Решение по дело №1800/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 19
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 8 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20195310101800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                         08.01.2020 год.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1800 по описа за 2019 г. и като обсъди:

            Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 232 от ЗЗД.     

          Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника М.Ж.Ш. е сключен договор за паричен кредит № 3067698 от 17.01.2018 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 3000 лева, а той се е задължил да я върне в срок до 01.01.2022 г., на 48 седмични равни погасителни вноски, в които е включена главница, такса за разглеждане на кредита, застрахователна премия и договорна/възнаградителна лихва. Ответникът не е изпълнила задължението си по договора за връщане на посочените суми в уговорения срок, от сключване на договора е заплатил само сумата 241.30 лв., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем – за което ответникът е уведомен. С договор за цесия от 18.10.2018 г. вземанията са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен. За събирането им е издадена заповед за изпълнение № 529/08.05.2019 г. по ч.гр.дело № 923/2019 г., срещу нея не е подадено възражение, а същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 3 233.96 лв. неизплатена главница по договора, 169.07 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 18.10.2018 г., 174.38 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за посочените суми. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство. Моли  да се изиска и приложи ч.гр.д.№ 923/19 г. от АРС.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника М.Ж.Ш..

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 923/2019 г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, както и че срещу нея не е подадено възражение от длъжника М.Ж.Ш., същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него. На страната са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание, чрез редовно връчена призовка за същото. Освен това с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства – договор за заем, погасителен план и общи условия и договори за цесия, предявеният иск е вероятно основателен. При това положение са налице предпоставките предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените по делото разноски общо в размер на 421.55 лева, от които: 71.55 лева внесена държавна такса и 350 лева юрисконсултско възнаграждение, както и тези в заповедното – 121.55 лева за внесена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                  

ПРИЗНАВА за установено, че М.Ж.Ш., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин“ 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспотов Деспотов - изпълнителни директори, сумата от 3 233.96 лева (три хиляди двеста тридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки) главница – представляваща 46 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.04.2018 г. до 01.01.2022 г., сумата 169.07 лева (сто шестдесет и девет лева и седем стотинки) възнаградителна лихва за забава  в/у главницата за периода от 01.04.2018 г. до 18.10.2018 г., дължими по Договор за потребителски кредит № 3067698 от 17.01.2018 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно с обезщетение за забава в размер на 174.38 лева (сто седемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) за периода от 01.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението 07.05.2019 г. и в размер на законната лихва от тази дата – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 529 от 08.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 923/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

 

ОСЪЖДА М.Ж.Ш., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин“ 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспотов Деспотов - изпълнителни директори, сумата от 421.55 лева (четиристотин двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки), направени по производството разноски и сумата от 121.55 лева (сто двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки), разноски в заповедното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Ответникът разполага със защита съгл.чл.240 от ГПК. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му да бъде отменено, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: