О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1
Гр. Сливен, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 454 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П.К.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.И.Д. ***, със съдебен адрес ***, с която е предявен иск срещу АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА за осъждане на ответника, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата от 225 лева, като обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 120/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, във връзка с обжалване на Определение № 3/08.02.2019 г. по искане вх. № 255/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Нова Загора, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2019 г..
Настоящото производство е образувано, след като с Определение № 3288 от 27.09.2019 г., постановено по гр. дело № 5025/2019 г. по описа на Районен съд– Сливен, делото, образувано по посочената искова молба е изпратено на Административен съд – Сливен, по подсъдност.
Ищецът чрез упълномощен процесуален представител поддържа исковата молба. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за сторените по делото разноски.
Ответникът по иска в писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител счита предявеният иск за неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Настоящият съдебен състав преценява предявеният иск за недопустим.
С Определение № 3/08.02.2019 г. по искане вх. № 255/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Нова Загора, на основание чл. 32а от ПВ е отказано вписване на молба за заличаване на договорна ипотека. Отказът е обжалван от П.К.З. *** и с Определение № 258 от 05.03.2019 г. по гражданско дело № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, постановено в производство по чл. 274 и сл. от ГПК, е отменен като незаконосъобразен и е изпратено делото на службата по вписванията при РС – Нова Загора за извършване на исканото заличаване на договорна ипотека.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма е допустимо исковото производство по този ред пред административен съд. В настоящият случай не са налице две предпоставки на цитираната разпоредба - претендираните вреди не са вследствие на административна дейност и в тази връзка не са пряка и непосредствена последица от визирания в иска незаконосъобразен акт.
Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, службата по вписванията е с правомощия да извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписване, чийто статут се урежда от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Въпреки, че по дефиниция от § 1, т. 1 от ДР на АПК длъжностното лице на Агенцията по вписванията попада в обхвата на определението "административен орган", от анализа на правомощията му се налага извод, че актовете, постановени при изпълнение на задълженията на орган по вписване, носят белезите на актове с правно значимо действие, а последните подлежат на контрол за законосъобразност по реда на глава двадесет и първа ГПК. Производството по вписване е охранително, съгласно част шеста на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Актът с който приключва вписването, респективно отказът то да бъде извършено, следва да бъде определено като охранително. И това е така тъй като съдебния контрол върху вписването или отказа се осъществява от окръжния съд и не могат да бъдат основание за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай този ред е спазен, видно от приложените като доказателство по делото Определение № 258 от 05.03.2019 г. по гражданско дело № 120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, постановено в производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че съдията по вписванията не е административен орган, съобразно правната уредба в ЗСВ и ГПК. Същият се назначава от министъра на правосъдието по трудово правоотношение след обявен конкурс, като изпълнява длъжността и предвидените в закона функции под ръководството на председателя на съответния районен съд, а видно от разпоредбите на чл. 279 и следващите от ЗСВ качеството му е на длъжностно лице като част от органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдията по вписванията издава разпореждания за вписване, отбелязване и тяхното заличаване в имотния регистър, когато това е предвидено в закон, което сочи, че дейността му има не административен, а охранителен характер по смисъла на чл. 530 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Следователно, той няма качеството на административен орган, т. к. не притежава властнически правомощия да постановява актове, с последица създаване на права и задължения за правните субекти. Макар дейността по вписването да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието нейните завършващи актове не се дължат на извършвана административна работа от съдиите по вписванията. Поради това и разпорежданията, които издават, не представляват административни актови по смисъла на чл. 21 от АПК, нито неговите фактически действия или бездействия по повод изпълнение на служебните му задължения се включват в приложното поле на чл. 203, ал. 1 от АПК.
Производствата за обезщетения по Дял трети, Глава единадесета от АПК се разглеждат в случаите, когато вредите са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица на държавата или общините, при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК, тоест от чл. 203 до чл. 207 включително.
В случая не са налице посочените в чл. 204 от АПК предпоставки за допустимост на иска - няма отменен предварително по съответния ред административен акт. Осъществяваната от Агенцията по вписванията дейност от съдията по вписванията не е административна дейност, респ. издаваните при и по повод изпълнение на тази дейност актове не са индивидуални административни актове. Поради това, вредите, настъпили в резултат на тази дейност или актове, не могат да бъдат обезщетени по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България: Определение № 10 от 19.02.2015 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 6/2015 г., 5-членен с-в.; Определение № 3115 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1523/2019 г., VIII о., Определение № 4774 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 297/2011 г., I о.; Решение № 9392 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2015 г., III о.
По изложените съображения, исковата молба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.
При този изход на делото и предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция по вписванията, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 253 от ГПК, следва да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Воден от гореизложеното, Административен съд – Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.01.2020 г. по адм. дело № 454 / 2019 г. по описа на Административен съд- Сливен, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.К.З., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск срещу АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА за осъждане на ответника, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сумата от 225 лева, като обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 120/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, във връзка с обжалване на Определение № 3/08.02.2019 г. по искане вх. № 255/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Нова Загора, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.03.2019 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Агенция по вписванията гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 454 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: