Решение по дело №649/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано по искова молба на „ЕС С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], ап. **, представлявано от управителя Е. С., чрез адв. П., срещу Областна дирекция – Добрич на Министерство на вътрешните работи, за обезщетение на претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 14636 лв., представляващи пропуснати ползи, и сума в размер [рег. номер]., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0851-000400/11.10.2022 г. на Началник група към ОД на МВР-Добрич, сектор „ПП“, отменена по съдебен ред, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

В исковата молба се поддържа, че с процесната заповед на дружеството е наложена ПАМ „прекратяване на регистрация на товарен автомобил „Волво“ с рег. № [рег. номер] за срок от 185 дни. Заповедта е обжалвана и е отменена с решение, постановено по адм. дело № 2627/2022 г. на Административен съд – Варна. Процесното МПС било използвано за осъществяване дейността на търговското дружество, като след налагане на ПАМ автомобилът не могъл да се ползва, ищецът бил възпрепятстван да изпълни възложени поръчки. Сочи, че след спиране на товарния автомобил от движение дружеството отказало доставки по два сключени договора и за да предотврати настъпването на по-големи загуби, се е снабдило с друго МПС, за закупуването на което е сключило договор за заем. Счита, че са налице загуби, които дружеството е претърпяло в размер на 14636 лв., представляващи имуществени вреди – пропуснати ползи, поради невъзможност за изпълнение на договор за поръчка от 05.10.2022 г. и 07.10.2022 г. за превоз на товари, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната ПАМ. Отделно от това, дружеството поддържа, че е претърпяло загуба в размер [рег. номер]., разход за закупуване на товарен автомобил, който иначе не би се наложило да извърши.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П. и адв. В., които поддържат депозираната искова молба. Сочат, че са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажираме на отговорността на ОД на МВР – Добрич. Отправят искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Областна дирекция на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Излага съображения, че не са представени доказателства за пропуснати ползи от двата представени договора за поръчка. Твърди, че от представените доказателства се установява, че дружеството не е претърпяло загуби при закупуването на товарния автомобил, а напротив. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна поддържа, че исковата претенция е неоснователна. Сочи, че действително е налице незаконосъобразен акт, но излага съображения, че представените доказателства от ищеца са противоречиви и недостатъчни, за да установяват категорично настъпването на твърдените имуществени вреди. Моли съда да остави исковата претенция без уважение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

На 11.10.2022 г., около 11:11 часа, на комплекс ******** в посока [населено място], Е. Л. С. управлявал товарен автомобил „Волво ФЕ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „ЕС С.“ ООД. При проверка е установено, че С. управлява товарния автомобил с английско свидетелство за управление на МПС, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

С оглед установеното нарушение срещу С. е съставен АУАН серия GA № 574206/11.10.2022 г. за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

Във връзка с установеното нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, със Заповед № 22-0851-000400/11.10.2022г. Началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 22 от ЗАНН, наложил спрямо „ЕС С.“ ООД принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 185 дни, като на осн. чл. 172, ал. 4 от ЗДвП със съставянето на АУАН са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

Ищецът е оспорил Заповед № 22-0851-000400/11.10.2022 г., във връзка, с което е образувано административно дело № 2627/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. С Решение № 1720/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2627/2022 г., съдът е отменил оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна.

От представената по делото разписка се установява, че на 06.01.2023 г. Началникът на група „РОППСС“ към сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна предал на Е. С., в качеството му на управител на „ЕС С.“ ООД, 2 бр. рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС, част II № *********, издадено за товарен автомобил „Волво ФЕ“ с рег. № [рег. номер], рама № ************.

По делото е представен договор за поръчка от 05.10.2022 г., сключен между „ЕС С.“ ООД, в качеството му на изпълнител, и „Мега Бокс1“ ООД, в качеството му на възложител, с който изпълнителят се е задължил да извърши превоз и доставка на модулна конфигурация от 3 бр. контейнери с размери 300х800 см.

Представен е също договор за поръчка, сключен на 07.10.2022 г. между „ЕС С.“ ООД, в качеството му на изпълнител, и „САВ-Разград“ ООД, в качеството му на възложител, с който изпълнителят се е задължил да превози строителни панели – 560 бр. по 8 м, общо 480 кв.м.

От ищеца са представени уведомления за прекратяване на сключените договори от 05.10.2022 г. и 07.10.2022 година.

Представена е фактура № **********/25.10.2022 г. за покупка на товарен автомобил „Волво“ с рег. № [рег. номер], както и вносна бележка от същата дата.

Към жалбата е приложен договор за заем, сключен на 12.10.2022 г. между Е. Л. С., като заемодател, и „ЕС С.“ ООД като заемател, с който заемодателят предоставя на заемателя сума в размер на 8000 лева.

Приложен е също и договор за паричен заем, сключен на 17.10.2022 г., сключен между С. С. П., като заемодател, и Е. Л. С., като заемател, с който заемодателят предоставя на заемателя сума в размер на 9980 лева.

Представено е и заявление рег. № О-06-24-4368/28.10.2022 г. от С. до Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград, с което е поискано издаване на 2 бр. заверени копия на лиценз на Общността.

С писмо рег. № 81900026865/23.05.2025 г. на ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“, са предоставени справки от Автоматизираната информационна система „КАТ“, съдържаща данни за бивша и настоящата собственост на ППС на „ЕС С.“ ООД.

От процесуалния представител на ищеца по делото са представени Договор за покупко-продажба ма МПС от 06.11.2023 г., от който се установява, че товарен автомобил „Волво ФЛ10“, рег. № [рег. номер], е продаден за сумата от 12500 лева; фактура № **********/06.11.2023 г. за сумата от 12500 лева; оборотна ведомост от 01.10.2022 г. до 01.10.2022 г.; хронологична справка по сметка 499000 други кредитори.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Т. К. К. и С. С. П..

От показанията на свидетелката К. се установява, че работи в „Мега Бокс1“ ООД на длъжност технически сътрудник от 8 години. Дружеството се занимава с производство и продажна на контейнери, които стават модулни къщи, офис контейнери, строителни контейнери и други. Свидетелката сочи, че фирмата разполага със собствен транспорт, но когато е необходима платформа с кран се обръщат към външни фирми, в т.ч. и към „ЕС С.“ ООД, когато им е бил необходим кран, за да се карат по-големите контейнери от 7, 8, 9 метра. К. твърди, че през 2022 г. са сключили договор с ищеца, за да им докара 3 бр. контейнери до [населено място], но седмица след сключването на договора С. се свързал с тях и ги уведомил, че няма да успее да извърши превоза, тъй като са свалени номерата на камиона му. Седмица по-късно занесъл уведомление за прекратяване на договора. Свидетелката твърди, че управител на дружеството „Мега Бокс1“ ООД към 2022 г. е А. А., но сега дружеството е със сменено наименование – „Мега Метал1“ ООД. Сочи, че ищецът е изпълнявал и други поръчки за тях. При предходни поръчки не са сключвали договор, но тъй като тази поръчка била по-особена и за тяхна сметка, се наложило сключването на такъв. К. твърди, че уговорената цена на услугата била по 1500 лева на курс, като същата се определя от ищеца.

От показанията на свидетеля П. се установява, че са имали търговски отношения с дружеството на Е. С.. В началото на октомври 2022 г. са имали договор за извършване на 7 бр. курса от [населено място] до [населено място], цената на всеки курс е била 1450 лева. Стоката, която следвало да се превози, била сандвич-панели, дълги по 8 метра. Свидетелят твърди, че и преди октомври 2022 г. са имали търговски отношения, разчитал е на С., когато се е налагало да транспортира стока, която е с дължина над 6м, тъй като С. разполагал със специфичен камион, с който било възможно транспортирането на по-дълга стока. П. сочи, че след месец октомври 2022 г. С. го уведомил, че не може да изпълни договора, тъй като са отнети номерата на камиона му. Твърди, че се обърнал към друга фирма, която е осъществила транспорта на сандвич-панелите. Свидетелят дава показания, че след това Е. С. го е молил за заем, за да може да си купи друг автомобил, за да може да извърши превоза. П. му дал 9900 лева, за да може да си купи друг автомобил, но С. се забавил със закупуването му, а и купил камион, който е по-малък, поради което П. потърсил друга фирма. Камионът, на който е прекратена регистрацията, е бордови камион с кран – 8 или 9 метра.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на АС - Варна прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане са предявените искове от „ЕС С.“ ООД за осъждане на ОД на МВР – Добрич да заплати сумата от 14636 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнение на два договора за поръчка, както и сумата в размер [рег. номер]., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000400/11.10.2022 година.

При проверка на допустимостта на предявените искове съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на дружеството е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменен като незаконосъобразен административен акт от ОД на МВР – Добрич. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена увреда на ищеца, която е в причинна връзка с отменени по административен ред административни актове, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища и в частност, на Административен съд – Варна. Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен, акт на администрация е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ характера на акта – административен или правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са свързани с евентуалната основателност на иска.

С оглед на гореизложеното съдът намира искът за допустим.

Разгледана по същество, исковата претенция, обаче е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност.

При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. По делото не е спорно, че посочената ЗППАМ, с която е ангажирана отговорността на ищеца, е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение № 1720/19.12.2022 г. по административно дело № 2627/2022 г. на Административен съд - Варна, като незаконосъобразна. С оглед изложеното, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт.

Отговорността за вреди обаче не следва автоматично само и единствено от този факт, а е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на тази отговорност, а за да е налице търсената от ищеца отговорност, същият следва да установи по безспорен начин пряката причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и евентуално настъпилите имуществени вреди – пропуснати ползи.

Твърденията, че вследствие на неправомерно наложената ЗППАМ, дружеството е претърпяло вреди, изразяващи се в невъзможността да използва в търговската си дейност процесното МПС за срока от 11.10.2022 г. до 06.01.2023 г., вследствие на което било лишено от възможността да извършва обичайната си търговска дейност и да реализира приходи от нея, останаха недоказани.

В настоящия случай ищецът претендира пропуснати ползи от два договора, а именно договор за поръчка от 05.10.2022 г. и договор за поръчка от 07.10.2022 година. Пропуснатата полза, каквато се претендира, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това и в резултат от деянието ищецът да е бил лишен от сигурна облага. В този смисъл пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3 от 2012 година/.

В случая обаче от наличните по делото доказателства не се установява, че претендираната сума в размер на 14636 лв., представляваща пропусната полза от нереализирани доходи, е следствие на липсата на възможност от страна на ищеца да ползва автомобила съобразно неговото предназначение, а именно за превоз на товари.

Договорите по своята правна същност представляват частни диспозитивни документи, които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва да бъдат преценявани съвкупно с останалия, събран по делото, доказателствен материал, и във връзка с установените факти. В чл. 3, ал. 1 на представените по делото договори за поръчка, сключени на 05.10.2022 г. и 07.10.2022 г., е посочено, че изпълнителят следва да изпълни поръчката в срок до 20 работни дни, считано от датата на сключване на договора. Настоящият съдебен състав приема, че за ищеца е била налице възможност да изпълни и двата договора в посочения срок, като договорът от 05.10.2022 г. е следвало да се изпълни до 09.11.2022 г., а този от 07.10.2022 г. съответно до 11.11.2022 година. Процесната ЗППАМ е издадена на 11.10.2022 г., т.е. е била налице възможност стоката да се транспортира преди датата на издаване на ЗППАМ, а и с оглед закупуването на нов товарен автомобил за ищеца е била налице възможност да изпълни сключените договори след 25.10.2022 година. Освен това видно от представените по делото уведомления за прекратяване на договорите ищецът е уведомил контрагентите си в деня, следващ деня на издаване на АУАН, като към онзи момент не му е била връчена процесната заповед, съответно той не е бил наясно с нейното съдържание /видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на 27.10.2022 г., т.е. около две седмици след издаването й/ и с изхода на административното производство. Следва да се вземе предвид и фактът, че по делото липсват доказателства дружеството-ищец да е заплатило неустойка за неизпълнение по договорите. Двата представени договора са еднотипни, в двата са посочени задължения на възложителя - чл.5 т.1 до т.6, като т.2 е пропусната. В двата договора, в чл. 11, ал.3 не е посочена неустойката уговорена между страните, при разваляне на договора по чл.9.

От свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели се установява, че са имали и други търговски отношения с дружеството-ищец, както преди, така и след процесния период. Съдът многократно е предоставил на ищеца възможност да представи необходимите доказателства във връзка с твърденията в исковата молба, но такива не са ангажирани. Независимо от дългогодишните търговски отношения обаче по делото не се ангажираха други доказателства, а именно от страна на ищеца не се представиха други писмени договори, сключени между страните, фактури или др. Напротив свидетелката К. при разпита си посочи, че това е единственият сключен договор между тях, а свидетелят П. посочи, че са имали търговски отношения, а не сключени договори. С оглед на изложеното съдът приема, че двата представени договора са съставени за целите на настоящото съдебно производство.

Видно от представения по преписката договор от 05.10.2022 г., сключен между „ЕС С.“ ООД и „Мега Бокс 1“ ЕООД, същият е сключен от лице, посочено като управител на „Мега Бокс1“ ЕООД, а именно А. А.. От същото лице е подписано и уведомлението за прекратяване на договор от 12.10.2022 година. От представената по делото справка от Търговски регистър, обаче се установява, че управителят на дружеството „Мега Бокс 1“ ЕООД е А. Б., като според отбелязването в ТР същият е управител от 12.11.2019 г., т.е. и към датата на сключване на процесния договор. Ето защо съдът приема, че по делото остава недоказано, че действително е сключен договор между ищеца и „Мега Бокс 1“ ЕООД, а ако се приеме, че такъв е сключен, то не се установява от кое лице и в какво качество е подписан същият. С оглед на изложеното представеният договор за поръчка от 05.10.2022 г. не следва да се кредитира. Този извод на съда не се опроверга и от събраните по делото гласни доказателства, макар и свидетелката К. да твърди, че към 2022 г. управител на дружеството да е била А. А., а сега фирмата е със сменено наименование, съответно с нов управител, след служебна справка в ТР от страна на съда се установи, че дружеството с име „Мега Метал 1“ ЕООД не съществува, а „Мега Бокс 1“ ЕООД е действащо и към настоящия момент. Освен изложеното дотук следва да се отбележи, че в представения договор за поръчка не е посочено мястото на доставка на стоката. Единственото, което е посочено в чл. 1, ал. 2 от договора е, че стоката следва да се натовари от [населено място], Община Казанлък. Това налага извод, че не е ясно как е формирана цена на курс не по-малко [рег. номер]., след като не е ясно къде трябва да се доставят строителните панели. По отношение на втория договор, сключен между ищеца и „САВ-Разград“ ООД също не е ясно как е формирана договорената цена за превоза, при така заложените параметри в договора.

С оглед на изложеното съдът приема, че от наложената незаконосъобразна ЗППАМ, отменена по съответния ред, за ищеца не се установява да са настъпили претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 14636 лева.

Относно претенцията на ищеца за заплащане на сумата от претърпени имуществени вреди в размер на 8000,00 лева за закупуване на нов товарен автомобил:

В исковата молба са изложени твърдения, че за да предотврати настъпването на по-големи загуби, е било необходимо ищцовото дружество да се снабди с друго МПС, поради което „ЕС С.“ ООД е получило заем от Е. С. за сумата от 8000 лева, а Е. С. е получил заем от С. П.. Тези твърдения обаче останаха недоказани в настоящото съдебно производство. От представената по делото оборотна ведомост за периода 01.10.2022 г. – 01.10.2022 г. се установява, че още към 01.10.2022 г. в сметка 499000 други кредитори е постъпила сума в размер [рег. номер]., която на същата дата е заведена в сметка Каса в лева. От договора за заем, сключен между дружеството и Е. С., пък се установява, че същият е сключен на 12.10.2022 г., а в чл. 1, ал. 3 е посочено, че сумата по договора ще бъде отпусната в срок до 7 дни, считано от датата на подписването му. Тоест сумата, която дружеството е получило в заем от своя управител, е предадена най–рано на 12.10.2022 г., като няма доказателства на коя дата точно е предадена сумата. Ето защо съдът приема, че е налице несъответствие между представените по делото доказателства. Настоящият съдебен състав не приема за доказано, че сумата, която е заведена в сметка кредитори на 01.10.2022 г. /10 дни преди издаване на процесната заповед/, е именно тази, получена по договор за паричен заем от 12.10.2022 г., съответно пък не се доказва причинно-следствената връзка между издадената ЗППАМ и получаването на заем от Е. С.. Освен всичко изложено дотук следва да се има предвид, при преценката на представения договор, частният характер на този документ и свързаността между съставилите го лица – управител на „ЕС С.“ ООД е Е. Л. С., което е лицето, предоставило в заем сумата [рег. номер]. на дружеството.

Представеният договор за паричен заем, сключен между С. П. като заемодател, и Е. С., като заемател, не доказва твърденията на ищеца, че сумата, с която е разполагал Е. С., за да я предостави на дружеството-ищец е получена именно чрез този заем. Видно от договора същият е сключен на 17.10.2022 г., като в чл. 1, ал. 2 от него е посочено, че сумата ще бъде предадена в срок от 10 дни от подписването му, т.е. най–ранната дата, на която е възможно сумата да е предоставена на С., е 17.10.2022 г., което е 5 дни ,след като той вече е сключил договора за предоставяне на заем с „ЕС С.“ ООД. Макар и твърденията за предоставяне на заем да се потвърждават от показанията, дадени от П. в съдебно заседание, съдът не кредитира същите в тази част, предвид факта, че самият свидетел сочи в показанията си, че се познават, от едно населено място са, което води до извод за заинтересованост.

Съдът не споделя доводите на ищеца, че дружеството е претърпяло загуба в размер на 8 000 лв. – разход за закупуване на нов товарен автомобил, който иначе ни би се наложило да извърши, ако автомобилът на дружеството не е спрян от движение. Не се събраха доказателства, че закупения с фактура от 25.10.2023 г. товарен автомобил е с характеристики подобни или близки с тези на товарния автомобил с прекратена регистрация, т.е., че със закупуването му се цели заместването на товарния автомобил спрян от движение. Отделно от това закупения от дружеството автомобил е актив, който е заведен в счетоводството на дружеството.

След като доказателствената тежест е за ищеца, той трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си за обезщетение на имуществените вреди, което в случая не е сторено и поради това настоящият съдебен състав счита, че следва да отхвърли иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като недоказан.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът следва да осъди ищецът. На основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева.

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на „ЕС С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], ап. **, представлявано от управителя Е. С., срещу Областна дирекция – Добрич на Министерство на вътрешните работи, за обезщетение на претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 14636 лв., представляващи пропуснати ползи, и сума в размер [рег. номер]., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000400/11.10.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Добрич, сектор „ПП“, отменена по съдебен ред.

ОСЪЖДА „ЕС С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], ап. **, представлявано от управителя Е. С., да заплати на Областна дирекция – Добрич на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването на страните.