О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1374
гр.
Пловдив, 18 август 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ състав в закрито заседание на осемнадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3771 по описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК.
Образувано
е по искане вх. № 11235/20.07.2020г. от жалбоподателя К.Н.П., ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. Т.,***, за изменение на решение
№ 1148 от 03.07.2020г., в частта му на разноските.
Молителят
счита, че неправилно е прието в съдебното решение, че се касае за
административно дело без определен материален интерес, тъй като предмет на
делото е дължимо публично задължение, което е погасено по давност. В следствие
на неправилни действия на публичен изпълнител е отказано погасяване по давност
на публични задължения на П., установени по основание и размер, което е
направено в съдебното решение. Приетите за погасени по давност публични задължения
са в общ размер на 5 441,01лв., което е в много по-голям размер от тези,
по отношение на които жалбата е отхвърлена – 510,73лв. и поради тази причина
неправилно са присъдени разноски в полза на жалбоподателя в размер на 100лв.
вместо претендираните такива в размер на 602,05лв.
На
следващо място, неправилно е извършена компенсация на присъдените разноски, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, при уговорка за
безплатно възнаграждение, уговореният хонорар се изчислява съобразно правилата
на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и се присъжда на адвоката, представлявал жалбоподателя. Иска се
изменение на решението, в частта за разноските, като бъде присъден адвокатски
хонорар в размер на 602,05лв.
Ответникът,
чрез процесуалния представител юр. А., счита, че
искането е неоснователно. Според него, несъмнено се касае за правен спор без
материален интерес, поради което от страна на ответника е заявена претенция за
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на
500лв. на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявената претенция на
ответника също не е уважена от съдебния състав, но правилно е посочено в
съдебното решение, че не е предвидено разпоредбите на Глава 19-та, дял Трети от
ДОПК, в частност разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК да намират приложение и
в производствата по обжалване, уредени в други дялове на ДОПК. Според
процесуалния представител на ответника, от жалбоподателя не е съобразено и
обстоятелството, че е направено изрично възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар по смисъла на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, което е уважено от
съда, като са изложени аргументи за неговата основателност.
Искането за изменение на решение № 1148 от 03.07.2020г. на ПАС, 9-ти състав, в частта му за разноските, е процесуално допустимо, подадено в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО само по отношение направената
компенсация на присъдените в полза
на страните разноски по делото.
Производството
по адм. дело № 3771
по описа на ПАС за 2019г. е
образувано по жалба на К.Н.П., ЕГН: **********
***, против решение № 422 от 16.10.2019г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което е потвърдено разпореждане изх. №
С190016-137-0007610/19.08.2019г. на Б.М.– главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е отказано погасяване по
давност на публични вземания по общо 29бр. изпълнителни титули.
С решение №
1148 от 03.07.2020г. настоящият съдебен състав е намерил жалбата за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА и е отменил решение № 422/16.10.2019г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител по
отношение публични вземания по 20бр. изпълнителни титули, изчерпателно изброени
по позиции на стр. 8 – 9 от съдебното решение (л. 108 гръб – 109) за суми на
главници в общ размер на 2 020,91лв., лихви в общ размер на
2 420,10лв. и нелихвоносни задължения в общ размер на 1 000лв. В
ОСТАНАЛАТА СИ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ решението на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив
и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са намерени за
правилни и законосъобразни.
В съдебното
решение са изложени съображения относно неприложимост на разпоредбата на чл.
161, ал. 1 от ДОПК по отношение на производствата по обжалване на други ИАА,
издавани от органите по приходите в НАП, уредени в други дялове на кодекса. В
съдебното решение е посочено, че несъмнено се касае за правен спор без
материален интерес, тъй като се отнася до отказ на публичен изпълнител за
погасяване по давност на публични вземания, посочени изчерпателно в издаденото
от него разпореждане изх. № С190016-137-0007610/19.08.2019г. В случая не може да
се приеме, че се касае за публични задължения, установени с ревизионен акт,
съдебното обжалване на който се извършва по реда на глава 19-та от ДОПК.
Публичните задължения са установени по основание и размер въз основа на данъчни
декларации, подавани от самия жалбоподател, изпълнителен лист, издаден от
Окръжен съд – Пловдив и наказателни постановления. Законосъобразността на
действията на публичния изпълнител е предмет на съдебно обжалване в Глава 27-ма
от ДОПК и като производство по обжалване, уредено в друг дял на кодекса, пред
друг горестоящ административен орган, по отношение на
него са неприложими правилата на глава 19-та от ДОПК. Отново следва да бъде
акцентирано на обстоятелството, че в голямата си част публичните задължения са
въз основа на изпълнителни титули декларации, подавани от самия жалбоподател, а
не в хода на ревизионно производство, при което са подложени на проверка
декларираните от него данни и в следствие на това са определени различни по
размер публични задължения.
В настоящия
случай, неправилно пълномощникът на жалбоподателя е изчислил размера на
безплатното адвокатско възнаграждение на основание разпоредбата на чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, при позоваване на разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в последствие е и изменена. Правилно е посочено в
съдебното решение, че възнагражденията на страните следва да бъдат определени
по реда на § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Настоящият съдебен състав е намерил за основателно възражението на процесуалния
представител на ответника относно прекомерност на адвокатския хонорар, посочен
в списъка на разноските на л. 101, като се е обосновал с неголямата фактическа
и правна сложност на делото, липсата на искания за събиране на допълнителни
доказателства в хода на съдебното обжалване. Предвид частичната основателност
на жалбата, правилно е определена като дължима и сумата от по 100лв. разноски
по делото и за двете страни по него.
Съдът намира
за основателно твърдението в искането за неправилно направена компенсация на
присъдените в полза на двете страни по делото разноски. Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите на безплатна адвокатска
помощ, предоставена на лице по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за
съответния вид работа.
В настоящия
случай, приложимата разпоредба е тази на чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и е определена от съдебния състав в максималния размер от
200лв., редуциран на минималния размер от 100лв., съобразно частичното
уважаване на жалбата. Съдебното решение следва да бъде изменено в частта му за
разноските, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 100лв., възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
съобразно отхвърлената част на жалбата, а ответникът бъде осъден да заплати на
пълномощника адв. Е.Б.Т., вписана в Адвокатска
колегия – Пловдив под № *** адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.,
съобразно уважената част на жалбата и на жалбоподателя П. направените от него
разноски в размер на 10лв.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 248,
ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 1148/03.07.2020г.,
в частта му на разноските, както следва:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на К.Н.П., ЕГН: ********** ***
сумата в размер на 10лв. (десет лева) направени от него разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на адвокат Е.Б.Т., вписана в Адвокатска колегия –
Пловдив под № ***, със служебен адрес: ***сумата в размер на 100лв. (сто лева)
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН: **********
*** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер
на 100лв. (сто лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита,
съобразно отхвърлената част на жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: