№ 2048
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110118399 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от СТ. ХР. Ж.,
ЕГН: **********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. **, чрез адв. П.Т. срещу
„Ф2С" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
съединени в условията на първоначално обективно съединяване на следните
искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед № *** от 29.10.2021г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение,
поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Старша стюардеса" в отдел
Кабинен състав при ответника.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните Трудов договор № *** от
14.02.2018г. е заемал длъжността „Старша стюардеса" в отдел „Кабинен
състав“ при ответника, с основно месечно възнаграждение в размер на 1274
лева. Размерът на уговореното между страните трудово възнаграждение бил
изменен до 880.96 лева, последователно със сключени Допълнително
споразумение № *** от 01.07.2020г., Допълнително споразумение № *** от
01.12.2020г., Допълнително споразумение № *** от 14.02.2021г.. Със Заповед
№ 77 от 20.08.2021г., на основание чл. 173а, ал. 1 КТ във връзка с
извънредната епидемиологична обстановка, работата на част от отдел
„Летателна експлоатация“ (пилоти, стюарди/еси), в това число и на ищеца
била преустановена и посочените в заповедта служителите били задължени да
ползват платения си годишен отпуск за периода от 24.08.2021г. до
21.09.2021г.. Със Заповед № *** от 29.10.2021 г., трудовият договор на ищеца
бил прекратен, считано от 30.10.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ -
1
поради спиране на работата за повече от 15 работни дни. Счита, че е налице
незаконосъобразност на уволнението, доколкото не са налице законово
предвидените предпоставки за прекратяване на трудовото му
правоотношение на това основание. Твърди се, че заповедта, с която е
прекратено трудовото му правоотношение е немотивирана. Оспорва да е бил
налице престой, продължил повече от 15 работни дни, който да се е дължал
на обективни обстоятелства от организационно-технически или
икономически характер. Твърди, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение, работата била възстановена в пълен обем,
поради което и не били налице основанията за приложение на чл.328, ал. 1, т.
4 КТ. Длъжностите по прекратените правоотношения били заети от
новоназначени служители. Твърди се, че не е налице спиране на работа на
целия отдел „Кабинен състав", а е налице спиране на работа на поименно
изброени в Заповед № 77 от 20.08.2021 г. служители. През времето на
твърдяния престой, работниците били на разположение на работодателя,
поради което и не било налице състояние на престой повече от 15 дни.
Навежда доводи, че в 15-те дни не следва да се включва времето, през което
работниците или служителите са ползвали правото си на платен/неплатен
отпуск, както и времето, в което са полагали труд при упражнено право на
работодателя да смени мястото и характера на работата им. Счита, че е
налице преустановяване дейността на част от работниците по чл. 120в, ал. 1
КТ, което обаче не предполага престои и по същността си не представлява
такъв. Сочи, че правото по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ било упражнено по време на
действието на заповедта на работодателя по чл. 120в, ал. 1 КТ за
преустановяване на дейност и ползване на принудителен платен годишен
отпуск. Използвайки извънредното положение, работодателят осъществил
злоупотреба с права, като прекратил на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ
трудовите правоотношения на група работници, които при други
обстоятелства работодателят не би могъл да уволни без доказване наличието
на причини от организационно-техническо и/или икономическо естество за
престоя. Работодателят действал недобросъвестно и дискриминационно, като
освободил единствено работници, имащи високи изисквания към него за
спазване правата на работниците и служителите. Работодателят действал
недобросъвестно - с позволени от закона средства, целял единствено
уволнението на определен кръг от работници, при заобикаляне на
задължителния подбор при другите основания по чл. 328, ал. 1 КТ. На
посоченото основание не са били прекратени трудовите правоотношения с
всички работници и служители от отдела, от което следвало, че ищецът бил
третиран по-неблагоприятно от другите. Към ищеца не било отправено
предложение за подходящи свободни длъжности, които той би могъл да заеме
съобразно своята правоспособност, образование и трудов стаж. Така
обосновава незаконосъобразност на уволнението и моли за постановяване на
положително решение по предявените от него искови претенции.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените
срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите: не
оспорва факта, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено с обжалваната заповед. Оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. Твърди, че в съответствие с предоставената от закона
възможност е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. Сочи, че Ф2С
ООД е авиокомпания, притежаваща свидетелство за авиационен оператор
(„САО") № BG-57, издадено на 12.06.2020г. от ГД „Гражданска
2
въздухоплавателна администрация" („ГВА"). На 17.08.2021г. му била връчена
Заповед № 45-01-364/17.08.2021г., издадена от Главния директор на ГД ГВА,
чрез която временно се спират правата на САО до отстраняване на
нарушенията и изпълнение на дадените задължителни предписания.
Указаният срок за връщане на свидетелството за авиационен оператор на ГД
ГВА бил три календарни дни (съгласно чл. 64, ал. 2 на Наредба № 37 от
19.10.2016 г. за авиационните оператори). В изпълнение на заповедта, САО
било върнато на ГД ГВА и от 20.08.2021г. Дружеството било лишено от
възможността за упражняване на дейността си - изпълнение на търговски
полетни операции. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 37 от
19.10.2016 г. за авиационните оператори, Свидетелството за авиационен
оператор, издадено в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 965/2012
и регламентите за неговото изменение и допълнение, удостоверява годността
на авиационния оператор да извършва търговски въздушен превоз. Без САО,
Ф2С няма право да изпълнява търговски полети за превоз на пътници и
товари. Причините, поради които бил принуден да спре работата на свое
звено - в случая отдел „Летателна експлоатация" (към който се причисляват
всички стюардеси и пилоти) имали вътрешно-служебен характер, а взетото
решение било автономно и не подлежало на съдебен контрол. Дейността му
била спряна със заповед на държавен орган, а не с негово еднолично решение.
Получил Заповед № 45-01-412/16.09.2021г., издадена от Главния директор на
ГД ГВА за възобновяване на правата по САО от 16.09.2021г. От 20.08.2021г.
до 16.09.2021г. били минали повече от 15 дни. Възобновяването на правата по
САО не означавало, че спирането на работата се прекратява и Дружеството
започва веднага да изпълнява полети. Поради последствията от временното
спиране на САО, Дружеството изпитало икономически и организационни
затруднения да осигури полетни операции. Периодът на престой продължил
до 30.09.2021г., на която дата бил извършен първият търговски полет от Ф2С.
Дори след тази дата, работата в Дружеството била възстановена в ограничен
обем. Преди спирането на САО, Дружеството оперирало 201 полета за
периода от 20.07.2021-20.08.2021г. След връщане на САО и извършване на
първия си полет, Дружеството оперирало 49 полета за периода 30.09.2021-
30.10.2021г. Оспорва твърденията на ищеца, че не е налице спиране на работа
на целия „кабинен състав". Трудовите задължения на всички пилоти и
стюардеси нямало как обективно да бъдат изпълнявани. Оспорва твърденията
на ищеца, че е спрял дейността си по свое усмотрение и че са прекратени
правоотношенията с „проблемни" работници, на чието място са назначени
нови такива, без опит и без високи изисквания към Работодателя. От
временното спиране на САО на Ф2С (20.08.2021г.) до 31.12.2021г. нямало
назначени нови служители от летателен състав - пилоти и стюарди/еси. Сочи,
че състоянието на престой е обективен факт в действителността, за
настъпването на който работодателят не дължи изрично уведомяване. Твърди,
че с Уведомление № 79/24.08.2021г. е уведомил ищеца за факта на спиране на
дейността и временното отнемане на САО от ГД ГВА. Счита, че без правно
значение е дали служителят е бил задължен да ползва платен отпуск по време
на спиране на работа, дали поради престоя му е било възложено да изпълнява
временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали
е могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната
нетрудоспособност. Оспорваме да е осъществил злоупотреба с права и да е
действал недобросъвестно, и дискриминационно, като е прекратил трудовите
правоотношения само на определени служители. В хипотезата на чл. 328. ал.
3
1. т. 4 КТ не се извършвал предварителен подбор по смисъла на чл. 329 КТ.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не е съществувала
свободна длъжност в Дружеството, която ищецът би могъл да заеме. Счита
исковете за неоснователни и моли за отхвърлянето им.
В хода на съдебните заседания страните поддържат заявените в
исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните е прието, че са били в трудово
правоотношение, по силата на Трудов договор № *** от 14.02.2018г., като
ищецът е заемал длъжността „Старша стюардеса" в отдел Кабинен състав при
ответника и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № *** от
29.10.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работата
за повече от 15 работни дни.
Съществувалото между страните трудово правоотношение се подкрепя
и от Трудов договор ***/14.02.2018г.; Допълнително споразумение от
01.04.2021г.; Допълнително споразумение от 01.07.2020г.; Допълнително
споразумение от 01.12.2020г..
Заповед № ***/29.10.2021г. е връчена на ищеца на 29.10.2021г..
Представеното Свидетелство за авиационен оператор от дата
12.06.2020г. и спецификации на операциите към него, издадено от ГД ГВА в
полза на ответника, удостоверява, че на ответника е предоставено правото да
осъществява търговски въздушни операции съгласно приложените
спецификации на операциите и в съответствие с Ръководството за
експлоатация, Приложение 5 към Регламент ЕО 2018/1139 и делегираните
актове и актове за изпълнение към него.
Със Заповед № 45-01-364/17.08.2021г., Главна дирекция, Гражданска
въздухоплавателна администрация /ГД ГВА/ е наредила спиране до
отстраняване на нарушението и изпълнение на дадените задължителни
предписания, но не за повече от 3 месеца, на правата произтичащи от
Свидетелство за авиационен оператор /САО/ BG № 57 на Ф2С ООд с дата на
издаване 12.06.2020г., спецификации на операциите към него с дата на
издаване 23.07.2021г., както и допълнение към спецификациите на
операциите с дата на издаване 23.07.2021г., които са неразделна част от САО.
Работодателят е задължен да върне в срок от 3 дни от датата на уведомяване
оригинала на САО и спецификациите на операциите, неразделна част от него,
на основание чл.64, ал.2 от Наредба№37/19.10.2016г.. Установява се от
Приемо-предавателен протокол от дата 17.08.2021г., че заповедта е връчена
на ответника на 17.08.2021г., ведно с протокола за констатирани
несъответствия.
Със Заповед № 77/20.08.2021г., издадена от работодателя на основание
чл.173а, ал.1 КТ и във връзка с извънредната епидемиологична обстановка на
територията на РБ, е наредено преустановяване на работата на част от
персонала от отдел Летателна експлоатация /пилоти; стюарди/еси/ и
използване на платен годишен отпуск за периода 24.08.2021г.-21.09.2021г.
вкл. /20 работни дни/ на индивидуално посочени служители, между които и
ищеца.
4
С Уведомление № 79/24.08.2021г. работодателят уведомява, че поради
временно обективно преустановяване на полетните операции, дължащо се на
временно спиране на САО, обявява спиране на работата на служителите,
пряко обвързани в полетните операции на компанията-пилоти; стюарди,
които не изпълняват допълнителни функции в компанията и не участват в
административни задачи, като престоят е установен на 21.08.2021г. За
служителите, които все още са в командировка, спирането на работата следва
да бъде отчетено от прибирането им в РБ..
С Писмо изх.№ 192/30.08.2021г до ГД ГВА, работодателят е поискал
разрешение за изпълнение на позициониращ полет със самолет А320 от К. до
П. на 03.09.2021г.
Във връзка горното искане е приложена кореспонденция по имейл от
дата 07.09.2021г..
Със Заповед № 45-01-412/16.09.2021г. на Главна дирекция, Гражданска
въздухоплавателна администрация са възобновени правата, спрени със
Заповед № 45-01-364/17.08.2021г..
Представени са Таблица за изпълнени полети за периода от
20.07.2021г.- 20.08.2021г.; Таблица за изпълнени полети за периода от
30.09.2021г.-30.10.2021г.; Справка за Трудови договори с дати 20.08.2021г.-
31.12.2021г. и Заповеди за прекратяване на договори за периода 20.08.2021г.-
31.12.2021г..
Приложени са фишове за работна заплата на ищеца за м. 08 и 09.2021г.,
както и графици за работа на ищеца С.Ж. за м. юли, м. август и м. септември
2021г...
В периода 21-27.09.2021г. ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност.
Представено е Щатно разписание на длъжностите към дата 01.07.2021г..
Представена е Длъжностна характеристика от дата 14.02.2018г за
длъжността старши стюардеса.
Установява се от Декларация от дата 23.08.2021г., че ищецът е запознат
със заповед №77/20.08.2021г. за преустановяване на работата и предоставяне
ползването на платен отпуск 20 дни., считано от 24.08.2021г..
С Писмо изх.№ 40-03-144/05.05.2022г., ДП Ръководство на въздушното
движение уведомява ГД ГВА, че за периода 20.08.2021г.-30.09.2021г.
авиационен оператор „Ф2С" ООД е провел един полет на 09.09.2021г. със
самолет А320, излетял от К., Е. и кацнал в П., Б..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави
следните изводи от правна страна:
Съдът намира производството по предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е
депозирана в съда на 29.12.2021г.. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2
КТ исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение, което в настоящия случай е
станало със заповед, връчена на ищеца на 29.10.2021г.. Молбата за отмяна на
уволението се явява подадена в срок, поради което съдът дължи формиране
на изводи досежно нейната законосъобразност.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
5
доказателства се установи, че са били в трудово правоотношение, по силата
на Трудов договор № *** от 14.02.2018г., като ищецът е заемал длъжността
„Старша стюардеса" в отдел Кабинен състав при ответника и трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № *** от 29.10.2021г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – поради спиране на работата за повече от 15
работни дни.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Установи се, че на част от персонала /вкл. на ищеца/ от отдел Летателна
експлоатация /пилоти; стюарди/еси/ е наредено преустановяване на работата
и използване на платен годишен отпуск за периода 24.08.2021г.-21.09.2021г.
вкл. /20 работни дни/ при условията на чл. 173а, ал. 1 КТ, като считано от
21.08.2021г. работодателят е обявил престой поради спиране на работата.
В периода 21-27.09.2021г. ищецът е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Със Заповед № 45-01-412/16.09.2021г. на Главна дирекция, Гражданска
въздухоплавателна администрация са възобновени правата, спрени със
Заповед № 45-01-364/17.08.2021г..
За периода 20.08.2021г.-30.09.2021г. авиационен оператор „Ф2С" ООД е
провел един полет на 09.09.2021г. със самолет А320, излетял от К., Е. и
кацнал в П., Б., който е бил позициониращ – с цел да прибере самолета и
екипажа, намиращи се в К. към датата на спиране действието на САО.
Съдът счете, че правото за уволнение по чл. 328, ал.1, т.4 КТ е
възникнало.
Спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ означава
пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго
обособено звено на предприятието при пълно преустановяване на
извършваната дейност за съответния период на предприятието поради
вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини.
Установи се, че дейността на ответника да осъществява търговски
въздушни операции е преустановена, считано от 21.08.2021г. до 16.09.2021г.,
по силата на Заповед № 45-01-364/17.08.2021г. на ГД ГВА.
Състоянието на престой е обективен факт, за настъпването на който
работодателят не дължи изрично и поименно уведомяване на работниците,
поради което обстоятелството дали заповедта на представляващия
работодателя за спиране на работата за повече от петнадесет дни е била
доведена до знанието на ищеца няма отношение към законността на
уволнението.
Уредените в чл. 120 КТ, 173, ал. 4 КТ, чл. 160 КТ и чл. 267 КТ
възможности за работодателя с оглед социалната функция на трудовото
законодателство - закрила на правото на труд при организационно-технически
и икономически проблеми на предприятието работодател, нямат отношение
към преценката на факта налице ли е спиране на работата за определения в
6
закона срок. Без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва
платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради
престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал
обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други
причини, каквато е временната нетрудоспособност. Единственото основание
за прекратяване на трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал.1,
т.4 КТ е пълното преустановяване на дейността за определен период, поради
което при уволнение на това основание не е предвидено и задължение за
подбор по чл. 329 КТ, нито закрила по чл. 333 КТ.
Съгласно възприетото по-горе тълкуване на закона, за да е завършен
фактическият състав на уволнението на основание чл. 324, ал. 1, т. 4 КТ,
достатъчно е към датата на уволнението, вече да е налице спиране на работата
(престой), което да е продължило повече от 15 (т.е. – поне 16) работни дни.
Не е необходимо престоят да продължава и към момента на уволнението, т.е.
– към датата на изтичането на срока на предизвестието, когато той е спазен от
страна на работодателя. Към този момент работата вече може да е
възобновена – в пълен или ограничен обем, но това не влия на
законосъобразността на уволнението, след като фактическият състав на чл.
324, ал. 1, т. 4 КТ е вече завършен и е налице. Преценката за законност на
уволнение на посоченото основание се извършва въз основа на факта на
осъществено спиране на работата за повече от петнадесет дни. Без правно
значение за наличието на това основание е дали към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение работата е била възстановена в пълен или
ограничен обем или след прекратяването на трудовият договор работодателят
е предприел пълно преустановяване на дейността. В този смисъл и решение
№ 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г. на ІV г.о. ВКС; решение №
38/04.03.2015г. по гр. дело № 3695 по описа за 2014г. на ІV г.о. ВКС; решение
№92/14.04.2016г. по гр.д. № 4515/2015г. на на ІV г.о. ВКС/.
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се
отхвърли като неоснователен. Предвид обусловения му характер от изхода на
спора за законност на уволнението, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и обективно съединеният иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от СТ. ХР. Ж., ЕГН:
**********, адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. **, чрез адв. П.Т. срещу „Ф2С"
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, съединени в
условията на първоначално обективно съединяване на следните искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед № *** от 29.10.2021г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено трудовото правоотношение,
поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
7
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Старша стюардеса" в отдел
Кабинен състав при ответника.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Ф2С" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
от 300 лева /триста лева/, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му /24.06.2022г./, на основание чл. 315, ал.2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8