Р Е Ш Е Н И Е
№………….../
.01.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретар Х.А.,
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 302 по описа на
ВОС за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Витоша", ул. „Околовръстен
път" № 260, представлявано от П. Д. и М.В. - прокурист, чрез пълномощник адв. С.Ч. против Т.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в общ размер на 28
611.53 евро (двадесет и осем хиляди шестстотин и единадесет евро и петдесет и
три евроцента), формирана, както следва: 21
901.27 евро - главница, дължима по договор за потребителски кредит №
HL25712/17.08.2007г., 6 509.27 евро
- договорна лихва, начислена за периода 10.04.2012г. - 24.06.2015г., 200.99 евро - такси за периода
12.04.2012г. - 24.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, както и
направените съдебно - деловодни разноски в общ размер на 2 762.46 лева (две
хиляди седемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), от
които: 1 119.19 лв. (хиляда сто и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки) -
заплатена държавна такса и 1 643.27 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и три
лева и двадесет и седем стотинки) - адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед № 3908/01.07.2015г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по
ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС, XXXV с-в, ведно с направените по делото съдебно -
деловодни разноски.
Сочи се в исковата молба, че между ищеца „Юробанк
България” АД /с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД/, от една
страна и Т.Г.С., като кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит № HL25712/17.08.2007г. По силата на договора на кредитополучателя е
отпусната сумата 21 000 евро. Твърди, че към договора за потребителски кредит
са сключени допълнителни споразумения от 15.09.2009г., 29.10.2010г. и от
22.02.2012г. и договор за встъпване в дълг от 15.09.2009г. С договора за
встъпване в дълг В.Д. встъпва като солидарен
длъжник на ответника Т.С. по договора за потребителски кредит. Излага,
че с Допълнителни споразумения от 15.09.2009г., 29.10.2010г. и 22.02.2012г.
ответниците се съгласяват и упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите,
но неплатени към момента на сключване на допълнителните споразумения просрочия,
чрез натрупването им към редовната главница по кредита. След така извършените
реструктурирания по кредитната сделка общият размер на кредита се е увеличил до
размер от 22 696.74 евро. Поради неизпълнение на договорните задължения,
произтичащи от чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
от 17.08.2007г. във връзка с чл. 5 от Допълнително споразумение от 22.02.2012г.
за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит, ответниците изпадат в забава
относно погасяването на кредитната сделка. Сочи, че поради непогасяване на три
последователни месечни погасителни вноски, а именно с падеж 10.04.2012г.,
10.05.2012г. и 10.06.2012г., на основание чл. 18, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит от 17.08.2007г., с писма с изх. № 1528/04.09.2014г. и с
нотариални покани с per.№ 7267, том 2, акт 112 от
03.09.2014г., и нотариална покана с peг.№ 7268, том
2, акт 113 от 03.09.2014г. изпратени чрез нотариус К. К. до адресите на
длъжниците, получени от тях, банката обявява целия остатък от задължението им
по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо. Ето защо на основание чл.
417 ГПК банката е подала заявление за дължимите изискуеми към този момент суми,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС и е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Предвид постъпилото възражение от
страна на длъжниците и дадените указания от заповедния съд излага, че за
банката се е породило правото да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение.
С допълнителна искова молба, ищецът поддържа, че банката валидно е
упражнила правото да отнеме преимуществото на срока по договора за кредит.
Излага, че адв. Х. И. е разполагала с представителна
власт за извършване на действия от името на банката, в т.ч. изпращане на
нотариални покани до длъжниците, като отделно от това представя „потвърждение” за
осъществените действия от законните представители на банката. Сочи, че след
връчване на нотариалните покани и до момента на иницииране на заповедното
производство е изтекъл достатъчен срок, в който длъжниците са могли да изпълнят
доброволно задълженията си, поради които се противопоставя на доводите за
неизпълнение на чл. 432, ал. 1 ТЗ. Навежда подробни съображения за индивидуално
договаряне на клаузите по договора за кредит и липсата на неравноправност на
същите. Излага, че всички писмени документи относно условията на банката,
договорни лихви и такси по договора за кредит са подписани от ответниците.
Сочи, че преоформянето на кредита е извършено в съответствие с чл. 13 от
Наредба № 9/03.04.2008г. Подробно обосновава начина на формиране на
претендираните суми по договора за кредит.
Ответниците са депозирали отговор, с който оспорват исковата претенция по
допустимост и основателност.
Излагат съображения за недопустимост на образуваното производство с доводи
за предявяване на иска извън срока по чл. 415 от ГПК. С оглед качеството на
потребители по договора за потребителски кредит възразяват срещу разглеждане на
спора по особения ред за търговски спорове. По същество оспорват исковата
претенция като неоснователна. Релевират доводи, че банката не е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. От една страна, твърдят, че
не са изпадали в забава за заплащане на анюитетните вноски, а от друга, че
забавата в плащане на три вноски няма траен характер относно изпълнение на
задълженията по договора и обявяването на предсрочната изискуемост съставлява
злоупотреба с право. Твърдят, че липсва уведомяване от страна на банката за
отнемане преимуществото на срока, а в съставените нотариални покани до
длъжниците не се съдържат данни, конкретизиращи вземането. Оспорва представителната власт на
преупълномощения процесуален представител на банката адв.
И., отправил нотариалните покани за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. Счита, че банката следвало да даде достатъчен срок за доброволно изпълнение
съгласно чл. 432, ал. 2 от ТЗ. Сочи, че в резултат на едностранната и
неправомерна промяна в лихвения процент към неговото увеличаване, ответниците
са надплатили дължимите суми на ищеца. Навежда съображения за наличие на
неравноправни клаузи – чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2
и ал. 3, чл. 12 от договора за кредит; чл. 2, ал. 1 от договора за встъпване в
дълг; чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 10, чл. 12 от
Допълнително споразумение от 29.10.2010г., чл. 4, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2,
чл. 6, чл. 7, чл. 11 и чл. 13 от Допълнителното споразумение от 22.02.2012г.;
чл. I, чл. IV, чл. VI, чл. Х от Допълнителното споразумение от 15.09.2009г.
Излагат, че сочените клаузи на договора за кредит и споразуменията към него,
противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. Счита, че
претендираната главница е неправилно формирана, с твърдения, че реално
усвоената сума от кредитополучателя е 21 000 евро. Твърди, че е налице
анатоцизъм, произтичащ от разпоредбата на чл. IV от Допълнителното споразумение
от 15.09.2009г., чл. 3, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 29.10.2010г. и
чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение от 22.02.2012г. Излага, че
претендираните такси в размер на 200.99 евро за периода 12.04.2012г. до
24.06.2015г., не се установяват по основание и размер. Обосновава твърдения за
неяснота относно датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отделно
от това, твърди, че с обявяване на предсрочната изискуемост договорът е
прекратен, поради което неправилно се претендират такси по договора. Относно
претендираната сума от 6 509.27 евро договорни лихви за периода от 10.04.2012г.
до 24.06.2015г. излага,че банката няма основание за начисляване на договорна
лихва след обявяване предсрочната изискуемост, предвид възнаградителния й
характер с оглед ползването на предоставените парични средства. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните договорни лихви.
С подадения отговор на допълнителната искова молба ответниците са взели
становище по репликите на ищеца, като са аргументирали противоречието на
договорните клаузи с разпоредбите на ЗЗП, както и останалите си възражения
срещу иска.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. В дадения от съда
срок представят писмени защити.
Предварителните въпроси са разрешени в Определение № 3014/14.09.2016г.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 17548/29.06.2015г., въз основа на което
е образувано ч.гр.д.№ 7631/2015г. по описа на ВРС. С разпореждане №
28007/01.07.2015г. заповедният съд е уважил заявлението и е осъдил длъжниците Т.Г.С.
и В.Д.Д. да заплатят солидарно на кредитора суми в
общ размер на 28 611.53 евро, представляващи главница, договорна лихва и
такси дължими по договор за потребителски кредит № HL25712/17.08.2007г., ведно с разноските в заповедното производство.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта и молба
за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК. Съдът е приел, че възраженията са
подадени в рамките на законовия двуседмичен срок и е указал на кредитора да
предяви иск по чл. 422 ГПК. Същевременно, с Определение № 10484/07.09.2015г. е
оставил без уважение молбата за спиране. Длъжниците
са обжалвали разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и
определението, с което е оставено без уважение искането по чл. 420 ГПК.
Образувано е в.ч.т.д.№ 1863/2015г. на ВОС, по което е постановено определение №
4360/23.12.2015г., с което е потвърдено разпореждане № 28007/01.07.2015г. на
ВРС, в частта с която е постановено незабавно изпълнение на заповедта.
Образувано е в.ч.т.д.№ 1869/2015г. на ВОС, по което е постановено определение №
4339/23.12.2015г., с което е отменено определение № 10484/07.09.2015г. на ВРС и е спряно
принудителното изпълнение на заповедта. В указания от заповедния съд
едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по
което е образувано настоящото производство по т.д.№ 302/2016г. на ВОС.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се
установява, че между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД /с ново наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Т.Г.С. е сключен Договор за потребителски кредит HL 25712/17.08.2007г., обезпечен с ипотека върху апартамент, находящ се в
гр. Варна. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата
от 21 000 евро, от които 3 455 евро за рефинансиране на сключен между
кредитополучателя и банката договор за кредит и 17 545 евро за текущи
нужди със срок на издължаване 300 месеца. В чл. 3, ал. 1 е уговорена годишна
лихва по кредита в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро,
действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.95 пункта, като към
момента на сключване на договора БЛП е бил в размер на 6%. В чл. 4 страните са
уговорили кредитополучателят да заплаща на банката такса за управление – 1.5%
върху размера на разрешения кредит еднократно, в началото на всяка календарна
година годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на
непогасената главница и административна такса от 40лв. платима еднократно.
Уговорено е погасяването на кредита да се извършва на равни анюитетни месечни
вноски в размер на 147.75 евро. На 15.09.2009г. между страните е сключен
Договор за встъпване в дълг по Договора за потребителски кредит, по силата на
който встъпва като солидарен съдлъжник за
задълженията по договора Т.Г.С.. Поради затруднение в плащането на вноските по
кредита длъжниците на 19.08.2009г. са подали молба за преструктуриране чрез
намаляване на текущата месечна вноска до 50% за период от 12 месеца. На
15.09.2009г. страните са подписали Допълнително споразумение към Договора, с
което са постигнали съгласие, че към датата на сключването му задълженията на
кредитополучателя са в размер на 21 383.40 евро и въвеждат облекчен ред чрез
дванадесет месечен период на погасяване при фиксирана годишна лихва 5.06%, като
кредитополучателят се задължава да внесе еднократно една месечна вноска, с
която да се погасят задължения по преценка на банката, като разликата между
погасената сума и общия сбор на задължението за просрочени лихви и главници да
бъде преоформено чрез натрупване към редовната
главница. След изтичане на облекчения период непогасения остатък се олихвява с
годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на
банката плюс договорна лихвена надбавка от 1.22 пункта. Поради затруднение в
плащането на вноските по кредита на 21.10.2010г. длъжниците са подали молба за
преструктуриране чрез намаляване на текущата месечна вноска до 60% за период от
6 месеца. На 29.10.2010г. страните са подписали Допълнително споразумение към
Договора, с което са постигнали съгласие, че към датата на сключването му
задълженията на кредитополучателя са в размер на 24.37 евро просрочена
главница, 166.25 евро просрочена лихва, 4.09 евро просрочени такси,
21 144.04 евро редовна главница и въвеждат облекчен ред чрез шест месечен
период на погасяване при фиксирана годишна лихва 6.52% като през този период ще
се заплащат равни месечни вноски от 115 евро. След изтичане на облекчения период
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва, след което се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
БЛП на банката плюс договорна лихвена надбавка от 1.42 пункта. Поради
затруднение в плащането на вноските по кредита на 14.02.2012г. длъжниците са
подали молба за преструктуриране чрез намаляване на текущата месечна вноска до
101 евро за период от 12 месеца. На 22.02.2012г. страните са подписали
Допълнително споразумение към Договора, с което са постигнали съгласие, че към
датата на сключването му задълженията на кредитополучателя са в размер на 78.37
евро просрочена главница, 526.72 евро просрочена лихва, 31.19 евро просрочени
такси, 21 190.93 евро редовна главница и след внасяне еднократно на вноска
от 101 евро въвеждат облекчен ред чрез дванадесет месечен период на погасяване
при фиксирана годишна лихва 5.58% като през този период ще се заплащат равни
месечни вноски от 101 евро. След изтичане на облекчения период върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена лихва, след което се начислява годишна
лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката плюс
договорна лихвена надбавка от 2.07 пункта.
От представения договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 9832 се установява, че длъжницата Т.Г.С. има друго
облигационно отношение с банката.
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ,
кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1/
по банковата сметка на кредитополучателя е постъпила сумата от 21 000 евро
на 23.08.2007г.; 2/ преструктурираните към главницата просрочия са в размер на
1 584.03 евро; 3/ Неплатените на падежните дати 23.04.2009г., 23.05.2009г.,
23.06.2009г., 23.07.2009г., 23.08.2009г. суми са капитализирани към главницата
на 15.09.2009г. /датата на подписване на допълнителното споразумение/.
Неплатените на падежни дати 23.10.2010г., 25.10.2010г. суми са капитализирани
към главницата на 29.10.2010г. /датата на подписване на допълнителното
споразумение/. Неплатените на падежни дати 23.11.2011г., 25.11.2011г.,
23.12.2011г., 24.12.2011г., 23.01.2012г. и 22.02.2012г. суми са капитализирани
към главницата на 22.02.2012г. /датата на подписване на допълнителното
споразумение/; 4/ Първото просрочие по кредита е на 23.10.2007г., като
задълженията са платени на 24.10.2007г. и 31.10.2007г. Последното плащане по
договора е извършено на 11.04.2012г. в размер на 5 евро, с която е платена част
от дължимата лихва с падеж 10.04.2012г. /ответниците не спорят, че са спрели
плащанията/. 5/ Общия остатък от главницата е 21 901.27 евро; 6/ Общият размер на неплатената лихва е 6
509.27 евро; 7/ Общият размер на неплатените такси е 200.99 евро; 8/ Общият
размер на задължението е 28 611.53 евро; 9/ БЛП на банката е въведен с
протокол № 57 на „Комитета по управление на активите и пасивите“ на банката на
22.07.2005г., като съгласно методологията на банката БЛП се определя като сбор
от компонентите – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната
цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на
паричен ресурс от депозитори и външни финансирания, а буферната надбавка
изразява оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените
нива в размер до 0.50% на годишна база. Вещото лице е посочило, че липсва точна
формула, в която са включени горните компоненти; 10/ По счетоводни записвания
няма данни да има настъпила предсрочна изискуемост и не се начисляват лихви във
връзка с това. За пазарен лихвен измерител на кредит в евро се ползва
тримесечния Юрибор. Буферната надбавка е константна
величина в размер на 0.5%, като за процесния период няма промяна в стойността
на надбавката; 11/ Съгласно проверените документи няма точно формула, по която
да се изчислява увеличението или намалението на базовия лихвен процент на
банката и математически не може да се изведе извод за основателно намаляване
или увеличаване; 12/ По споразумение от 15.09.2009г. размерът на
капитализираната лихва към главницата е 569.37 евро, по споразумение от
29.10.2010г. размерът на капитализираната лихва е 170.34 евро, по споразумение
от 22.02.2012г. размерът на капитализираната лихва е 535.28 евро, общо в размер
на 1 568.84 евро. 13/ Общият размер на постъпилите по кредита сума са 6 557.51
евро; 14/ Размерът на дълга при първоначалните условия на договора (без
споразуменията) – извършени плащания 6 393.87 евро, погасена главница 611.10
евро, погасена редовна лихва 5 782.77 евро. Остатъкът на дълга е 20 388.90 евро
главница и 4 878.34 евро лихва.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че за изчислените в колона 4 на Приложение 1
дължими лихви има лихвен лист, според който лихвата по кредита през процесния
период е: от 23.08.2007г. до 22.10.2007г. е 6.95%; от 23.10.2007г. до 22.05.2008г. е
7.30%; от 23.05.2008г. до 22.07.2008г. е 7.65%; от 23.07.2008г. до 15.10.2008г.
е 8.15%; от 16.10.2008г. до 22.09.2009г. е 8.90%; от 23.09.2009г. до
22.09.2010г. е 5.06%; от 23.09.2010г. до 22.11.2010г. е 9.42%; от 23.11.2010г.
до 22.05.2011г. е 6.52%; от 23.05.2011г. до 14.06.2011г. е 9.62%; от
15.06.2011г. до 09.03.2012г. е 9.87%; от 10.03.2012г. до 09.03.2013г. е 5.58% и
от 10.03.2013 г. до 12.12.2015 г. е 10.27%.
От заключението по допуснатата по делото допълнителна ССчЕ,
кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1/
От периода на отпускане на кредита до 01.07.2012г. (посочена от ответниците
дата за настъпване на предсрочна изискуемост) начислените редовни лихви от
банката са в размер на 7 760.17 евро. От периода на отпускане на кредита до
29.06.2015г. (датата на подаване на заявлението) редовните лихви са в размер на
13 825.93 евро; 2/ Размерът на дължимата лихва при първоначалните условия
към 01.07.2012г. е 6 800.71 евро, а към 29.06.2015г. е 10 657.11 евро; 3/
Разликата между лихвата при условията на първоначалния договор и начислената от
банката лихва съгласно споразумение от 15.09.2009г. е 497.30 евро в повече,
съгласно споразумение от 29.10.2010г. е 299.77 евро в повече, съгласно
споразумение от 22.02.2012г. е в 959 евро в повече, до дата 01.07.2012г. е 956
евро в повече, до дата 29.06.2015г. е 3 168.82 евро в повече. 4/ Към датата на
допълнително споразумение от 15.09.2009г. при начисляване на задълженията при
условията на първоначалния договор има просрочие на последните две вноски за
падежни дати 23.07.2009г. и 23.08.2009г., както и частично за дължимата лихва
за периода от 23.08.2009г. до 15.09.2009г. Общо неплатената сума е 318.77 евро.
Като се използва сумата от 200 евро по банковата сметка на В.Д. се просрочва
частично вноска от 23.08.2009г. и тази на 15.09.2009г., като общото задължение
става 118.77 евро. Към датата на допълнително споразумение от 29.10.2010г. при
начисляване на задълженията при условията на първоначалния договор има
просрочие на последните девет вноски за падежни дати от 23.02.2010г. и
23.10.2010г., както и частично за дължимата лихва за периода от 23.10.2010г. до
29.10.2010г. Общо неплатената сума е 1 234.91 евро, като остатъка по банковата
сметка на В.Д. е 0.00 евро. Към датата на допълнително споразумение от
22.02.2012г. при начисляване на задълженията при условията на първоначалния
договор има просрочие на последните дванадесет вноски за падежни дати от
23.03.2011г. и 23.02.2012г. Общо неплатената сума е 1 690.63 евро; 9/ Няма
математическо изражение на начина на определяне на базисния лихвен процент,
като по този начин не може категорично да се даде заключение какъв би следвало
да бъде лихвения процент, за да се измери размера на месечната вноска по кредита;
13/ По сметките на Т.С. и В.С. са постъпвали суми в размер на общо
18 707.44 евро.
В о.с.з вещото лице уточнява и, че чрез сметката на В.Д. се плаща и друг
кредит към банката, като за експертизата са използвани само сумите, които са
отнесени към процесния договор за кредит.
С нотариални покани рег№ 7267, т. 2, акт 112 и рег№ 7268, т. 2, акт 113 от 03.09.2014г. на нотариус К. К.,
банката чрез адв. Х. И., преупълномощена от адв. С.Ч., упълномощен от органите на управление на
ЮРОБАНК, е уведомила длъжниците, че поради непогасяване на три последователни
месечни вноски с падеж 10.04.2012г., 10.05.2012г. и 10.06.2012г. целият остатък
от задължението става незабавно изискуемо и дължимо. Поканите са получени лично
от длъжниците, видно от двете разписки от 15.09.2014г.
Представено от ищеца по делото е и потвърждение на извършените от адв. Х. И. действия по изготвяне, подписване и подаване на
горепосочените нотариални покани.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ. Установителният иск е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
идентичността му със заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания
на ГПК, видно от приложеното по ч.гр.д. № 7631/2015г. по описа на РС - Варна.
По тези въпроси съдът се е произнесъл мотивирано с Определение №
3014/14.09.2016г. Предмет на предявения иск е установяване със сила на
присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл. 417, т. 2 ГПК.
Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи вземането си срещу длъжниците /ответници/.
Видно от представения по делото
Договор за потребителски кредит HL 25712/17.08.2007г., страните са постигнали
съглашение валидно да се обвържат със срочно облигационно правоотношение по
предоставяне на парична сума срещу задължение за връщането й и заплащане на
възнаграждение за ползване на паричните средства.
Видно от заключението на допуснатата
експертиза и представеното от ищеца извлечение от сметка, сумата по кредита е
усвоена от кредитополучателя. За доказване изпълнението на задължението на
банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно
заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в
електронната система на банката. Именно със заверяване на разплащателната
сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за
усвоена/предоставена на кредитополучателя. /Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д.
№ 910/2012г. на ВКС/. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
парична сума от 21 000 евро.
Впоследствие, солидарно с
кредитополучателя се е задължила и В.Д., която е сключила с банката договор за
встъпване в дълг. Поради затруднения при изплащането на задълженията страните
са сключили три допълнителни споразумения, с които са изменяни условията по
кредита. Между страните няма спор относно валидността на целите облигационни
отношения, но се твърди нищожност на конкретни клаузи от тях поради
неравноправност.
Относно твърдяната от ответниците неравноправност на клаузите от
сключените между страните съглашения, съдът приема следното:
Между страните е сключен договор за
потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от Закона за потребителските кредити, за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за
защита на потребителите.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно
са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна.
В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016г.
по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато
констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество,
е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да
изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по
неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил
уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на
възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с
доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на
производството пред първата или втората инстанция. Възражението на потребителя
за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл.131 или чл.367 ГПК и може да бъде
наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на
чл.266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва да се предостави
възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на доказателства
от всяка от страните.
1.
Относно чл. 3, ал. 1,
ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 12 от Договора за
потребителски кредит
- В чл. 3, ал. 1 от Договора е
уговорено, че кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в
евро, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.95 пункта,
като към момента на сключване на договора тя е в размер на 6%. Ответниците
твърдят, че не е посочена методиката (формулата) за изчисление на лихвата и
БЛП, какви стойности на кой индекс са използвани, за кой ден, на какви нива и
дали тези промени са условие за промяна на БЛП.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗПК, при
отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента
своите условия по кредитите, които съдържат най-малко лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. Съгласно тази разпоредба, банката следва да предостави информация по
кредита, която може да бъде в Общи условия или инкорпорирана в договора за
кредит, като в конкретния случай процесния договор не противоречи на закона.
Посочен е лихвения процент към момента на сключване на договора– 6%, метода на
изчисляване на лихвата – БЛП+ надбавка 0.95 пункта, а в ал. 5 са посочени
условията, при които се променя лихвата. В този смисъл, съдът приема, че
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за потребителски кредит не е
неравноправна.
- В чл. 3, ал. 3 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1 плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Съгласно чл. 19 от ЗПК /отм./,
действащ към момента на сключване на договора, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва за времето на забавата. Когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Разпоредбата е запазила редакцията си в чл. 33 от
новия ЗПК. В чл. 143, т. 2 ЗЗП е предвидено, че клаузите които изключват или
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон по отношение на
търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, са неравноправни. В конкретния случай, клаузата на чл. 3,
ал. 3 от договора е неравноправна и нищожна на посоченото основание, като
съдържанието й следва да се замести с законовия текст, при който обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
Видно от т. 13 от експертизата,
банката е начислила дължима лихва за просрочие в размер на 97.88 евро, който не
е съобразен със законовата разпоредба, но е в размер по - нисък от законната лихва /по
изчисления на съда 787.79 евро/, която би се получила без въвеждането на гратисните периоди в допълнителните споразумения, поради
което следва да запази този размер като по-благоприятен за потребителя, на
основание чл. 147, ал. 2 ЗЗП. Тази лихва не е претендирана от ищеца, като в
претенцията му са включени само договорните /възнаградителни/
лихви, но се отчита предвид погасяването на част от нея от длъжниците.
- В чл. 3, ал. 5 е уговорено, че действащия БЛП на банката за жилищни кредити
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата,
от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, видно от
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от процесния
договор за потребителски кредит се установява, че размерът на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва, се определя от
базовия лихвен процент (БЛП) на банката + надбавка, като промяната на БЛП не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
потребителя.
От т. 9 по допуснатата по делото
експертиза се установява, че БЛП на банката е въведен с протокол № 57 на
„Комитета по управление на активите и пасивите“ на банката на 22.07.2005г.,
като съгласно методологията на банката БЛП се определя като сбор от
компонентите – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Вещото лице е
посочило, че липсва достъпна информация за точната математическа формула, в
която са включени горните компоненти.
Предвид посочените по-горе изисквания
в ЗЗП, съдът приема, че е допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора
или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са обективни, т. е.
да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не
е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране
на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
"значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, нито едно от тези
условия не е налице. В договора за кредит е посочено единствено, че размерът на
лихвата се влияе от БЛП на банката и, че неговата промяна е задължителна за
страните. Дори да се приеме, че лихвата се влияе от EURIBOR, както е посочено от вещото лице,
което е обстоятелство, което не зависи от волята на кредитора, защото е
неподвластен за страните обективен пазарен индекс, то размерът на БЛП на самата
банка и дали да приложи или не резултата от това изменение, зависи от нейната
субективна преценка. Това е така, защото размерът на БЛП е 1/ опосреден от изричен акт на банката, а не е налице
автоматизъм на промяната; 2/ липсва всякаква яснота относно методиката и
математическия алгоритъм, т. е. за начина на формиране на едностранно
променената лихва и отделните компоненти в тази формула; 3/ липсва изискване
лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса
EURIBOR, т. е. липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на
лихвата с размера на покачване на индекса - независимо от размера на изменение
на EURIBOR единствено от банката зависи с колко точно ще измени лихвата и тя не
е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на пазарния индекс. 4/ не е
предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на
индекса EURIBOR.
В
този смисъл, липсата на точна методика за определяне на БЛП и
математическа формула за изчисляване на дължимата договорна лихва не само в
договора за кредит, а и в достъпната за потребителите информация в банката
/както е посочило вещото лице, такава липсва/, както и възможността за
едностранна субективна промяна от страна на банката, води до извода за
уговаряне на клаузата единствено в полза на търговеца, което води до значително
нарушаване на правата на потребителя. Липсва всякаква яснота относно методиката
и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва, респ. - липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на
лихвата с размера на покачване на индекса - независимо от размера на изменение
на EURIBOR единствено от банката зависи с колко точно ще измени лихвата и тя не
е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на пазарния индекс, липсва и
възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса
EURIBOR. Начинът на формулирането на клаузата на чл. 3, ал. 5 от Договора е
общ, без всякаква конкретика, и дава почти неограничена субективна власт на
банката едностранно да променя лихвата.
Това се потвърждава и от представеното
по делото Извлечение от протокол № 57 на Комитета по управление на активите и
пасивите на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (проведено на 22 юли 2005г.) /л. 407/, в
което е посочен някакъв механизъм за определяне на БЛП, но не и конкретна
формула за прилагането му. Той се определя едностранно от Управителния съвет на
банката, без да са налице ясни критерии, като негативните промени в пазарните
условия се поемат изцяло от потребителя, с което се създават предпоставки за
настъпване на вреди в правната му сфера.
Сумите, дължими за лихви и таксата за
управление, представляват цената на заетите парични средства. Клаузите, които
дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 12 от Закона за защита на потребителите /в сила от
10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче
законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията
на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може
да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин /Решение
на С. от 21 март 2013 г. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на С. от 14 юни 2012 г.
по дело С-618/10/. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 от ЗПП/, във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл.
145, ал. 1 от З./. /В този смисъл е Решение № 77 от 22.04.2015г. на ВКС по
гр.д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, както и Решение № 51 от 04.04.2016г. по т.д.№ 504/2015г., II т.о. на ВКС/
Предвид изложеното настоящият състав
приема, че клаузата уговорена между страните в чл. 3, ал. 5 от процесния Договор за потребителски кредит, относно
задължителната сила на измененията в БЛП, е неравноправна на основание чл. 143,
т. 10, 12 и 13 ЗЗП и не е уговорена индивидуално, поради което не поражда
действие за потребителя на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
2. Относно чл. 2, ал. 1 от Договора за
встъпване в дълг.
В тази разпоредба са посочени
договорените условия по кредита, по които встъпващия в дълга се задължава. Сама
по себе си тази уговорка не води до неравноправност, защото не определя
конкретни условия, а само посочва вече уговорените, които подлежат на отделна
преценка за неравноправност, която е извършена от съда в предходната точка.
3. Относно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 3,
ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 10, чл. 12 от Допълнително споразумение от
29.10.2010г., чл. 4, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, чл. 7, чл. 11 и чл.
13 от Допълнителното споразумение от 22.02.2012г. и чл. I, чл. IV, чл. VI, чл.
Х от Допълнителното споразумение от 15.09.2009г.
В по-голямата си част горепосочените
разпоредби от споразуменията уреждат размера на дълга към момента на
сключването им и начина, по който се преструктурира кредита след изтичане на
периода на облекчено плащане при намалена лихва, както и как се определят
таксите за администриране на кредита при просрочие. Според настоящия състав,
тези разпоредби не са неравноправни, доколкото касаят начина, по който се
извършват счетоводните операции и ясно са посочени условията, при които кредита
се преструктурира. При създаване на облекчен ред на плащане за определен период
е допустимо разликата, която остава неплатена да се капитализира в главницата, като
по този начин банката си възстановява загубите от това, че вноските не са
заплатени на датата на падежа, а в един последващ
момент. Отделно от горното, видно от представените по делото молби за
намаляване на вноските по кредита, длъжниците са договорили индивидуално
инкорпорираните в споразуменията условия, което изключва приложението на чл.
143 ЗЗП, съгласно чл. 146 ЗЗП. Доколкото обаче реструктурирането се е наложило
предвид неизпълнение на погасителни вноски, на които размерът им частично е бил
определен от неравноправна клауза /съобразно възнаградителната лихва, влияеща
се от промените в БЛП/, то увеличаването на главницата не следва да се взема
предвид при определяне на размера на дължимите суми и като за база за
останалите изчисления ще се използва главницата при сключване на договора в
размер на 21 000 евро.
Що се отнася до разпоредбите, които
касаят олихвяването след изтичане на периода за облекчено плащане /чл. VI от ДС от 15.09.2009г.,
чл. 6 от ДС от 29.10.2010г. и чл. 7 от ДС от 22.02.2012г./, същите следва да се приемат за
неравноправни на основание чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП по изложените по-горе в
т. 1 съображения, доколкото са обвързани от БЛП на банката и доколкото се увеличава договорната лихвена
надбавка, въпреки изричната забрана за това чл. 3, ал. 5, in fine от Договора за кредит.
Неопределеността на размера на нефиксираната възнаградителна лихва, доколкото
тя се определя от БЛП, за който липсва ясно посочена методика за изчисляване,
води до неравноправност на клаузите в допълнителните споразумения, доколкото в
тях са налице същите пропуски, каквито се съдържат и в чл. 3, ал. 5 от Договора
за кредит. Потребителите са
подали молби за въвеждане на облекчен ред за погасяване на кредита, с които
подробно са изложили своите условия и предпочитания /размер на вноската, срок
на облекчено плащане и др./, което може да се приеме за индивидуално
договаряне, по смисъла на чл. 146 ЗЗП, но не и спрямо горепосочените клаузи във
връзка с БЛП, върху които длъжниците не са имали възможност да влияят.
В заключение, предвид неравноправността на посочените клаузи от договора и предоставената на съда възможност да коригира неравноправните клаузи, размерът на дължимата от длъжниците възнаградителна лихва следва да бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните фиксиран размер от 6% БЛП + 0.95 пункта надбавка, защото тази договорка е най-благоприятна за потребителя, съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП.
Определяне размера на вземането
Съгласно посоченото по - горе,
размерът на вземането по договора за потребителски кредит следва да се определи
без да се отчитат измененията в сключените между страните допълнителни
споразумения относно възнаградителната лихва и без да се отчита промяната на
базовия лихвен процент по време на действието на договора.
Съгласно т. 14 от заключението на
вещото лице, размерът на дълга при първоначалните условия на договора (без
споразуменията) е 20 388.90 евро главница /без да е извършвано капитализиране/
и 4 878.34 евро редовна лихва, като са извършени плащания от 6 393.87 евро, от
които 611.10 евро за главница и 5 782.77 евро за редовна лихва.
В този размер вещото лице не е включило сумите, които са отнесени
за заплащане на такси и лихви за просрочие.
Видно от т. 13, са се дължали 97.88
евро за просрочени лихви, от които са заплатени 11.30 евро, като е останал
непогасен остатък от 86.58 евро. Видно от т. 7, са се дължали 368.67 евро за
такси, от които са заплатени 152.34 евро, като е останал непогасен остатък от
200.99 евро, след капитализирането на 15.34 евро към главницата.
Капитализирането не следва да се взима предвид по-горните съображения, поради
което тази сума /15.34 евро/ би се дължала от длъжниците, но съда следва да
уважи иска до претендирания от ищеца размер от 200.99 евро.
Вещото лице е посочило, че в счетоводството
на банката не е отразено настъпването на предсрочна изискуемост и не е посочена
дата. Съдът приема, че претенцията на банката /формирана от размера на цялата
неплатена главница, натрупаните до момента на заявлението неплатени възнаградителни лихви и таксите/ е предявена без начислени
лихви във връзка с предсрочната изискуемост /както е посочило и вещото лице в
т. 10/, поради което становището в т. 14, независимо че в него не е взета
предвид настъпила предсрочна изискуемост, следва да се възприеме като се добави
и дължимия размер за такси. Този извод следва от обстоятелството, че вещото
лице е посочило какви биха били дължимите суми при първоначалните условия при
така формираната от банката претенция.
Предвид горното, съдът приема следното
относно размера на вземанията:
Главница
– Дължимия остатък за
главница е в размер от 20 388.90
евро, която сума е формирана от разликата между целия размер на
задължението при първоначалните условия на договора 21 000 евро и сумите
отнесени за плащането й в размер от 611.10 евро. Главницата се дължи на
основание чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски кредит. Капитализирането на
главницата не следва да се взема предвид по-изложените по-горе съображения. За
разликата над 20 388.90 евро до претендирания размер от 21 901.27 евро
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Наказателни
лихви /обезщетение за забава/
- Дължимият остатък за наказателни лихви е в размер на 86.58 евро, която сума е
формирана от разликата между целия размер на задължението от 97.88 евро и сумите
отнесени за плащането им от 11.30 евро. Той не е включен в изчислението на
вещото лице по т. 14. Наказателната лихва се дължи на основание чл. 3, ал. 3 от
Договора за потребителски кредит. Доколкото ищецът е претендирал единствено
„договорни лихви“, а наказателната лихва по същество представлява обезщетение
за забава, а не типична лихва, и се начислява при неизпълнение на задължението
на падежа, то претенция спрямо нея липсва, поради което и не следва да се
присъжда.
Възнаградителни лихви – Дължимият остатък за възнаградителни лихви е в размер на 4 878.34 евро,
формирана разликата между целия размер на задължението при първоначалните
условия на договора от 10 657.11 евро и сумите отнесени за плащането им от
5 782.77 евро. Тази лихва се дължи на основание чл. 3, ал. 1 от Договора
за потребителски кредит за периода 23.11.2011г. – 29.06.2015г. /съгласно
таблицата на вещото лице за неплатените суми по т. 14 от заключението/. Ищецът
е претендирал лихва за периода 10.04.2012г. - 24.06.2015г. Сумите по таблицата
/л. 368/ с падежи от 23.11.2011г. – 23.03.2012г. и с падеж от 29.06.2015г. в
общ размер от 582.92 евро попадат извън претенцията, поради което не следва да
бъдат присъждани. Искът следва да се уважи за претендираната част от 4 295.42 евро за претендирания период
от 10.04.2012г. – 24.06.2015г. За разликата над тази сума до претендирания
размер от 6 509.27 евро, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Такси - Съгласно чл. 4 от Договора за
потребителски кредит, кредитополучателят заплаща на банката такса за управление
1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно при усвояване; 0.3% върху
размера на непогасената главница годишна такса за управление; 40лв. еднократна
административна такса. Съгласно чл. 12 от ДС от 29.10.2010г. и чл. 13 от ДС от 22.02.2012г.,
се дължат такси за администриране на просрочен кредит, съгласно действащата към
съответния момент Тарифа на банката.
Посочените клаузи не са неравноправни,
защото ясно е посочена методиката и математическата формула, по която се
изчисляват таксите, поради което същите подлежат на заплащане от длъжниците.
Включително сумите по споразуменията, защото са извършени услугите по преоформяне на кредита и длъжниците са ползвали облекчените
условия.
Дължимият остатък за такси е в размер
на 216.33 евро, която сума е формирана от разликата между целия размер на
задължението 368.67 евро и сумите отнесени за плащането й в размер от 152.34
евро и след добаване на сумата от 15.34 евро, която е
била капитализирана към главницата. Предвид предявяване на иска за сумата от 200.99 евро претенцията следва да се
уважи изцяло до претендирания размер.
В заключение, размерът на задълженията
на длъжниците са:
- Главница - 20 388.90 евро
- Възнаградителни /договорни/ лихви - 4 295.42 евро
- Такси – 200.99 евро
- Общ размер: 24 885.31 евро
Относно дължимостта на възнаградителна
лихва при предсрочна изискуемост и възражението за давност
Съгласно задължителната съдебна
практика, при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост
на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент
анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни
лихви и такси. /Така Решение № 99 от 1.02.2013г. на ВКС по т. д. № 610/2011г.,
I т. о., ТК/. Възражението за недължимост на възнаградителните
лихви при предсрочна изискуемост е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
ответниците, че процесното вземане за възнаградителна лихва е недължимо поради
изтичането в тяхна полза на тригодишна погасителна давност, съобразно чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от
ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване на задълженията по
договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката.
Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.
о., ГК/ при
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД.
Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Следователно,
задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност, която в конкретния случай не е изтекла.
Вноските по договора за кредит,
съобразно погасителния план, са дължими от септември 2007г. и от този момент
започва да тече давността за всяка отделна вноска. В сключените между страните
допълнителни споразумения ответниците са признали /Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК/ дължимостта на изискуемите, но
незаплатени задължения по договора, и банката е разсрочила момента за
заплащането им, като с тези действия се е прекъснало теченето на давността,
съответно погасителния й ефект до дата 22.02.2012г. От прекъсването на давността
с признанието започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
Спорен е въпросът дали анюитетните
вноски, които включват в себе си главница /размерът на отпуснатия паричен заем/
и възнаградителна лихва /цената на кредита/ се погасяват с общата петгодишна
давност или за тях следва да се прилага кратката тригодишна давност. Относно
главницата е формирана задължителна практика на ВКС /цитирана по-горе/, според
която се прилага общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Спрямо възнаградителната лихва,
доколкото съдът преценява че представлява цена за временно ползване на
определена парична сума /В този смисъл е и Решение №
166 от 11.07.2014г. по гр.д. № 7030/2013 г. на ВКС/, а не типична
законна лихва или уговорена лихва за забавено плащане /наказателна лихва, мораторна
неустойка/ и се включва в анюитетната вноска, то следва тя също да се погасява
с общата петгодишна давност и за нея не се прилагат правилата на чл. 111 ЗЗД.
До подобен извод е стигнал и ВКС в мотивите към Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о.,
ГК, където е приел, че давността при анюитетните вноски следва да се брои пет
години назад от момента на сезирането на съда с исковата молба /съответно
заявлението/. Възприемайки тези изводи, настоящият състав приема, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение като подадено на 24.06.2015г. прекъсва
течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни вноски,
дължими след 24.06.2010г., съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, поради което
възражението за погасяването по давност на възнаградителната лихва е
неоснователно, защото същата е начислена за периода 10.04.2012г. - 24.06.2015г.
Възнаградителната лихва следва да се възприеме като
едно единно фиксирано или определяемо задължение, представляващо
възнаграждението на банката по предоставянето на услугата – паричен ресурс,
което е разсрочено и включено заедно с главницата към общото задължение по
кредита чрез разпределянето му на отделни анюитетни вноски. Възможно е
възнаградителната лихва да бъде уговорена в един фиксиран размер, който да бъде
заплатен еднократно от кредитополучателя и в този случай най-ясно личи
характера й на главно задължение, което може да бъде разсрочено по волята на
кредитора, но не представлява типична лихва поради неизпълнение, обезщетение за
неизпълнение или периодично плащане, за да бъде приложима за нея кратката
тригодишна погасителна давност.
Тези обстоятелства са налице при
редовно задължение за плащане на възнаградителна лихва. При настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно практиката на ВКС, всички вземания
се погасяват с изтичане на пет годишна давност от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, за която в конкретния случай следва да се приема
датата на получаване на уведомлението за обявяването й на длъжниците на
15.09.2014г., защото на тази дата е завършен фактическия състав /обективния
факт на неплащането и уведомяването за него/ за пораждане правото на банката да
се позове на нея. Това е така, защото първоначалното вземане, което е било
разделено на главница, лихви, такси и др., се трансформира в единно
непериодично вземане, което се погасява с общата давност.
Съобразно изложеното, вземанията за възнаградителни лихви не са се погасили по давност.
Относно настъпването на
предсрочната изискуемост и уведомяването за нея
Съгласно т. 18 от ТР №
4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В чл. 18 от Договора за
потребителски кредит е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при
неизпълнение на задължение по договора без да е необходимо да бъде уведомен
длъжника. Предвид наложилата се съдебна практика, правомощието на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не настъпва
автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато
банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди
от отправено волеизявление до длъжника, било чрез отправено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба
изявление при предявен осъдителен иск за вземането.
Предвид разрешението в
горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се възползва
от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното
производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. В противен случай заявлението следва да
се отхвърли, а ако е образуван исков процес се отхвърля установителния иск.
Длъжниците твърдят, че
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са настъпили,
защото не са изпаднали в забава и дори са надплащали суми, защото част от
претендираните от банката възнаградителни лихви не са
били дължими поради неравноправност на клаузите за уговарянето им, както и че
не са били уведомявани за предсрочната изискуемост.
Предвид посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно от т. 4 от първоначалната ССЕ, първото просрочие по кредита е на
23.10.2007г., като задълженията са платени на 24.10.2007г. и 31.10.2007г.
Последното плащане по договора е извършено на 11.04.2012г. в размер на 5 евро,
с която е платена част от дължимата лихва с падеж 10.04.2012г. Ответниците не
спорят, че са спрели плащанията, като твърдят, че са го сторили, защото претендираните
от банката лихви са били в по-висок размер. В т. 4 от заключението по
допълнителната ССЕ вещото лице извършва пресмятане на задълженията на
длъжниците и техните падежи при погасителен план при първоначалните условия в
договора /без допълнителните споразумения/. Вещото лице е отчело и сумите,
които са били налични в сметката на В.Д. и не са били използвани за погасяване
на други кредити към банката. Съгласно заключението, към датата на допълнително
споразумение от 15.09.2009г. при начисляване на задълженията при условията на
първоначалния договор има просрочие на последните две вноски за падежни дати
23.07.2009г. и 23.08.2009г., както и частично за дължимата лихва за периода от
23.08.2009г. до 15.09.2009г. Общо неплатената сума е 318.77 евро. Като се
използва сумата от 200 евро по банковата сметка на В.Д. се просрочва частично
вноска от 23.08.2009г. и тази на 15.09.2009г., като общото задължение става
118.77 евро. Към датата на допълнително споразумение от 29.10.2010г. при начисляване
на задълженията при условията на първоначалния договор има просрочие на
последните девет вноски за падежни дати от 23.02.2010г. и 23.10.2010г., както и
частично за дължимата лихва за периода от 23.10.2010г. до 29.10.2010г. Общо
неплатената сума е 1 234.91 евро, като остатъка по банковата сметка на В.Д. е
0.00 евро. Към датата на допълнително споразумение от 22.02.2012г. при
начисляване на задълженията при условията на първоначалния договор има
просрочие на последните дванадесет вноски за падежни дати от 23.03.2011г. и
23.02.2012г. Общо неплатената сума е 1 690.63 евро.
Видно от заключението, дори при
първоначалните условия длъжниците са изпаднали в забава още през месец юли
2009г. В действителност допълнителните споразумения, с които се е предвиждал
облекчен ред на плащане са „санирали“ неплащането на
погасителните вноски на падежа, като по този начин длъжниците са се
освобождавали от последиците на забавата и за банката не е настъпвало правото
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Без да се вземат предвид
споразуменията и съобразно посочените по-горе изчисления на вещото лице,
първите три неплатени вноски са за месеците февруари 2010 – април 2010г. Към
този момент е настъпила най-рано обективната възможност банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Последното просрочие е за месеците март 2011г. –
февруари 2012г.
Предвид горното, длъжниците са
изпаднали в забава и при условията на първоначалния договор, дори и за някои от
анюитетните вноски да са надплащали суми. Банката твърди, че обективният факт
на неплащане е настъпил след неплащане на вноските с падеж 10.04.2012г.,
10.05.2012г. и 10.06.2012г., които при действие на условията от сключените
споразумения съвпада с последното частично плащане от 5 евро на 11.04.2012г., съгласно
заключението на вещото лице.
Съответно, при първоначалните условия
на договора обективния факт на настъпване на предсрочната изискуемост съвпада с
неплащането на падежа на последната от трите последователни вноски, а именно на
10.06.2012г. Тази дата без да се вземат предвид допълнителните споразумения,
настъпва на 23.04.2010г. или най-късно на 23.05.2011г., които дати съвпадат с
третите неплатени вноски, според становището на вещото лице в т. 4 от
допълнителното заключение.
Банката кредитор е обективирала
изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжниците в
нотариални покани от дата 03.09.2014г., получени лично от последните на
15.09.2014г. Към тези дати, предвид спиране на плащанията по кредита, обективно
е настъпила предсрочната изискуемост по кредита на някоя от посочените по-горе
дати. Тя е породила действие за длъжниците от момента на получаване на
уведомленията. Следователно, за дата на предсрочната изискуемост следва да се
приеме датата, на която е завършен фактическия състав с получаването на
уведомлението, а именно на 15.09.2014г. От този момент задължението се
трансформира от срочно в незабавно предсрочно изискуемо за целия непогасен
остатък от главница, лихви и такси.
Неоснователни са възраженията, че в
уведомленията не пораждат ефекта на уведомяване, защото в тях не е
конкретизиран размера на вземането и неплатените вноски, както и че действието
по уведомяване е извършено без представителна власт.
Видно от нотариалните покани, в тях
изчерпателно е посочен размера на усвоения кредит, описани са допълнителните
споразумения, посочени са падежите на неплатените вноски и има изрично
изявление, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
обявява целия остатък от задължението Ви по банковата сделка за незабавно
изискуемо и дължимо.“ Непосочването на точния размер на задължението към
момента на уведомяването не е необходимо, защото законодателят не е предвидил
такова изискване. В уведомлението е достатъчно точно конкретизирано кой договор
се обявява за предсрочно изискуем и поради каква причина, поради което съдът
приема уведомлението за валидно да породи действие на уведомяване по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което е получено лично от длъжниците на дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.06.2015г.
Поканите са подписани от адв. Х. И., която е преупълномощена от адв.
С.Ч.. Видно от пълномощното на адв. И., същата има
представителна власт да „изготвя,
подписва и изпраща от името на „Юробанк България“ АД
до длъжници на Банката уведомления/покани за доброволно изпълнение и за
прекратяване на договори за банков кредит…“ Видно от пълномощното на адв. Ч., същият има учредена представителна власт да
„изготвя, подписва и изпраща от името на „Юробанк И Еф Джи България“ АД до длъжници на Банката покани
за доброволно изпълнение, уведомления за обявяването на предсрочна изискуемост
на просрочени вземания (кредити)…“ Адв. Ч. е упълномощен от изпълнителния
директор и прокуриста на банката.
Действително е налице разминаване
между пълномощните, като в това на адв. И. не са
посочени изрично „уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост“. Въпреки
това е посочено, че може да „изготвя,
подписва и изпраща уведомления“.
Посочен е по-общия термин „уведомления“, като не са конкретизирани какви, което
води до извода, че всякакъв вид уведомления могат да бъдат изпращани,
включително и такива за обявяване на предсрочна изискуемост.
Дори да се приеме, че адв. И. е действала при превишаване на пределите на
учредената й с преупълномощаването представителна
власт, то възражение за excesus mandati може да се релевира единствено от
представлявания, които интереси евентуално могат да бъдат засегнати, като
същият може и да санира висящата недействителност на
сделката с изрично потвърждение за това /арг. чл. 42,
ал. 2 ЗЗД/, което е сторено пред настоящата инстанция /л. 242 от делото/.
Отделно от горното, в търговските отношения намира приложение разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, която въвежда презумпция за потвърждаване на извършените без
представителна власт действия, ако търговеца изрично не се противопостави
веднага след узнаването им. Съдът намира, че правата на длъжниците не са били
нарушени, дори действието да е извършено при превишаване пределите на
учредената представителна власт на адв. И., доколкото
при съмнение за това същите са могли да го обективират пред банката след като
са узнали за обявяването на предсрочната изискуемост, като доказателства за
такива възражения по делото липсват.
Съдът приема, че уведомленията към
длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективирани в
получените от тях нотариални покани, са породили валидно правно действие, с
което предвид настъпването на обективния факт на неплащане на три погасителни
вноски и надлежното уведомяване, предсрочната изискуемост се счита за настъпила
и поражда правните последици на превръщане на непогасената част от кредита в
дължима веднага.
Неоснователно е възражението на
длъжниците, че банката не им е предоставила достатъчен срок за изпълнение. Те
са погасявали кредита си в продължителен период от време и са сключвани три
споразумения при облекчени условия. В един момент са решили да спрат
плащанията. Независимо от причините за това, от този момент или най-късно от
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, същите са
имали възможност доброволно да погасят задълженията си по кредита и достатъчно
дълъг период за това, предвид обстоятелството, че датата на уведомяване е
15.09.2014г., а банката е предприела действия по принудително събиране на
вземането чрез подаване на заявлението пред съда на 29.06.2015г.
По изложените съображения и с оглед
установяване на фактите, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение и е налице на предсрочно изискуеми задължения по
договора, съдът намира, че искът е доказан по основание. Относно размера на
задълженията, съдът кредитира заключението на назначената ССчЕ
и взема предвид обявените за нищожни неравноправни клаузи, относно формирането
на размера на просрочената и възнаградителната лихва.
Исковете следва да бъдат частично
уважение за сумите: главница - 20 388.90
евро, възнаградителни (договорни) лихви - 4 295.42 евро и такси – 200.99 евро.
Относно отговорността за
разноските
Предвид изхода на спора и
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в тежест на всяка от страните следва
да се възложи отговорността за разноските по делото, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Съобразно даденото
разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
Ищецът е представил
доказателства /платежни нареждания и списък с разноски/ и е направил искане за
присъждане на сторените разноски в заповедното производство в размер на 1
119.19 лева държавна такса и 1 643.27 лева адвокатски хонорар и в исковото
производство в размер на 1 153.43 лева държавна такса, 1 395.01 лева -
адвокатски хонорар и 300 лева - депозит за ССЕ. Общо в размер от
5 610.90лв.
Ответниците са представили
доказателства /списък с разноски и договори за правна защита и съдействие/ и
процесуалният представител е направил искане за присъждане на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 1
600лв., адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 4 000лв.,
както и 700лв. за депозит за вещо лице. Общо в размер от 6 300лв.
В Договора за правна
защита и съдействие на л. 320 от заповедното дело е изписано, че договореното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжниците
/ответниците/ е платено по банков път, но по делото липсват доказателства за
плащането. Предвид разрешението дадено в т. 1 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това.
Съобразно горното, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответниците в размер на 1 600лв. в заповедното производство, не следва да
се присъжда.
Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно
в о.с.з възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответниците.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение съобразно материалния
интерес по делото се равнява на 2 208.78 лева без ДДС за една инстанция.
Заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение пред исковия съд е 4
000лв., който размер е малко под двойния минимум по Наредбата.
Съдът приема, че делото е
с правна и фактическа сложност, поради което цената на адвокатската услуга е
адекватно определена. Производството е развито при процедура по двойна размяна
на книжа, проведени са няколко открити съдебни заседания, изслушвани са
свидетели и са обсъждани две заключения на вещото лице по множество въпроси. Основание
за намаляване на хонорара
би имало в случай на дело с ниска
фактическа и правна сложност и
без усложнения от процесуален или доказателствен
характер в хода на процеса, каквото
в случая не е налице. Договореният
и заплатен от ответниците адвокатски хонорар като размер е съответен на обичайни и адекватни на общия случай на съдебен спор, усилия на довереника
за процесуално представителство
пред една инстанция и възражението за прекомерност следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Съдът приема като
основателна претенцията за разноски на ответниците в размер от 4 700лв. адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице пред първа инстанция.
На ищеца следва да се
присъди сумата от 2 402.69лв. разноски в заповедното производство и сумата от
2 477.47лв. разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
На ответниците следва да
се присъди сумата от 612лв. разноски в исковото производство, съобразно
отхвърлената част от исковете, като се присъдят съответно по 306 лева на всяка
от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, по предявен иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че ответниците Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖАТ солидарно
на ищеца „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, следните суми:
- 20 388.90 €
/двадесет хиляди триста осемдесет и осем евро и деветдесет евроцента/ -
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над 20 388.90 € до претендирания размер от
21 901.27 €;
- 4 295.42 € /четири хиляди двеста деветдесет и пет
евро и четиридесет и два евроцента/ - договорна лихва, начислена за периода
10.04.2012г. – 24.06.2015г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за разликата над 4 295.42 € до претендирания размер от 6 509.27
€;
- 200.99 € /двеста
евро и деветдесет и девет евроцента/- такси по кредита, за периода 12.04.2012г.
- 24.06.2015г.,
всички
суми дължими по Договор за потребителски кредит № HL25712/17.08.2007г., въз
основа на издадена Заповед № 3908/01.07.2015г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д.№ 7631/2015г.
на ВРС, XXXV с-в.
ОСЪЖДА Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Витоша", ул. „Околовръстен
път" № 260, сумата от 2 402.69 лева /две хиляди четиристотин и два лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса и сумата от 2 477.47 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторените пред настоящата
инстанция разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
експертиза, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Юробанк
България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Витоша", ул.
„Околовръстен път" № 260, ДА ЗАПЛАТИ на всяка
от ответниците Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от по 306 лева /триста и шест лева/, представляващи дължими
разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: