Р Е Ш
Е Н И Е
№ …. 24.06.2020 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ И.
Секретар: Нина Кънчева
като разгледа докладваното от съдията Женя И.
гр. дело № 2589 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата А.П.Ф.
излага следните обстоятелства, на които основава искането си:
Твърди, че претендира имуществени вреди, в следствие
ПТП на 23.02.2018 година, виновно причинено от ответника. Видно от протокола за
ПТП № 1672365/23.02.2018 г., А.Д. при предприемане на маневра за преминаване от
лява в дясна лента за движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението ударил няколко паркирани превозни средства,
между които и това на ищцата, и причинил материални щети. Съставен бил акт за
установено административно нарушение (№ 513958 - видно от протокол за ПТП). В
резултат на това ПТП на лекия автомобил на ищцата - Ауди А 6, с рег. № СТ 5191
ВХ били причинени множество имуществени вреди, както следва:
- броня - предна;
- врата - предна лява;
- лайсна на предна лява врата;
- капак - преден;
- фар - ляв;
- калник – преден - десен;
- лайсна под преден ляв фар;
- основа на предна броня.
Това били видимите повреди, установени от експерт -
представител на „Дженералии застраховане” АД със седалище и адрес на управление
- гр. София, бул. „Ал. Дондуков” № 68, отразени в опис-заключение след
първоначалния оглед на увреденото моторно-превозно средство (МПС) на ищцата.
В документа „Калкулация-ремонт” № *********, издаден
от „Дженералии застраховане” АД на 26.02.2018 г. било отразено, че за ремонта
на увредения лек автомобил на ищцата били нужни нови резервни части: ляв фар -
комплект; бленда на десен фар и ляв калник. Останалите повреди, описани
подробно в раздела „механична работа” на същия документ, подлежали на ремонт.
Оценката, която направили в „Дженералии застраховане”
АД на новите части, на механичната работа и боядисването (материали и труд)
била отразена в заключителната калкулация, както следва:
- резервни части - (ляв фар – 52,60 лв.; бленда на
десен фар – 12,55 лв. и ляв калник - 60 лв. и малки резервни части – 2,50 лв.)
- 127.65 лева;
- механична работа (кл 1-1,33 лв., кл 2-47,00, кл
3-48,00) – 96,33 лева;
- допълнителни разходи – 3,00 лева;
- боядисване (разходи работа – 72,70 лв. и разходи за
материали – 236,32 лв.) – 309,02 лева;
Обща сума за ремонт без ДДС била – 536,00 лв (петстотин
тридесет и шест лева).
ДДС (20 %) – 107,20 лева
Обща сума с ДДС: 643,20 лв. (шестстотин четиридесет и
три лева и 20 стотинки)
От документа „калкулация - ремонт” № 22222 от
15.03.2018 г., издаден от „Бултранс”ООД със седалище и адрес на управление -
гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев”, ул. „Ведрина” № 2, извършило ремонта на
увредения лек автомобил на ищцата А.Ф. било видно следното: Новите резервни
части, необходими за ремонта били същите, отразени в цитирания по-горе документ
на „Дженералии застраховане” АД - бленда, ляв фар и ляв калник. В раздела
„Механична работа” били описани същите операции, необходими за ремонта на
автомобила на ищцата.В раздела „заключителна калкулация” на документа
„калкулация ремонт” на „Бултранс” ООД били посочени следните цени на резервни
части, материали и цена на труд:
- резервни части (ляв фар - комплект: 195,00 лв.;
бленда - 16.00 лв. и ляв калник – 93,00 лв.) - 304 лв., направено намаление 15%
(45,60 лв.) – 258,40 лв.
- механична работа, съобразена с установените трудови
норми (кл 1, кл 2 и кл 3, съответно 7,00 лв.; 238,00 лв. и 350,00 лв.) - 595.00
лева;
- допълнителни разходи – 21,00 лева;
- боядисване (работа – 511,00 лв.; материали – 457,92
лв. и 25,00 лв. за други разходи, свързани с боядисването) – 993,92 лева
Общ разход за ремонт без ДДС - 1 868,32 лева ДДС-
(20%) – 373,66 лева;
Общ разход (обща сума) за ремонт с ДДС - 2 241,98
лв. (две хиляди двеста четиридесет и един лев и 98 стотинки). Тази сума била
отразена и във фактура № ********** от 20.03.2018 г., издадена от „Бултранс”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев”,
ул. „Ведрина” № 2 във връзка с извършения ремонт на лек автомобил „Ауди”А 6,
рег. № СТ 5191 ВХ, собственост на доверителката ми А.П.Ф..
От посочените по-горе суми (детайлни и общи), ясно се
виждало, че ищцата е заплатила по-голяма сума от тази, която застрахователят
„Дженералии застраховане” АД й е предоставил за ремонта на автомобила й.
Заплатената сума от ищцата над тази, предоставена от застрахователя, била в
размер на 1598,78 лева (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 78 стотинки).
Сумата се явявала разлика между действително заплатената от А.Ф. за ремонта
сума от 2 241,98 лв. (две хиляди двеста четиридесет и един лев и 98 ст.) и
сумата от 643,20 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и 20 стотинки),
изплатена от застрахователя на ищцата (сумата била изплатена своевременно по
банков път по сметка на А.Ф. ***).
Сумата 1598,78 лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем
лева и 78 стотинки) представлявала и имуществената вреда, претърпяна от ищцата,
в резултат на виновно причиненото ПТП от ответника А.В.Д., при което бил
увредил нейния лек автомобил.
Искането на ищцата до районния съд е да се постанови
решение, с което да осъди А.В.Д. да заплати на А.П.Ф. сумата от 1598,78 лв.
(хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 78 стотинки), представляваща
доплащане за ремонт на лекия автомобил на последната, увреден от ответника, в
резултат на виновно причинено от него ПТП на 23.02.2018 година, както и лихва
за забава от 23.02.2018 г. до 20.02.2019 г. в размер 161,22 лв. (сто шестдесет
и един лев и 22 ст.), ведно със законна лихва от 20.02.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А.В.Д., с който счита предявения иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и
по размер.
Счита, че при установяване наличието на фактическия
състав по чл.45 ЗЗД, следва да се установи при условията на кумулативност, че
са налице следните предпоставки: противоправно поведение, увреждане - доказано
по размер, причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията
и вина. Счита, че в настоящия случай не
били налице тези предпоставки, за да се търси отговорност от ответника по чл.45
и сл. ЗЗД. Твърди, че не било налице противоправно поведение от страна на ответника,
който бил спазил правилата за движение по пътицата.
Твърди, че заявените от ищцата имуществени вреди,
които същата била заплатила съгласно фактура № ********** от 20.03.2018 г. били
прекомерно завишени. Завишени били:
- разходите за
труд /механична работа/ - часовата ставка била силно завишена и същата не
отговаряла на нормативните изисквания при определяне на часова ставка за труд;
- разходите за материали. Цените на материалите били
силно завишени съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства.
- разходите за боядисване, както по отношение на
часовата ставка, така и по отношение на цената за боята.
- разходите за резервни части.
В този смисъл счита, че определянето размера на
вредата съобразно платените суми от ищцата било несъстоятелно. Стойността на
вредите следвало да бъдат определени съгласно чл.20, ал.2 от Наредба 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, която препращала към приложения
1 - 6 от Наредба 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и
2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /отм./
На следващо място, следвало да се има предвид, че
съгласно Протокола на ПТП и описаните вреди, от който било видно, че
увреждането на МПС-то на ищцата било само в предната част на автомобила. В тази
връзка били неоснователни претенциите на ищцата за заплащане на повреди и
извършване на ремонти в задната част на автомобила, описани в Калкулация ремонт
номер 22222 на „Бултранс“ ООД.Представените документи към исковата молба не доказвали
извършените разходи за труд, материали и резервни части.
Предвид изложеното, намира, че платената на ищцата
сума в размер на 634,05лв. от „Дженерали Застраховане“ АД покривала всички
разходи на ищцата във връзка с нанесените вреди по МПС-то от процесния
инцидент.
Счита, че с оглед неоснователността на главния иск,
претенцията на заплащане на мораторна лихва била също неоснователна.
Третото лице – помагач на страната на ответника
„Дженерали Застраховане“ АД счита, че не следва да участва в производството,
тъй като е изпълнило задължението си и е изплатило на ищцата за имуществени
вреди сумата от 643,20 лева на 23.02.2018 г. По съществото на делото,
дружеството излага съображения, че заявените от ищцата претенции за имуществени
вреди са завишени по размер и че с изплатеното й застрахователно обезщетение е
била обезщетена адекватно и в съответствие със закона. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно
от представения по делото протокол за ПТП №
1672365/23.02.2018 г. (л.7), на 23.02.2018г. ответникът А.Д., при управление на
л.а., марка Тойота, рег.номер СТ0686ВХ, е предприел маневра за преминаване от
лява в дясна пътна лента за движение, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, ударил няколко паркирани
превозни средства, между които и собственият на ищцата А.П. л.а., марка Ауди А6,
с рег. номер СТ5191 ВХ и му причинил материални щети. В протокола за ПТП е
отразено още, че на А.Д. бил съставен бил акт за установяване на
административно нарушение (№ 513958).
По
делото не е спорно, че към датата на ПТП – то по отношение на л.а., марка
Тойота Хайлукс, рег.номер СТ0686ВХ е действала валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застраховател „Дженерали Застраховане“ АД,
видно и от представената застрахователна полица, със застрахователен период
15.05.2017г. до 14.05.2018г. (л.72).
За процесното
застрахователно събитие е била заведена при застрахователя щета с номер № *********, като в
представените по делото документи по нея - искане за оценка, опис – заключение
на вреди на МПС и калкулация – ремонт (л.8-11), са описани приетите от „Дженерали Застраховане“ АД за
увредени части на автомобила, марка
Ауди А6, с рег. номер СТ5191 ВХ, както и оценката, която им е дадена от
застрахователя– сумата общо в размер на 643,20
лева. По делото е приложен и направения от застрахователя снимков материал
на уредения автомобил. Видно от извлечение по сметка в „ЦКБ“ АД – клон Стара
Загора, на 28.02.2018г. „Дженерали
Застраховане“ АД е заплатило на А.П.
застрахователно обезщетение в размер на 643,20 лева (л.18).
Видно от представените
калкулация – ремонт, контролен списък (л.12-17), данъчна фактура № ********** от 20.03.2018 г. и касов бон на стойност 2241,98
лева (л.37), издадени от „Бултранс” ООД, А.П.Ф. е заплатила на „Бултранс” ООД сумата
от 2241,98 лева за извършения ремонт на увредения й лек автомобил „Ауди”А 6,
рег. № СТ 5191 ВХ, вследствие гореописаното ПТП.
За изясняване на делото от фактическа страна са назначени
и изслушани две съдебни автотехнически експертизи. Според заключението по
първоначално назначената САТЕ стойността на нанесените щети по лек автомобил „Ауди”А 6, рег. № СТ 5191 ВХ,
изчислени по Методика към Наредба 24/08.03.2006г. е 821.20 лева. Според
заключението по повторната САТЕ действителната пазарна стойност на причинените
щети на процесния автомобил към датата на ПТП – то възлиза на 2175 лева. Вещите
лица и по двете експертизи са приели за увредени едни и същи части по
автомобила. Вещото лице по повторната САТЕ е посочило, че с изключение на сменено стъкло
на ляво външно огледало със съответните технологични – работни операции, няма друга
разлика между отремонтираните/респ. подменените с нови части на автомобила,
извършени от „Бултранс“ ООД и тези, които то е констатирало като увредени,
вследствие ПТП – то. Вещото лице е определило и действителната пазарна стойност
на увредения автомобил към датата на ПТП - то в размер на 3500 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
В решение №147/22.01.2014г. по т.д. №333/2012г.
на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че е допустим иск
на увредения срещу деликвента за сума над вече платеното от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, когато ищецът твърди,
че е претърпял вреди по-големи от репарираните. Прието е, че доброволното
плащане на обезщетение при упражнено пряко право погасява деликтното право, но
само до размера на обезщетените от застрахователя вреди, като увреденият няма
право да претендира същото обезщетение и от делинквента. Ако застрахователят не
е обезщететил вредите на пострадалия в действителния им размер, то правото на
обезщетение може да се упражни и срещу делинквента. Настоящата хипотеза е
именно такава, тъй като ищецът твърди, че след упражнено от него пряко право
застрахователят доброволно е изплатил обезщетение в размер, несъответстващ на
действителните вреди, като насочва срещу деликвента претенция за разликата
между изплатеното обезщетение и дължимото такова според действително претърпените
вреди.
Съгласно
чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Елементите от състава на непозволеното увреждане са: противоправно деяние
(действие или бездействие) на определено лице, вреди, причинени на друго лице,
връзка между вредите и противоправното деяние, изискваща първите да се пряка и
непосредствена последица от деянието, и вина. Вината съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се
презумпира. Всички останали елементи – деяние, противоправност на деянието, вреда
и причинна връзка между тях, подлежат на доказване, като доказателствената
тежест за това е върху ищеца, който следва да ги установи пълно и главно.
В конкретния
случай от събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял вреди –
увреден е бил собственият му лек автомобил, като това се дължи на
противоправното поведение на ответника, който е нарушил правилата за движение
по пътищата и е предизвикал пътнотранспортното произшествие. Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления, от който протокол
е видно също така, че за извършеното нарушение по ЗДВП, на ответника е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, така че
неоснователни са възраженията в отговора му за липсва на противоправност. Ответникът не е опровергал презумпцията за вина.
Видът на уврежданията и повредените части се
установяват от приетия опис на застрахователя, приложения снимков материал и от заключенията по
първоначалната и повторната съдебни автотехнически експертизи.
Всъщност основният спорен
между страните въпрос е относно размера на увреждането и дали изплатеното застрахователно
обезщетение е репарирало вредите в пълна степен. По този въпрос съдът намира
следното:
Първо, по
отношение на остойностяването на вредите съдът кредитира заключението на
повторната САТЕ, защото вещото лице по нея е определило тяхната действителна пазарна
стойност към датата на ПТП – то, за разлика от вещото лице по първоначалната
САТЕ, което ги е остойностило по Методиката
към Наредба 24/08.03.2006г.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана
в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и
в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС
по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1586/2013 г., II т. о., Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Това гласи и чл. 4 от методиката. По делото е представена данъчна фактура № ********** от 20.03.2018 г. за извършен такъв ремонт,
според която стойността на частите и труда за отремонтиране на автомобила по
процесната щета възлизат на стойност
2241,98 лева.
Поради изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретния случай въпросната
методика е неприложима.
В случая вредата, доколкото е представена фактура
и касов бон за заплатена сума за отстраняване щетите, е равна на платената от
ищеца за отстраняване на щетите, за която са представени доказателства по
делото, но не повече от действителната й стойност, определена към датата на ПТП
– то (арг. чл. 499, ал.2 КЗ). Действителната й стойност според заключението на повторната
САТЕ е 2175 лева, като разликата между нея и тази платена от ищцата на
оторизиран сервиз се дължи според обясненията на вещото лице, че е сменено
стъкло на огледало, което не е било увредено вследствие ПТП - то. От
заключението на повторната САТЕ за действителната стойност на автомобила, се
установява още, че не е налице хипотезата на чл. 390, ал.2 КЗ – тотална шета,
за която изрази съмнение в съдебно заседание вещото лице по първоначалната
експертиза, което беше и една от причините за назначаване на повторна такава с
допълнителни въпроси.
Ето защо, съдът приема, че доказаните вреди на
ищцовия автомобил възлизат на сумата от 2175 лева съгласно повторната САТЕ,
като от тази сума следва да се приспадне изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 643,20 лева, предвид което следва, че ответникът дължи
заплащане на обезщетение за обезвреда на ищцата в размер на 1531,80 лева.
Причинителят на вредата дължи законна лихва от
момента на увреждането, предвид което и след извършено служебно математическо
изчисление от съда, то съдът приема, че дължимата мораторна лихва възлиза на 154,45
лева за периода от 23.02.2018г. до 20.02.2019г. Законната лихва върху главницата
следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 16.05.2019г., а не както е поискано с исковата молба от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК, тъй като видно от приложеното ч.г.р.д
1021/2019 г. на РС – Стара Загора заповедта за изпълнение е била обезсилена.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1531,80 лева, представляващо
разликата между действителната стойност на причинените щети на собствения й лек
автомобил „Ауди”А 6, рег. № СТ 5191 ВХ, вследствие ПТП – то на 23.02.2018
година и изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
16.05.2019г до изплащането й, както и обезщетение за забава в размер на 154,45
лева за периода от 23.02.2018 г. до 20.02.2019 г., а искът за главница над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 1598,78 лева и искът за
мораторна лихва над присъдения размер до пълния претендиран размер от 161,22
лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
Всички направени от ищеца разноски в
настоящото производство са: 500 лева – за възнаграждение за един адвокат, 70,40
лева – ДТ и 352, 80 лева – възнаграждение за вещо лице по повторната САТЕ.
Разноските, направени в заповедното производство (по ч.г.р.д 1021/2019 г. на РС – Стара Загора) не могат
да бъдат присъдени в настоящото производство, каквото искане е направил ищецът,
тъй като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била обезсилена изцяло, в
т.ч. и за разноските. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 884,51 лева, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Всички направени от ответника разноски са
500 лева – за възнаграждение за един адвокат, 150 лева – депозит за вещо лице
по САТЕ, като остатъкът от 100 лева за възнаграждението на вещото лице все още
не е внесен от ответника въпреки вмененото му задължение с протоколно
определение от 10.03.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 27,24 лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на А.П.Ф., ЕГН **********,***, обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1531,80 лева, представляващо
разликата между действителната стойност на причинените щети на
собствения й лек автомобил „Ауди”А 6, рег. № СТ 5191 ВХ,
вследствие ПТП – то на 23.02.2018 година и изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на
154,45 лева за периода от 23.02.2018 г. до 20.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
присъдения размер до пълния претендиран
размер от 1598,78 лева и иска за мораторна лихва над присъдения размер до пълния претендиран размер от 161,22
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати
на А.П.Ф., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 884,51 лева, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.П.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати на А.В.Д., ЕГН **********,***, сумата
в размер на 27,24 лева, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК030269049,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков 68, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: