М
о т и в и към присъда № 36 от 08.06.2011
година,постановена по н.о.х.дело № 223
по описа за 2011 година
на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД :
Обвинение против
Т.П. ***, в това, че на
21.03.2008 година в гр.Велинград е потвърдил неистина в писмена декларация по
чл.264,ал.1 от ДОПК от 21.03.2008 година
,представена пред нотариус Г.К.Х., рег.№ 156,с район на действие Районен съд –
Велинград,която по силата на закона – ДОПК се дава пред орган на властта – нотариус
за удостоверяване на истинността на обстоятелството,че Т.П.Я. , с ЕГН **********
***,лично и като едноличен търговец няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски-
престъпление чл.313, ал.1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен,но
твърди че задължението му за ДОД и ДДС е
било обезпечено с други имоти.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
ЕТ „МИВЕТО - Т.Я." е вписан като
търговец в търговския регистър при Окръжен съд - гр. Пазарджик ,Фирмено
отделение , на основание решение №1/25.02.1991г. по фирмено дело №1098/1991г., регистър 05, партида 003539, том 0004 стр.059. С определение
от 24.06.2003г. Окръжен съд - гр. Пазарджик е изпратил делото по подсъдност в
Софийски градски съд. В Софийски градски съд,Фирмено отделение,ЕТ „Мивето - Т.Я." е вписан на основание
решение №1/09.07.2003г. по фирмено дело №6472/2003г., регистър 30, партида
150550, том 882, стр. 125 със седалище и адрес на управление-гр. София, кв. „Павлово", ул. Александър
Пушкин" №29, ет. 1.
Образувано данъчно ревизионно
производство срещу ЕТ „Мивето Т.Я.” приключило
с издаването на ДРА № 42/ 20.03.2003 г., с който са
определени данъчни задължения в особено големи размери - данък по чл. 41 от ЗДДФЛ - главница - 41 923,05 лв. и лихва
към датата на акта 381,21 лв., ДДС - главница 62 858,98 лв. и лихви към датата
на акта 16 689,12 лв., данък сгради 29,97 лв., такса смет -29,75 лв., данък МПС -62,00 лв., лихви ЗМДТ
-37,96 лв., общ размер на установените задължения
- 121 632,83 лв.С Жалба вх.№ 04-05-86/ 24.04.2003 г. ДРА № 42/ 20.03.2003 г. е
обжалван пред Регионален данъчен
директор - гр. Пловдив. Издадено е Решение № 491/ 04.06.2003 г., с което е
извършена частична отмяна на
установените с ДРА № 42/ 20.03.2003 г. задължения. Актуалният размер на задълженията на дружеството /след частичната отмяна с Решение № 491
/04.06.2003 г./, към 06.07.2009г. е - главница
ДДС -37 156,31 лв. и лихви ДДС - 32 515,86 лв., общ размер -69 672,17 лв.
Образувано е следващо данъчно ревизионно производство срещу ЕТ „Мивето Т.Я.,
приключило с издаването на ДРА № 69/
05.03.2004 г., с който са определени данъчни задължения в особено големи
размери - данък по чл.35 от ЗДОФЛ - главница -943,60 лв. и лихва към дата на
акта 381,21 лв., ДДС -
главница 13 181,40 лв. и лихви към датата на акта 6 778,51 лв.
На 21.03.2008 г. при нотариус Г.К.Х.,
свид. Н.А.Я., свид. В.П.Я. и подс. Т.П.Я.
продали на свид. Г.П.Г. *** свой
съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Ракитово, ул."Никола
Вапцаров" № 12А, представляващ 1/2 /една втора/ идеална
част от ДВОРНО МЯСТО с площ от 909 /деветстотин и девет/ кв. метра, находящо се в строителните граници на населеното
място, застроено и незастроено, образуващо
урегулиран поземлен имот - УПИ ХVI-450 /парцел
шестнадесети - за имот планоснимачен
номер четиристотин и петдесети /с приложена регулация за парцела, от квартал
№79 /седемдесет и девети/ по плана на гр. Ракитово, при граници на поземления
имот от: югоизток - УПИ XV - 1249, от югозапад - улица, от североизток УПИ XVII, от
северозапад УПИ I - 449 и УПИ И-448, ВЕДНО с двуетажна жилищна
СГРАДА- КЪЩА, на застроена площ от 80 /осемдесет/ кв.метра, представляваща южната самостоятелна половина от
къща-двойник, построената подробно в описания по-горе поземлен имот, за сумата от 10 266,40 лв. /десет хиляди
двеста шестдесет и шест лева и
четиридесет ст./.За гореописаната
сделка ТД на НАП гр. София завела иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за
недействителност по отношение на държавата, тъй като е
сключена след издаването на ДРА № 69/ 5.03.2004
г., връчен лично на Т.П.Я. на 14.01.2005 г. и след издаването на ДРА № 42/2 0.03.2003 г., връчен лично на Т.П.Я. на
27.03.2003 г.В хода на исковото производство по чл.216 от ДОПК ТД на НАП гр.
София изпратила искане с изх.№ 24-17-374/ 29.06.2010 г. до Нотариус Г.Х.,
с район на действие-Велинград, с което
изискали копие на подадената от задълженото лице Т.П.Я., осъществяващ дейност под фирма ЕТ „МИВЕТО - Т.Я.",
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК по повод извършената гореописана сделка с нотариален акт № 54/21.03.2008 г., том
П, рег. № 375, дело № 219/ 21.03.2008 година.При депозиране на искането нотариус Г.Х. предоставил заверено копие на декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК, подадена на
21.03.2008г. от обв. Т.П.Я., в която лицето е декларирало, че лично той и като
едноличен търговец няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски и е запознат с наказателната отговорност по
Наказателния кодекс, след което ТД на НАП гр. София подали сигнал в РП Велинград по случая.
Видно от приложеното по делото писмо
изх. № 20-00-5234/28.01.2011 г. по описа на ТД на ТАП гр. София към момента на подаване на
въпросната декларация - 21.03.2008г. ЕТ „МИВЕТО -Т.Я." с управител подс. Т.Я., има непогасени и
подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения общо в размер на 93 718.86 лева, в това число главница в
размер на 51 281.31 лева и
законна лихва в размер на 42 437.55 лева.
По делото са приложени заверени преписи
от ДРА № 42/ 20.03.2003 г. и ДРА № 69/ 05.03.2004 г, на последните страници на които се намират разписки,
удостоверяващи връчването на ДРА лично на обв. Т.Я., респективно на 27.03.2003
г. и 14.01.2005 г.
От заключението на съдебно-графическата експертиза е видно че подписът, положен от името на Т.П.Я. над надписа
„подпис, печат на декларатора"
в Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е положен от подсъдиимя.
Подсъдимият Я. не е осъждан.Същият е декларирал,че
семейството му се състои от него,съпруга и две дъщери,получава 500 лева месечна
заплата,притежава земя и стопанска сграда – цех в гр.Костандово,земя и сграда в
град Ракитово.От приложената по делото характеристична справка е видно,че Т.Я.
е роден във Велинград,живее в град ракитово,женен е и има две деца,срещу него
има заведени две преписки в РУП Велинград и ОД на МВР Пазарджик за престъпления
по чл. 256 от НК.
С
оглед на горното е видно,че Т.П.Я. , от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл.313,ал.1 от НК
:
> на
21.03.2008 година в гр.Велинград е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК от 21.03.2008 година,представена пред
нотариус Г.К.Х., рег.№ 156,с район на действие Районен
съд – Велинград,която по силата на закона – ДОПК се дава пред орган на властта
– нотариус за удостоверяване на истинността на обстоятелството,че Т.П.Я. , с
ЕГН ********** ***,лично и като едноличен търговец няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски .За квалификация на деянието не е без значение обстоятелството,че декларацията
по чл. 264,ал.1 от ДОПК се подписва от лицата в два екземпляра,като единия от тях се представя пред съотв.
съдия по вписванията, за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства. В чл. 264,ал.4 от ДОПК е предвидено изрично,че когато прехвърлителят или учредителят
декларират, че имат посочените в ал. 1 и 2 публични държавни и общински задължения,
действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако
длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински
вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на
вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. От
писмените доказателства,свидетелските показания и обясненията на подсъдимия се
изясни,че въпреки наличие на публични
задължения Т.Я. ,като едноличен търговец
с фирмено наименование „МИВЕТО – Т.Я.” е подписал
декларация по образец съгл. чл.264,ал.1 от ДОПК,в която е отразил,че лично и като едноличен търговец
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,мита
и задължителни осигурителни вноски,като в ОСЗ обясни че е имал задължения за
данъци – ДОД и ДДС.
> деянието е извършено при п р я
к у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от обясненията
на подсъдимия, относно обстоятелството,че е запознат с текста на подписаната от
него декларация,както и че е бил запознат с резултатите от данъчните ревизии.Обстоятелството,че
подсъдимият твърди,че задълженията по ревизионните актове са били обезпечени от
друго имущество,не изключва съзнаване от негова страна,че в инкриминираната
декларация е потвърдил неистина.Поради това съдът не обсъжда възраженията на
защитата на подсъдимия ,че при обезпечение на задължението се издава чисто
удостоверение за данъчни задължения,респ. че тези задължения били погасени по
давност.
За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата
на чл. 313 ал.1 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три година или глоба от с глоба от 100
до 300 лева; деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК; с престъплението не са причинени
имуществени вреди. Следователно Т.П. *** , следва да бъде признат за в и н о в е н за извършено престъпление по
чл. 313, ал.1
от НК и
да бъде о с в о б о д е н о т
н а к а з а т е л н а о
т г о в о р н о с т по този текст на
НК и му
се н а л о ж и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ, на основание чл.
78а от НК
- г л о б а в размер на 600 лева. При определяне на
размера на наказанието, съдът се съобрази с тежестта на извършеното
престъпление,обусловена от вида на подписаната декларация,повода за
това,осъществената сделка и размера на
съществуващите към момента на
подписването й публични задължения към държавата,обезпечението на същите с
други имоти ,смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало и добри
характеристични данни и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и с
материалното положение и имотно състояние на подсъдимия. Така определеното
наказание - глоба в близост до
минималния размер на санкцията, е в състояние да осъществи целите на
наказанието.Съдът счете,че следва да приложи, съгласно чл.2,ал.2 от НК,
разпоредбата на чл. 78а от НК/ в редакцията й, публ.Д.в. бр. 75 от 2006 година
/,която действува към момента на извършване на деянието,като по-благоприятна за
дееца.Тази редакция следва да бъде приложена не само при определяне размера на
глобата ,но и относно ,предвидената забрана за приложение на чл. 78а,ал.1-6 от НК,в ал.7 на същия текст – когато престъплението е извършено спрямо орган на
властта при или по повод изпълнение на
службата му,тъй като е въведена с изменение на текста на чл. 78а,ал.7 от НК,публ.
в Д.в. бр. 27 от 2009 година,т.е след подписване на процесната декларация на 21.03.2008 година.
Подсъдимият Т.П.Я. , с посочена по-горе самоличност, следва да да
заплати разноски по водене на делото,
както следва :
-
на ОД”Полиция” - Пазарджик по сметка IBAN ***ЛБАНК BIC: ***– 60 / шестдесет/ лева плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист;
По горните съображения бе постановена
настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: