Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на двадесет и шести
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина Владимирова и с
участието на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова адм.дело № 1853 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. АПК вр. чл.285 ЗИНЗС.
Предмет на
делото е предявен от К.Й.Й., чрез адв.В.М. и адв.Ц.Л. иск с правно основание
чл.1 вр. чл.4 ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена
20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
са пряка последица от действията и бездействията на административните органи на
Затвора - Варна във връзка с подлагането му на нечовешки условия, риск за
здравето, поради което търпи физически страдания, безсъния, липса на апетит,
апатия, негативни емоции, изключително силни нравствени, емоционални,
психически и психологически терзания на личността, накърняване на човешкото
достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и душевния
мир, за периода от 23.12.2020г. до завеждане на иска и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди, че
конкретните бездействия на ответника са:
-неспазване
на графика за предоставяне на инсулин, който е изписан по надлежния ред, но не
се предоставя навреме, поради което здравословното му състояние е влошено и
застрашено;
-никакво
лечение по открита рана на скротума и тестиса, която е образувана вследствие на
неправилно медикаментозно лечение и конкретно липсата на такова въпреки
многократните оплаквания;
-страда от
заболяване декомпенсиран захарен диабет
тип 2 с придружаващи заболявания: ХБ І СТ, лека степен, сърдечна форма,
чернодробна стеаоза, като по време на престоя си в ЗО Разделна към ЗО-Варна е
лишен от адекватна медицинска грижа, което е довело до значително влошаване на
здравословното му състояние.
Твърди, че е
налице незаконосъобразно действие и бездействие от страна на служители на
Затвора Варна/ЗО Разделна, тъй като органите на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наказанието са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не
създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве. Ищецът
твърди, че поставянето му в условия на мизерия, античовешки условия, водещи до
риск за здравето на човек, по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, представлява третиране
способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство. Твърди и че не са спазени изискванията на чл.128 и чл.129 от ЗИНЗС
и на Наредба №2/22.03.2010г., както и са нарушени чл.2, т.3 от ЗИНЗС, чл.31,
ал.5 от КРБ. Счита, че лошите условия в местата за лишаване от свобода в
България са общоизвестен факт и страната
многократно е била осъждана за това от ЕСПЧ. Твърди, че претендираното в
исковата молба обезщетение е адекватно и отговарящо на условията на установеният
в практиката на ЕСПЧ критерий за справедливост. Съгласно съдебната практика на
Европейския съд по правата на човека-Страсбург, във всички случаи, когато е
налице правонарушение, съдът санкционира правонарушителя и присъжда обезщетение
на пострадалото лице в тази връзка. Според съда, презумпцията е, че лицето, което
е обект на правонарушение, е претърпяло вреди от самото нарушение на неговите
права, която дейност по своето естество е дейност, която категорично оказва
негативно въздействие върху неговата психика/евентуално физика/ и неминуемо
рефлектира негативно върху неговата личност, поради което тези правонарушения
съдът цени единствено в контекста на това, какъв размер обезщетение се дължи на
пострадалото лице, а не в контекста на това, дали се дължи обезщетение. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да му заплати претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане. Моли и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответната
страна– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си
представител ю.к.С., изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. Счита, че не са налице доказателства,
които да сочат за реализиране на отговорност на ответника, както и за проявено
бездействие на същия по отношение на медицинското обслужване на ищеца по време
на престоя му в затвора Варна. Твърди, че не са налице предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, като в хода на
производството ищецът не е доказал нито един от елементите на фактическия
състав на нормата. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли. Счита, че събраните по делото доказателства
сочат, че на ищеца е била предоставяна своевременна и адекватна медицинска
грижа. Установяването на незаконосъобразни действия на служители на ответната страна
и то такива, които осъществяват състав на нарушението по смисъла на чл.3 ЗИНЗС,
е необходима предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл.284 ЗИНЗС, а по делото такива доказателства не са събрани.
След като
разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка
рег.№ 161/20/ от 01.09.2021г. се установява, че л.св.Й. е постъпил на
10.06.20г. в Затвора-Варна да търпи наложено му наказание лишаване от свобода
при първоначален „Строг“ режим, а съгласно заповед от 23.12.2020г. е преместен
да търпи остатъка от наложеното му наказание в Затворническо общежитие –
Разделна.
Съгласно
представената медицинска справка ищецът е регистриран със следните диагнози: неинсулинозависим
захарен диабет/без усложнения/.
От справка
изх.№ 161/20/10.12.2021г. се установява, че за процесния период лицата
осъществявали медицинска и дентална помощ в затвора в гр.Варна са както следва:
медицинска помощ- д-р А.Б., а дентална помощ- д-р А.Н.Ч..
От
представените амбулаторни листи № 000896/15.04.2021г. и № 001800/16.04.2021г.
се установява, че е извършен преглед на ищеца от медицински специалист-
ендокринолог и общопрактикуващ лекар и му е предписана терапия- 1. медикаменти AF063 Mixtard 30 Penfil
Suspension for injection 100 IU/ml – 3 ml 5 cartridges 70E 7 флакона, AF240 GLUCOPHAGE Film – coated tablet 1000 mg
60 1-1-1, по втория амбулаторен лист – GLUCOPHAGE – 1000 MIXTARD
PENFIL, по третия амбулаторен лист /№001757/14.04.2021г./–
AF075
Insulatard Penfil 100 IU/ml – 3 ml IU, susp inj x5 D5 /пет/
флакона S-25-0-25 за 30 /тридесет/ дни МКБ Е11 9, №529
АF311
Neoformin 850 mg labl film coat x30 D3 /три/ ck S 3 x 1 /за 30 /тридесет/ дни MKБ Е11 9. На пациента/К.Й./ е било извършено изследване на гл.хемоглобин – 9.80,
кр.захар – 17.4 с глюкомер, като е посочено, че поради лош контрол на ЗД се
увеличава Мистард с-36 в 34 /70Е/.
От представената
епикриза от 27.05.2021г. се установява, че ищецът е постъпил по спешност в
УМБАЛ „*****“ЕАД Варна, като кръвната му захар при приемането му е била 22.1
ммол/л. При постъпването си по спешност в болницата, ищецът е посочил, че от
три дни не си е прилагал инсулин, поради липса на редовна доставка на
медикаменти. Посочено е, че се касае за пациент с декомпенсиран захарен диабет
тип 2, хронично лош контрол предвид данни за недобър комплайънс към терапията и
неспазване на диета. Състоянието е овладяно с венозно приложение на инсулин,
рехидратация. Предвидени са три контролни прегледа, като реално са осъществени
два.
От
представена епикриза от УМБАЛ“*****“ЕАД-Варна се установява, че К.Й. е постъпил
на 08.07.2021г. за диагностика и лечение на захарен диабет тип 2, като е бил
изписан на 11.07.2021 г. Посочено е, че Й. постъпва в болница по спешност по
повод на неколкократно измерена повишена кръвна глюкоза с глюкомер над 20 ммол.
Посочено е в епикризата, че се касае за пациент с декомпенсиран захарен диабет
тип 2, с хронично лош контрол на фона на неспазване на диета номер ІХ.
Състоянието е овладяно с венозно приложение бързо-действащ инсулин и
рехидтратация. Предвидени са два контролни прегледа, като е предвидена терапия
за дома инсулин инсултард 30Е в 18.00ч., ксигдуо 5/1000 мг 2х1 табл., глюкофаж 1000 1 табл. дневно на обяд,
еналаприл 10 мг. 1 табл. дневно.
От представените
доказателства – Дневник за регистриране на л.с. нуждаещи се от медицинска помощ
се установява, че за процесният период, ищецът се е записал за преглед от
дежурния лекар 35 пъти, съответно са му били изписани медикаменти, като веднъж
е отказал преглед и веднъж е провел гладна стачка, като е отказал прием на
медикаменти. От представеният дневник за регистриране на л.с. нуждаещи се от
медицинска помощ за периода 23.12.2021г.-05.08.2021г.
се установява, че ищецът се е записал както следва: на 23.12.2020г. се е записал два пъти за преглед, веднъж
под номер 24 и след това под номер 41; 11.01.2021г., когато е направил гладна
стачка и е направил отказ от прием на медикаменти; 22.01.2021г. – беналгин 5
таб.; 25.01.2021г. – генералгин 10, талцид 10; 28.01.2021г. – диабет,
главоболие, генералгин 5, Бележка за удължен престой на открито; 08.02.2021г. –
кръвно налягане 120/80 норм.; 15.02.2021г. – диабет; 24.02.2021г. – инф.лечение,
преглед; 01.03.2021г. – диабет, инсулин + игла…; 05.03.2021г. – инсулин + 5
игли, Mixtarox 5, Неоформин х 3 оп.; 08.03.2021г.,
17.03.2021г. – предписани са аналгин 2 т., игли 3, под №60 и №212 от дневника е
записан ищеца за преглед; 23.03.2021г. – консулт; 29.03.2021г. – диабет;
02.04.2021г. – ОВИ; на 09.04.2021г. е бил записан два пъти за преглед под №65 и
№70 – диабет, 19.3 захар и диабет инсулин + игла, аналгин 3 т.; 19.04.2021г. –
връщане, глюкомер; 20.04.2021г. – консулт, игли 5 бр.; на 26.04.2021г. ищецът е
отказал преглед; 28.04.2021г. – консулт; 10.05.2021г.; 11.05.2021г. - захарта
на Й. е била 14.3; 12.05.2021г. – отказва преглед; 14.06.2021г. – консултация;
23.06.2021г., 07.07.2021г., 12.07.2021г. – преглед, 14.07.2021г., 16.07.2021г.
– консулт, 28.07.2021г. – консулт, игли 6 бр., 02.08.2021г. – преглед.
От
представените доказателства – книга за медицински прегледи на лишени от свобода
се установява, че за процесния период ищецът е бил прегледан от лекар 17 пъти.
От представената книга за регистриране на л.с. за проведени медицински прегледи
за периода 23.12.2021г.- 05.08.2021г. се установява, че ищецът е бил прегледан
на 05.01.2021г., 14.01.2021г.
– декомп. диабет, 18.01.2021г. – екзодерил, 02.02.2021г., 04.02.2021г. – за
ендокринолог, 09.02.2021г. – ендокринолог, 17.02.2021г.
– след ендокринолог, 04.03.2021г. – преглед, 10.03.2021г. – предложение д-р Р., 17.03.2021г. – предложение, под №25 е
отразено, че ищецът е бил прегледан, 29.04.2021г.,
11.05.2021г., 30.06.2021г. – възпаление, бетрозон 1 опак., под №9 и №3 Й. е бил
прегледан, 05.08.2021г.
Представени са от ответника Заповеди от 08.07.2021г.,
16.07.2021г., 26.07.2021г., 28.07.2021г., издадени от ВПД Началник ЗО Разделна,
с които ищецът, в изпълнение на планиран преглед, е бил конвоиран до УМБАЛ „Св.М.“
Варна, до Медицински център Варна, кв.Аспарухово.
С писма на ВПД НС ЗО„Разделна“ до Началника на Затвора Варна
от 22.01.2021г., 27.01.2021г., 28.01.2021г., 01.03.2021г., 05.03.2021г.,
12.03.2021г., 18.03.2021г., 19.03.2021г., 27.03.2021г., 29.03.2021г.,
02.04.2021г., 05.04.2021г., 08.04.2021г., 23.04.2021г., 26.04.2021г.,
27.04.2021г., 10.05.2021г., 12.05.2021г., 04.06.2021г., 10.06.2021г.,
23.06.2021г., 05.07.2021г., 12.07.2021г., 16.07.2021г., 23.07.2021г., 02.08.2021г.,
са изпратени лишени от свобода, сред които и К.Й., на лекар, за медицински
преглед.
От показанията на св. М. се установява, че познава ищеца от Затвора Разделна,
където до преди седем месеца е бил; ищецът му е казал, че е на инсулин, като се
оплакал, че не му го предоставят; не знае как се е чувствал ищеца; не си спомня
да е имал други оплаквания, освен липсата на инсулин, както и не си спомня
конкретна ситуация; постоянно се оплаквал, че няма инсулин и не му го доставят
както трябва; не може да конкретизира
период.
От
показанията на св. Т. се установява, че познава К. от Затвора Разделна; били са
заедно на третия етаж „строг режим“, може би три-четири месеца през 2021г.;
ищецът страдал от инсулин и често го виждал, когато бил с оплаквания, че има
болежки; молел старшината най-учтиво да му обърнат внимание и да му се
предостави хладилна чанта, където да съхранява инсулина; оплаквал се от болежки
в тялото и от липсата на инсулин; няколко пъти викали линейка, бил видно в
тежко състояние; след оплакването му ходели при старшината да извика линейка,
която дошла в рамките на половин-един час; ищецът е бил на диета и си я е
спазвал; не знае за рани; ищецът не бил добре емоционално, ако един ден го види,
че е добре и се движи в карето, после три-четири дни не го вижда; имало е
моменти да идва на кафе и е добре, но повечето дни не е бил; лекарят идвал в 20
часа вечерта и си заминавал след 10 мин, а трябвало да стои 4 часа; често
изчезвали медикаменти.
От
представената медицинска справка и медицинска документация – извлечение от
рецептурна книжка, амбулаторни листи, епикриза се установява изписаната терапия
на ищеца за процесния период, както и датите, на които са отпуснати
предписаните лекарства. В медицинската справка от МЦ към затвора Бургас е
посочено, че ищецът е постъпил в затвора Бургас на 10.12.21г., получава
ежемесечно изписаната терапия от специалист-ендокринолог; извършват се необходимите
прегледи и изследвания за проследяване на заболяването. Посочено е, че ищецът
получава необходимите грижи и медикаментозно лечение, но се констатира от
изследванията му, че е недисциплиниран и постъпва безотговорно, като не спазва
препоръчаният хранителен режим и редовно консумира забранени за него храни в
големи количества.
Съгласно
справка за лишения от свобода К.Й., същият е преместен на 10.12.2021г. в
Затвора Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание, като към справката е приложено
медицинско направление до администрацията на затвора Варна от 12.10.2020г. за
ищеца с диагноза- неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения, като се
изпраща: може да качва храна в спалното по причина на посочената диагноза.
Представена е и Диета №9/Захарна болест/диабет/.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че в рамките на процесния период- 23.12.2020г.-
05.08.2021г. в рецептурната книжка на пациента фигурира изписана терапия, която
е заверена в аптека и отпусната на посочените в заключението дати по вид и
количество, като вещото лице е счело, че графикът за снабдяване с ИНСУЛИН на
лицето К.Й.Й. е спазен. Съгласно заключението в приложените заверени копия от
Дневник за регистриране на л.с. нуждаещи се от медицинска помощи амбулаторен
журнал с отразени прегледи на лицето и приложена терапия, личат данни за
предоставяне на изброената терапия, тест-ленти за глюкомер, както и самото
устройство; назначавана е и допълнителна симптоматична терапия спрямо нуждите
на лицето, посочена по дати в заключението- предоставяне на Инсулатард, инс
игла и консулт, прегледи; обявена гладна стачка и отказ на прием на
медикаменти, с което е нарушена препоръчаната диета 9 и режим при ЗД
/11.01.2021г./, предоставени медикаменти, включително е дадена бележка за
удължен престой на открито; отказ от предписан инсулин /14.04.21г./, отказ
прием на глюкофаж/16.04.21г./, връщане на глюкомер, тест ленти, две инс/19.04.21г./,
отказ да бъде прегледан /26.04.21г./, гладна стачка- 29.04.21г., като видно от направената
извадка ищецът е получавал медицински грижи както по отношение на компенсацията
на известния захарен диабет тип 2, така и по други възникнали проблеми; в част
от случаите пациентът е отказвал прием на медикаменти, приложение на инсулин,
не е спазвал определеният му диетичен режим; отказал е предложени медицински
прегледи; позволен му е по-продължителен престой на открито поради
необходимостта от адекватна физическа активност при пациентите със
затлъстяване. Предвид характера на заболяването, л.с. следва да спазва
определен хранителен режим, по меню диета 9, която му е предоставяна в ЗО„Разделна“,
както е видно от приложената справка, като му е позволено и да държи храна в
спалното помещение /вероятно с оглед предпазване от хипогликемии/. При две
хоспитализации в клиниката по Ендокринология и болести на обмяната през м. 05.2021
и м.07.2021г. е потвърдено наличието на недобър контрол, неспазване на диета,
затлъстяване. Дозите Микстард 30% са коригирани, препоръчано е добавянето на
Ксигдуо - перорален медикамент за контрол на кръвната захар, но пациента не го
е закупувал по финансови причини, получен е чрез външно финансиране на дата 13.08.2021г.
/период извън посоченият по делото/. При проведените контролни прегледи,
включително и от вещото лице, е потвърдено каква храна е необходимо да избягва
и да спазва хипокалориен диетичен режим - диета 9. Съгласно заключението рана
на тестиса и скротума не се е намерила при хоспитализациите в Клиниката по
ендокринология и болести на обмяната, което е видно при преглед на медицинската
документация от болничният престой, нито са съобщени субективни оплаквания от
страна на болния по този въпрос. За периода 23.12.2020 – 05.08.2021г. в
приложената извадка от „Книга за медицински прегледи на Л.С“ е отбелязано, че К.Й.
е преглеждан многократно, като не е описано наличието на „открита рана на
тестиса и скротума“, фигурира диагноза „епидидимит“ с последващо локално и
перорално антибиотично лечение; прилагано му е локално лечение с антибиотични,
кортикостероидни препарати и перорални антихистамини, но не е посочено с оглед
на какво; комбинацията е обичайна при лечение на локални алергии, възпалителни
кожни заболявания. Рана не се е намерила и при хоспитализациите в Клиниката по
ендокринология и болести на обмяната през м.05.2021г. и м.07.2021г. Съществуват
данни за оплаквания от болка в тестисите след сбиване с друг затворник през
октомври 2020г., като на 14.10.2020г. е изведен на консулт с уролог и не е
описано наличие на „открита рана на тестиса и скротума“, в амб.лист е посочена
диагноза „хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност“. Урологът е
обсъдил, че се касае за оточен синдром, ангажиращ скротум, корем, крайници.
Пациентът е насочен към кардиолог, проведен е Холтер ЕКГ, уточнена е терапия.
Не се откриват данни за „открита рана на тестиса и скротума“. В документите се
намира преглед от уролог, проведен м.март 2022г. по повод оплаквания от болка и
оток на ляв тестис, като отново не се споменава рана. Поставена е диагноза „орхит,
епидидимит, орхиепидидимит без абсцес“, назначена е перорална антибиотична
терапия и е извикан на контролен преглед. Вещото лице е дало заключение и
относно причините и рисковите фактори, допринасящи за развитието на орхит и
епидидимит, като много са факторите, които могат да допринесат за развитието на
възпалителен процес, ангажиращ тестиси и скротум. Наличието на недобър контрол
на захарен диабет може да усложни протичането на всеки вид инфекция. Вещото
лице е посочило и че към днешна дата по данни от медицинска справка от МЦ към
Затвор - Бургас, лицето получава ежемесечно изписаната терапия от специалист –
ендокринолог; извършват се необходимите прегледи и изследвания, изискващи се за
проследяване развитието на заболяването, но ищецът е недисциплиниран и постъпва
безотговорно, като не спазва препоръчваният ХДР, редовно консумира забранени за
него храни в големи количества, отражение на което се вижда в неговите контролни
изследвания.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:
Съгласно
чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3, като съгласно ал.2 на чл.284 ЗИНЗС в случаите
по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и другите обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието,
специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл.3
ал.1 ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване
от свобода /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността им. Като юридическо лице ГД“ИН“ носи отговорност за
вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си
ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на
административна дейност.
Дейността на
администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически. Изрично законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение-
чл.3 ал.1 ЗИНЗС, като съгласно ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно разпоредбата на чл.128
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода са определени в Наредба №
2/2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода, издадена от министъра
на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128,
ал.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.133
от ЗИНЗС към затворите,
затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински
центрове, а съгласно чл.134
от същия закон в тях се осъществяват: спешна медицинска и дентална помощ- т.1; първична
медицинска помощ-т.2; специализирана извънболнична медицинска помощ-т.3;
дентално обслужване-т.4; профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода-т.5; медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода-т.6. Съгласно на чл.143 от ЗИНЗС лишените от свобода, пожелали
медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни
състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време. Правомощията във връзка
с медицински въпроси са регламентирани в чл.128 и следващите от ЗИНЗС, като
задължението на ГДИН е свързано със създаването на условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода, какъвто е ищеца, и по
същество съставлява административна дейност.
Ищецът
твърди, че е налице хипотезата на чл.3 от ЗИНЗС, като е претърпял неимуществени
вреди в периода 23.12.2020г.-05.08.2021г. в резултат на бездействието на
служители на ответника, както следва:
- неспазване
на графика за предоставяне на инсулин, който е изписан по надлежния ред, но не
се предоставя навреме, поради което здравословното му състояние е влошено и
застрашено;
- никакво
лечение по открита рана на скротума и тестиса, която е образувана вследствие на
неправилно медикаментозно лечение и конкретно липсата на такова въпреки
многократните оплаквания;
- страда от
заболяване декомпенсиран захарен диабет
тип 2 с придружаващи заболявания: ХБ І СТ, лека степен, сърдечна форма,
чернодробна стеаоза, като по време на престоя си в ЗО Разделна към ЗО-Варна е
лишен от адекватна медицинска грижа, което е довело до значително влошаване на
здравословното му състояние.
Правото на
медицинско обслужване на лишените от свобода е изрично регламентирано, като
задължение на ответника е да осигури условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
В тежест на
ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от
които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по
чл.3, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на
противното - чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
В конкретния
случай за целия исков период 23.12.2020г. – 05.08.2021г. не се установи
длъжностните лица в затвора Варна да са действали/бездействали в нарушение на
посочените по-горе разпоредби и да не са осигурили медицинска грижа на ищеца.
Напротив, от събраните писмени доказателства – медицинска документация/амбулаторни
листи, епикризи/, дневник за регистрираните л.с. нуждаещи се от медицинска
помощ, книга за медицински прегледи на лишените от свобода, рецептурна книжка, заповеди
за конвоиране, както и от заключението на вещото лице се установи по безспорен
и категоричен начин, че на ищеца са предоставяни необходимата терапия, предписана
от съответния лекар-специалист, тест-ленти за глюкомер, както и самото
устройство, извършвани са му прегледи, назначавана му е и допълнителна
симптоматична терапия спрямо нуждите му. Същите са описани по дати и дейност в
заключението на вещото лице. Установяват се от представените по делото писмени
доказателства- медицинска документация, рецептурна книжка, дневници, регистри
на лишените от свобода, заповеди за конвоиране.
Неоснователно
ищецът твърди, че не е спазван графикът за предоставяне на инсулин, който е
изписан по надлежния ред.
Видно от
доказателствата за процесният период 23.12.2020г.- 05.08.2021г. изписаната на
ищеца в рецептурната книжка терапия е отпусната съобразно датите в книжката,
заверена от аптека. Посочена е и в заключението на вещото лице по дати, вид и
количество. Графикът за снабдяване с инсулин е спазван, видно от писмените
доказателства и заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от
страните. На ищеца е позволен по-продължителен престои на открито поради
необходимостта от адекватна физическа активност при пациентите със затлъстяване,
както и му е позволено да държи храна в спалното помещение с оглед
здравословното му състояние.
Безспорно се
установи, че на ищеца е предоставена адекватна медицинска грижа във връзка със
заболяването му декомпенсиран захарен
диабет тип 2 с придружаващите заболявания, а влошаването на състоянието му се
дължи на собственото му поведение. Същият е отказвал прием на медикаменти,
приложение на инсулин, не е спазвал определеният му диетичен режим, отказвал е
предложени медицински прегледи. Това е констатирано и при двете хоспитализации
в клиниката по Ендокринология и болести на обмяната през м.05.2021 и м.07.2021г.,
а именно наличието на недобър контрол, неспазване на диета, затлъстяване.
От
доказателствата по делото не се установи ищецът да е имал открита рана на
скротума и тестиса. Такива данни не се съдържат и в епикризите от хоспитализациите в Клиниката по ендокринология
и болести на обмяната. От представената по делото медицинска документация не се
установи дори да е съобщавано за такава рана от страна на ищеца. Не са налице
такива данни в книгата за медицински прегледи на лишените от свобода, а е преглеждан
многократно, както се установи.
Предвид
горното неоснователни са твърденията, че не му е осигурено никакво лечение на
такава рана.
От събраните
по делото доказателства не се установи извършено от ответника нарушение на
забраната на чл.3 ЗИНЗС, изразяващо се в неспазване на графика за предоставяне
на инсулин, който е изписан по надлежния ред, липса на лечение по открита рана
на скротума и тестиса, непредоставяне на адекватна медицинска грижа, което да е
довело до значително влошаване на здравословното му състояние.
Не се доказа
и настъпване на твърдяните от ищеца вреди, поради което не са налице предпоставките
за реализиране отговорността на ответника и иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този
изход на спора и на основание чл.286 ал.2 ЗИНЗС съдът намира, че ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд-Варна направените
разноски от бюджета на съда в размер на 160лв.- депозит за вещо лице, както и
да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. на основание чл.286 ал.2 ЗИНЗС вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.Й.Й. иск с правно основание чл.1 вр. чл.4 ЗОДОВ против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с цена 20 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, които са пряка последица от действията и
бездействията на административните органи на Затвора - Варна за периода от
23.12.2020г. до завеждане на иска и законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Й.Й., ЕГН********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
ОСЪЖДА К.Й.Й., ЕГН********** да заплати по сметка на Административен съд-Варна
сумата от 160лв., представляваща направените разноски от бюджета на съда за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд-Варна в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: