Р Е Ш Е Н И Е
N260122
гр. РУСЕ....27.XI.................. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД......….…..…ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание
на…… 27 октомври 2020г. ..………..…… в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ, мл.с.
при СЕКРЕТАРЯ АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА………………и в присъствието
наПРОКУРОРА……........................………….........…………...като разгледа
докладваното от......СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА....……………………...В.гр.д. N549 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И.Т.К., от гр.С****, е обжалвал решение № 867 от 06.07.2020г.
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№6483/19г. по описа на РРС, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за делба на процесните
имоти, както и в частта, с която са отхвърлени исковете му за обявяване
недействителността на сделките по чл. 76 от ЗН и по чл. 26 от ЗЗД - при
условията на евентуалност. Счита, че решението в обжалваните части е
незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон. Моли въззивният съд да обезсили
решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с
указания да бъдат конституирани като задължителни необходими другари
приобретателите на процесния гараж М. Д. М., В. С. М. и С. А. Ж. – М.. В случай, че съдът прецени, че решението е допустимо в тази част, да го
отмени като неправилно. Иска въззивният съд да обяви за относително
недействителни на основание чл. 76 от ЗН спрямо
И.Т.К. сделките за покупко-продажба на подробно индивидуализираните в
исковата молба имоти, извършени между двамата ответници по делото – Т.К. и С.К.
и обективирани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том 4, рег.
№ 10945, нот. дело 495/2019г. по описа на нотариус Г.Г., рег.№ *** на НК с район на действие ***, вписан в СлВп
– Русе с вх.рег.№12711/27.09.2019г., акт
183, т.32, д.№ 6678, както и в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
153, т.4, рег. № 11151, нот. д. 500/2019г. по описа на нотариус Г. Г. – нотариус № *** с район на действие – ***, вписан в СлВп с вх.рег. №12853, акт 64, т.33,
дело № 6763. Жалбоподателят моли, в условията на евентуалност, съдът да обяви
цитираните по-горе сделки за недействителни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и
3, и чл. 26, ал. 2, пр. 5 за частта, която представлява запазена част за И.Т.К..
Иска въззивният съд да допусне съдебната делба между страните по делото при
посочените в исковата молба квоти.Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от Т.В.К.,*** и С.Т.К.,***, в частта, с която
съдът на основание чл. 30 от ЗН е намалил завещателното разпореждане, извършено
от наследодателката на страните Е. С. К., направено със саморъчно завещание от нея от 30.10.2007г. в полза на съпруга
ѝ Т.В.К. в размер на ¼ ид.ч, като
възстановява запазената част на ищеца по делото И.Т.К. от наследството на майка
му. Жалбоподателите считат, че съдебното
решение е постановено в противоречие с материалния закон, като не е съобразена
разпоредбата на чл. 31 от ЗН. Излагат доводи за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд за основателност на предявения иск. Молят въззивния съд
да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
иска за възстановяване на запазената част в полза на И.Т.К., при законните
последици.
В писмен отговор по чл.263 ГПК
излагат съображения за неоснователност на жалбата на ищеца по делото.
В отговора на въззивната жалба, подадена от ответниците по делото - Т.В.К.
и С.Т.К., ищецът И.К. изразява становище, че същата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок, и са допустими.Разгледани по същество същите са
неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И.Т.К.
срещу Т.В.К. и С.Т.К. за делба на недвижимо
имущество, останало в наследство от Е. С. К., починала на ***., оставила за свои законни наследници първия ответник-преживял съпруг и
низходящи - ищеца и втория ответник – синове.В исковата молба се твърди, че приживе
Е. К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на
съпруга си Т.В.К., със завещание съставено през 2007г., което било обявено на
21.12.2015г.В началото на месец октомври 2019г. ищецът разбрал, че с няколко
последователни сделки за покупко-продажба, първият ответник прехвърлил почти цялото недвижимо имущество,
оставено в наследство от общата наследодателка, като две от сделките са сключени
с втория ответник. Твърди, че с извършените разпоредителни сделки, е накърнена
запазената част от наследството и същите са недействителни по отношение на
него, на основание чл. 76 ЗН, а дори да
се приеме, че не е налице хипотезата на чл.76 ЗН, същите са недействителни на
основание чл.26,ал.1,предл.2 и 3, чл.26,ал.2, предл.5 и чл.17 ЗЗД.Иска съдът да
постанови решение, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН да бъде намалено
завещателното разпореждане, направено от Е.С.К.в полза на Т.В.К. и да бъде
възстановена запазената част на ищеца от наследството й в размер ¼ ид. част.Иска да бъдат обявени за недействителни, на
основание чл.76 ЗН, спрямо него договорите за покупко-продажба, обективирани в нот.акт
№ 147, том 4, рег. № 10945, нот. дело 495/2019г. на нотариус Г. Г., с район на действие ***, вписан в СлВП – Русе с вх.рег.№ 12711 от 27.09.2019г., акт №183, т.32, д.№6678 и в
нот.акт № 153, том ІV, рег. № 11151, н. д. 500/2019г. на нотариус Г. Г., с вх.рег.№ 12853/1.10.2019г., акт: 64, т.33, дело №
6763 по описа на СлВп, с които Т.В.К. продава на С.Т.К.
недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. В условията на евентуалност
предявява искове сключените между ответниците договори да бъдат прогласени за
недействителни „в частта,
представляваща запазена част на ищеца от наследството на Е. К., като заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави и
евентуално като привидни сделки, прикриващи дарение, като в последният случай
да бъдат приложени последиците на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и да бъде намалено отново
направеното и прикрито с тях дарение на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с размера на
запазената част на ищеца“.След уважаване на така предявените искове ищецът моли
да бъде допусната делба на имотите, описани в нотариалните актове, както следва
: 1.сграда, по предназначение - Хангар, депо, гараж, с площ 20 кв.м., представляваща
Гараж № *** в гр.Р***, по ул. ***, с идентификационен номер **** по кадастрална карта, при
права: 6/8 ид.ч за първия ответник Т.В.К. и по 1/8 за
ищеца И.Т.К. и за втория ответник С.Т.К.;
2.Апартамент №*** във вх.“***“ на *** етаж от ***, в гр. Р***, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 85 кв.м, заедно с
прилежащо избено помещение № 5, заедно с припадащите се 1,481% ид. ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/, при
права: 6/8 ид.ч за първия ответник и по 1/8ид.ч
за ищеца и за втория ответник;
3. Дворно място, находящо се в с. Б***, общ. И****, обл. Р***, по ***, представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/№ ***, в кв. ***, по регулационния план на
селото, с площ 744 кв.м, заедно с всички подобрения и приращения
в имота, при права: 6/8 за първия ответник
и по 1/8ид.ч за ищеца и за втория ответник;
4. Дворно място в с. Б***, обл. Р***, представляващо УПИ №***, в кв. *** по регулационния план на
селото, с площ 650 кв.м, с всички подобрения и приращения
в имота, при права: 6/8 за Т.В.К. и по
1/8 за И.Т.К. и С.Т.К..***, представляващо УПИ №*** в кв. ***, по регулационния план на селото, с площ 500 кв.м, заедно с построената в
него масивна жилищна сграда с площ 41 кв.м, с всички подобрения и приращения в имота, при права: 6/8ид.ч за Т.В.К. и по 1/8ид.ч
за И.Т.К. и С.Т.К.;
6. 1/2 ид.ч. от дворно място в
с. Б***, обл. Р***, с административен адрес ***, представляващо УПИ № ***, в кв. *** по регулационния план на
селото, с площ 500 кв.м, с всички подобрения и приращения
в имота, с право на реално ползване на южната половина, откъм УПИ VIII-413, при
права: 2/8 за първия ответник и по 1/8
за ищеца и втория ответник.
7.Нива с площ
8,733 дка, IV катег., находяща
се в землището на с. Щ***, общ.И***, обл. Р***, в ***, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне, при следните права: 2/4 за ответника Т.В.К. и по 1/4 за ищеца И.Т.К.
и ответника С.Т.К.;
8. Нива с площ 5,314 дка, V катег., в землището на с. К***, общ.И****, обл. Р****, в ****, представляваща имот № **** по плана за земеразделяне, при следните права: 2/4 от
целия имот за Т.В.К. и по 1/4 за ищеца и за С.Т.К.;
9.Нива цялата с площ 15,575 дка, Vкатег.,
находяща се в землището на с. К****, обл. Р****, в ****, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне, при права: 2/4 за първия
ответник и по 1/4 за ищеца и втория
ответник;
10. Нива с площ 3,600 дка, IV катег.,
в землището на с. Щ****, обл. Р****, в ****, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне, при права: 2/4 от за първия
ответник и по 1/4 за ищеца и втория
ответник
11. Нива с площ 10,100 дка, III катег.,в
землището на с. Щ****, обл. Р****, в ****, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне, при права 2/4
за първия ответник и по 1/4 за
ищеца и втория ответник.
12. Поземлен имот с идентификатор **** по кадастрална карта и
кадастралните регистри, с адрес: с. И****, ****, с площ 5301 кв.м, с начин на
трайно ползване: нива, категория на земята - VI, при права: 2/4
за първия ответник Т.В.К. и по 1/4 за ищеца И.Т.К. и ответника С.Т.К.;
13. Поземлен имот с идентификатор **** по КККР, в с. И***, ****, с площ 8800 кв.м, начин на трайно ползване: нива, при права: 2/4 от имота за първия ответник и
по 1/4 за ищеца и втория ответник.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че страните са законни наследници на Е. С. К., починала ****. – преживял съпруг – първият ответник Т.В.К. и низходящи - ищеца И.Т.К. и втория
ответник С.Т.К. – синове. По делото не е било спорно и от справка извлечение от
СлВП и арендни договори е
видно, че приживе, по време на брака си с Т.К., тя е придобила в режим на СИО гараж и
апартамент в гр.Р***, дворни места в с.Б***, едно от които с построена в него масивна жилищна сграда.Притежавала е в
лична собственост 1/2ид.ч от дворно място в с.Б****, ниви в землищата
на с.Щ***, К***, И***, обл.Р***, всички имоти подробно описани
в исковата молба и в справка по лице от СлВп.Със
саморъчно завещание от 30.10.2007г. Е.С.К.е завещала на съпруга си “цялото си
движимо и недвижимо имущество, пари, ценности, вземания”.
С горецитираните нотариални актове от
26.09.2019г. и 1.10.2019г. – нот.акт № 147, т. 4, рег. № 10945, нот. дело 495
от 26.09.2019г. и Нот. акт № 153, том ІV, рег. № 11151, нот. дело 500 от
01.10.2019г. и двата по описа на нотариус Г. Г., Т.В.К. е продал на С.Т.К. процесните имоти, предмет на иска за делба, с
изключение на гаража в гр.Р****. От посочените в нотариалните актове данъчни оценки е видно, че стойността
на имотите по данъчна оценка, е общо 49654лв, като получената от Т.К. сума -според
удостовереното в нотариалните актове, е 50100лв. Установено е, че с нотариален
акт от 10.10.2019г. – нот.акт №186, т.IV, рег.№11628
на нотариус Г. Г., Т.К. *** на трето за процеса лице – М. Д. М..
В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че Е. и Т. К. още приживе са извършили делба на придобитото от тях
имущество, като конкретно на ищеца са му прехвърлили собствеността върху
недвижими имоти-ниви и нееднократно са му предоставяли парични средства в
големи размери.Представят нотариални актове за сделки, сключени в полза на И.Т.К.-по
чл.22 ЗЗД - с нот.акт №8 от 04.07.2002г., т.V, д.№597 на нотариус рег.№221 Г. Г., вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№6263/4.07.2002г.,акт
№104, с който Т.В.К. купува в полза на И.Т.К.
нива в землището на с.С****, обл.Р****, с площ 8,276дка, като посочената продажна цена съвпада
с данъчната оценка 806лв; С нот.акт №199/14.10.2003г., т. VII на нотариус Г.Г., вписан с вх.рег.№11382, акт 122 в СлВп-Русе,
Е. К. купува в полза на И.К. нива с площ 3дка в ****, землище на с.Щ****, обл.Р****. Посочената цена е данъчната оценка на имота- 145,80лв.
С нот.акт №161 от 12.11.2003г. на нотариус Г.Г., т. VIII, д.№1261/03г., вписан в СлВп
с вх.рег. №12853/12.11.2003г. Е.С.К.купува в полза на И.К. и нива от 2,999дка в
същото землище, ****, за сумата 264,50лв, която съвпада с данъчната оценка.Представени са и
преписи от предварителни договори за покупко-продажба от 25.02.2004г. и от
17.06.2016г. Според първия договор Т. и Е. К. са продали апартамент в гр.Р*** за сумата от 22000евро, а според договора от 17.06.2016г. Т.К. е продал
дворно място от 600кв.м в с.Б**** за 15000лв. Представен е и договор за продажба на МПС, с нотариална
заверка на подписите- рег.№3587 от 21.03.2017г. по описа на нотариус Ц. С., с район на действие РС-С****, с който И.К., като
пълномощник на Т.К. продава лек автомобил за сумата от 500лв.От разписки за
превод на суми, издадени на 23.01.2019г. и на 25.02.2019г. е видно, че първият
ответник е изпратил на ищеца сума в общ размер на 1450лв.Не се сочат
доказателства за произхода на средствата, с които през 2002 и 2003г. са били
закупени в полза на ищеца трите ниви. Относно преведените му парични суми,
правилно първоинстанционният съд е посочил, че това е станало много години след
смъртта на наследодателката. По делото не са представени доказателства, в
подкрепа на твърдението, че приживе Е.К. е извършвала в полза на сина си И.К. дарения извън обичайните такива с оглед
роднинската им връзка.Въззивният съд намира, че не
следва да се обсъжда изложеното в отговора обстоятелство, че през 2015-2016г.
ищецът се е разболял и първият ответник му е предоставил сума от 15000-2000лв.
за лечението – на първо място, не се твърди, че сумата е била предоставена
приживе от наследодателката /починала на
30.10.2015г./, а и предоставянето на голяма
парична сума от родители за лечение на техния син не може да се приеме за
"дарение" - Дарението е договор и изисква двете страни да имат ясно
съзнание, че се извършва дарение. В случая може да се касае и за изпълнение на нравствен дълг.
При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционинят
съд е приел, че са налице предпоставките
на закона за уважаване иска на съделителя И.К., като
низходящ и наследник със запазена част, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН
за възстановяване правата му на запазена част чрез намаляване на саморъчното
завещание на майка му Е.С.К.от 30.10.2007 г. в полза на баща му Т.В.К. до
размер на 1/4 идеална част. Правилно въззивният съд е изложил съображения, че
при иск за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на
универсално завещание не се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН,
а възстановяването се извършва в обема на определените права като разполагаема
и запазена част от наследството по чл. 29 ЗН.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и в частта, с
която е отхвърлен иска за делба на процесните недвижими имоти, по следните
съображения : Към момента на разпоредителните сделки със завещаното имущество, наследникът по завещанието – Т.К., е единствен собственик на имотите и
прехвърляйки ги на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително
притежава в пълен обем и сделките са валидни. След като в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН не е предвидено, че
възстановяването на запазената част има обратно действие, не може да се приеме,
че ако недвижимият имот е разпореден от
облагодетелстваното от завещанието или дарението лице в полза на трето лице, то
придобитите от това трето лице права отпадат автоматично.В тези хипотези на
разположение на наследника по закон, успешно провел иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН, е отменителният
иск по чл. 37 ЗН. Само и доколкото при
условията на цитираната правна норма е упражнено правото по чл. 37 ЗН – какъвто
в случая не е предявен /или по чл. 135 ЗЗД/ и имотът е върнат в наследството,
би била налице съсобственост, подлежаща на съдебна делба. Наследникът с право
на запазена част не може да предяви иска за делба на завещания имот преди да е
поискано възстановяването на запазената част, но правата на третите лица,
придобили имот от наследник по завещание или надарено лице, не отпадат преди
отмяната на разпореждането при условията на чл.
37 ЗН, т. е. преди връщане на имота в наследството. Не във
всички случаи при уважен иск по чл.
30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на
делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е
станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди
вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите
лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН,
а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на
имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една
година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при
вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в
наследството по реда на чл.
30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН.
Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба – вж.Р
№ 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1805/2013 г., I г. о., ГК.При невъзможност да се върне разпореденият
в полза на третото лице недвижим имот в наследството, то наследникът по закон
следва да получи възстановената запазена част в паричната равностойност на
имота, оценен към момента на възстановяване на запазената част- вж.мотиви Опр.№540/18.11.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№4599/16г.IVг.о.
Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора разноските по делото за въззивното
производство остават в тежест на страните така, както са направени.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение N 867 от 06.07.2020г.
на Русенския районен съд постановено по гр.д.№6483/2019г. по описа на РС-Русе.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :