Р Е Ш Е Н И Е
№ 731 20.05.2021 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 662 по
описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.Й.Т. ЕГН **********,
със съдебен адрес *** против Решение № 260053/22.01.2021 г., постановено по НАХД № 2999/2020 год. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-2/23.04.2019г.,
издадено от председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с
което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/ на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т.
е наложена глоба в размер на 2000 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като са налице допуснати
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а именно: от момента на
извършване на проверката до повторното разглеждане на делото, Т. не е бил
търсен и/или известяван в лично качество, от съда е било отклонено искането за
събиране на доказателства за назначаване на СТЕ и не са изложени мотиви защо се
приема, че получателя на доставката спада към категорията оператори „от ВС
Камчия”. Цитирани са и допуснати от органа нарушения при изготвянето на АУАН –
неточно посочване на правната форма на търговското дружество – ЕАД, сгрешена
дата на стр. 2 от НП и е оспорена датата, от която следва де са брои срока за
съставяне на АУАН. Иска се от съдът
да отмени обжалваното решение и да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, се представлява от адв. П., която поддържа жалбата.
Ответникът
по касация – Комисията по енергийно
и водно регулиране /КЕВР/, редовно призован, се представлява
от юрисконсулти, които оспорват касационната жалба и молят за потвърждаване на
решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
дава заключение за оставяне в сила на решението на първата инстанция, като счита
същото за правилно и законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление № НП-2/23.04.2019г., издадено от председателя на
Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, за нарушение на чл.14, ал.4
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/
на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т. е наложена глоба в размер на 2000
лева.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията,
представляващи самостоятелни отменителни основания. При съставяне на акта и при
издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съдът е
обсъдил допуснатата фактическа грешка при посочване на правноорганизационната
форма на дружеството „Водоснабдяване и канализация“, като вместо ЕАД е посочено
ООД, като е приел, че тя не може да се квалифицира като съществено нарушение,
тъй като дружеството, чийто изпълнителен директор е жалбоподателя, е индивидуализирано
в достатъчна степен с посочването на
основен идентификационен белег на ЮЛ – ЕИК /единен идентификационен код/, който
е уникален и единствен за всяко едно лице. Районният съд подробно е
аргументирал липсата на нарушение на чл. 34 ЗАНН,
като е приел, че АУАН е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушението,
тъй като в случая нарушението е установено при извършена планова проверка на
ВиК дружеството, за което е съставен протокол от 02.11.2018 г. като в този
момент е установен и нарушителят, а АУАН е съставен на 15.11.2018г. Отделно от
това съдът е посочил, че фактурата, съгласно която вода е доставена на цена
по-висока от утвърдената е издадена на 29.12.2017г., поради което не е изтекла
и една година от извършване на нарушението, а НП е издадено на 23.04.2019г.,
т.е. в шестмесечния срок от съставянето на АУАН. По същество, съдът е цитирал
приложимите правни норми, анализирал ги е и е приел, че в случая цените, по
които „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас
доставя вода на друг ВиК оператор са утвърдени с
решение БП-Ц-20 от 30.11.2017г. КЕВР
и решение № Ц-11 от 31.05.2016г. Съдът не е споделил възражението, че
изключението следва да се отнася за друг ВиК оператор и едновременно с това да
не попада в територията на „ВС Камчия“, тъй като соченото от жалбоподателя
уточнение ВиК операторът - да не попада в територията на „ВС Камчия“ не е
предвидено в БП-Ц-20 от 30.11.2017г. КЕВР и в Решение Ц-11 от 31.05.2016г. В
Решение Ц-11 от 31.05.2016г. е посочено изрично, че не е предложена от ВиК ЕАД
Бургас цена за услугата доставяне на вода на друг ВиК оператор („ВиК Варна“
ООД) от обособена водоснабдителна система Камчия, за която се образува цена за
доставяне на вода на друг ВиК оператор и цена за доставяне на вода на основната
водоснабдителна система. Щом не е предложена различна цена, то следва да намери
приложение, цената предвидена за продажба на друг ВиК оператор. Този извод е
изведен и от Решение № Ц-26/31.07.2012г. на ДКЕВР, с което са били утвърдени
цени за доставяне на вода на друг ВиК оператор и изрично е предвидена цена за
доставяне на вода на друг ВиК оператор – ВС Камчия като в решенията БП-Ц-20 от
30.11.2017г. КЕВР и в Решение Ц-11 от 31.05.2016г. такова разделение на „друг“
ВиК оператор липсва. ВиК Сливен ООД има обособена територия по смисъла на чл.198а,
ал.1 от Закона за водите /ЗВ/, стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите
и съоръженията и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, поради
което е друг оператор, на който съгласно представената фактура е доставена вода и
спрямо него е следвало да се приложат утвърдените цени за доставка на друг ВиК
оператор, която цена е еднаква утвърдена с решение БП-Ц-20 от 30.11.2017г. КЕВР и решение № Ц-11 от 31.05.2016г. Съдът
е посочил, че в конкретния случай представители на КЕВР са извършили
контролна проверка на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, при която е
констатирано, че дружеството като В и К оператор е доставило вода на друг В и К
оператор – „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД при цена 0,350
лв./куб. м. без ДДС, а е следвало да прилага цена за доставяне вода на друг
оператор в размер на 0,031 лв./куб. м без ДДС, утвърдена с решения № Ц-11 от 31.05.2016г. и БП-Ц-20 от
30.11.2017г. КЕВР. След като „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД е В и
К оператор е следвало всяка доставка на вода по отношение на него, извършена от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас да бъде извършена в съответствие с
чл.14, ал.4 от ЗРВКУ, т.е. само и единствено по цена не по-висока от
утвърдените от КЕВР. Районният съд е обсъдил и разпоредбата
на чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, съгласно която на
член на управителен орган във В и К оператор, който е извършил или е допуснал извършване
на нарушението по ал.1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв. Посочил е,
че Т. е член на Съвета на директорите на ВиК ЕАД Бургас и негов изпълнителен
директор, поради което е субект на нарушението. Доставена е вода на друг ВиК
оператор по цена по-висока от утвърдената от КЕВР, поради което е осъществен
състава на чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ. Съдът е обсъдил и липсата на предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения. Съдебното
решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не
следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящата инстанция препраща към тези мотиви.
В допълнение съдът следва да
посочи, че производството пред РС - Бургас по НАХД № 2999/2020 год. по описа на съда е образувано, както
изрично е посочено и в оспорения съдебно акт, след като с Решение №
945/24.07.2020г. по КНАХД № 445/2020г. по описа на Административен съд Бургас е
отменено Решение № 1549/12.12.2019г. по НАХД № 2669/2019г. на РС - Бургас и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящата съдебна
инстанция констатира, че АУАН /л.27- 29 от НАХД № 2669/20219 год. по описа на
Районен съд- Бургас/ е предявен на касатора Т. на 08.02.2019 год., като
същият се е подписал, че е получил препис от акта. На л.20 от НАХД №
2669/20219 год. по описа на Районен съд- Бургас, се съдържа възражение,
изготвено и подписано от касатора Т., адресирано до Председателя на КЕВР против
съставения му АУАН № ВК -3/15.11.2018 год., поради което възражението, изложено
в касационната жалба, че от момента
на извършване на проверката до повторното разглеждане на делото, Т. не е бил
търсен и/или известяван в лично качество, съдът намира за неоснователно.
Що се касае до твърденията, че на
стр. 2 от издаденото НП е налице погрешно посочване на годината на издадения
АУАН, то съдът констатира, че в НП /л.8- 15 от НАХД № 2669/20219 год. по описа
на Районен съд- Бургас/ многократно е цитиран съставения АУАН, като
действително при цитиранията му на стр. 3 от АУАН е посочена 2016 год., вместо
2018 год., но още на същата страница, както и на следващите – стр.4 и стр.5 при
цитирането на АУАН е изписана дата 2018 год., поради което следва да са
заключи, че очевидно допуснатата техническа грешка, не е довела до нарушаване
правото на защита и не съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените такива.
Настоящата касационна инстанция
намира за неоснователно и възражението, касаящо „отклонено искането за събиране на доказателства за назначаване на СТЕ”,
тъй като видно от изготвения протокол от проведеното на 29.09.2020 год. съдебно
заседание по НАХД № 2999/2020 год. по описа на РС-Бургас /л.37-38/, съдът е
обсъдим направеното доказателствено искане и мотивирано е отхвърлил същото,
както и е отхвърлил искането за назначаване на СИЕ.
Предвид горното, настоящата инстанция
намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на Районен съд - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с
всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221,
ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260053/22.01.2021 г., постановено по НАХД № 2999/2020 год. по описа на Районен съд –
Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.