Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр.Габрово, 18.02.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година  в състав :        

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                ЕМИЛИЯ КИРОВА-

                                              ТОДОРОВА

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от съдия Рачев к.а.н.д. № 179 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Ц.М.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. С.Н. ***, сочен и като съдебен адрес против Решение № 98 от 3.11.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 384 по описа за 2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0000699 от 15.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Плевен. С постановлението на касатора, за нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС /Наредба № 11/ и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните преводи /ЗАвт.П/ е наложена глоба в размер 2.000,- лева

            В касационната жалба се твърди че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалните и процесуални правила. Районният съд не бил отчел, че не било налице нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11, тъй като срокът на издаденото на наказаното лице удостоверение за психологическа годност бил удължен с един месец от отмяната на извънредното положение съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДВИП. Освен това Наредба № 11 противоречала на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства /Директива 126/, поради което следвало да се прилагат нормите на директивата, а не на Наредба № 11. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на постановлението в цялост. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. Н., които повтарят доводите изложени в касационната жалба.

            Ответната по жалбата страна – Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Плевен не се представлява.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Районен съд – Севлиево следвало да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

            Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:

 

            Касационната жалба е неоснователна.            Районният съд е приложил правилно закона. По делото няма спор по фактите, спорът е по правото.

            Факт е че към момента на проверката /2.06.2021г./ Ц.М., управлявайки товарен автомобил е извършвал международен превоз на товари. Водачът е представил удостоверение за психологическа годност /УПГ/ валидно до 25.02.2021г. Нормата на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 изисква водачът извършват международен превоз на пътници или товари да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

 

            Сочената от жалбоподателя норма на чл.4, ал.1 от Закона за мерките и действията…. не е относима към УПГ на М.. Тя би намерила приложение ако срока на валидност на това удостоверение изтичаше през периода от време в който е било обявено извънредно положение това е срокът – 13.03.-13.05.2020г. Както бе посочено по-горе УПГ на М. е изтекло през февруари 2021г. когато обаче в Република България действа обявена „извънредна ситуация“, което обаче е различно от „извънредно положение“. Така че няма никакво съмнение, че към датата на проверката М. не е притежавал валидно УПГ.

 

            По отношение на другият основен довод – колизия на Наредба № 11 с нормите на Директива 2006/126, касационната инстанция намира същият за неоснователен. Районен съд – Севлиево е направил прецизен анализ както на българските правни норми така и нормите на европейското право съдържащи се в посочената директива. Вярно е че §9 от преамбюла на Директивата препоръчва прегледите установяващи медицинска и психологическа годност да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството. Но в същото време както правилно е отбелязал районният съд В нормата на Приложение ІІІ, т.4 изрично е предвидено че държавите членки имат право да поставят специфични изисквания относно последващите периодични прегледи удостоверяващи годността на водачите. Правилно въззивния съд е заключил, че не е налице колизия между норми на европейското право и нормите на националното законодателство уреждащи срока на валидност на УПГ.  

 

 

            По изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Севлиево е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

               

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът

 

             Р Е Ш И :

            

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98 от 3.11.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 384 по описа за 2021 година.

 

           

             Решението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.