РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. В., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Производството по делото е образувано по две въззивни жалби.
Въззивна жалба с вх.№1353/19.05.2022г. на РС-Б. от В. К. Т. с ЕГН
********** чрез адв.-пълномощник И. В. от АК-В. и заявен съдебен адрес:
гр.Б. обл.В. е против Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№
93/2021 г. по описа на Районен съд-Белоградчик в частта в която РС-Б. е
отхвърлил предявени от В. К. Т. с ЕГН ********** против В. Т. Н. от с. Б.,
общ. Б., с ЕГН **********, положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, че е изключителен собственик на: УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв.
13 по регулационния план на с.Б., общ. Б. - празен, незастроен, с
административен адрес - с. Б., общ. Б., при граници /съседи/: улица, УПИ Х -
342 на С. Г., улица, УПИ УШ - 291 на „Б. А. Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б.
А. Г.“ ООД.
С молба вх.№2060/29.07.2022г. на РС-Б. адв.И. В. - процесуален
1
представител на жалбоподателя В. Т. е оттеглила изцяло предявената
въззивна жалба против Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№
93/2021 г. по описа на Районен съд-Б..
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
28.09.2022г. по настоящото вгрд. № 226/2022 г. по описа на ОС-В. съдът на
основание чл.264 от ГПК е допуснал оттегляне на предявената въззивна
жалба от жалбоподателя В. Т. и е прекратил въззивното производство по
делото в тази част. Определението, като необжалвано, е влязло в законна сила
на 06.10.2022г., на която дата е влязло в законна сила и Решение №
37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 93/2021 г. по описа на Районен съд-Б.
в обжалваната част.
Предвид изложеното, настоящата инстанция не дължи произнасяне по
въззивната жалба на В. К. Т..
С въззивна жалба вх.№1586/14.06.2022г. на РС-Б. от В. Т. Н. с ЕГН
********** и адрес: с. Б. общ. Б. чрез адв.-пълномощник И. Д. от АК – В. и
заявен служебен адрес: гр. В.
се обжалва Решение № 37/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 93/2021 г. по
описа на Районен съд-Б. в частта, в която РС-Б. е отхвърлил предявения от
жалбоподателката насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК против В. К. Т. от с. Б., общ. Б. с ЕГН **********, че е собственик на :
УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ.
Б.- празен, незастроен, с административен адрес - с. Б. общ. Б. при граници
/съседи/: улица, УПИ Х - 342 на С. Г., улица, УПИ VIII - 291 на „Б. А. Г.“
ООД и УПИ VII - 291 на „Б. А. Г. ООД.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Излага се, че по предявения насрещен иск с правно основание -
установяване правото им на собственост по давност, РС-Б. неправилно и
необосновано е приложил нормата на чл.159, ал.2 от ГПК, като е отхвърлил
искането им и не допуснал до разпит трима от поисканите свидетели при
режим на довеждане - за установяване на наведените от тях възражения и
твърдения. РС-Б. бил допуснал и по делото бил разпитан само един свидетел.
Поддържа се, че поради недопускането на повече свидетели,
2
първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, при
неизяснена фактическа обстановка, с което било нарушено правото на
защита и възможността да докаже наведените твърдения.
Излага се, че БРС неправилно възприел изложените от нея фактите и
обстоятелствата, наведени в отговор на исковата молба и по предявения
насрещен иск. Била посочила, че процесния имот бил придобит от
родителите на В., а след тяхната смърт тя е придобива имота по наследство.
Излага се още, че при условие на евентуалност било заявено основание за
придобиване на имота по давност от нея с начало на давностния срок 1997,
когато започнала да упражнява фактическа власт върху имота.
Счита се, че с доклада по делото РС-Б. е дал неправилна правна
квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, положителен установител иск - че е собственик на основание давностно
владение и наследство на процесния имот, като е възложил в тежест на ищеца
по насрещния иск да докаже, че е владяла процесния имот от 1997 г. Посочва
се, че съдът не е обследвал и обсъдил заявените основания, а приел, че
страната не е доказала фактическия състав на придобивна давност. Съдът не
бил изложил мотиви относно заявените претенции в условията на
евентуалност.
Излага се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички
доказателства в тяхната съвкупност: През1997 г. декларирала имота и от
тогава заплащала данъци, представила нотариален акт, с който се легитимира
като собственик на жилищен имот, съседен на спорния. Налична информация
върху скица, която удостоверява информация от разписен лист, че имота е
записан на наследници на Т. А. Н. Заключението на вещото лице, относно
регулационния статут на имота, идентичността на имота по сега действащия
план и предходен регулационен план. Представения по делото Протокол по
НОХД № 21/2021 г. от който се установявали противоположни на твърдените
от В. Т.. Посочените писмени доказателства били индиция за правото на
собственост на В. Н..
Излага се, че съдът направил неправилен извод от показанията на
свидетеля Ц. Й. като приел, че от същите се установявало спорадично
ползване на имота, но не и „владение“ годно да я направи изключителен
собственик на спорния имот съгласно чл.79, ал. 1 ЗС.
3
Поддържа се, че по делото е доказала фактическия състав на
придобивна давност по отношение на родителите си, като владението е
осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, манифестирано по явен и траен
начин, а след тяхната смърт придобила имота по наследство и продължила да
го владее.
Излага се, че на 10.06.2022 г. се запознала с материалите по прокурорска
преписка № 934/2022 г. по описа на Районна прокуратура – В. съдържаща
преписка № 2423М-174/2022 г. на РУ – Б., което било ново доказателство. В
преписката се съдържали сведения снети от В. Т.. Същият направил
признание, че не е владял спорния имот, като заявил, че никога не е
стопанисвал, владял или косил спорното място. Същият твърдял, че не е
собственик на спорното място, не е подписвал исковата молба и заявеното в
исковата молба не било вярно, а имота е собственост на В. Н., т.е неин.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение, в обжалваната част и да се уважи предявения насрещен иск и
присъждане на разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба е инкорпориран отговор на възивната жалба на В.
К. Т., като излага доводи в насока неоснователност на жалбата и иска от съда
да потвърди решение № 37/29.04.2022 г. на РС - Б. постановено по гр. дело
№93/2021 г. в частта, в която е отхвърля предявеният от В. Т. против нея
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че е изключителен
собственик на спорния имот. Поради оттегляне на въззивната жалба от
жалбоподателя В. Т. и прекратяване на производството в тази част, то
настоящата инстанция не следва да се произнася по тези възражения, тъй като
решението на РС-Б. е влязло в законна сила в тази част.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна В. К. Т. от с.Б., общ.
Б.
Пред въззивната инстанция са допуснати и събран писмени и гласни
доказателства.
В хода на въззивното производство въззивникът и ищец по насрещния
иск В. Т. Н. е починала - на 29.08.2022г., видно от приложеното
удостоверение за наследници №6097-1/10.10.2022г. на Община Б. С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.09.2021 г. по
4
настоящото дело, в.гр.д.№226/2022г. на ОС-В., съдът е конституирал като
жалбоподател по делото Т. А. Н. с ЕГН:********** в качеството на наследник
на починалата В. Т. Н..
С молба Т. Н. /л.56/ е заявила, че поддържа въззивната жалба и
извършените процесуални действия по делото.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. К. Т. от с.
Б. общ. Б. против
В. Т. Н. с ЕГН ********** от с.Б. общ.Б. с положителен установителен иск по
чл.124, ал. 1 ГПК с искане съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че е изключителен собственик на основание давностно владение на
имот : УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б.
общ. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., общ. Б., при
граници /съседи/: улица, УПИ Х - 342 на С. Г. улица, УПИ УШ - 291 на „Б. А.
Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б. А. Г. ООД.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищеца е
придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно
владение, като обработвал, владял и стопанисвал имота като свой в
продължение на 17 години, считано от 2003 г. и до предявяване на иска.
Посочил, че през 2017 г. отдал имота под наем на „Б. А. Г.“ ООД. Ангажирал
е писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Т. Н. с който оспорва иска. Навежда твърдения, че ищеца не е
владял процесния имот - УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по
регулационния план на с. Б. общ. Б. - празен, незастроен, че не е установявал
фактическа власт върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал
собственически права върху имота.
Своевременно с отговора на исковата молба, от ответника В. Т. Н. е
предявен и насрещен иск против ищеца по първоначалния иск – В. К. Т.. По
5
насрещния иск ищецът Н. твърди, че е собственик на спорния имот. По
предходния план на с. Б. имота представлява ПИ 47 и бил записан по разписен
лист на наследниците на Т. А. Н. който през 1944 г. заедно със съпругата си Л.
В. построили жилищна сграда, а останалата част от имота, в който сега
попада и процесния, владели като помощно стопанство - плодова и
зеленчукова градина. След смъртта на родителите , ответницата от 1997 г.
упражнява фактическа власт върху процесния имот, като го ползва за
засаждане на зеленчуци, а част от имота е засят с люцерна. Владението ѝ било
явно и непрекъснато от 1997 г., до преди 2 години, когато имота бил заграден
от наемателя „Б. А. Г.“ ООД. Ответницата е заплащала данъци за имота и
демонстрирала владение върху същия повече от 10 години.
В условията на евентуалност, ищцата по насрещния иск, основава
претенцията си на основание давностно владение, упражнявано от самата нея
- че самия той е владеел имота в продължение на повече от 10 години,
осъществено след смъртта на родителите му. Представила е писмени
доказателства и е направил доказателствени искания за разпит на четирима
свидетели, за установяване на наведените възражения и твърдения.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
насрещния иск – В. Т..
РС-Б.в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2021г. е изготвил
доклад по делото, на основание и съгласно чл.146 от ГПК и е разпределил
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по делото по
предявения първоначален иск и по насрещния такъв. По предявения
насрещен иск първоинстанционния съд е дал правна квалификация на правата
на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен
установителен иск - че е собственик на основание давностно владение и
наследство от недвижим имот - УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по
регулационния план на с. Б., общ. Б.- празен, незастроен.
Указал е, че доказателствената тежест е на ищцата по насрещния иск,
като е указал подлежащите на доказване факти – че е владяла процесния имот
от 1997 г. до преди две години, в това число - че е упражнявал фактическа
власт върху имота и че е манифестирала намерението си, че владее имота за
себе си; че е наследница на Т А. Н. /Н./ и Л. В. Н. както и с оглед заявената
претенцията в условията на евентуалност - че е собственик на имота на
6
основание давностно владение, в това число : че е владяла имота повече от 10
години, без някой да ѝ оспорва това владение.
Ищците по насрещния иск са били надлежно представлявани от
процесуалния им представител адв.И.Д., която е изразила становище, че няма
възражения по доклада на делото, съгласно предоставената им възможност
съгласно 146, ал. 3 ГПК.
По делото е приложено нотариално дело №349/2020г. нотариус Р.К. с
рег.№546 и съдебен район РС-Б. С молба-декларация изх. №6296/19.11.2020г.
на В. К. Т. – ищец по първоначалния иск до нотариуса е отправил искане да
бъде извършена обстоятелствена проверка на осн.чл.587, ал.2 от ГПК и да
бъде признат за собственик на процесния имот, който придобил по
давностно владение. Процесният имот не е общинска или държавна
собственост, включен е в плана на с.Б. от 1997г. и по разписния лист към
него е записан на наследници на Т. А. Н., видно от извършените
удосотверения и заверки от Община Б..
От приложеното удостоверение за наследници изх.№2/25.01.2021г. на
Община Б. се установява, че ищцата В. Т. Н. е дъщеря и единствен наследник
на Т. А. Н.-починал на 24.05.1979г. и неин баща.
От приложеното удостоверение за индентичност на лице с различни
имена изх.№1506/31.03.2022г. на община Б. се установява, че Т. А. Н. ЕГН
********** и имената Т. А. Н. и Т. А. Н. са имена на едно и също лице.
От приложеното удостоверение за наследници изх.№14/31.03.2021г. на
Община Б. се установява, че Л. В. Н., след нейната смърт на 01.03.1979г.
оставила за наследници преживелия съпруг - Т. А. Н. -починал на 24.05.1979г.
и ищецът ищцата В. Т. Н. - дъщеря.
От удостоверение за наследници изх.№15/31.03.2021г. на Община Б. се
установява, че А. Й. Н. - починала на 16.10.1988г.. е оставила за наследници
съпруга -ищцата В. Т. Н. и Т. А. Н. - дъщеря.
От приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство по закон от 08.02.2021г., акт
№11, т.I, рег.№74, дело №7/2021г. на нотариус Р.К. с рег.№546 и съдебен
район РС-Б. се установява, че ищцата В. Н. е призната за собственик на ПИ
№295 с площ от 1037 кв.м. в кв.12, за който по регулационния план на с.Б.,
одобрен със заповед №296/10.03.1997г. на кмета на общ.Б. е образуван УПИ
7
№VIII-295 в кв.12 и административен адрес: с.Б. ведно с построените в имота
сгради - две едноетажни паянтови жилищни сгради и една двуетажна
паянтова стопанска сграда.
От приложените по делото дубликат на приходни квитанции на община
Б., се установява, че В. Н. е заплатила данъци за имот с адрес: с.Б. за периода
2011г.-2021г.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира, като компетентно изготвена
и обоснована.
Вещото лице е констатирано, че към датата на изготвяне на
експертизата процесният имот – УПИ IX-295, ведно с имоти-, УПИ X-342 ,
УПИ XI-234 и УПИ ХII -340 са оградени от електропастир, който не работи.
Съгласно заключението на вещото лице, уличната и дворищна
регулация по кадастралния и регулационен план на с.Б. общ.Б. утвърден със
Заповед №296/10.03.1997г. в обхвата на кв.13 и спрямо процесния имот не е
приложена. На място границите на съседните на процесния имот не са
материализирани, както с УПИ X-342, така и тези с улиците. ПИ 295 в кв.12 и
13 по действащия кадастрален и регулационен план на селото е частично
индентичен на ПИ 47 от кв.55 и 56 по стария план на селото, тъй като в
южната част на същия имот има изключване на площи и по стария и по новия
план от регулацията – откъм река С. съгласно приложената скица към
експертизата-приложение №2. УПИ IХ-295 в кв.13 от новия план е
индентичен на УПИ VII-47 и УПИ ХII-47 /В с.з 05.04.2022г. пред РС-Б.
вещото лице е констатирало и коригирало допуснатата техническа грешка в
посочването на имотите, съобраезено от настоящия състав./
От приложените три броя договори за наем на недвижим имот от -
01.05.2017г.,01.05.2018г. и 01.05.2019г. се установява, че ответникът по
насрещния иск –В. К. Т.- като наемодател, е отдал под наем процесния имот
УПИ IХ-295 в кв.13 с посочена площ от 770 кв.м. на „Б. А. Г.“ООД за три
поредни стопански години – 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020 година.
По делото от РП-В. е постъпило писмо вх.№2193/14.10.2022г. от което
се установява, че по прокурорска преписка №934/2022г. е образувано по
делото ДП№ЗМ 105/2022 г. на ОДМВР-В. за това, че в условията на
продължавано престъпление на 05.04.2022г. в Б. пред РС-Б. по гр.д.
8
№93/2021г, като свидетел устно съзнателно е потвърдена неистина относно
факта ползвал ли е В. К. Т. недвижим имот – УПИ IX-295 с площ от 721кв.м.,
кв.13 по кадастралния и регулационен план на с.Б., общ.Б. с адв.адрес – с.Б. и
на 05.04.2022г. в гр.Б. пред РС-Б. по гр.д.№92/2021г, като свидетел устно
съзнателно е потвърдена неистина относно факта ползвал ли е В. К. Т.
недвижим имот – УПИ XII-340 с площ от 1455кв.м., кв.13 по кадастралния и
регулационен план на с.Б., общ. Б. с адм.адрес – с.Б. ЕКАТТЕ 05582, ул.“-
престъпление по чл.290, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Пред настоящата инстанция са допуснати и събрани новооткрити
доказателства, като:
От приложения протокол за разпит на свидетел от 06.07.2022г. по
ДП№105/2022г на ОДМВР-В. се установява, че В. К. Т. /ответник по
насрещния иск/, разпитан в качеството на свидетел пред ст.разследващ
полицай при РУ МВР-В. А.Т. е заявил и описал местонахождението на
процесния имот-УПИ IX-295 и имот - УПИ XII-340 по плана на с.Б., като е
заявил, че в този район той никога не е обработвал по какъвто и да е начин
земята. Не е косил трева, не е орал, не е оставял на паша свои животни, не е
оставял техника в тези имот. Заявил е, че имотите там са собственост на М. Б.,
на В. Н. и Г. Отдавал под наем имоти на „Б. А. Г.“ но не им е отдавал под
наем имоти в този район, защото не били негови. В последващ протокол за
разпит от 11.10.2022г. поддържа показанията си от 06.07.2022г. и дава
идентични показания.
Настоящият състав приема, че е налице признание на ответника по
насрещния иск В. К. Т., че не е владял и ползвал процесния имот - УПИ IX-
295, за който заявява, че е собственост на ищцата В. Н., материализирано в
протокол за разпит на свидетел от 06.07.2022г., който е официален
свидетелстващ документ и се полза с материална доказателствена сила
съгласно чл.179,ал.1 от ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Т. Д. С. е заявила, че е управител на дружеството „Б. А.
Г.“ ООД, което е наемател на спорния имот. Сочи, че от 2004 г. постоянно
живее в с. Б. обл. В. Посочва, че от както живее в селото и до отдаването под
наем на имота - УПИ IX-295 в село Б. на управляваното от нея търговско
дружество през 2017 г., е виждала В. Т. да обработва имота, косял го е, пасял
9
е коне в него, държал е селскостопанска техника на мястото. Не знае някой да
му е оспорвал владението. Никой не я е уведомявал за каквито и да било
имуществени претенции спрямо имота, тъй като предвид контролно -
управленческите функции които упражнява в дружеството, би била
уведомена в случай, че е налице спор за процесния имот
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като
противоречат на направеното от ответника по насрещния иск В. Т. признание,
което е в противоположния смисъл, както и с оглед вероятната и
заинтересованост предвид връзката с дружеството-наемател.
За доказване на обстоятелствата изложени по предявения насрещен иск
са разпитани четирима свидетели пред двете инстанции, от показанията на
които се установяват следните обстоятелства:
Свидетелката Ц. И. Й., разпитана пред първата инстанция, заявява, че
притежава имот в с.Б., който е съседен на спорното място, дели ги една
мрежа. В показанията си свидетелката сочи, че знае, че този имот е бил на
родителите на ищцата по насрещния иск В. Т. Н., а именно : Т. А. Н.- и
съпругата му Л. Твърди, че родителите на В. Н., са обработвали мястото, като
в него всяка година са засаждали картофи и зеленчуци до смъртта им.
Свидетелката Й. излага пред съда, че след смъртта им, мястото е обработвано
от В. Н., която всяка пролет е засаждала имота и го е изоравала. Свидетелката
излага в показанията си, че в годините назад, В. Н. е намалявала площта,
която обработва и засажда, тъй като с напредването на възрастта й, не можела
да го обработва. Твърди, че сега никой не ползва имота, като В. Н. от есента
на миналата година се е преместила да живее в гр. Б., поради влошеното й
здравословно състояние. Сочи, че познава ищеца В. Т. съпругата му, но
никога не ги е виждала да обработват имота, предмет на спора.
От показанията на свидетеля А. Т. И.се установява, че същият живее
постоянно в с.Б.. Спорния имот се намира до стопанския двор и е с площ
около 700-800 кв.м. На стопанския двор е имало ограда. Имота не е бил в
границите на стопанския двор, а е до самата оградата, от плевнята до реката.
Преди В. да започне да обработва имота, същият е бил частен имот на
нейните родителите,които свидетелят познавал и виждал в имота. Заявява, че
около четири години, периода около 2000г., В. Н. го наемала за изораване на
имота, а след оран тя си е обработвала мястото на зеленчукова градина. През
10
периода от 2005 до 2016 година имота окосявал П. от същото село. Всички в
селото знаели, че имота е на В.. Не знае някой да е имал претенции към
имота. Около 2017-2018 година имота бил заграден от „Б. А. Г.“ с
електропастир.
Свидетелят П. М. П.заявява, че живее в селото от 2000г. Живея в
стопанския двор , през два парцела. Има видимост към имота. Живея в
Посочва местонахождението на спорния имот - намира се през два имота на
В., граничи с къщата на В. от долната страна е реката, и е около 700кв.м. В
половината от имота В. имала зеленчукова градина. Посочва, че няколко
пъти орал имота-зеленчуковата градината на В. Н.. Другата половина от
имота -откъм реката било ливада и е косена. Посочва, че няколко души са
работели в имота, като са изоравали и окосявали. До поставянето на
електропастира обработвал имота. Виждал непрекъснато В. в имота. Никой не
е имал претенции за този имот, всички знаели, че е на В.. Не е виждал В. Т. да
работи в имота.
Свидетелят В. М. А. заявява, че знае местонахождението на спорния
имот, който е на В., а той живее през пет къщи от В. нагоре. Посочва, че в
имота има къща, плевня, а зад плевнята място е до реката. В. ползвала една
част от имота като поливна градина, а другата като ливада. Имала животни и
косяла тревата за изхранването им. Докато можела обработвала имота като
градина, после постепенно във времето целият станал ливада. Посочва, че е
работил в имота. Имотът е бил на нейните родители. Свидетелят ремонтирал
покрива на кухнята. Помагал на В. и за зеленчуковата градина в процесния
имот. Сега в имота е фирма „Б. А. Г.“.
Съдът кредитира показания на тези свидетели, същите са
последователни и кореспондират помежду си и на писмените доказателства
по делото.
РС-Б.е отхвърлил предявения от първоначалната въззивница В. Т. Н.
насрещен установителен иск за придобиване правото на собственост на
процесния имот на основание давностно владение, като неоснователен и
недоказан. За да отхвърли иска РС- Б. е приел, че от ангажираните
свидетелски показания в процеса ищцата установила спорадично ползване на
процесния имота, но не и „владение“, годно да я направи собственик на
спорния имот съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочил е, че не били установени
11
реализирани действия на своене, окупация, заграждане на имота, респективно
- придобиване правото на собственост върху спорния имот чрез изискуемите
действия, годни да направят надлежен собственик владелеца на този имот.
Този извод на първоинстанционният съд, по отношение на насрещния
иск, обосновал с гласните доказателства на свидетелката Ц. И. Й.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в двете
инстанции писмени и гласни доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е неправилно, по
следните съображения:
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС - положителен установителен иск за право на
собственост върху на недвижим имот, придобита по давност с непрекъснато
владение в продължение на повече от 10 години.
Въззивният съд намира възражението на въззивната страна за допуснато
нарушение на процесуалния закон от първоинстанционния съд за
основателно. Настоящият състав констатира, че с отговора на исковата молба
и предявения насрещен иск от въззивнцата своевременно е заявено пред
12
първата инстанция доказателственото искане за допускане при режим на
довеждане на четирима свидетели, за установяване на наведените възражения
и твърдения. С определението №281 от 13.08.2021г.по чл. 140 ГПК районният
съд е допуснал разпит на един свидетел. Искането на въззивницата – ищца по
насрещния иск за допускането и на другите свидетели за доказване на същите
обстоятелства е било оставено без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
След като първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от
показанията на единствения допуснат свидетел – Ц. Й. не бил установен
спорния по делото факт, относно субективния елемент на владението, както е
приел в мотивите си,
следователно е била налице хипотезата на чл. 159, ал. 2, изр. второ ГПК,
съдът е следвал да допусне до разпит и други поискани свидетели. Именно
защото гласните доказателства се събират непосредствено от съда, и той има
знание както за подлежащите на доказване фактите и обстоятелството, така и
дали са събрани достатъчно, установяващи ги доказателства, съдът може да
извърши конкретно преценка дали събраните по делото доказателства са
достатъчни, за да формира правен извод или не. Оставяйки без уважение
искането на въззивниците за допускане на разпит и на другите свидетели,
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е
ограничил възможността на страната да проведе пълно и главно доказване на
съответните правнорелевантни факти.
Допуснатото от РС-Б. процесуално нарушение е отстранено пред
настоящата инстанция, като разпита на свидетелите А. Т. И. и П. М. П. и В.
М. А. е проведе на основание чл. 266, ал. 3 ГПК (поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения). Събраните чрез разпита
показания следва да бъдат преценени заедно с всички останали представени
пред първата и настояща инстанция доказателства.
Настоящият състав намира, че представените по делото дубликати на
квитанции за платени данъчни задължения – данък недвижим имот и такса
битови отпадъци за процесния имот за периода 2011г.-2020г. не са годни
доказателства за установяване факта на владение върху имот, поради което
наведените в жалбата възражения в тази насока съдът приема за
неоснователни. Заплащането на местен данък за недвижим имот се предхожда
от подаване на данъчна декларация по ЗМДТ и е в изпълнение на
13
административно - данъчно задължение и от него не се прави извод за
намерение за своене или липса на такова. Съгласно чл. 3, ал.1 ЗМДТ
данъчните декларации се подават от данъчно-задължените лица по образец, а
в одобрения и обнародван в Държавен вестник образец, за да се декларира
имотът, е необходимо да се посочи документ за собственост. Владението по
смисъла чл. 68, ал. 1 ЗС е фактическо положение и се осъществява само върху
чужд имот. Владелецът не би могъл да декларира имота изцяло на свое име,
ако не разполага с документ за собственост или ако документът за
собственост удостоверява по-малко вещни права, от тези, които са предмет на
владението. Данъчното деклариране и заплащането на данъци, само по себе
си е ирелевантно при преценка осъществен ли е съставът на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост като вещно право, се
придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закона.
Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може
да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, какъвто е предявен
от първоначалната въззивница В. Н. – насрещен положителен установителен
иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
Придобивната давност като способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ е уредена в чл. 79 ЗС,
съгласно който правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посочената
норма регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана
само с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. Владението е съзнателен
14
акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от
категорията на правомерните юридическите действия.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.
69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта, поради което
изводът на първоинстанционния съд, че не е установено намерението за
своене като субективен елемент на владението е неправилен. Ищцата по
насрещния иск се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, която не е
опровергана от ответника, доколкото по делото не е ангажирал доказателства
в тази насока. За пълнота следва да се отбележи, че по въпроса за прилагане
на презумпцията на чл. 69 от ЗС в практиката се приема, че в тежест на
лицето, което се стреми да обори тази презумпция, е да установи наличието
на основание за упражняване на фактическата власт, което би изключило
владението, а оттам и придобивната давност, тъй като при наличие на
основание фактическата власт ще има характеристиките на държане, а не на
владение.
От данните по делото е доказан и обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт върху спорния имот от В. Н..
Фактическата власт върху спорния имот е установена от Т. А. Н. и Л. В. Н. -
родители и наследодатели на ищцата В. Н. преди настъпване на тяхната смърт
през 1979г., но не са ангажирани доказателства относно твърдения начален
период на установяване на фактическа власт-1960г. При наследяване,
владението като част от имуществото на наследодателя, продължава да се
упражнява по право от наследниците .След смъртта на родителите през
1979г. ищцата В. Н. продължила да упражнява установената от тях
фактическа власт върху имота явно и необезпокоявана, без прекъсване до
2017г., когато фирма „Б. А. Г.“ООД започнала да ползва имота за пасище по
Договор за наем от 01.05.2017г., сключен с ищеца по първоначалния иск В.
Т..
Упражняваната фактическа власт от ищцата В. Н. през периода 1979 до
2017г. се доказва от свидетелските показания на Ц. И. Й. А. Т. И. П. М. П. и В.
М. А. Свидетелите са категорични, че същата след смъртта на родителите си
е продължила да владее имота, като свой в същите граници, държала и
15
ползвала имота лично, обработвала го като зеленчукова градина и ливада.
След 1997г. свидетелите И. П. и А. работели в имота – окосявали ливадата и
изоравали частично по възлагане на ищцата В. Н.. Посочените действия на
упражняваната фактическа власт са явни, без прекъсване и без оспорване на
владението от трети лица. Извършваните фактически действия от В. Н.,
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като
на собственик. По делото няма данни установената фактическа власт на
ищцата да е била прекъсната преди 2017г. Свидетелите заявяват, че никой
никога не е оспорвал владението и собствеността на ищцата върху процесния
имот до 2017г., когато бил заграден от „Б. А. Г.“ООД, като наемател.
Свидетелите имат непосредствени лични впечатления, като жители на същото
населено място-с.Б., живеят в непосредствена близост до спорния имот, който
граничи с жилищния имот на ищцата.
Настоящият състав приема за доказано твърдението на жалбоподателя,
че ответника по насрещния иск В. К. Т. никога не е владял и ползвал
процесния имот - УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния
план на с. Б. Това обстоятелство се доказва от направеното от Т. признание,
че никога не е владял и ползвал процесния имот, обратно на наведените в
исковата молба твърдения по първоначалния иск, материализирано в
протокол за разпит на свидетел от 06.07.2022г., който е официален
свидетелстващ документ и се полза с материална доказателствена сила,
съгласно чл.179,ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че по делото е
доказан факта на владение от първоначалния ищец по насрещния иск – В. Т.
Н. /починал в хода на производството пред настоящата инстанция/ на
процесния имот през периода от 1979г. до 2017г.Същата е владял имота
непрекъснато явно и необезпокоявано повече от 10 г., като В. Т. Н. е
придобила собствеността върху имота през 1989г., след изтичане на
предвидения 10-годишен давностен срок, съгласно чл. 79 ЗС.
След нейната смърт - 29.08.2022г. на основание настъпилото
наследствено правоприемство правото на собственост върху процесния имот
е придобито от нейните наследници и въззивницата в настоящото
производството Т. А. Н..
С оглед изложените по-горе мотиви, настоящият състав намира, че
16
обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а
предявеният насрещен иск,като основателен и доказан следва да се уважи.
По разноските:
Страните по делото не са направили възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна на основание
чл.78,ал.5 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответната по
жалбата страна – В. К. Т. следва да бъде осъдена да заплати на въззивната
страна направените по делото разноски пред двете инстанции в общ размер
на 1045 лева, съгласно представените по делото списък за разноски /430 лв.
направени разноски пред РС-Б. и 615лв. направени разноски във възивното
производство/.
С оглед изхода на спора ответната по жалбата страна няма право на
разноски.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 37 от 29.04.2022г. по гр. д. №93/2021 г. на
Районен съд – Б. в частта, в която е отхвърлен предявения от В. Т. Н. от с.Б.,
общ. Б., с ЕГН **********, против В. К. Т. от с. Б. общ. Б., с ЕГН **********,
насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е
собственик на : УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния
план на с. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б. общ. Б. при
граници /съседи/: улица, УПИ Х - 342 на С. Г. улица, УПИ VIII - 291 на „Б. А.
Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б. А. Г.“ ООД., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника по
насрещния иск В. К. Т. с ЕГН ********** и адрес: с. Б. общ. Б. че ищцата по
насрещния иск, предявен от В. Т. Н. с ЕГН ********** (починала в хода и
процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от наследника си по закон Т. А.
Н. с ЕГН ********** и адрес:гр.С., притежава правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ: УПИ IX - 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по
регулационния план на с. Б. общ. Б.- празен, незастроен, с административен
17
адрес - с. Б. при граници /съседи/: улица, УПИ Х - 342 на С. Г., улица, УПИ
VIII - 291 на „Б. А. Г.“ ООД и УПИ VII - 291 на „Б. А. Г.“ ООД., на основание
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН ********** и адрес: с. Б. общ. Б. да заплати на
Т. А. Н. с ЕГН ********** и адрес:гр.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 1045 лв. /хиляда четиридесет и пет лева/, разноски по производството
пред двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18