Р Е
Ш Е Н
И Е № 154/26.7.2018г.
гр. Ямбол, 26.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева
и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 142 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във
връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на С.Л.М. ***, чрез пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и електронен адрес - ***@gmail.com срещу Прокуратурата на
Република България-гр.София, ***и Министерство на вътрешните работи (МВР)-гр.София,
***, с която се претендира ответниците за това, че
Окръжна прокуратура-Ямбол е разпоредила предаване на собствения на ищеца лек
автомобил „Ф.Т.“ с per.№ СА **** СН, рама *****************
на италианската полиция, без да има такива правомощия, а МВР-Ямбол е задържало
автомобила след изтичане на 30-дневния
срок по чл.69а ЗМВР (отм.) (чл.84 ЗМВР), основавайки се на това прокурорско
постановление за предаване, солидарно съгласно чл.53 ЗЗД да бъдат осъдени да му
заплатят сумата 135512,04 лева, от които
главница в размер на 114455,25 лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в това, че в резултат на задържане на процесния лек автомобил ищеца е пропуснал полза в размер на
паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да
ползва подобен автомобил, и мораторна лихва върху
главницата в размер на 21056,79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017
г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окочателното й събиране, като претендира да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски.
В становище вх.№ 1279/12.06.2018 г. по
материализирания в определение № 237/11.06.2018 г. доклад ищецът посочва, че следва
да бъдат взети предвид като виновно вредоносно поведение на ответника МВР не
само задържането на МПС след законно установения 30 дневен срок, но и още две
отделни основания – неверния начален превод на сигнала в ШИС, извършен с писмо
№ А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция „МОС“ на МВР и последващия
категоричен отказ на МВР да коригира допуснатата грешка след разкриването й с
постановление № 3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.П., който поддържа претенциите с искане да бъдат уважени
изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.
За ответната страна Прокуратура на Република България
се явява главен експерт-юрисконсулт А., който оспорва исковете с молба за
отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответната страна Министерство на вътрешните работи не
изпраща представител в съдебно заседание, като в писмени бележки твърди, че
предявените искове са недопустими по отношение на МВР, което не е пасивно
легитимирано да отговаря по тях, като оспорва и тяхната основателност и доказаност поради липса на изискуемите предпоставки за
уважаването им. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и намаляне на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение в случай, че надвишава минимално определения
размер.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна
прокуратура-Ямбол изразява становище, че така предявените искове от една страна
са неоснователни, т.к. липсват незаконосъобразни актове, действия или
бездействия от страна на ответниците, респективно
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на службата им, като
постановлението на прокуратурата по Преписка № 2020 от 2013 г. по описа на
Ямболска окръжна прокуратура е издадено в рамките на законоустановените
към него момент правомощия на решаващия преписката прокурор и е потвърдено като
законосъобразно от всички по-горестоящи инстанции, а
от друга страна исковите претенции за недоказани, т.к. по делото не се събраха
каквито и да е доказателства ищецът да е претърпял претендираните
вреди, конкретно липсват доказателства същият да е ползвал под наем друго МПС,
какво конкретно, за какъв период от време, при каква наемна цена, поради което
счита че както главният, така и акцесорният иск
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Договор за покупко-продажба на МПС рег.№
3136/21.08.2013 г. на нотариус в район РС-Бургас С.Л.М. е закупил от Г.Н.Я.и С.В.Я.лек
автомобил „Ф.Т.“ с per.№ СА **** СН, рама *****************,
двигател № *********, цвят тъмно син металик за сумата 900 (деветстотин) лева,
която сума продавачите са получили изцяло от купувача.
В Докладна записка от 30.08.2013 г. на инспектор в
сектор „ПКП“ при ОДМВР-Ямбол до началник сектор „ПКП“ при ОДМВР-Ямбол е
посочено, че във връзка с преписка рег.№ 12371/2013 г. на ОДМВР-Ямбол е
извършил проверка, при която установил, че на 29.08.2013 г. в сектор „ПП“-Ямбол
е представено МПС марка „Ф.“ модел „Т.“ с ДК.№ СА **** СН, рама *****************,
собственост на С.Л.М., който автомобил е обявен за издирване в ШИС под
Шенгенски идентификационен № IT ALCS15PBPMVWQ 0000 02. Предложено е докладната
записка със събраните материали да се изпрати на Окръжна прокуратура-Ямбол по
компетентност.
Видно от Протокол от 29.08.2013 г. за доброволно
предаване на вещи по чл.69а, ал.2 от ЗМВР С.Л.М. е предал доброволно описания
автомобил с един брой ключ за запалване.
Преписка рег.№ 12371/2013 г. на ОДМВР-Ямбол с
докладната записка и Справка ШИС-издирвано МПС Шенген
идентификатор IT ALCS15PBPMVWQ 0000 02 са изпратени до Окръжна
прокуратура-Ямбол, където са входирани под №
2020/30.08.2013 г.
С Протокол за избор на наблюдаващ прокурор от
30.08.2018 г. е избран М.Б.за такъв по преписка 2020/2013 г. на Окръжна
прокуратура-Ямбол.
С писмо изх.№ 2020/2013 г. от 30.08.2013 г. на ЯОП е разпоредено ОДМВР-Ямбол да извърши проверка и уведоми
писмено в срок до 16.09.2013 г. дали по отношение на описания лек автомобил,
предмет на международно издирване съгласно Шенген
идентификатор IT ALCS15PBMVWQ 0000 02, с дата на създаване 10.11.2011 год. от
властите на Р.Италия, са налице обстоятелствата по чл.69а, ал.8, т.1 и т.2 от ЗМВР, респ. дали МПС е предмет или средство за извършване на престъпление на
територията на Република България, или е доказателство, или обект на
обезпечителни мерки по наказателно производство, образувано в Република
България, или предаването му би могло да затрудни, наказателно производство,
образувано в Р.България.
С писмо изх.№ 2020/2013 г. от 30.08.2013 г. на ЯОП до
Дирекция „Международнооперативно сътрудничество"
при МВР на РБългария, сектор „СИРЕНЕ" е описано
посочено по-горе, както и че съгласно разпоредбата на чл.69а, ал.8 ЗМВР в
30-дневен срок от предаването на МПС считано от 29.08.2012 год., следва в
ОП-Ямбол да бъде изпратена молба за правна помощ или друго волеизявление,
направено от компетентен орган на Р.Италия - прокуратура, съд, полицейска
структура или др., съобразно националното й законодателство, което е необходимо
в изпълнение изискванията на разпоредбата на чл.100 от Конвенцията за прилагане
на Споразумението от Шенген от 14.06.1985 г.,
съгласно която разпоредба в Шенгенската информационна система се въвеждат
сигнали за издирвани вещи с цел конфискация или за да послужат като
доказателство в съдебен процес. С писмото се моли за цитираното да се уведомят
компетентните органи в Р.Италия и се изиска информация представлява ли интерес
в това число за нуждите на съдебно преследване релевантния по преписката лек
автомобил, предмет на въведения сигнал за неговото издирване. В писмото е
визирано, че ако автомобила предствавлява такъв
интерес следва в срок до 27.09.2013 год. в ОП-Ямбол да бъде получена молба за
правна помощ или друго волеизявление, направено от властите на Р.Италия, въвели
сигнала за издирване, в което да се съдържа информация, отнасяща се до
въведения сигнал, и/или потвърждение на сигнала от компетентен орган на РИталия, съдържащи изрично искане за получаване на
посочения по-горе и иззет по преписката лек автомобил.
В тази връзка с писмо рег. № А-20595/30.08.2013 г.
Дирекция „Международнооперативно сътрудничество"
при МВР отговаря на Окръжна прокуратура-Ямбол, че на 29.08.2013 г. сектор „СИРЕНЕ"
- ДМОС е информирал бюро ..СИРЕНЕ" - Италия за изземването на горецитираното МПС в България и в отговор в сектор
„СИРЕНЕ" - ДМОС е получено съобщение от бюро „СИРЕНЕ" - Италия, с
което италианските власти уведомяват, че горепосоченият автомобил е обявен за издирване
във връзка с водено съдебно производство за измама. Сочи се че италианските
власти отправят молба предоставената информация да се счита за официално
волеизявление, в което се съдържа информация, отнасяща се до въведения сигнал,
както и да им бъдат предоставени данни относно документите, които италианския
собственик трябва да представи за връщането на автомобила си. както и номера на
преписката заведена в българската прокуратура. В писмото изрично е записано „Предвид
горното и във връзка с чл. 69а, ал. 8 от ЗМВР (Изм. - ДВ. бр. 44 от 2012 г.. в
сила от 01.07.2012 т.). Ви уведомявам, че полученото от бюро СИРЕНЕ - Италия
съобщение представлява волеизявление, отнасящо се до въведения сигнал с
потвърждение от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала,
съдържащо изрично искане за връщане на вещта.“
С Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на
Окръжна прокуратура-Ямбол е постановено лек автомобил, с марка „V.", модел
„T.", с рег.№ СА **** СН, с рама № *****************, ведно с 1 бр.ключ за
запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013 год. по
реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се предаде на полицейските
власти на Р.Италия или на надлежно упълномощено от тях лице.
В мотивите на постановлението е посочено, че видно от
писмо рег.№ А-20595/30.08.2013 год. на Д"МОС", сектор „СИРЕНЕ"
при МВР на Р.България, полицейските власти на Р.Италия са изпратили
волеизявление, съдържащо информация за въведения сигнал по ШИС, с потвърждение
на същия и с изрично искане за връщане на обявения за издирване лек автомобил
на неговия собственик по смисъла на чл.69а, ал.8 от ЗМВР.
С Постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013 . на
Апелативна прокуратура-Бургас е потвърдено Постановление изх.№ 2020/2013 г. от
27.09.2013 г. на ЯОП.
С Определение № 223/15.11.2013 г. по чнд № 366/2013 г. на ЯОС е оставена без разглеждане жалбата
на С.Л.М. против постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна
прокуратура-Ямбол потвърдено с постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013 . на
Апелативна прокуратура-Бургас.
С Определение № 57/19.02.2014 г. по вдчн №226/2013 г. на Апелативен съд-Бургас е потвърдено
определение № 223/15.11.2013 г. по чнд № 366/2013 г.
на ЯОС.
С Постановление № 1194/2014 г. от 07.05.2014 г. на
Върховна касационна прокуратура е потвърдено постановление № 3397/2013 г. от
15.10.2013 . на Апелативна прокуратура-Бургас, с което е потвърдено
постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол.
С Определение № 213/11.06.2014 г. по адм.дело № 98/2014 г. Административен съд-Ямбол е оставил
без разглеждане искане вх.№833/09.06.2014 г. от С. Л. М. ***, чрез адв.С. ***, на осн.чл.250 от АПК
да бъде обявено за нищожно Постановление на ЯОП от 27.09.2013 г. по
пр.2020/2013 г., в частта, с която е разпоредено “Лек
автомобил, с марка “V.”, модел “T.” с рег.№ СА **** СН, с рама № *****************,
ведно с 1 бр. ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол
от 29.08.2013 г. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се предаде
на полицейските власти на Р.Италия”, и да бъде разпоредено
безусловно прекратяване на действията на ЯОП по задържане на автомобила, което
определение е оставено в сила с Определение № 9402/07.07.2014
г. по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС и е влязло в
законна сила на 07.07.2014 г.
С решение № 702/17.01.2018 г. по адм.дело
№ 9184/2017 г. ВАС-Петчленен състав-ІІ колегия е отхвърлил искането на С.Л.М.
за отмяна на определение № 9402/07.07.2014 г. по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС, с което е оставено в сила
определение № 213/11.06.2014 г. по адм.дело № 98/2014
г. Административен съд-Ямбол.
С Определение № 284/07.08.2014 г. по адм.дело № 141/2014 г. Административен съд-Ямбол е оставил
без разглеждане предявения от С.Л.М. *** против Министерството на вътрешните
работи гр.София иск да се приеме за установено със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника несъществуването на отразения в писмо №
А-20595/30.08.2013 г. на Д „МОС”, сектор
„СИРЕНЕ” при МВР юридически факт-наличие на „изрично искане за връщане на
вещта” в писмо на италианските власти по сигнал с идентификатор IT ALCS15PBMVWQ
0000 02, което определение е оставено в сила с Определение № 12767/28.10.2014
г. по адм.дело №12533/2014 г. на ВАС и е влязло в
законна сила на 28.10.2014 г.
С молба № 2020/13 от 26.02.2015 г. С.Л.М. *** да се разпореди
освобождаване на въпросния автомобил и предаване на собственика му, като с
писмо изх.№ 2020/2013 г. от 27.02.2015 г. на ЯОП е уведомен, че преписка № 2020
по описа на Окръжна прокуратура –Ямбол за 2013 г. е решена с акт на прокурор от
ОП-Ямбол и не съществуват законни основания за нейното пререшаване, като с
определение № 83/26.03.2015 г. по чнд №133/2015 г. на
ЯОС е оставена без разглеждане жалбата на С.Л.М. против уведомлението на ЯОП от 27.02.2015 г.
С Постановление от 15.04.2015 г. на Софийска районна
прокуратура е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 28846/2014 г. по описа на СРП, която преписката е
образувана по повод постъпил в СРП сигнал от С.Л.М., чрез адв.
М.В.С. с твърдение, че неизвестен служител при Министерство на вътрешните
работи - дирекция МОС е съставил и подписал писмо № А-20595 / 30.08.2013 г. на
дирекция МОС при МВР, който документ е официален и е с невярно съдържание,
поради което е предмет на престъпление по смисъла на чл.311, ал.1 от НК.
С Постановление № 3050/2015 г. от 30.06.2015 г. на
Апелативна прокуратура-София са потвърдени постановление от 14.05.2015г. по пр.пр.№ 9810/2014г. на Софийска градска прокуратура, с което е
потвърдено постановление от 15.04.2015 г. на Софийска районна прокуратура за
отказ от образуване на досъдебно производство, като постановлението на
Апелативна прокуратура-София е потвърдено с постановление от 01.06.2016 г. на
ВКП по пр. № 1194/2014 г.
С Постановление № 3397/2013 г. от 30.11.2015 г. на
Апелативна прокуратура-Бургас е потвърден отказът на прокурор Б. при Окръжна
прокуратура - Ямбол от 16.11.2015 г. да пререши преписка изх.№2020/2013г. на
същата прокуратура.
Видно от писмо рег.№ 812100-8143/19.04.2017 г. на МВР
в Дирекция „МОС“ е получено съобщение, че сигнала в ШИС за издирване на
описания по-горе автомобил е заличен.
Със Заповед № 1679з-6/08.01.2018 г. на началник
РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол е разпоредено лек автомобил
„V. T.", с рег.№ СА **** СН с рама № ***************** да се върне на С. Л.
М., което е сторено с Протокол за връщане на вещ, иззета по чл.84, ал.1 от ЗМВР
от 09.01.2018 г.
По делото са назначени и изслушани
съдебно-лингвистична експертиза, вещото лице по която да направи превод от
английски език на постъпилия в ШИС сигнал от италианските власти и даде
заключение дали е вярно отразено в писмо в per. №
А-20595/30.08.2013г. на Д "МОС“ МВР, както и съдебно-стокова експертиза,
вещото лице по която да даде заключение за размера на месечния наем на
автомобил от същия модел и клас като процесния, за
размера на дължимото обезщетение за периода 01.10.2013 г. - 01.07.2017 г.,
както и за размера на мораторната лихва помесечно.
В заключението си по съдебно-лингвистичната експертиза
вещото лице посочва, че след извършения превод от английски език на копието на
формуляра на съобщението от 30.08.2013 г. от бюро SIRENE („СИРЕНЕ”)-Италия с Шенген идентификатор ALCS15PBPMVWQ ITALY 02 и сравняването
му със съдържанието на копието от писмо с per. № А-20595/30.08.2013
г. на Д „МОС” МВР се установява, че в по-голямата си част информацията от
формуляра е отразена правилно в писмото. Същевременно експерта установява
несъответствие в Шенген идентификатора на формуляра -
ALCS15PBPMVWQ ITALY 02 и този, посочен в писмото - ITALCS15PBPMVWQ000002, както
следва:
-несъответствия в посочените в абзац 6 дата на раждане
на собственика на превозното средство и датата на докладване пред италианските
полицейски власти. Във формуляра те са съответно „29/06/1978” и „2011-11-10”, а
в писмото - „29.06.1979 г.” и „26.08.2011 г”.
-несъответствия между информацията в абзац 3 на
писмото и т. 083 от формуляра, като в писмото се сочи „документите, които
италианският собственик трябва да представи за връщането на автомобила си”, а
във формуляра е посочено „ДОКУМЕНТИТЕ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ОТ СОБСТВЕНИКА”, както и
това, че в писмото е записано искане за информация за „номера на преписката
заведена в българската прокуратура”, а във формуляра се иска „НОМЕРА НА ФАЙЛА
(ПРЕПИСКАТА) ЗА СПРАВКА И ОРГАНЪТ, КОЙТО Е КОМПЕТЕНТЕН ЗА МОЛБАТА ЗА ВРЪЩАНЕ
ОБРАТНО”.
- във формуляра не се съдържа изрично искане за
връщане на вещта (каквото има в абзац 4 от писмото), а има искане (молба за
задържане на превозното средство и за предоставяне на необходимата информация
за получаването му обратно (виж т. 083 от приложението).
В заключението си по съдебно-стоковата експертиза
вещото лице посочва, че обезщетението за процесния
период от 01.10.2013 г. до 01.07.2017 г. е в размер на 93645 (деветдесет и три
хиляди шестстотин четиридесет и пет) лева, а мораторната
лихва за процесния период от 01.10.2013 г. до
01.07.2017 г. е в размер на 18257,79 (осемнадесет хиляди, двеста петдесет и
седем лв. и седемдесет и девет ст.) лева.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.
Същите са допустими, като съдът не споделя становището
на ответника Министерство на вътрешните работи, че исковето
по отношение на него са недопустими, т.к. пасивната процесуална легитимация се
определя от твърденията на ищеца, който понастоящем сочи да е претърпял вреди и от неверния начален превод на сигнала в ШИС,
извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция „МОС“ на МВР и последващия категоричен отказ на МВР да коригира
допуснатата грешка след разкриването й с постановление № 3050/30.06.2015 г. на
Софийска апелативна прокуратура.
Разгледани по същество исковете са неоснователни по
следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК
регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се
базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение
виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява
имуществото, патримониума на правния субект – при
претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат
сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и
страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД
дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се
прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за
претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Изискването за кумулативност
на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до
непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира
отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от
ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
В настоящия случай не са налице административен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице, които да са
незаконосъобразни или в частност нищожни.
За да обоснове наличието на такива ищецът се позовава
на изначалната (преди решение 04/16.03.2017 г. по к.д. № 16/2016 г. на КС)
нищожността, поради липса на законоустановено
правомощие на прокурора по ЗМВР да разпорежда предаване на чужда вещ-МПС
издирвано по ШИС, на Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на
Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е разпоредено
предаване на собствения на ищеца лек автомобил „Ф.Т.“ с per.№
СА **** СН, рама ***************** на италианската полиция, въз основа на което
постановление МВР-Ямбол е задържало автомобила; на неверния начален превод на
сигнала в ШИС, извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция „МОС“ на
МВР и на последващия категоричен отказ на МВР да
коригира допуснатата грешка след разкриването й с постановление №
3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура.
Според чл.204, ал.1 и ал.2 АПК иска може да се предяви
след отмяната на административния акт по съответния ред или да се предяви и
заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото
заседание по делото, като ал.3 и ал.4 дават възможност когато вредите са
причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на
акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, както и
незаконосъобразността на действието или бездействието да се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.
Дадените възможности за упражняване на правата по
различен процесуален ред са алтернативни и не може да се ползват заедно или
последователно.
Поради това когато незаконосъобразността на
административния акт, действието или бездействието са били разгледани по реда
на една от процедурите на чл.204 АПК е недопустимо да се преразглеждат по друга
от тях.
Видно от доказателствата по делото Постановление изх.№
2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е разпоредено предаване на собствения на ищеца лек автомобил
„Ф.Т.“ с per.№ СА **** СН, рама ***************** на
италианската полиция е било предмет на пълен инстанционен
контрол.
В рамките му се извършва проверка за неговата
законосъобразност на всички основания включително и за нищожност, поради което и
доколкото постановените актове са окончателни, то не съществува възможност за
преразглеждане на този въпрос.
Паралелно с това за нищожността на въпросното постановление съдът
се е произнесъл с влезли в сила определения по адм.дело
№ 98/2014 г. на Административен съд-Ямбол и по по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС. Нещо повече, с решение №
702/17.01.2018 г. по адм.дело № 9184/2017 г.
ВАС-Петчленен състав-ІІ колегия е отхвърлил искането на С.Л.М. за отмяна на
определение № 9402/07.07.2014 г. по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС, с което е оставено в сила
определение № 213/11.06.2014 г. по адм.дело № 98/2014
г. Административен съд-Ямбол. За да постанови този акт съдът изрично е обсъдил Решение
№4/16.03.2017 г. по конституционно дело № 16/2016 г. на Конституционния съд, с
който е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.84, ал.6, изр.
първо от ЗМВР с мотиви, че актът на прокурора по чл.84 ЗМВР има характер на
административен акт.
В тази връзка както постановлението на ЯОП, така и
извършеното въз основа на него от МВР-Ямбол задържане на автомобила не са
действия или бездействия по смисъла на чл.204, ал.4, респ. чл.250 и чл.256 АПК,
защото се основават или на закона или на административен акт.
Отделно с постановения акт по адм.дело
№ 141/2014 г. на ЯАС оставен в сила по адм.дело
№12533/2014 г. на ВАС, съдът се е произнесъл и по иска да се приеме за
установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника несъществуването
на отразения в писмо № А-20595/30.08.2013 г.
на Д „МОС”, сектор „СИРЕНЕ” при МВР юридически факт-наличие на „изрично
искане за връщане на вещта” в писмо на италианските власти по сигнал с идентификатор
IT ALCS15PBMVWQ 0000 02, което е наведено като основание и в настоящото
производство.
В допълнение следва да се посочи, че решението на
Конституционния съд има действие занапред и независимо от приетото в него, че актът
на прокурора, издаден по реда на чл.84 ЗМВР има характера на административен
акт и подлежи на съдебен контрол, то това не дава основание в настоящото
производство да се извършва преценка за незаконосъобразност на постановеното
преди това постановление на ЯОП за предаване на вещта.
Относно действията или бездействията на Дирекция „МОС“
при МВР, респ. нейните служители трябва да се отбележи, че превода извършен с писмо
рег. № А-20595/30.08.2013 г. по своя характер е техническо действие и само по
себе си не създава права или задължения, нито непосредствено засягат права,
свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, поради което
няма белезите на административен акт, за да подлежи на самостоятелен съдебен
контрол.
Въпросното писмо материализира извършения превод и
представлява част от процедурата приключила с постановлението на ЯОП, а при
положение, че същата е административна, то по силата на чл.21, ал.5 АПК изрично
е изключено от съдебен контрол.
Поради това както самото действие по превода, така и
отказа да се коригира впоследствие този превод нямат характер на самостоятелен
акт, който да подлежи на контрол, като в тази връзка позоваването на мотивите
на Постановление № 3050/2015 г. от 30.06.2015 г. на Апелативна
прокуратура-София е неоснователно, т.к. мотивите на влезлия в сила съдебен акт
нямат сила на присъдено нещо, което на още по-малко основание може да се каже
за мотивите на въпросното постановление.
Ето защо в настоящия процес не може да се извърши претендираната от ищеца преценка на законосъобразност по
реда на чл.204, ал.3 и ал.4 АПК, след като същите въпроси са били разгледани в
други производства, приключили с влезли в сила актове и пререшаването не може
да стане чрез инцидентния контрол за установяване нищожност на административен
акт или на незаконосъобразност на действие или бездействие в рамките на обезщетителното
производство.
Горното обосновава извода, че в случая липсват
административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице,
които да са незаконосъобразни, т.е. липсва една от изискуемите предпоставки, за
да бъде уважена претенцията.
На следващо място настъпването на твърдяния
вредоносен резултата не е установено по безспорен и категоричен начин по пътя
на пълното доказване.
За такова не е достатъчно заключението на съдебно-стоковата
експертиза за размера на обезщетението, представляващо цената за наемане на
отдаван под наем автомобил, който съответства на марка Ф., модел T. със сходни
характеристики.
За да се приеме, че ищеца е претърпял вреди или
пропуснал да реализира ползи е необходимо или да се установи, че е ползвал
автомобил и реално заплатил наемната цена или че е имал сключени договори за
отдаване под наем на собствения му автомобил, и то за целия претендиран
период, като в посочения смисъл липсват както твърдения, така и доказателства.
Освен това се поставя въпроса защо ищецът след като е
закупил автомобила за 900 лева би правил разходи за ползване на сходен
автомобил в размер на 2081 лева месечно, вместо да ограничи загубите си като
купи друго такова или подобно МПС, което навежда на извода за действия водещи
до увеличаване, а не ограничаване на претърпените вреди.
Поради това
съдът приема, че претенцията е недоказана и по размер.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен, което влече същия резултат и по отношение на акцесорния иск за присъждане на мораторна
лихва.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответните
страни направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева за всяка една от тях. При определяне
размера на юрисконсулското възнаграждение съдът взема
предвид и направените от процесуалните представители на двамата ответници възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, т.е. твърденията им че делото не се отличава с особена правна и
фактическа сложност, поради което и няма основание за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер различен от
минималния.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Л.М.
***, чрез пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и
електронен адрес - ***@gmail.com
ИСКОВЕ да бъдат осъдени солидарно Прокуратурата на Република
България-гр.София, ***и Министерство на вътрешните работи (МВР)-гр.София, *** да му заплатят сумата 135512,04 лева, включваща
главница в размер на 114455,25 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
това, че в резултат на задържане на собствения му лек автомобил „Ф.Т.“ с per.№ СА **** СН, рама ***************** С.Л.М. е пропуснал
полза в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи
възможността да ползва подобен автомобил, които имуществени вреди са в резултат
на Постановление изх.№ 2020/2013 г. от
27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е постановено лек
автомобил, с марка „V.", модел „T.", с рег.№ СА **** СН, с рама № *****************,
ведно с 1 бр.ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол
от 29.08.2013 год. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се
предаде на полицейските власти на
Р.Италия или на надлежно упълномощено от тях лице, въз основа на което
постановление МВР-Ямбол е задържало автомобила; на неверния начален превод на
сигнала в ШИС, извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция „МОС“ на
МВР и на последващия категоричен отказ на МВР да
коригира допуснатата грешка след разкриването й с постановление №
3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура и мораторна лихва върху главницата в размер на
21056,79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017 г., заедно със законната
лихва от датата на исковата молба до окочателното й
събиране.
ОСЪЖДА С.Л.М. ***, чрез
пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и електронен
адрес - ***@gmail.com да заплати на Прокуратурата на Република България-гр.София, ***сумата 100 (сто) лева, представляваща
направените по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Л.М. ***, чрез
пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и електронен
адрес - ***@gmail.com да заплати на Министерство на вътрешните работи (МВР)-гр.София, *** сумата 100 (сто) лева, представляваща
направените по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не
се чете