№ 985
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100114788 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ вр. с чл. 384 ал.2 т.2 КЗ вр.
с чл. 134 от ЗЗД за сумата 80 933 лв.
Производството е образувано по искова молба на П. Л. Д., чрез процесуалния
му представител адв. Р. М. срещу ЗАД „А.“ АД. В същата се твърди, че е сключил на
16.11.2016 г. договор за финансов лизинг с „УниКредит Лизинг“ ЕАД с лизингов обект
МПС – марка „Лексус RX 450h Executive Plus“ и рег. № ****. Твърди се, че в
изпълнение на лизинговия договор, имуществото предмет на същия е застраховано при
ответника по застраховка „Каско“ с клауза „пълно каско“ при застрахователна сума от
80 933 лв. и дължима застрахователна премия от 3 641, 99 лв. Изложени са твърдения в
исковата молба, че в срока на договора за застраховка е настъпило застрахователно
събитие на 29.05.2020 г., осъществено на АМ“Хемус“, км 383, 700 в посока гр. варна.
За пътния инцидент бил съставен констативен протокол, а вследствие на него били
получени силни деформация върху купето и ходовата част на автомобила.
По повод заявена претенция пред застрахователя била заведена щета, а
автомобилът бил предоставен за оглед. Застрахователят отказал изплащане на
застрахователно обезщетение като приел, че причина за ПТП-то е управление на
автомобила с несъобразена скорост с наличието на мокра пътна настилка, валеж от
дъжд и възможна поява на аквапланинг. Твърди се в исковата молба, че
застрахователят приел поведението на водача на лекия автомобил като „груба
небрежност“ и на основание чл. 14.5 от ОУ отказал изплащане на обезщетение. В
исковата молба са изложени твърдения, че отказът за изплащане на дължимо
1
застрахователно обезщетение е неоснователен. Твърди се, че въпреки тоталната щета
на лекия автомобил, съгласно клаузите на договора за лизинг, ищецът като
лизингополучател продължава да изплаща лизинговите вноски за същия, а
лизингодателя бездейства по отношение събирането на вземането за застрахователно
обезщетение от ответника. Поради което е мотивиран правен интерес от иска и е
сезирал съда с искане да осъди ответното дружество да заплати на „УниКредит
Лизинг“ ЕАД сумата от 80 933 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
На основание чл. 26 ал.4 от ГПК като съищец е конституиран „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, който с нарочно становище от 01.09.2021 г. поддържа заявения иск.
Ответникът ЗАД “А.“ АД, редовно уведомен, оспорва заявеният иск в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и съобразно приетият
по делото доклад, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА
следното:
Страните не са формирали спор, че ищецът и дружеството, конституирано на
основание чл. 26 ал.4 от ГПК като съищец са в договорни правоотношения по повод
сключен договор за финансов лизинг на ППС. Същото се установява и от
съдържанието на представения по делото договор от 16.11.2016 г. с предмет –
ползването на лек автомобил - марка „Лексус RX 450h Executive Plus“ срещу
насрещното задължение на лизингополучателя да заплаща уговорените лизингови
вноски.
Съобразно чл. 13 ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил
да застрахова имуществото, предмет на договора в полза на лизингодателя по реда на
чл. 402 от КЗ.
Не е част от предмета на спора, че на 20.09.2019 г. е сключен договор за
комбинирана застраховка „каско“ и „злополуки“ със срок на действие 18.11.2019 г. –
17.11.2020 г. с покрит риск – клауза „П“ – пълно каско със застрахователна сума 80 933
лв. и застрахователна премия от 3 641,99 лв., платима на четири вноски и предмет
гореописаното МПС. Тези обстоятелства се установяват и от представената по делото
застрахователна полица 0397К6010221285.
Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че на 29.05.2020 г. е
осъществено ПТП с участието на лекия автомобил, предмет на договора за лизинг.
Това се установява и от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, изготвен от ОД на МВР – гр. Провадия. Съобразно констатациите на
същия, на сочената дата е осъществено ПТП на АМ „Хемус“ км 383, 700 посока гр.
2
Варна от водача на лек автомобил „Лексус“ с рег. № ****, собственост на „УниКредит
Лизинг“ ЕАД. Като причина за ПТП е посочено – „несъобразена скорост с пътните
условия /мокра настилка/ губи контрол и се блъска вдясно и се преобръща няколко
пъти“. ПТП-то е осъществено в срока на договора за застраховка.
Не е част от предмета на спора и обстоятелството, че застрахователят е
уведомен за осъщественото ПТП, което се установява и от представеното по делото
заявление за изплащане на обезщетение за вреди от МПС, депозирано пред
застрахователя на 01.06.2020 г., по което е налице отказ на застрахователя да изплати
обезщетение, установено с писмо изх. № 100-4508/19.08.2020 г., представено по
делото.
Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от срокът,
посочен в чл. 108 ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която застрахованият е
представил на застрахователя всички необходими документи, посочени в нормата на
чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Не е формиран спор по делото, че са изпълнени условията на чл. 384 ал.1 от КЗ
между страните по лизинговия договор.
Съобразно разпоредбата на чл. 384 ал.2 т. 2 КЗ при наличие на договор за
финансов лизинг, както и при наличие на тотална щета на лизинговото имущество
обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да
уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането
лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. Отношенията
между страните по договора за лизинг в случаите на пълна загуба на лизинговия обект
без правото на собственост върху него да е прехвърлено на лизингополучателя са
регламентирани в чл. 15 ал.1 от договора за лизинг, а именно право на
застрахователното обезщетение има собственикът лизингодател, който следва да
предприеме всички необходими действия за защита на интересите на лизингодателя
пред застрахователя, а лизингополучателят е длъжен да продължи редовното плащане
на задълженията.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи
3
предприети активни действия от страна на лизингодателя с оглед разпоредбите на чл.
15 от договора за лизинг.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от В. К. Д., която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Лексус“ се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и същата възлиза на сума от 123 553, 54 лв.,
средната пазарна цена на лек автомобил „Лексус“ към датата на ПТП-то възлиза на
сума от 80 369 лв., а стойността на запазените части на автомобила са в размерна
16 877, 49 лв. / 21% от действителната пазарна цена/. Вещото лице е посочило, че
максималната скорост на движение автомобила, при която не би загубил устойчивост
за конкретната пътна ситуация е до около 323 км/ч. Вещото лице е посочило, че
скоростта на движение на автомобила е била около 130 км/ч с опасна зона за спиране
от 157, 01 м. като предотвратимостта на удара се състои в действията на водача върху
органите на управление като същият е имал техническата възможност да възприеме
пътната обстановка и да управлява със скорост, при която автомобила да не загуби
устойчивост и да контролира непрекъснато траекторията на движение.
С оглед заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав намира, че
лизинговото имущество попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 390 ал.2 от
КЗ, установяваща параметрите на тотална щета, а именно необходимият ремонт да
надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение,
че не се следва изплащане на застрахователно обезщетение поради проявена груба
небрежност от страна на водача на МПС в нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл. 20ал.2
от ЗДвП и т. 14.11 от ОУ към договора за застраховка, а в условията на евентуалност е
заявил възражение, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.50.2, т. 50.3 и т. 50.5
от ОУ към договора за застраховка.
Съобразно разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДвП участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За установяване наличието на пътни
знаци и маркировка в процесния пътен участък е представена от ответника схема,
приложение към договор, сключен между „Автомагистрали Черно море“ и „Алве
Консулт“ ЕООД, същата е приета като доказателство по делото като неоспорена от
ищеца. От същата е видно, че на км 382+300 м е налична вертикална пътна
сигнализация, изразяваща се в налични знаци А15 /Опасност от хлъзгане/, В26 – 70 км
/Забранено движение със скорост по-висока от обозначената/, Т14 – сняг и дъжд. Това
е потвърдено и от изслушаната по делото САТЕ /отговор на въпрос 8/. В показанията
4
си свидетеля М. Г. в съдебно заседание от 30.01.2023 г., младши контрольор към ОД на
МВР, изготвил констативния акт за ПТП заявява, че към датата на ПТП-то за този
пътен участък е липсвала каквато и да е вертикална пътна сигнализация /“там няма
знаци, впоследствие отскоро има знаци за ограничение на скорост при дъжд от 120 на
100 км/ч, но тогава нямаше“/. Настоящият съдебен състав не кредитира тези показания
доколкото същите противоречат на цитираната по-горе схема на вертикалната пътна
сигнализация за процесния пътен участък, неоспорена от ищеца. При извършена
служебна справка /чрез google maps към октомври 2019 г./ от настоящия съдебен състав
с оглед проверка достоверността на показанията, същият констатира наличие на
поставена вертикална сигнализация, а именно - описаната по-горе респ. липса на
вертикална сигнализация, отменяща забраната, установена от пътен знак В26 към
пътния участък, на който е осъществено ПТП-то.
Съобразно правилото на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съобразно
заключението на вещото лице по САТЕ, произшествието е настъпило на АМ „Хемус“,
в светлата част на денонощието, лоши атмосферни условия, мокра пътна настилка. От
приложената справка на НИМХ – филиал „Варна“ не се установяват непосредствени
валежи с оглед часа на настъпване на ПТП. Съобразно заключението на САТЕ водачът
на лекия автомобил се е движил със скорост от 130 км/ч, която значително надвишава
разрешената такава от 70 км/ч с оглед мократа пътна настилка и лоши атмосферни
условия. Поради което настоящият съдебен състав намира, че с поведението си водача
е нарушил разпоредбите на чл. 6 ал.1 от ЗДвП и чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Идентичен извод
е направен и в заключението на САТЕ, съобразно което водачът е имал техническа
възможност да възприеме пътната обстановка и да управлява със скорост, при която
автомобила да не загуби устойчивост, поради което настоящият съдебен състав
намира, че причина за пътния инцидент са субективните действия на водача. С оглед
наведеното възражение на ответната страна за неспазване на т.50.5 от ОУ към
застрахователния договор, установяваща стриктно спазване на правилата да движение,
съобразно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, настоящият съдебен
състав намира, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допуснал груба
небрежност управлявайки същия със скорост значително надвишаваща разрешената
такава при неблагоприятни атмосферни условия като със субективните си действия е
станал причина за настъпване на пътния инцидент, поради което и с оглед т. 14.5 от
ОУ ПТП-то не явява непокрит риск по сключения застрахователен договор, поради
5
което заявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора съдът намира, че на ответника се следват разноски в
размер на 920 лв.
Воден от горното, СГС, І-19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Л. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „**** – адв. Р. М. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ вр. чл. 384 ал.2 т.2 КЗ
вр. с чл. 134 от ЗЗД срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „**** за заплащане на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК ****
на сумата 80 933 лв. – застрахователно обезщетение в резултат на ПТП, настъпило на
29.05.2020 г. на АМ“Хемус“ като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Л. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** –
адв. Р. М. на основание чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** сумата от 920 лв. – съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6