Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 26.04.2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил Петров като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 255/2017 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на § 49 от Преходните и
заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИД
ЗИНЗС) във вр. с чл.284
и чл.285 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е във връзка с подадена искова молба от П.И.Й., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО ***** срещу ГДИН София с цена на
иска 3300 лв. за причинени му неимуществени вреди за периода от 13.01.2015 г.
до 30.09.2016 г., затова, че в килия № 306 в ЗО ***** не е имало достатъчно количество светлина,
отопление, проветряване, достъп до санитарен възел и течаща вода.
Допълнително е направил уточнение в публично съдебно заседание,
че претенцията му е само по отношение на липсата на санитарен възел в спално
помещение № 306 в ЗО ****** за периода
от 12.01.2016 г. до 30.09.2016 г.
В съдебно заседание ищъцът
поддържа исковата молба.
Ответникът
по делото-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) чрез пълномощник в съдебно заседание
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на юрисконултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч счита, че искът не е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
В
исковото производство тежестта да докаже със съответните допустими
доказателствени средства претенцията си за обезщетение за претендираните вреди
е изцяло в тежест на ищеца.
По
делото е представена справка от от ЗО ****** относно условията, при които Й. е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода. От нея се установява, че той е постъпил на
27.06.2014 г. и е бил настанен в спално помещение № 303. По негова писмена
молба от 12.01.2016 г. е преместен в спално помещение № 306, където е бил за
времето от 12.01.2016 г. до 12.09.2016 г. В спално помещение № 303 е имало
санитарен възел с тоалетна и чешма с течаща вода. В помещение 306, което е
по-малко е нямало собствен санитарен възел до месец септември
Приложено е заявление от Й. до Началника на ЗО ****** , с което той моли да
бъде преместен от спално помещение № 303 в спално помещение № 306 по
съображения, там ще бъде по-спокоен.
Представен е текущ доклад от 26.5.2015 г., изготвен от ИСДВР при ЗО ****, в
който е посочено, че поведението на ищеца се развива в позитивна посока.
Награден е за добро поведение и за активно участие в мероприятията на групата.
Не са му налагании административни наказания. От представения текущ доклад от 20.05.2016
г., изготвен от Инспектор СДВР при ЗО ***** се установява, че ищецът към този
момент е бил неработещ, но е имал желание за работа и е участвал във всички
обявени конкурси през последните месеци. Същият е неконфликтен и
непретенциозен. Наказван е с писмено предупреждение.
В медицинската справка от 12.02.2018
г., изготвена от Зав.Здр. служба в ЗО ******
е посочено, че ищецът не е боледувал от социално значими заболявания и не се е
водил на диспансерен отчет. Не е имал психиатрични заболявания и не се е
консултирал с психиатър.
Със Заповед № 167/05.08.2016 г. на Началника на Сектор ЗО ***** на Й. е наложено наказание извънредно
дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от пет дни.
Разпитаната свидетелка Ц.С.К.,
която работи като ИСДВР в ЗО *****
заявява в съдебно заседание, че в периода от 13.01.2015 г. до 30.09.2016 г. в
спално помещение № 306 не е имало санитарен възел. През деня лишените от
свобода са ползвали общия санитарен възел на етажа. През нощта са нямали достъп
до вода и тоалетна и са използвали кофа за това. Според свидетелката Й. е искал
да се премести в спално помещение № 306, което е без санитарен възел, защото в
него са пребивавали по-малко хора, по-малко са конфликтите и е по-спокойно.
Според показанията на свидетеля М.М.К., изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в ЗО ***** през
Съгласно
чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.
Според чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
съответствие с чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от ГДИН.
Следователно надлежен ответник в настоящото съдебно производство е ГДИН.
Предметът
на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата
молба. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със
съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна, т.е. държавата отговаря
за вредите, причинени на лишените от свобода от поставянето им в неблагоприятни
условия, независимо дали е налице виновно действие или бездействие на
длъжностно лице.
Според
чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС в редакцията му към претендирания от ищеца период, на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода
се осъществява в спалните помещения.
ЗО ***** е затворническо общежитие от закрит тип.
От извършения анализ
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че безспорно е доказан по основание искът за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Й.
вследствие липсата на санитарен възел и
използването на кофа през нощта от ищеца
в спално помещение № 306 за периода от 12.01.2016 г. до 30.09.2016 г.,
когато той е пребивавал в това помещение.
Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника, тъй като органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложените
наказания за извършени престъпления са длъжни да осигуряват на осъдените лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото
им здраве, нито на човешкото им достойнство. По силата на чл. 3 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и чл. 29, ал.1
от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение,
на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение.
ЕКПЧОС е ратифицирана и влязла в сила за България,
поради което представлява част от вътрешното право на страната в съответствие с
чл. 5, ал.4 от Конституцията на България. Конвенцията има предимство пред
нормите на вътрешното право на страната, които й противоречат.
Безспорно държавата е отговорна за условията, при
които лишените от свобода изтърпяват наказанието, защото като страна по ЕКПЧОС
има задължение да спазва забраната по чл.3 по отношение на лишените от свобода.
Чл.3 от ЕКПЧОС задължава държавата да осигури на лишените от свобода условия за
изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитане на човешкото достойнство,
така че начинът на изпълнение на наказанието да не излага тези лица на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание или
престой в съответния затвор.
Европейският съд по правата на човека приема в своята
практика, че всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл. 3 от
ЕКПЗОС трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото
лице. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице
нарушение на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което на ищеца са нанесени неимуществени
вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация.
Доводите на ответника и представените доказателства,
че ищецът сам е поискал настаняване в спално помещение № 306 не могат да бъдат
основание да се приеме, че не е допуснато нарушение на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС,
защото задължението по чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС за осигуряване на лишените от
свобода на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните
помещения в заведенията от закрит тип, каквото е ЗО ****** е за всички
спални помещения в заведения от закрит тип, без значение от тяхната големина,
размери, брой на лишените от свобода и н. Това обстоятелство би имало значение
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което би
следвало да се редуцира.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер
на 3 300 лв.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, при претенция за неимуществени
вреди, съдът определя обезщетението по справедливост. Като взе предвид
характера на деянието, естеството на увреждането, степента на претърпените
неимуществени вреди, претендирания период от време, който е около осем месеца,
направеното от ищецът писмено искане да бъде преместен в това спално помещение,
липсата на последици, които да могат или да са могли да доведат до трайно или
съществено увреждане на здравето на ищеца, съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението е триста лева. Този размер ще бъде достатъчен да компенсира
претърпените от ищеца страдания и дискомфорт. В останалата част до пълния
претендиран размер от три хиляди и триста лева предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на производството не следва да се
присъждат разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата
на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС, която е идентична с
тази на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ съдържа специални
правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради което
общите разпоредби на ГПК не намират приложение, затова юрисконсултско
възнаграждение при частично отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
По
изложените съображения и на основание чл. 284 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 172 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" София, представлявана от Главен
директор да заплати на П.И.Й., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО ***** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени от лоши битови условия - липса на санитарен възел в спално помещение № 306 в ЗО
****** за периода от 12.01.2016 г. до
30.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени от лоши битови условия - липса на санитарен възел в спално помещение № 306 в ЗО
****** за периода от 12.01.2016 г. до
30.09.2016 г.за
разликата от три хиляди лева до предявения размер от три хиляди и триста лева
като неоснователен и недоказан.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: