Решение по дело №160/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№ 67

гр..........Русе, 07.06.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито................................

заседание.........девети май ……........................................................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................

^{Членове:}........Петър Балков.........................................................................

........Ралица Герасимова.....................................

при секретаря..............Недялка Неделчева..................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Георги Георгиев.............................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х....дело №...160...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:....................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 133 от 19.11.2018г., постановена по НОХД № 997/2018г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия И. Г. Д. за виновен в това, че на 21.05.2017г. в *******, Област - Русе, се заканил с убийство на И. И.М. от с.с., като ѝ казал: „... умряла си, мъртва си, убивам те.”, след което насочил срещу нея га­зов пистолет и възпроизвел два изстрела, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, го осъдил на лишаване

С присъдата си Районен съд - Русе признал подсъдимия И.Г. Д. за виновен и в това, че по същото време и мя­сто, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично мяс­то, пред къща, находяща се на *******, псувал И. И.М., отправял ѝ закани, повредил (разбил) металната врата към двора на къщата, след което насочил газов пистолет към И. М. и възпроизвел два изстрела, като деяние­то по своето съдържане се отличава с изключителна дързост, поради кое­то и на основание чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за една година.

На основание чл.23 от НК, съдът определил и наложил като об­що най-тежкото наказание от вида лишаване от свобода за срок от ед­на година, като отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с осъдения възложил на инспектор към ОД на МВР - Русе по местоживеене на подсъдимия.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК, съдът с посочената при­съда отнел в полза на държавата, сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI-М2906” и две гилзи от жълт метал с надпис „WADIE 9мм”.

С присъдата си Районен съд - Русе признал подсъдимия за не­винен и го оправдал по отношение обвинението за квалифициращия признак „изключителен цинизъм”.

Недоволен от присъдата останал адв.Л.П. от АК - Ру­се, упълномощен защитник на подсъдимия И.Д., кой­то я об­жал­ва в осъдителната част, с молба да бъде изменена в частта, с която е признат за виновен по чл.325 ал.2 от НК, като предлага, дея­нието да бъде преквалифицирано по чл.325 ал.1 от НК, с налагане на ад­министративно наказание по реда на чл.78„а” от НК. За престъпление­то по чл.144 ал.3 от НК, предлага подсъдимият да бъде признат за неви­нен и оправдан изцяло. Оплакванията в жалбата и постъпилите впослед­ствие допълнителни съображения, могат да се свържат с незаконосъобразност и необоснованост като отменителни основания.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият И.Д. и защитникът му, поддържат жалбата на съдържащите се в нея и допълнителните съображения основания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­­­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият И.Д. е роден на ***г. в Ру­се. Не е семеен. Има българско гражданство, живее постоянно в *******. Завършил е средно образование. Не е осъждан. Не работи.

На 21.05.2017г. вечерта, подсъдимият се черпел със свидетелите К. С. и П. К., в заведение в *******. Повлиян от значителното количество изпит алкохол, около 22:00 часа, решил да отиде до дома на свид.И. М. с която имал стара вражда. Склонил и приятелите си да го придружат. Използвал личния си ав­томобил, който управлявал, въпреки употребата на алкохол. Свид.К. С. управлявал своята кола. Първо спрели пред дома на подсъдимия на *******в *******. Той слязъл и взел от жилището си законно притежаван сигнално-газов пистолет, марка „ZORAKI-М2906”, калибър 9 мм, с фабричен № 000792. След това, по­тег­лили към дома на пострадалата на *******, където пристигнали около 22:20 часа. По същото време, на близка поляна празнувала компания, в която участвал свид.Ю. Д.. Той бил съсед на по­страдалата и познавал подсъдимия и неговите приятели.

Подс.И.Д. спрял пред дворната порта на свид. И. М. и започнал да блъска и рита дворната порта, която се оказала заключена с катинар и залостена с две метални резета. Докато блъскал и ритал портата, подсъдимият викал и псувал. Свид.К. С. се опитал безуспешно да го спре, а свид.П. К. се притеснил и напуснал компанията. Отдалечил се и седнал в автомобила на под­съдимия.

По това време свид.И. М. била в дома си, с шестгодишната си внучка - свид.А. Д.. Двете били легнали, като по телефона пострадалата говорела с дъщеря си в Германия. Когато чула шум от блъскането по дворната порта, свид.И. М. станала да види какво става. След нея вървяла внучката ѝ. Видяла подсъдимия, който вече влязъл в двора, и стигнал до стъпалата, водещи към коридора. Той крещял, псувал и я заплашвал с думите: „Майка ти циганска да еба. Вие не разбрахте ли, че няма да живеете в Б.? Махайте се от Б.. Умряла си, мъртва си, убивам те.” Малолетната свид.А. Д. уплашена застанала зад баба си. Когато пострадалата се навела, да вземе тухла, с цел да се защити, подсъдимият извадил сигнално-газовия пистолет. Насочил го към нея и възпроизвел два изстрела. Газът от оръжието попаднал в очите на пострадалата и детето. Двете се уплашили и свид.А. Д. първа побяг­нала към дома на свид.Ю. Д.. След нея избягала и свид. И. М.. Подсъдимият ги последвал и също се опитал да влезе в имота на свид.Ю. Д.. Той обаче го пресрещнал с думите: „Не вли­зай в дома ми, защото ще стане по-лошо!” Това респектирало подсъдимия, който се отказал от намерението си и като се качил в автомобила си, напуснал придружен от свидетелите К. С. и П. К.. Тримата се върнали в заведението, където продължили да пият бира.

В това време св.И. М. подала сигнал на телефон 112, а дъщеря ѝ уведомила брат си, който пристигнал веднага.

На местопрестъплението бил изпратен екип на ЦСМП - Русе и полицейски екип, включващ свидетелите И. И. и М. А.. Полицаите открили подс.И.Д. в заведението и го задържали по реда на ЗМВР. След като първоначално отрекъл да го е напускал, признал отчасти извършеното, сменяйки версиите.

След инцидента, свид.И. М. пренощувала с внуч­ката си в дома на своя близък С. А.. На следващия ден се прибрали в дома си, но по тяхна молба той в продължение на десет дни прекарвал всяка нощ в къщата им. В резултат на случилото се, пострадалата получила посттравматично стресово разстройство, което наложи­ло болнично лечение от 21.06.2017г. до 11.07.2017г. в ЦПЗ ЕООД - Ру­се.

Впоследствие, на два пъти свид.И. М. намерила пред входната врата на дома си две гилзи от жълт метал с надпис „WADIE 9 мм”, които предала с протоколи за доброволно предаване и са приобщени към доказателствата по делото.

В хода на досъдебното производство подсъдимият предал доброволно сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI-М2906”, калибър 9 мм, с фабричен № 000792. Назначена била техническа експертиза, от чието заключение се установило, че сигнално-газовият пистолет марка „ZORAKI-М2906”, калибър 9 мм, с фабричен № 000792, представлява газово оръжие по смисъла на чл.4 ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, предназначено за стрелба със сигнално-газови патрони, калибър 9 мм. Според експерта оръжието е техническо изправно и годно за произвеждане на изстрели, а двете гилзи са били изстреляни с него.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­­воинстанционният съд обосновано приел, че подс.И.Д. осъ­­ществил обективните признаци на престъпните състави по чл.144 ал.3, вр.ал.1 от НК, тъй като на 21.05.2017г. в с.Б., Област - Русе, се заканил с убийство на И. М., като това заканване би мог­ло да възбуди основателен страх от осъществяването му, както и по чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като по същото време и място извършил не­пристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържане се отличава с изключителна дързост.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянията са осъществени от подсъдимия при условията на пряк умисъл.

От съдържанието на въззивната жалба и допълнителните съ­ображения, както и от защитната реч на адв.Л.П. следва, извод, че събраните доказателства са достатъчни за изясняване на делото и пра­вилното му решаване. Наведени са няколко оплаквания, от които систематично първо трябва да се обсъди доводът за наличието на двой­на наказуемост. Според защитника, за същото деяние подсъдимият ве­че е бил санкциониран с влязло в сила НП № 67/01.06.2017г. на начал­ника на Първо РУ при ОД на МВР. С него бил наказан за нарушение по чл.60 ал.1 т.3„а”, вр. чл.185 от ЗОБВВПИ, заради употребата на огнестрелно оръжие на обществено място. Както правилно е отбелязано в мотивите, тези фактически положения се припокриват незначително с обстоятелствената част на обвинителния акт. Съобразно с доказателствата, съдът е приел за установено, че изстрелите не са произведени на улицата както се приема в постановлението, а в двора на пострадалата, непосредствено пред входа на къщата. Вътрешността на имот, лична соб­­ственост не представлява „обществено място”, което дори само по се­бе си е достатъчно да аргументира извод за несъответствие между дея­нията, предмет на НП № 67/01.06.2017г. и процесното обвинение. Отделно употребата на оръжие е само един елемент от престъпните състави, предмет на процесните обвиненията. Наложеното административно наказание е само част от единен комплекс мерки, предприети с цел адекватен отговор на всички аспекти на престъпното деяние. В случая натрупването на процедури не представлява прекомерна тежест за извършителя, поради което и в пълно съответствие с указанията на ТР № 4/2018г. на ОС на ВКС, становището в мотивите за липса на двойна наказуемост се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

В жалбата се възразява също, че деянието, извършено от подс.И.Д. следва да се квалифицира по чл.325 ал.1, тъй като безспорно представлявало хулиганство, но не било съпроводено с изключителна дързост. Аргументи в подкрепа на твърдението защитникът не е изложил. В същото време, първостепенният съд правилно отбелязал натрупването на множество съставомерни признаци, сочещо завишена степен на обществената опасност на извършеното. Подсъдимият осъществил деянието предумишлено, в тъмната част на денонощието и след употреба на значително количество алкохол. Нахлул в чужд имот и употребил оръжие (пострадалата не е можела да знае, че пистолетът е газов) против беззащитна жена и малолетно момиченце. Драстичното несъобразяване с установения обществен ред смутило дори приятелите му, които въпреки, че се съгласили да го придружат, отказали да го подкрепят в агресията и се отдалечили. При тези обстоятелства, като се позовал уместно и на ПВС № 2/29.11.1974г., Районният съд правилно приел, че деянието не може да се квалифицира като хулиганство по основния състав (чл.325 ал.1 от НК).

Относително най-аргументирани са доводите на жалбоподателя против обвинението по чл.144 ал.3 от НК. След детайлен анализ върху лексикалната семантика на гласните доказателства, защитникът открил несъответствия, които разколебавали обвинението.

Това оплакване също не се споделя от въззивната инстанция. Подсъдимият отказал да дава обяснения, но на досъдебното производство лаконично признал безспорното (на стопрестъплението останали гилзи), а именно, че „произвел два три изстрела”. В същото време заявил, че те не били произведени на улицата и не били насочени против пострадалата. В мотивите си първоинстанционноият съд убедително обосновал извод, че тези обяснения имат защитна цел, без доказателствена стойност. Състоянието на свидетелките И. М. и нейната внучка, след деянието, тяхната възраст, образование и манталитет допускат известни различия в изказа, чието значение не следва да се преувеличава. В същото време от съдържанието на техните показания безспорно се установява, че подс.И.Д. произвел изстрелите с пистолет, в двора на къщата. Няма никаква логика в твърдението, му че след като проникнал с взлом, той произвел няколко сватбарски изстрела във въздуха и си тръгнал. Напротив, от показанията на свид.И. И., полицейски служител, посетил местопрестъплението, се установява, че очите на пострадалата и внучката й сълзяли защото били обгазени. Това наложило и оказването на медицинска помощ незабавно след деянието. Следователно, правилно съдът приел в мотивите, че подсъдимият произвел изстрелите не на улизата и във въздуха, а срещу свидетелките И. М. и А. Д., приемайки и обвинението по чл.144 ал.3 от НК, за доказано.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.И. Д. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 133 от 19.11.2018г. на Районен съд - Русе, постановена по НОХД № 997/2018г., от Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.