК съдът счита,
че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на
подсъдимия С. бъде определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за
срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е между минимално
предвидения от закона размер и средния такъв. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като
съдът намира, че предвид превеса на отегчаващите наказателната
отговорност обстоятелства наказание в горепосочения размер би било
необходимо и достатъчно за постигане на целите на чл.36ал.1 от НК, като
наказание в по-висок размер не би било съответно на извършеното, а
предпоставки за приложение на чл.55 от НК по делото не се установяват.След
като определи наказание в горепосочения размер, на основание чл.58А ал.1 от
НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ОСЕМ МЕСЕЦА, като предвид разпоредбата на чл.57 ал.2
от ЗИНЗПС това наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим, тъй като по делото има данни, че
подсъдимият се е укривал в хода на досъдебното производство.
Относно гражданският иск:
Като взе предвид факта на авторство на деяние и вината на подсъдимия,
съдът счита предявеният от гр.ищец Н. П. Н. граждански иск за доказан по
основание. С извършеното деяние, подсъдимият е причинил на гражданския
ищец твърдяните от него имуществени вреди в размер на 13000 лв. и на
основание чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно
е причинил другиму. Относно обезщетението, което се претендира, съдът
счита , че искът е доказан и по размер, поради което го уважи изцяло, ведно
със законната лихва, считано от 22.04.2019г./ тази дата е претендирана от
пострадалия и повереникът му/ до окончателното заплащане на сумата..
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият
направените по делото разноски. Доказателства за направени от гр. ищец
разноски по делото не са ангажирани, поради което съдът не присъди
8

такива.Съдът постанови приобщените ВД- дискове да останат по делото.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	20
Дата:	20 май 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия:	Валя Цуцакова

Дело:	20213110201382
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2021 г.

Присъда по дело №1382/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите