Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2018г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд граждански
състав
на десети октомври две
хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:
Ива Гогова
секретар: Катя Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 487/2018г. по описа на
РС-Харманли и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване на парично вземане.
Производството по делото е образувано по ИСКОВА МОЛБА, подадена oт „М.” ЕАД,
понастоящем „А 1 Б.” ЕАД, ЕИК:….., със седалище и адрес
на управление гр.С…., район Ил….., ул."К…….",
действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г., против С.Г.А., с ЕГН:**********, с адрес: ***, в която се сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.Г.А. било образувано
ч.гр.д №45/2018г. по описа на PC -ХАРМАНЛИ. В рамките на предвидения от
законодателя 14/четиринадест/ дневен срок постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради
което и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД, предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника. Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договор М4412571 от дата
03.02.2015 г. за далекосъобщителни услуги, сключен със С.Г.А., с ЕГН:**********.
Доколкото установителният иск бил естественото продължение на
заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба била
съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т.9, б. „в" във
връзка с т.12 от заявлението по чл.410 ГПК, кредиторът-ищец описал, че
длъжникът му дължи сума, представляваща неплатена
потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се
претендирала и неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга. Между кредитора „Мо." ЕАД и длъжника С.Г.А.
съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер
М4412571 от дата 03.02.2015г., с който на длъжника били предоставяни
ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ услуги. Съгласно чл.26 от Общите
условия на мобилния оператор „Заплащането па услугите се
извършва въз основа па месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период,
за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването па фактурата
не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми." В
срока на действието на договора за мобилни услуги М4412571 от дата 03.02.2015г.
били издадена/и следната/те фактура/и: фактура № *********/04.03.2015 г., с
падеж на плащане 19.03.2015 г., за отчетен период 28.01.2015 г.до 27.02.2015 г.
за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 97.14 лв. (деветдесет и
седем лв. и 14 ст.); фактура № *********/03.07.2015
г. , с падеж на плащане 03.07.2015 г. за отчетен период от 28.05.2015 г.до
27.06.2015 г., в която била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
573.16 лв. (Петстотин седемдесет и три лв. и 16 ст.). Длъжникът не изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими
към Оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник С.Г.А.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание
чл. 86 от ЗЗД, претендира и мораторна лиха за забава, начислена върху
главницата в размер на 27.18 лв. (двадесет и седем лв. и 18 ст.) за период от
20.03.2015 г. до 18.12.2017 г. Претендираната сума в размер на 697.48 лв.
(Шестстотин деветдесет и седем лв. и 48 ст.), посочена като главница, била
формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в
размер на 97.14 лв. (деветдесет и седем лв. и 14 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4412571 от дата 03.02.2015 г.и сума в размер на 573.16 лв. (Петстотин
седемдесет и три лв. и 16 ст.) -неустойка за предсрочно прекратяване на договор
М4412571 от дата 03.02.2015г. и мораторната лихва в размер на 27.18 лв.
(двадесет и седем лв. и 18 ст.), начислена върху:- фактура №
*********/04.03.2015 г. М. имал право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги., както и
имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от Общите условия.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставявни на абоната,
била отразена в представените фактури.
В
случая клаузата за неустойка била рагламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора,
които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила
за страните, освен ако не било уговорено друго. Настоящият случай не попадал в
тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за
неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения към Договора в
Раздел Отговорност и гласяла „В случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в
това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът
има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услги и/ или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Основанието за прекратяване на
договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било
казано, че Мобилтел имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът имал неизплатени дължими вземания
към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане.,, За самото прекратяване на договора законът не изисквал
Форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на
договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в
договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на
оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за
потребените услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните
договори на ответника С.Г.А. и до начисляването на договорна неустойка. Видно
от представените договори било, че ответникът се съгласил и приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл.37а от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006
г. на КРС) М. имал право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, чл.37б –
М.л имал право да получава в срок всички суми по
т.34.а-34.в от Общите условия. Съгласно чл. 26.5 М. предоставял на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловило правото на М. /чл.54 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на С.Г.А. „М.има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпана абоната до мрежата в следните случаи: 54.1. При неплащане на дължими суми след изтичане срока заплащане. Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение- неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за
неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното, а именно, както
било изрично посочено в раздел Отговорност от Приложенията към цитираните
договорите -
„
В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение,
Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на договора по вина
или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на
договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за
съответната SIM карта до изтичане на
посочения в договора срок".. „Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не
санкционен. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права
и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените
случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия
"Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на М.." Съгласно чл. 23, 6) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от
Общите условия на „М."ЕАД неполучаването на
фактура, не освобождавал потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума" 26.4. (Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012
г.) Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която
се издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал
всеки абонат за таксуващия период, за който щяла да му бъде издавана фактура.
Промяната на този период можела да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми."
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В
конкретният случай ответникът С.Г.А. подписала договор за мобилни услуги,
ползвала предоствените й мобилни услуги, не изпълнила задължението си по
договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала
в забава. Издадени й били фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по
себе си не били основание за плащане, но длъжникът-ответник, сключил договор и
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не бил заплатил, респ.
същият бил в неизпълнение на договора си.
С допълнителна уточнителна молба
ищецът уточнява, че между кредитора „А1 Б." ЕАД и
длъжника С.Г. действал Договор с индивидуален потребителски номер М4412571 от
дата 03.02.2015г., с който на длъжника били предоставяни услуги за мобилен
номер ……… по
избран тарифен план по силата на изрично подписано Приложение 1 за срок от 24
месеца, неразделна част от договора. Предмет на така предявения иск била сумата
в размер на 697.48 лв. (Шестстотин деветдесет и седем лв. и 48 ст.), от които
670.3 лв. (Шестстотин и седемдесет лв. и 30 ст.) - главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услиги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 27.18 лв. (двадесет и
седем лв. и 18 ст.) За ищеца не представлявал интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължал вземане за мораторна лихва в
размер на 27.18 лв. (двадесет и седем лв. и 18 ст.) за мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата, с оглед на което се отказвал от посочената
в исковата молба претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава
по гр.д. №487/2018г. по описа на PC Харманли. С оглед изложеното предмет на
иска оставала сумата в размер на 670.30 лв. (Шестстотин и седемдесет лв. и 30
ст.), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М4412571 от дата 03.02.2015 г., която била формирана по следния начин : -
97.14 лв. (деветдесет и седем лв. и 14 ст.) - незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4412571 от
дата 03.02.2015 г. съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 19.03.2015
г. за отчетен период от 28.01.2015 г. до 27.02.2015 г.; - 573.16 лв. (Петстотин
седемдесет и три лв. и 16 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с
номер М4412571 от дата 03.02.2015 г. съгласно фактура №*********, с падеж на
плащане 03.07.2015 г. за отчетен период от 28.05.2015 г. до 27.06.2015 г.
Съгласно Общите условя на Оператора незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
Мобилтел /чл. 54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.А..
За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. От друга страна неустойката била начислена при едностранното
прекратяване на договора от изправната страна, поради забава на плащането от
страна на абоната продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на „М. " ЕАД. Договорът на
абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя
продължила повече от 124 дена. " Доколкото ответницата не заплатила
издадени й фактури по договор М4412571 от дата 03.02.2015 г. в продължение на
124 дни, а именно фактура №*********/04.03.2015г., с падеж на плащане 19.03.2015г.,
за отчетен период от 28.01.2015г. до 27.02.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 97.14 лв. (деветдесет и седем лв. и 14
ст.), това дало право на Оператора да се възползва от правото му по т. 54.12 от
Общите условия и на 03.07.2015 г. едностранно прекратил договора на длъжника и
начислил неустойка. Така начислените неустойки били начислени за предсрочното
прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга с индивидуален
потребителски номер М…………от дата
03.02.2015г. и по-конкретно по силата на и Приложение 1/03.02.2015 г.,
неразделна част от договора, съгласно т. Отговорност от Приложението, подписано
към договор „ В случай, че абонатът наруши задълженията си , произтичащи от
това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът имал право да
прекрати договора по отношение на тези или на всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от дата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване...". или неустойката била начислена по фактура №
*********/03.07.2015г. , с падеж на плащане 03.07.2015 г., за отчетен период от
28.05.2015г. до 27.06.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 573.16 лв. и
била формулирана по следния начин - за ползвания от ответницата мобилен номер
**********- 18бр. абонаментни такси (считана от прекратяването на договора
-03.07.2015г. до края на действие на договора) х 24,92 месечна такса мобилен
телефон (без ДДС = 448,56+ 124,60 неустойка тарифно обвързване).
С оглед на изложеното моли да
се постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение С.Г.А. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на
ищеца, „А 1 Б………” ЕАД в размер на 97.14 лв.
главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4412571 от дата
03.02.2015 г., съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 19.03.2015 г.,
за отчетен период от 28.01.2015 г. до 27.02.2015 г. и 573.16 лв. - неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; дължима по
договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4412571 от дата 03.02.2015 г.,
съгласно фактура №********* с падеж на плащане 03.07.2015 г., за отчетен период
от 28.05.2015 г. до 27.06.2015 г. Моли за осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от страна на ответника.
С влязло в сила определение №568/18.09.2018г.,
на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото в частта
по предявения иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 27.18 лв. – мораторна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Ищецът „А 1 Б.” ЕАД (предишно наименование „М.” ЕАД) представя като
доказателство по настоящото дело Общи условия за взаимоотношенията между „М.”
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи.
Приложеното е
и ч.гр.д. №45/2018г. по
описа на РС-Харманли, видно от което в полза на ищеца „А 1 Б.я” ЕАД (предишно наименование „М.” ЕАД) срещу ответника С.А. е
издадена Заповед № 35 от 11.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от общо 670.30 лв., от които 97.14 лв. – незаплатена далекосъобщителна
услуга, 573.16 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, 27.18 лв. – мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 20.03.2015г. до 18.12.2017г., дължими по договор за
далекосъобщителни услуги №М4068924 от 14.04.2014г., ведно със законната лихва от 10.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по делото в размер
на 25.00 лв. за държ.такса и 180.00 лв. за адвокатски хонорар.
Съгласно служебно направената справка в
търговски регистър, в хода на настоящото производство е настъпила промяна в
наименованието на ищеца, което понастоящем вече е „А 1 Б.” ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният положителен
установителен
иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№45/2018г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило предявяването
на настоящия иск по чл.422 от ГПК в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по предявения
иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и качеството на изправна страна на ищеца чрез установяване точно
изпълнение на неговите задъжения по договора. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по
делото доказателства (Общи условия на „М.” ЕАД и ч.гр.д. №45/2018г. по описа на
РС-Харманли) на първо място не се установи и доказа наличието на
основанието, въз основа на което се претендират дължимите суми за главница в
размер на 97.14 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка от
573.16 лв. В случая ищецът „А 1 Б.” ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД),
основава претенцията си на сключен с ответника С.А., в качеството й на
потребител, договор за далекосъобщителни услуги №М4412571 от дата
03.02.2015 г. Такъв договор обаче по делото не бе представен от
страна на ищеца, в чиято тежест бе да установи и докаже основанието, на което
претендира вземането си срещу ответника. Не са представени и сочените в
исковата молба Приложение
1/03.02.2015 г., неразделна част от договора, както и фактура №*********, с
падеж на плащане 19.03.2015 г. и фактура №*********, с падеж на плащане
03.07.2015 г., въз основа на които ищецът цели да установи съществуването на
вземанията си спрямо ответника. Единствено представените по делото Общи условия
на „М.” ЕАД и приложеното частно гр.д.№45/2018г. по описа на РС-Харманли не са годни да докажат по
несъмнен и категоричен начин съществуването на въпросния договор № М4412571 от дата 03.02.2015 г. Гореописаните ОУ и
приложеното частно гр. дело не установяват обвързаността на страните по силата
на соченото облигационно правоотношение, тъй като от тях не могат да се
извлекат съществените елементи на този договор, а именно правата и задълженията
на страните, случаите на неизпълнение и уговорените за тях санкции и неустойки,
условията при които се дължат същите и техния размер, стойността на месечните
такси, падежа на задълженията, срока на договора и т.н. Безспорно по делото
следва да са доказани всички тези обстоятелства, релевантни за присъждане на
претендираните суми за главница и неустойка. Издаването на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК само по себе си не доказва вземането на ищеца „А 1
България” ЕАД (предишно наименование „М.” ЕАД), който следваше в настоящото
исково производство да докаже чрез пълно и главно доказване основанието,
изискуемостта и размера на вземанията си спрямо ответника А., което при
наличните доказателства (или по скоро липсата на такива) не бе сторено.
При това положение, след като ищецът „А 1 България”
ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) не доказа основанието, на което
претендира вземанията си, то очевидно следва да се приеме за недоказано
възникването на каквито и да било задължения за заплащане на потребени
далекосъобщителни услуги срещу ответника С.А.. Следователно не би могло да има
и неизпълнение на същите от страна на последната, което да обоснове присъждане
и на дължима по договора неустойка.
Мотивиран от горното,
съдът намира иска по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от
ЗЗД за неоснователен и недоказан и като такъв същият
следва да бъде отхвърлен.
С оглед указанията, дадени в т.12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в
настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе
и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за
същите съобразно изхода на делото, доколкото тези разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК,
а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска. Предвид това и с оглед отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, в полза на
ищеца не следва да се присъждат разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държ.такса и 180.00 лв. за
адвокатски хонорар. По същите съображения и по аргумент от чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат и направените в
настоящото производство разноски в размер на 75.00 лв. за държавна такса и 180
лв. за адвокатски хонорар.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „А 1 Б.” ЕАД
(с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК:………..,
със седалище и адрес на управление гр.С., район Ил.,
ул."К." №……., представляван
от Ал. В. Д.и Мл.М., действащ
чрез пълномощника адв.В.П.Г., против ответника С.Г.А., с ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на
ответника С.Г.А. съществуването на вземането на ищеца „А 1 Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) за сумата от
97.14 лв. - главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, и 573.16 лв. - неустойка, дължими по договор за
далекосъобщителни услуги №М4412571 от 03.02.2015 г.,
за което вземане е издадена Заповед №35 от 11.01.2018г..
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 45/2018г. по описа на PC- Харманли, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „А 1 Б.” ЕАД (с предишно
наименование „М.” ЕАД), ЕИК:……., със седалище и адрес на управление гр.С.,
район Ил., ул."К…" №….., представляван от Ал.В.Д. и М. М., действащ
чрез пълномощника адв.В.П.Г., за осъждане на ответника С.Г.А., с ЕГН:**********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
разноските в размер на 75.00 лв. за държавна
такса и 180 лв. за адвокатски
хонорар, направени
в настоящото производство по гр.д. №487/2018г. по описа на PC- Харманли, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „А 1 Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК:………,
със седалище и адрес на управление гр.С., район Ил., ул."К." №….., представляван
от Ал. В.Д. и Мл. М., действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г., за осъждане на
ответника С.Г.А., с ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати разноските в размер на 25.00 лв. за
държ.такса и 180.00 лв. за адвокатски хонорар, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 45/2018г. по описа на PC- Харманли, като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
|
|